ГЕРБ упорито са против строежа на бъдещата частна болница "Сърце

...
ГЕРБ упорито са против строежа на бъдещата частна болница "Сърце
Коментари Харесай

Кой се страхува от "Сърце и мозък"?

ГЕРБ настойчиво са срещу градежа на бъдещата частна болница "Сърце и мозък " в София Причината е както спорът на Костадин Ангелов със Стойчо Кацаров, по този начин и бъдещето на задлъжнелите и остарели държавни и общински лечебни заведения Те са общо 38 на брой и бордовете им са назначени от ГЕРБ, само че оферират услуги със противоречиво качество
Спешна помощ в Бургас отхвърля да закара възрастен пациент с картина на инсулт в държавната болница, тъй като там нямало места, а и лекари, които да му извърнат внимание. Искат му пари за транспорт другаде, не ги получават и го насочват към персоналния доктор. Срещу дома на пациента обаче се намира новата частна болница " Сърце и мозък ", към която околните се обръщат, пациентът незабавно е признат и оживява, без да заплати нищо.

В същото време един от най-хубавите уролози в страната работи в огромна държавна болница в София. И пациентите желаят точно той да ги лекува. Настаняват ги обаче по шестима в стая, а тоалетната на етажа е единствено една, обща за всички. Дори ВИП стаята на клиниката, строена при започване на предишния век, е с легло, застинало в поза, при която краката на пациента са доста по-високо от главата. Като цяло изискванията са неприятни.
Реклама
Тези две истории и техните вариации могат да се мултиплицират 2 млн. пъти, колкото са годишните визити на пациенти в лечебни заведения, заплатени от здравната каса. В тях може да има доста признателни и задоволени пациенти и лекари, само че и доста недоволни, платили непозволено и лекувани погрешно. Което повдига въпроса за правото на пациентите да получават качествено лекуване против здравните си вноски и за свободата на избор при кой доктор и в кое лечебно заведение да се лекуват.

От лятото на предходната година към една от бъдещите огромни частни лечебни заведения в София има тъкмо такава изобилна полемика, с политически оттенъци. Става въпрос за " Сърце и Мозък ", която ще бъде издигната в Казичене. Инвестицията е за 100 млн. лева в самата болница и в допълнение още 40 млн. лева за градеж на фармацевтично дружество с експортна устременост. Казано в резюме: ГЕРБ, които към момента ръководят държавните лечебни заведения и София, са извънредно срещу тази болница и нападнаха за това служебните държавни управления през предходната година, а в този момент и актуалното съдружно ръководство. Обяснението им е, че София няма потребност от още нови лечебни заведения, само че зад него се крие желанието да няма конкуренция на държавните и общински клиники, макар слабата им успеваемост и неприятна материална база. А парадоксът тук е, че точно при десетилетното ръководство на ГЕРБ в страната бяха разкрити десетки частни лечебни заведения, клонове на провинциални клиники, както и нови отделения в настоящите лечебни заведения.
Здравната карта - спирачка за новости
България е една от европейските страни с най-вече болнични кревати на глава от популацията - в страната работят общо 320 лечебни заведения с 51 991 кревати към 31 декември 2020 година по данни на Националния център за публично здраве и разбори. Първенец в това отношение е южен централен регион, в който влизат областите Пловдив и Пазарджик с повече от 800 кревати на 100 хиляди души при приблизително 186 на 100 хиляди в Европейски Съюз.

Причината за това " имане " е, че здравната промяна просто замръзна през 2001 година, приватизация в болничния бранш нямаше и редом на настоящите държавни и общински лечебни заведения породиха голям брой частни, чиито притежатели са главно лекари. В момента те са 115 на брой.
Реклама
Второто държавно управление на ГЕРБ (2014 - 2017 г.) реши да замрази откриването на нови лечебни заведения и вкара спирачка за това - национална здравна карта, съгласно която нови клиники и нови лечебни заведения могат да се откриват единствено там, където има дефицит. В същото време, обаче, страната по никакъв метод не затвори нито една държавна или общинска болница, нито пък частна за некачествено лекуване, неприятни хигиенични условия, неприятни битови условия, искане на пари от пациентите за неизвършени услуги или каквото и да било, засягащо активността на болничното заведение.

Така здравната карта от 2016 година на процедура остави на пазара над 300 лечебни заведения, две трети от които са държавни и общински (съответно с 65 и към 130 клиники) и съществуват на изкуствено дишане. Никой не мери качеството на лекуване в тях, удовлетвореността на пациентите, сполучливите интервенции, неналичието на вътрешно болнични инфекции, професионалните умения на медиците. Директорите и бордовете на държавните лечебни заведения си остават политически назначения на съответната ръководеща сега партия и даже при неприятни медицински, финансови и управнически резултати никой от тях не носи никаква отговорност.

Здравната карта остави на пазара и откритите към този момент частни лечебни заведения. Като единственото, което страната направи, е да вкара условие здравната каса да закупува услуги, от които лечебни заведения си избере на база качество. В надзорния съвет на касата, който дефинира кои тъкмо са тези лечебни заведения по области, има четирима представители на страната, от общо девет души, а представителите на синдикатите, работодателите и пациентите, постоянно гласоподават с страната. Така се получава спор на ползи - страната е най-големия притежател на лечебни заведения и като подобен, тя няма интерес от конкуренция на своите клиники. В същото време отново страната дефинира разпоредбите за откриване на нови клиники и лечебни заведения и ги позволява посредством здравното министерство или Министерски съвет, управлява качеството на медицинските услуги посредством организацията за медицински контрол и здравната каса, а през здравната каса дефинира и кой какъв брой пари да получава.

В тази обстановка от началото на 2020 година досега са издадени четири позволения за разкриване на нови лечебни заведения и 48 позволения за нови клиники, отделения, действия и осъществяване на действия на различен адрес в страната в нови лечебни заведения. Едно от тези позволения е издадено от проф. Костадин Ангелов и то е за болничното заведение " Сърце и мозък " в Бургас от образеца при започване на текста. Сега обаче той е срещу нова болница от веригата в София.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Войната в Украйна 3 Политика 1 Енергетика 2 Политика 3 Войната в Украйна 1 Енергетика 2 Войната в Украйна 3 Политика Реклама Кои са " Сърце и мозък "?
Това е една от огромните здравни групи в България, чийто притежател е Тихомир Каменов. Той основава през 1991 година търговеца на едро с медикаменти " Търговска лига - Глобален аптечен център ". Десетина години по-късно дистрибуторът е към този момент с пазарен дял от към 45% и тогава стартира да създава медикаменти в заводите си " Чайкафарма - Висококачествените медикаменти " и има верига аптеки. По това време " Търговска лига " взема решение да понижи пазарния си дял в дистрибуцията на медикаменти и стартира да се насочва към производството им и вложенията в лечебни заведения посредством " Български кардиологичен институт ". Първите й клиники са профилирани по кардиология, а след това основава многопрофилни лечебни заведения " Сърце и мозък ". Те са в провинцията, нормално в обитаеми места, където такива услуги липсват. Групата основава и застрахователно и пенсионно сдружения " ДаллБогг: Живот и Здраве ".

Освен с екзотичните имена на сдруженията си, групата към " Търговска лига " е известна с това, че е солов състезател и нормално заобикаля да членува в каквито и да било асоциации на дистрибутори, производители и лечебни заведения, както и със своеобразното си " здравно скандалджийство " - те не се колебаеха да окичат центъра на София с билбордове против министри, шефове на здравната каса, държавни чиновници и съперници, когато сметнеха, че решенията на институциите са резултат от корупционен напън. През годините против лечебните заведения и маниера им на работа имаше обвинявания за неетични похвати по привличане на пациенти от съперници, професионални отзиви против клиники от групата от лекари-кардиолози, политици и лекари бяха упреквани от " Търговска лига " в корупция и губиха постовете си, водиха се правосъдни каузи.

В последна сметка нищо от това не стана институционално нарушаване, а броят на пациентите им единствено се усилваше и сега " Български кардиологичен институт " ръководи общо 13 лечебни заведения и медицински центрове в цялата страна и се явява втората по доходи здравна конструкция с чисто български вложител след лечебните заведения и медицинските центрове на доктор Михаил Тиков - " Софиямед ", " Пълмед ", " Бургасмед " и други Логично, групата възнамерява да стъпи с лечебните заведения си " Сърце и Мозък " (които по принцип са многопрофилни, само че първите им стъпки са с фокус в кардиохирургията и неврохирургията) и в столицата.
Откъде идва офанзивата доктор Стойчо Кацаров Фотограф: Георги Кожухаров Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Реклама
Атаката против болничното заведение в Казичене (с 500 легла) идва от някогашния здравен министър и шеф на една от най-големите държавни лечебни заведения проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ. Той я стартира по-скоро като персонална вендета против наследника си - служебния министър доктор Стойчо Кацаров през лятото на предходната година. Самият Кацаров пък по време на ръководството си разкри обществено редица нарушавания на Ангелов като министър и шеф на " Александровска болница ", смени назначени по времето на ГЕРБ шефове на клиники и даде Ангелов на прокурор. Той му отвърна със сигнали до държавното обвиняване и от този момент упреква Кацаров и шефа на здравната каса в спор на ползи със " Сърце и мозък ", като упорства, че в София няма потребност от нови лечебни заведения, а планът е получил утвърждението на здравните институции - организацията за медицински контрол и здравната каса без да е спазена здравната карта, без здравната каса да знае дали ще има бюджет през 2024, когато ще бъде издигната клиниката.

Кацаров по този начин и не позволи активността на болничното заведение до края на мандата си и остави това на постоянното държавно управление. Ангелов, към който се причисли някогашният шеф на " Пирогов " проф. Асен Балтов, също уволнен от Кацаров и минал публично в редиците на ГЕРБ, последно провокира особено съвещание на парламентарната здравна комисия по проблема и настоя здравният министър проф. Асена Сербезова да запознае депутатите с цялата документи. Това следва да се случи.

Бившият длъжностен министър Стойчо Кацаров и неговият Център за отбрана на правата в опазването на здравето от дълги години пазят частните лечебни заведения и правото на пациента да няма предели за банкет, да не бъде вързан единствено за болничното заведение в родното си място и да може свободно да насочи здравните си вноски и да се лекува, където пожелае.

Сегашният шеф на здравната каса проф. доктор Петко Салчев пък е съавтор на книги и учебници в региона на стопанската система на опазването на здравето дружно с един от миноритарните акционери в групата на " Търговска лига " - проф. Тони Веков, който е декан на Фармацевтичния факултет на Плевенския медицински университет.
Проф. доктор Петко Салчев Фотограф: Надежда Чипева
Пред " Капитал " проф. Салчев разяснява за какво е написал, че чака през 2024 година НЗОК да има средства да покрие активността на новата болница, по този начин: " НЗОК по Закона за лечебните заведения е задължена да дава мнения за разкриване на нови действия. Тя е по средата на процеса и няма никакво значение дали министерството ще се съобрази с нейното мнение или не. Но в случай че даде негативно мнение, тя стопира целия развой по оценката на документите. Затова ние постоянно показваме мнение, че сме съгласни и новата активност ще бъде финансирана в границите на бюджета, избран на НЗОК за съответната година. Разбира се, че не знаем бюджета си за 2024, само че по този начин отговаряме на всички лечебни заведения, подали документи ".

Здравният министър проф. Асена Сербезова разгласи, че към момента чака спомагателна информация от Изпълнителната организация за медицински контрол и е назначила одит по проблема. " Със сигурност мога да кажа, че към мен няма напън за издаване на решение ", сподели проф. Сербезова.

Ангелов пък разгласи, че парламентарната група на ГЕРБ ще сезира прокуратурата и Министерство на вътрешните работи и ще им даде данни за оказван напън върху чиновник на ИАМН.

В същото време сътрудниците му в Народното събрание оповестиха, че ГЕРБ вкарват здравната комисия в неспецифична обстановка. " Призовавам тези, които имат документи за престъпления, да ги предадат на съответните органи. Това не са проблеми на здравната комисия. Комисията взема решение кардинални въпроси, а не следствени въпроси ", сподели проф. Георги Михайлов от Българска социалистическа партия. " Ние атакуваме едни хора, а те не могат да се защитят. По конституция всеки български жител има право на стопанска самодейност. Ако тази процедура е извървяна по законовия ред, няма министър, който да откаже да й даде позволение, тъй като ще наруши конституцията ", сподели и доктор Хасан Адемов от Движение за права и свободи.
Защо е значимо?
В София сега работят 70 лечебни заведения, като 38 от тях са държавни, общински и ведомствени - на здравното, военното, транспортното и вътрешното министерства, а 32 са частни, като множеството от тях са профилирани. На процедура в столицата са съсредоточени 20.8% от леглата в България, само че пък тя събира и най-вече пациенти и то от цялата страна.

Това, обаче, напълно не значи, че софиянци са добре лекувани и в случай че получат инфаркт или инсулт, няма да бъдат разхождани с кола за спешна помощ из целия град, без да бъдат признати, в случай че изобщо пристигна кола за спешна помощ. Новата болница значи на първо време разбъркване на лекари и сестри и разкриване на други клиники, изключително държавни и общински, в които заплатите са по-ниски. Веднага след оповестяването на инвестицията, " Сърце и Мозък " са получили 700 автобиографии и запитвания от медици за работа в бъдещата болница.

Другият главен проблем е изпразването от наличие на някои от лечебните заведения в столицата, които живеят на командно дишане. Част са тях са държавни, шефовете им са назначени от ГЕРБ и персонално от Костадин Ангелов, столичното общинско опазване на здравето също се ръководи от ГЕРБ и всички те така и така мъчно понасят конкуренцията на двете огромни частни лечебни заведения - " Аджибадем Сити Клиник " и " Софиямед ". Затова лекари и шефове на държавни лечебни заведения спорадично дават изявленията по какъв начин София няма потребност от повече онкологии, неврохирургии, кардиологии и впрочем, с акцент върху болничното заведение в Казичене. Логично, като техен принципал, Министерството на здравеопазването, което стопанисва към 30 лечебни заведения и санаториуми в града, ще би трябвало да продължи да пази бизнеса им и да твърди какъв брой са нужни всички те на хората.

Разбира се, догатките в бранша са, че точно поради това страната няма да се откаже от наложителната здравна карта, която лимитира конкуренцията и няма да вкара критерии, съгласно които лечебните заведения се конкурират пред здравната каса по качество, излекувани пациенти, липса на инфекции, професионални умения на лекарите, че даже и положителни битови условия и отношение към пациентите.

" Конкуренцията постоянно е била мотор на развиването, а в същото време и оптимизиращ цената фактор. Основните аргументи за спор около основаването на ново лечебно заведение са това, че ще " издърпа " пациенти, само че също и фрагменти. Ето за какво тематиката за всяка нова болница е обект на дълготрайни диспути и разисквания. Също е значим и методът, по който тя бива показана пред обществото - в случай че е с обществена изгода - то тогава се приема с удоволствие, само че в случай че участва детайлът " частна ", това от своя страна обостря носталгичния усет на хората, които автоматизирано стартират да гледат с друго око на сходни начинания ", разяснява Аркади Шарков, икономист от ЕКИП. По думите му в последна сметка, в кратковременен проект пациентите и медицинските експерти в България са константа (с дребни вариации), само че капацитетът за развиване на бранша е огромен - предвид на медицинския туризъм, който е с възходяща наклонност, само че също по този начин и прииждащите от Украйна бежанци.

" Осигуряването на необятен и първокласен достъп до опазване на здравето следва да е моторът на решенията на държавното управление. Дългосрочно бъдещето е неразбираемо, само че въпреки всичко рискът от частната самодейност остава у бизнесмена, до момента в който за това, което вършат или не държавните лечебни заведения, плащаме всички ", счита Шарков.
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Десислава Николова
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР