Николай Николов: ГЕРБ ще остане в историята с „видим резултат“ закрито 142-годишно училище в София
ГЕРБ ще остане в историята с „видим резултат“ закрито учебно заведение в София. Това разяснява общинският консултант от Българска социалистическа партия Николай Николов във връзка гласувания отчет на сесията на СОС в четвъртък за закриването на 155 ОУ „Кирил и Методий“ в село Кривина.
„За три години сме дали своят вот доста отчети, имало е доста изявления, разногласия, решения… Никога обаче не съм си представял, че ще имаме точка в дневния ред, която ще закрие учебно заведение в София със 142-годишна история, сподели Николай Николов, оповестяват от пресцентъра на БСП-София. „Докладът се състои от 8 фрази, а докладната бележка на шефа на учебното заведение Надя Николова е с изречение по-дълга и приключва по този начин: „Нито жителите на с. Кривина, нито 155 ОУ със своята вековна история заслужават такава орис, само че действителността е такава“. Искам да знам по какъв начин въз основата на този отчет СОС взима толкоз значимо решение?!“, посчи общинският консултант.
Николай Николов зададе и серия от въпроси във връзка със закриването на учебното заведение. „Защо детската градина в двора на учебното заведение е била закрита? Направено ли е всичко допустимо от страна на кмета и на шефа да създадат учебното заведение допустимо най-привлекателно и налично за учениците? Ако отговорът е „да“, за какво си фантазираме, че възможното прилагане на постройката от частно учебно заведение би било по-приемливо за децата и техните родители? Ако липсват паралелки за 6 и 7 клас, вместо закриване на учебното заведение, не може ли то да бъде преобразувано в начално учебно заведение? Каква е повода 71 СОУ „Пейо Яворов“, което е на едвам 3 километра от 155 ОУ „Кирил и Методий“, да бъде по-предпочитано и целият отлив да отива натам? Вярно ли е, че намалелият брой деца в паралелките на 155-о учебно заведение, е тъй като родителите не са ги записали заради преобладаващото ромско наличие? Ако просто няма деца, значи ли, че демографската рецесия към този момент е блъснала София и постепенно и последователно ще почнат да изчезват села и региони в Столицата, пита общинският консултант от Българска социалистическа партия.
Неотдавна ми попадна информация за забавен случай в Япония. В продължение на 3 години японското държавно управление и тамошните железопътни компании са отказвали да закрият една гара на остров Хокайдо. Причината – на тази гара е имало единствено един пасажер – едно момиче, което е трябвало да пътува с влака всеки ден, с цел да стигне до учебното заведение си. Гарата е функционирала, до момента в който момичето е приключило образованието си. Защо в Япония това е допустимо, а в България – не е? Тъй като не получих отговори на този и на останалите ми въпроси, нямаше по какъв начин да поддържа сходен отчет. Затова гласувах срещу. Не искам да бъда запомнен като общинския консултант, който е дал своя вот за закриването на едно учебно заведение, каквото и да е то, което и да е то. Нямаме никакъв късмет да оцелеем като народ, в случай че сме глупави. Тръгнем ли да закриваме учебни заведения, на процедура се помиряваме със злополучната си орис. Аз не мога да приема това“.
„За три години сме дали своят вот доста отчети, имало е доста изявления, разногласия, решения… Никога обаче не съм си представял, че ще имаме точка в дневния ред, която ще закрие учебно заведение в София със 142-годишна история, сподели Николай Николов, оповестяват от пресцентъра на БСП-София. „Докладът се състои от 8 фрази, а докладната бележка на шефа на учебното заведение Надя Николова е с изречение по-дълга и приключва по този начин: „Нито жителите на с. Кривина, нито 155 ОУ със своята вековна история заслужават такава орис, само че действителността е такава“. Искам да знам по какъв начин въз основата на този отчет СОС взима толкоз значимо решение?!“, посчи общинският консултант.
Николай Николов зададе и серия от въпроси във връзка със закриването на учебното заведение. „Защо детската градина в двора на учебното заведение е била закрита? Направено ли е всичко допустимо от страна на кмета и на шефа да създадат учебното заведение допустимо най-привлекателно и налично за учениците? Ако отговорът е „да“, за какво си фантазираме, че възможното прилагане на постройката от частно учебно заведение би било по-приемливо за децата и техните родители? Ако липсват паралелки за 6 и 7 клас, вместо закриване на учебното заведение, не може ли то да бъде преобразувано в начално учебно заведение? Каква е повода 71 СОУ „Пейо Яворов“, което е на едвам 3 километра от 155 ОУ „Кирил и Методий“, да бъде по-предпочитано и целият отлив да отива натам? Вярно ли е, че намалелият брой деца в паралелките на 155-о учебно заведение, е тъй като родителите не са ги записали заради преобладаващото ромско наличие? Ако просто няма деца, значи ли, че демографската рецесия към този момент е блъснала София и постепенно и последователно ще почнат да изчезват села и региони в Столицата, пита общинският консултант от Българска социалистическа партия.
Неотдавна ми попадна информация за забавен случай в Япония. В продължение на 3 години японското държавно управление и тамошните железопътни компании са отказвали да закрият една гара на остров Хокайдо. Причината – на тази гара е имало единствено един пасажер – едно момиче, което е трябвало да пътува с влака всеки ден, с цел да стигне до учебното заведение си. Гарата е функционирала, до момента в който момичето е приключило образованието си. Защо в Япония това е допустимо, а в България – не е? Тъй като не получих отговори на този и на останалите ми въпроси, нямаше по какъв начин да поддържа сходен отчет. Затова гласувах срещу. Не искам да бъда запомнен като общинския консултант, който е дал своя вот за закриването на едно учебно заведение, каквото и да е то, което и да е то. Нямаме никакъв късмет да оцелеем като народ, в случай че сме глупави. Тръгнем ли да закриваме учебни заведения, на процедура се помиряваме със злополучната си орис. Аз не мога да приема това“.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ