Сова Харис: ГЕРБ водят с 2% пред ПП - ДБ, пет формации влизат със сигурност в парламента
ГЕРБ-СДС водят с 2% пред ПП-ДБ съгласно последното Формацията на Борисов събира 27,4%, обединението на Кирил Петков и Христо Иванов - 25,7%, а на трето място е Движение за права и свободи с 11,7 на 100. Четвърти са " Възраждане " с 10,6%, а пети Българска социалистическа партия, които събират 9,7 на 100 поддръжка.
Така се обрисува Народното събрание сигурно все още да прекрачат единствено пет политически обединения, съгласно проучването.
Има обаче още три политически субекта, поддръжката за които може да преодолее бариерата от 4% - това са Коалиция «Левицата!» (3,9%), «Български Възход» (3,7%) и «Има подобен народ» (3,1%). Представителното изследване на " Сова Харис " е извършено в интервала 20-27 февруари 2023 година измежду 1000 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента.
Допреди серията от поредни избори за парламент броят на дейните гласоподаватели у нас гравитираше към 3,2 милиона души. С въвеждането на машинното гласоподаване и строгия надзор върху практиката за закупуване на гласове, изборното тяло се сведе до доколо 2,6 милиона души, гласи анализът на Васил Тончев. Данните от извършеното социологическо проучване демонстрират, че твърдо решилите да гласоподават на 2-и април са с 2-3% повече, което е към 100-150 хиляди гласоподаватели. Това демонстрира, че в случай че не се намесят други фактори, на идващите изключителни избори до урните ще отидат към 2,7 милиона гласоподаватели.
Търсейки отговор на въпроса, какво може да се е трансформирало на политическата сцена за последните шест месеца, би трябвало да тръгнем от формалните разлики. Свидетели сме на обединяване на две от парламентарните партии с заявена дясна ориентировка и подобен политически профил и поява на три значими политически субекта: обединяване на леви формирования дружно с деятели от Социалистическата партия; партия от изявени специалисти, отделили се от «Има подобен народ» и обновяване на активността на някогашна ръководеща партия Национална движение „Симеон Втори".
Резултатите от проучването демонстрират, че към този момент обединяването ПП-ДБ се приближава до поддръжката, равна на аритметичния общ брой , получен от двете обединения на предходните избори, само че не провокира резултат на привличане на нови гласове (25,7% от действителните гласове). Бившите ръководещи и спечелили на последните избори ГЕРБ-СДС удържат първото място с поддръжка от 27,4%, разяснява социологът.
Очертава се третата позиция още веднъж да е на Движение за права и свободи - 11,7%. «Възраждане» също стоят покрай резултата си от предишните избори с 10,6%, изпреварвайки Социалистическата партия.
Декларираната поддръжка за Българска социалистическа партия е 9,7%, само че би трябвало да имаме поради, че напрежението вътре в електоралното й ядро плюс появяването на съперник в този бранш може да докара до спомагателни разбърквания в границите на предизборната акция. Според получените данни, изброените пет партии/коалиции могат да бъдат сигурни, че ще участват в идващия парламент.
Васил Тончев разяснява и възможностите на трите обединения към 4-процентната преграда - Коалиция «Левицата!» (3,9%), «Български Възход» (3,7%) и «Има подобен народ» (3,1%).
Интересът на левите гласоподаватели към новото обединяване е огромен и явно тази групировка може да запълни отворилата се ниша. «Български Възход» и «Има подобен народ» не престават да търсят своята еднаквост и предизборната битка ще покаже дали напъните им ще се увенчаят с триумф.
Внимание заслужават още Коалиция «Заедно» (1,2%), лидирана от двама водещи специалисти, напуснали Има Такъв Народ, и новата поява на Национална движение „Симеон Втори" (0,9%) в политическото пространство. Въпреки че са надалеч от изборната преграда, с получената поддръжка и експертния си капацитет двете обединения съставляват интерес за коалиране с по-големи политически субекти, гласи изследването.
Скрийншот: Сова Харис
Логично в изискванията на парламентарна рецесия президентската институция да придобие статута на незаобиколим фактор. Неслучайно президентът и вицепрезидентът получават най-високо доверие измежду политическите персони у нас. Сред останалите водачи на политически обединения не следим обилни разминавания сред доверието към личността и към това на организацията, която управлява.
В хода на всяка предизборна акция е значимо коя партия ще си построи облика на евентуалния победител. Данните от проучването демонстрират, че съгласно 33,8% от гласоподавателите най-вече гласове ще завоюват ГЕРБ-СДС. 21,4% пък са на мнение, че спечелили ще са ПП-ДБ. Знаем, че постоянно има конформистки избор, който следва спечелилите.
За страна като България няма по какъв начин обществената тематика да не е в центъра на внимание във всяка предизборна битка. Сериозни опасения, че материалното им положение може да се утежни до степен да са усложнение да се устоят, имат 51,9% от пълнолетните българи. Само 30,1% считат, че няма да стигнат до това състояние. Няма по какъв начин този индикатор да не въздейства на настройките на гласоподавателите.
Интересно е, че макар тежките обществени проблеми, хората с десни убеждения (26,3%) са повече от тези с лява оринтация 17,4%).
Това може би се дължи на обстоятелството, че двете водещи политически обединения се дефинират като десни. Разбира се, можем да създадем и извода за настоящото положение на лявото политическо посланичество.
Въпросът за това, кое държавно управление би превевело България по-успешно през рецесията, не получава еднопосочен отговор. Лек превес имат от ПП-ДБ с 21,0% поддръжка против 19,0% за ГЕРБ-СДС. Това демонстрира, че съгласно повече гласоподаватели партиите на смяната имат повече допирни точки с останалите политически субекти, прави извода Васил Тончев.
Идеята за смяна на формата на държавното ръководство и превръщането ни в президентска република има задоволителен брой почитатели за слагането й в общественото пространство - 22,1%, само че напълно незадоволителни с цел да бъде призната - 53,3% отхвърлят подобен вид.
Въпросът за приемането на еврото като разплащателно средство у нас от идната година отпадна от единствено себе си. Високата инфлация и очертаващият се бюджетен недостиг вършат тази стъпка невъзможна. Остава да търсим аргументите за обезценяването на валутата ни. Не са за подценяване и опасенията на жителите за предстояща далавера с цените при такава смяна. Явно държавните институции би трябвало да изградят съществени превантивни ограничения, в случай че желаят да успокоят и предразположат публичното мнение, е заключението на социолога на база на данните от социологическото изследване.
Изследването е представително за пълнолетното население на страната, извършено е от СОВА ХАРИС в интервала 20-27 февруари 2023 година измежду 1000 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента. Максимална неточност за 50% условен дял при 95% гаранционна възможност: 3,1%. Изследването е по поръчка на ПИК.
Така се обрисува Народното събрание сигурно все още да прекрачат единствено пет политически обединения, съгласно проучването.
Има обаче още три политически субекта, поддръжката за които може да преодолее бариерата от 4% - това са Коалиция «Левицата!» (3,9%), «Български Възход» (3,7%) и «Има подобен народ» (3,1%). Представителното изследване на " Сова Харис " е извършено в интервала 20-27 февруари 2023 година измежду 1000 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента.
Допреди серията от поредни избори за парламент броят на дейните гласоподаватели у нас гравитираше към 3,2 милиона души. С въвеждането на машинното гласоподаване и строгия надзор върху практиката за закупуване на гласове, изборното тяло се сведе до доколо 2,6 милиона души, гласи анализът на Васил Тончев. Данните от извършеното социологическо проучване демонстрират, че твърдо решилите да гласоподават на 2-и април са с 2-3% повече, което е към 100-150 хиляди гласоподаватели. Това демонстрира, че в случай че не се намесят други фактори, на идващите изключителни избори до урните ще отидат към 2,7 милиона гласоподаватели.
Търсейки отговор на въпроса, какво може да се е трансформирало на политическата сцена за последните шест месеца, би трябвало да тръгнем от формалните разлики. Свидетели сме на обединяване на две от парламентарните партии с заявена дясна ориентировка и подобен политически профил и поява на три значими политически субекта: обединяване на леви формирования дружно с деятели от Социалистическата партия; партия от изявени специалисти, отделили се от «Има подобен народ» и обновяване на активността на някогашна ръководеща партия Национална движение „Симеон Втори".
Резултатите от проучването демонстрират, че към този момент обединяването ПП-ДБ се приближава до поддръжката, равна на аритметичния общ брой , получен от двете обединения на предходните избори, само че не провокира резултат на привличане на нови гласове (25,7% от действителните гласове). Бившите ръководещи и спечелили на последните избори ГЕРБ-СДС удържат първото място с поддръжка от 27,4%, разяснява социологът.
Очертава се третата позиция още веднъж да е на Движение за права и свободи - 11,7%. «Възраждане» също стоят покрай резултата си от предишните избори с 10,6%, изпреварвайки Социалистическата партия.
Декларираната поддръжка за Българска социалистическа партия е 9,7%, само че би трябвало да имаме поради, че напрежението вътре в електоралното й ядро плюс появяването на съперник в този бранш може да докара до спомагателни разбърквания в границите на предизборната акция. Според получените данни, изброените пет партии/коалиции могат да бъдат сигурни, че ще участват в идващия парламент.
Васил Тончев разяснява и възможностите на трите обединения към 4-процентната преграда - Коалиция «Левицата!» (3,9%), «Български Възход» (3,7%) и «Има подобен народ» (3,1%).
Интересът на левите гласоподаватели към новото обединяване е огромен и явно тази групировка може да запълни отворилата се ниша. «Български Възход» и «Има подобен народ» не престават да търсят своята еднаквост и предизборната битка ще покаже дали напъните им ще се увенчаят с триумф.
Внимание заслужават още Коалиция «Заедно» (1,2%), лидирана от двама водещи специалисти, напуснали Има Такъв Народ, и новата поява на Национална движение „Симеон Втори" (0,9%) в политическото пространство. Въпреки че са надалеч от изборната преграда, с получената поддръжка и експертния си капацитет двете обединения съставляват интерес за коалиране с по-големи политически субекти, гласи изследването.
Скрийншот: Сова Харис Логично в изискванията на парламентарна рецесия президентската институция да придобие статута на незаобиколим фактор. Неслучайно президентът и вицепрезидентът получават най-високо доверие измежду политическите персони у нас. Сред останалите водачи на политически обединения не следим обилни разминавания сред доверието към личността и към това на организацията, която управлява.
В хода на всяка предизборна акция е значимо коя партия ще си построи облика на евентуалния победител. Данните от проучването демонстрират, че съгласно 33,8% от гласоподавателите най-вече гласове ще завоюват ГЕРБ-СДС. 21,4% пък са на мнение, че спечелили ще са ПП-ДБ. Знаем, че постоянно има конформистки избор, който следва спечелилите.
За страна като България няма по какъв начин обществената тематика да не е в центъра на внимание във всяка предизборна битка. Сериозни опасения, че материалното им положение може да се утежни до степен да са усложнение да се устоят, имат 51,9% от пълнолетните българи. Само 30,1% считат, че няма да стигнат до това състояние. Няма по какъв начин този индикатор да не въздейства на настройките на гласоподавателите.
Интересно е, че макар тежките обществени проблеми, хората с десни убеждения (26,3%) са повече от тези с лява оринтация 17,4%).
Това може би се дължи на обстоятелството, че двете водещи политически обединения се дефинират като десни. Разбира се, можем да създадем и извода за настоящото положение на лявото политическо посланичество.
Въпросът за това, кое държавно управление би превевело България по-успешно през рецесията, не получава еднопосочен отговор. Лек превес имат от ПП-ДБ с 21,0% поддръжка против 19,0% за ГЕРБ-СДС. Това демонстрира, че съгласно повече гласоподаватели партиите на смяната имат повече допирни точки с останалите политически субекти, прави извода Васил Тончев.
Идеята за смяна на формата на държавното ръководство и превръщането ни в президентска република има задоволителен брой почитатели за слагането й в общественото пространство - 22,1%, само че напълно незадоволителни с цел да бъде призната - 53,3% отхвърлят подобен вид.
Въпросът за приемането на еврото като разплащателно средство у нас от идната година отпадна от единствено себе си. Високата инфлация и очертаващият се бюджетен недостиг вършат тази стъпка невъзможна. Остава да търсим аргументите за обезценяването на валутата ни. Не са за подценяване и опасенията на жителите за предстояща далавера с цените при такава смяна. Явно държавните институции би трябвало да изградят съществени превантивни ограничения, в случай че желаят да успокоят и предразположат публичното мнение, е заключението на социолога на база на данните от социологическото изследване.
Изследването е представително за пълнолетното население на страната, извършено е от СОВА ХАРИС в интервала 20-27 февруари 2023 година измежду 1000 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента. Максимална неточност за 50% условен дял при 95% гаранционна възможност: 3,1%. Изследването е по поръчка на ПИК.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ