ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са с изключително близки резултати, в рамките

ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са с извънредно близки резултати, в границите на статистическата неточност – надлежно 25.9% и 25.4%

Паритет за първото и второто място на идните избори на 2 април, сочи изследване на „ Алфа рисърч “ дни преди вота.

ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са с извънредно близки резултати, в границите на статистическата неточност – надлежно 25.9% и 25.4%.

Паритет има и за третото и четвъртото място. Движение за права и свободи е с 13.8%, а „ Възраждане “ - 13.6%.

Българска социалистическа партия остава на пета позиция с 8.2%. Следва „ Български напредък “, които могат да останат под чертата за влизане в Народното събрание.

Проучването е направено сред 25 и 29 март, разгласява се на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства. Проведено е измежду 1113 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е сертифицирана двустепенна извадка, с квота по съществени социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.

Към момента 3.7% от гласоподавателите ще се възползват от опцията да отбележат квадратчето „ Не поддържам никого “, така наречен протестен избор.

„ Наблюдава се, че в хода на акцията ГЕРБ съумя да активизира своите последователи в страната. За разлика от тях ПП-ДБ са една от обединенията, които разполагат с по-широка електорална външна страна, която е с капацитет да бъде мобилизирана в границите на идващите дни. Интригата ще се резервира до последните часове на изборния ден “, сподели пред Българска национална телевизия Геновева Петрова от „ Алфа Рисърч “.

Тя счита, че фотофинишът ще се реши от гласоподавателите, които живеят в столицата, където е немобилизираният електорален капацитет. За третото и четвъртото място решителен би бил вотът от чужбина, счита социологът.

Очертава се изборната интензивност да остане ниска – доста близка до тази, която имахме при последните избори през октомври предходната година.

39% декларират, че сигурно ще отидат до урните, като това са към 2,5 млн. гласоподаватели. 48% обаче са безапелационни, че няма да гласоподават. 13% се двоумят.

Според Геновева Петрова е видно, че хартиената бюлетина не оказва този решителен фактор за изборната интензивност. Основният фактор хората по-скоро да показват отвращение да отидат да гласоподават, се дължи най-много на недоверието, което имат към политическите партии.

Колебаещите се и тези, които не са решили дали да гласоподават, несъмнено могат да наклонят везните. Това са задоволително огромни дялове от гласоподаватели и при очертаващата се ниска изборна интензивност могат да разместят картината в разнообразни направления, сподели Петрова.

Според изследването 74% от хората не са си трансформирали мнението за кого да гласоподават на идните избори на 2 април. 15 на 100 не са избрали за кого да гласоподават, а 11% са трансформирали мнението си.

„ Напълно е допустимо тези 15% да внесат доста по-съществени разбърквания в самия избирателен ден “, сподели Петрова.

„ Това, което можем да обобщим е, че упованията към тази акция, въпреки всичко бяха, макар слабия интерес, пети следващи избори, че тя ще се окаже решаваща, поради стартовите позиции на партиите. Три дни преди изборите обаче виждаме, че акцията внася известна електорална динамичност в поддръжка за обособените партии, само че не качествена смяна в общата политическа картина.

Това се дължи на обстоятелството, че болшинството от партиите, изключително водещите партии, заложиха в тази акция връзка на послания, ориентирани към твърдите гласоподаватели, без да положат повече старания за привличане на по-широк кръг симпатизанти. Все още нямаме развръзка на интригата, която беше заплетена при започване на предизборната акция “, сподели още Геновева Петрова от „ Алфа рисърч “.