„Сова Харис“: ГЕРБ води на ПП с 8,5% три дни преди изборите, ДПС - 12,5%, БСП - 12,1%
ГЕРБ води на " Продължаваме промяната " с 8,5% три дни преди изборите на 2 октомври. Това сочи най-новото изследване на социологическа организация " Сова Харис " по поръчка на ПИК. За прекосяване на 4-процентовата преграда и влизане в идващия парламент не престават да се борят партиите на Слави Трифонов и Стефан Янев. Близо до чертата да изпадне от Народното събрание е и " Демократична България.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено в интервала 22-26 септември 2022 година измежду 1000 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента. Максимална неточност за 50% условен дял при 95% гаранционна възможност: 3,1%.
Около седмица преди изборите за Народно Събрание би трябвало хората към този момент да са изяснили метода си на присъединяване. Според данните от сегашното проучване 47,0% от гласоподавателите са изцяло сигурни, че ще гласоподават на 02.10.22 година Опитът ни демонстрира, че тези, при които в последните дни към момента има съмнение, нормално не гласоподават. Това значи, че може да чакаме в неделя пред урните да застанат към 2,6 милиона души. Съпоставени към изборните описи, които включват и българските жители отвън страната, това съставлява малко над 40%. А по отношение на гласоподавателите, които се намират в страната – малко под 50%.
Според получените резултати дистанцията сред първите две парламентарни партии се резервира в границите на 8-9%. За ГЕРБ-СДС ще гласоподават 27,5% от показалите съответна партия/коалиция, а за „ Продължаваме Промяната “ – 19,0%. Борбата за третата позиция дава обещание да е по-оспорвана – 12,5% за Движение за права и свободи против 12,1% за „ Българска социалистическа партия за България “. Трябва да се има поради и това, че за Движението се чака сериозна поддръжка от Турция, а при Българска социалистическа партия може да има разколебаване в резултат на вътрешното разединение. Близо до тези резултати е декларираната поддръжка за Възраждане – 9,5%. Към момента наподобява, че групировката, ръководена от Костадин Костадинов, е съумяла да овладее съвсем целия родолюбив избор, само че няма признаци, че ще разпростре въздействието си отвън тази ниша. Обединението „ Демократична България “ стои устойчиво над бариерата за влизане в Парламента с 5,7%. Малко над прага са „ Има Такъв Народ “ и „ Български Възход “ надлежно със декларирана поддръжка от 4,6% и 4,2%. „ Изправи се, България “ увеличи поддръжката си в границите на акцията, само че остава на отдалеченост от заветните 4%. От останалите партии и колаиции, участващи в изборите, на резултат над 1% може да разчита единствено Вътрешна македонска революционна организация.
В проучването беше подложен въпросът дали гласоподавателите имат доверие към водещите партии и обединения. Целта беше да се откри при кои от политическите субекти доверието надвишава готовността за гласоподаване за тях. Казано с други думи, кои имат запас от гласове на хора, които ги утвърждават, само че не са решили да гласоподават за тях. Оказа се, че при систематичните партии/коалиции ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, а също и при Възраждане доверието и желанието за гласоподаване съвсем съответстват. Тези политически субекти не биха могли да разчитат на по-голяма от декларираната поддръжка. Докато при новосформираните партии има такава самобитна атмосфера, при която би могло да се получи и огромно разбъркване на гласовете даже в последния миг.
Например, гласоподавателите на „ Продължаваме Промяната “ и „ Демократична България “ харесват и двете обединения, заради което доверието към тях е доста по-високо от желанието да се гласоподава за същите. Съответно, допустимо е и преливането на гласове посред им. Подобно подобие съществува и сред Възраждане и Вътрешна македонска революционна организация. Младите партии като „ Български напредък “, „ Има Такъв Народ “, „ Изправи се, България “ се употребяват с доста по-голямо доверие от възможния избор за тях, което демонстрира, че имат запас, който към този момент не съумяват да трансфорат в действителна поддръжка.
В актуалната акция ГЕРБ-СДС завоюваха облика на мощната партия, като 40,1% от гласоподавателите чакат обединението да бъде първа политическа мощ след изборите. 17,5% от гласоподавателите са на мнение, че първа политическа мощ ще бъде „ Продължаваме Промяната “. Образът на спечелилия нормално притегля спомагателни гласове от колебаещите се гласоподаватели.
Към момента няма политически индивид, който да е убедил обществеността, че ще успее дейно да се оправи самичък с спешните рискове. Според 22,6% държавно управление, излъчено с мандата на ГЕРБ-СДС би превело най-успешно България през рецесията. Почти същият дял хора - 21,9% - считат, че това може да стане посредством мандата на „ Продължаваме Промяната “. Доста непосредствен е и делът на тези (20,6%), които са на мнение, че държавно управление, излъчено с третия мандат, връчен от Президента (тук поддръжка може да има и от двете съществени политически сили), ще бъде по-успешно. Разделението на мненията по този въпрос демонстрира, че хората виждат вяра за превъзмогване на рецесията в общите старания на политическата класа. Очевидно формулата за единение е печелившата в актуалната обстановка.
Социалният фактор не би могъл да бъде изключен при оформяне на настройките на гласоподавателите. Почти една трета от тях (30,9%) декларират, че парите не им стигат даже за най-необходимите неща. Преобладаващата част от хората в нашето общество (62,6%) споделят, че парите им стигат единствено за най-необходимите неща, а 6,5% имат приходи, които им разрешават да икономисват.
Половината от гласоподавателите у нас считат, че България не би трябвало да става президентска република. 21,7% обаче са за такава смяна в структурата на държавното ръководство. Оказва се, че включването на тази тематика в предизборната битка напълно не е безпочвено.
Служебното държавно управление ще обезпечи условия за почтени и демократични избори съгласно 44,8% от пълнолетните българи. Други 21,7% имат подозрения и считат, че това няма да стане. Излиза, че вярата в честността и независимостта на изборната ни администрация е разтърсена. Това не е добре за цялостната конюнктура в страната и изисква полагането на старания освен от държавните институции, само че и от голям брой фактори като гражданско общество, медии, неофициални организации. Доверието в изборния развой би било гаранция за легитимостта на демократично определената власт у нас.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено в интервала 22-26 септември 2022 година измежду 1000 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента. Максимална неточност за 50% условен дял при 95% гаранционна възможност: 3,1%.
Около седмица преди изборите за Народно Събрание би трябвало хората към този момент да са изяснили метода си на присъединяване. Според данните от сегашното проучване 47,0% от гласоподавателите са изцяло сигурни, че ще гласоподават на 02.10.22 година Опитът ни демонстрира, че тези, при които в последните дни към момента има съмнение, нормално не гласоподават. Това значи, че може да чакаме в неделя пред урните да застанат към 2,6 милиона души. Съпоставени към изборните описи, които включват и българските жители отвън страната, това съставлява малко над 40%. А по отношение на гласоподавателите, които се намират в страната – малко под 50%.
Според получените резултати дистанцията сред първите две парламентарни партии се резервира в границите на 8-9%. За ГЕРБ-СДС ще гласоподават 27,5% от показалите съответна партия/коалиция, а за „ Продължаваме Промяната “ – 19,0%. Борбата за третата позиция дава обещание да е по-оспорвана – 12,5% за Движение за права и свободи против 12,1% за „ Българска социалистическа партия за България “. Трябва да се има поради и това, че за Движението се чака сериозна поддръжка от Турция, а при Българска социалистическа партия може да има разколебаване в резултат на вътрешното разединение. Близо до тези резултати е декларираната поддръжка за Възраждане – 9,5%. Към момента наподобява, че групировката, ръководена от Костадин Костадинов, е съумяла да овладее съвсем целия родолюбив избор, само че няма признаци, че ще разпростре въздействието си отвън тази ниша. Обединението „ Демократична България “ стои устойчиво над бариерата за влизане в Парламента с 5,7%. Малко над прага са „ Има Такъв Народ “ и „ Български Възход “ надлежно със декларирана поддръжка от 4,6% и 4,2%. „ Изправи се, България “ увеличи поддръжката си в границите на акцията, само че остава на отдалеченост от заветните 4%. От останалите партии и колаиции, участващи в изборите, на резултат над 1% може да разчита единствено Вътрешна македонска революционна организация.
В проучването беше подложен въпросът дали гласоподавателите имат доверие към водещите партии и обединения. Целта беше да се откри при кои от политическите субекти доверието надвишава готовността за гласоподаване за тях. Казано с други думи, кои имат запас от гласове на хора, които ги утвърждават, само че не са решили да гласоподават за тях. Оказа се, че при систематичните партии/коалиции ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, а също и при Възраждане доверието и желанието за гласоподаване съвсем съответстват. Тези политически субекти не биха могли да разчитат на по-голяма от декларираната поддръжка. Докато при новосформираните партии има такава самобитна атмосфера, при която би могло да се получи и огромно разбъркване на гласовете даже в последния миг.
Например, гласоподавателите на „ Продължаваме Промяната “ и „ Демократична България “ харесват и двете обединения, заради което доверието към тях е доста по-високо от желанието да се гласоподава за същите. Съответно, допустимо е и преливането на гласове посред им. Подобно подобие съществува и сред Възраждане и Вътрешна македонска революционна организация. Младите партии като „ Български напредък “, „ Има Такъв Народ “, „ Изправи се, България “ се употребяват с доста по-голямо доверие от възможния избор за тях, което демонстрира, че имат запас, който към този момент не съумяват да трансфорат в действителна поддръжка.
В актуалната акция ГЕРБ-СДС завоюваха облика на мощната партия, като 40,1% от гласоподавателите чакат обединението да бъде първа политическа мощ след изборите. 17,5% от гласоподавателите са на мнение, че първа политическа мощ ще бъде „ Продължаваме Промяната “. Образът на спечелилия нормално притегля спомагателни гласове от колебаещите се гласоподаватели.
Към момента няма политически индивид, който да е убедил обществеността, че ще успее дейно да се оправи самичък с спешните рискове. Според 22,6% държавно управление, излъчено с мандата на ГЕРБ-СДС би превело най-успешно България през рецесията. Почти същият дял хора - 21,9% - считат, че това може да стане посредством мандата на „ Продължаваме Промяната “. Доста непосредствен е и делът на тези (20,6%), които са на мнение, че държавно управление, излъчено с третия мандат, връчен от Президента (тук поддръжка може да има и от двете съществени политически сили), ще бъде по-успешно. Разделението на мненията по този въпрос демонстрира, че хората виждат вяра за превъзмогване на рецесията в общите старания на политическата класа. Очевидно формулата за единение е печелившата в актуалната обстановка.
Социалният фактор не би могъл да бъде изключен при оформяне на настройките на гласоподавателите. Почти една трета от тях (30,9%) декларират, че парите не им стигат даже за най-необходимите неща. Преобладаващата част от хората в нашето общество (62,6%) споделят, че парите им стигат единствено за най-необходимите неща, а 6,5% имат приходи, които им разрешават да икономисват.
Половината от гласоподавателите у нас считат, че България не би трябвало да става президентска република. 21,7% обаче са за такава смяна в структурата на държавното ръководство. Оказва се, че включването на тази тематика в предизборната битка напълно не е безпочвено.
Служебното държавно управление ще обезпечи условия за почтени и демократични избори съгласно 44,8% от пълнолетните българи. Други 21,7% имат подозрения и считат, че това няма да стане. Излиза, че вярата в честността и независимостта на изборната ни администрация е разтърсена. Това не е добре за цялостната конюнктура в страната и изисква полагането на старания освен от държавните институции, само че и от голям брой фактори като гражданско общество, медии, неофициални организации. Доверието в изборния развой би било гаранция за легитимостта на демократично определената власт у нас.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ