„Екзакта“: ГЕРБ-СДС 26, 7%, ППДБ и „Възраждане“ в битка за второто място
Настоящото национално проучване на Екзакта Рисърч Груп е извършено в интервала от 19 до 22 октомври 2024 година Интервюирани са 1050 пълнолетни българи в 71 обитаеми места на страната. Работено е със стратифицирана двустепенна извадка с квота по съществени социално-демографски признаци. Методиката на регистрация е директно полустандартизирано изявление “лице-в-лице ”. Максимално допустимата неточност при 50%-те относителни дялове е +/- 3%.
Изследването е осъществено със средства на „ Екзакта Рисърч Груп ” като част от изследователската стратегия на организацията.
Съгласно Изборния кодекс, всяка медия, която употребява данни от актуалното изследване, е длъжна да оповестява информацията от това каре.
Забележка: Изследването е извършено на територията на България и актуалните данни на „ Екзакта ” не отразяват настройките на гласоподавателите от чужбина.
КОМЕНТАР
1. Възможно ли е да има положително и устойчиво ръководство след парламентарните избори на 27 октомври у нас?71% от българите, взели участие в актуалното изследване, не имат вяра, че е допустимо след изборите на 27 октомври страната ни да има положително и устойчиво ръководство.
29% от интервюираните са оптимисти. По-често позволяват, че е допустимо положително ръководство гласоподаватели на ГЕРБ-СДС и на ПП-ДБ. Подобен отговор показва упования техните партии да вземат участие в ръководството на страната.
Силно скептични към опцията да има положително и устойчиво ръководство на страната след 27 октомври са гласоподавателите на Възраждане (три четвърти от тях), както и последователите на МЕЧ и на Величие.
42% от заявяващите изрично желание да гласоподават на 27 октомври, показват, че е допустимо след изборите страната ни да има положително и устойчиво ръководство.
Болшинството от твърдо решилите да не гласоподават на 27 октомври, отхвърлят опцията у нас да има положително и устойчиво ръководство след изборите.
Електорална интензивностОбществените настройки са белязани от висока степен на назадничавост към политическата обстановка в страната, както и към политиците. Изследванията ни от последната година демонстрираха, че от ден на ден българи се дефинират като отвратени от политиката и политиците у нас, а не просто като политически апатични.
Поредната предизборна акция не даде значителен принос за изборна готовност. Това се удостоверява и от декларативната изборна интензивност, която, по данни от актуалното проучване, възлиза на към 30%. Разбира се, можем да чакаме действителна интензивност в деня на вота друга от декларираната в това проучване. Но при сегашните данни, предстоящият брой гласоподаватели, които ще отидат до урните, е към 2 милиона, като изчисленията се базират на формалните изборни описи.
Категорично желание да гласоподават декларират по-често гласоподаватели на възраст над 50 години – половината от тях. В същото време, не повече от една трета от хората на възраст под 40 години са сигурни, че ще отидат до урните.
Висшистите, жителите на градовете-областни центрове, както и живеещите в селата, по-често декларират безапелационното си желание да гласоподават. Представителите на етническите общности у нас също заявяват по-висока убеденост, че ще гласоподават.
Според данните на Екзакта от това проучване, седем партии намират място в идващия състав на Народното събрание. За присъединяване в 51 –вото Народно заседание се борят и три по-малки обединения, които остават под 4 процентовата преграда. Най-близо до четирите % е Политическа партия МЕЧ.
ГЕРБ без подозрение ще победи в идната изборна конкуренция. От проучването ни е видно, че няма социална група или каста, в която ГЕРБ да не получава първи резултат.
Предвид оспорваната конкуренция за второто място сред обединението ПП-ДБ и Възраждане, данните от проучването демонстрират, че Възраждане имат по-голяма поддръжка от ПП-ДБ измежду мъжете и измежду най-възрастните гласоподаватели, а ПП-ДБ имат по-добри позиции от Възраждане измежду младите и образовани българи, както и измежду живеещите в по-големите обитаеми места – столица и градове-областни центрове.
Трудно е да се предвижда по какъв начин ще завърши в изборния ден конкуренцията сред АПС и ДПС-Ново начало. Може да се разяснява, обаче това, че в хода на акцията, ДПС-Ново начало съумя да стопи част от преднината на АПС на А. Доган.
Българска социалистическа партия – Обединена левица се явява във формат, който цели да сплоти левите гласоподаватели. Предстои да установим по какъв начин ще бъде призната тази групировка и ще успее ли да притегли периферен избор.
Политическа партия МЕЧ, Синя България и Политическа партия Величие имат електорални дялове, които ги слагат директно след обединенията, които с висока възможност попадат в идващия парламент. Политическа партия МЕЧ и Синя България имат по-твърди електорални ядра в сравнение с Политическа партия Величие.
91% от някогашните гласоподаватели на Възраждане от парламентарния избор през юни 2024 година настояват, че още веднъж ще гласоподават за тази партия. ГЕРБ-СДС могат да разчитат на 90% от гласоподавателите си от преди няколко месеца. Българска социалистическа партия са запазили 81% от гласоподавателите си, а ПП-ДБ – 78%.
71% от гласоподавателите на Има Такъв Народ също декларират, че още веднъж ще ги поддържат.
Протестният избор понастоящем най-силно се въплъщава от негласуващите българи, чийто дял пораства. Няма партиен електорат, който през последните години да не попълня от време на време /макар и в друга степен/ „ армията ” на негласуващите у нас.
В същото време понижават хората, които отиват до урните, с цел да гласоподават с опцията „ не поддържам никого ”.
Според данните на Екзакта от това проучване, седем партии намират място в идващия състав на Народното събрание. За присъединяване в 51 –вото Народно заседание се борят и три по-малки обединения, които остават под 4 процентовата преграда. Най-близо до четирите % е Политическа партия МЕЧ.
ГЕРБ без подозрение ще победи в идната изборна конкуренция. От проучването ни е видно, че няма социална група или каста, в която ГЕРБ да не получава първи резултат.
Предвид оспорваната конкуренция за второто място сред обединението ПП-ДБ и Възраждане, данните от проучването демонстрират, че Възраждане имат по-голяма поддръжка от ПП-ДБ измежду мъжете и измежду най-възрастните гласоподаватели, а ПП-ДБ имат по-добри позиции от Възраждане измежду младите и образовани българи, както и измежду живеещите в по-големите обитаеми места – столица и градове-областни центрове.
Трудно е да се предвижда по какъв начин ще завърши в изборния ден конкуренцията сред АПС и ДПС-Ново начало. Може да се разяснява, обаче това, че в хода на акцията, ДПС-Ново начало съумя да стопи част от преднината на АПС на А. Доган.
Българска социалистическа партия – Обединена левица се явява във формат, който цели да сплоти левите гласоподаватели. Предстои да установим по какъв начин ще бъде призната тази групировка и ще успее ли да притегли периферен избор.
Политическа партия МЕЧ, Синя България и Политическа партия Величие имат електорални дялове, които ги слагат директно след обединенията, които с висока възможност попадат в идващия парламент. Политическа партия МЕЧ и Синя България имат по-твърди електорални ядра в сравнение с Политическа партия Величие.
91% от някогашните гласоподаватели на Възраждане от парламентарния избор през юни 2024 година настояват, че още веднъж ще гласоподават за тази партия. ГЕРБ-СДС могат да разчитат на 90% от гласоподавателите си от преди няколко месеца. Българска социалистическа партия са запазили 81% от гласоподавателите си, а ПП-ДБ – 78%.
71% от гласоподавателите на Има Такъв Народ също декларират, че още веднъж ще ги поддържат.
Протестният избор понастоящем най-силно се въплъщава от негласуващите българи, чийто дял пораства. Няма партиен електорат, който през последните години да не попълня от време на време /макар и в друга степен/ „ армията ” на негласуващите у нас.
В същото време понижават хората, които отиват до урните, с цел да гласоподават с опцията „ не поддържам никого ”.
