Анализ за август 2023 година - затвърди се усещането на паралелна власт и задкулисие около новия кабинет
ГЕРБ са изправени пред най-трудната предизборна борба в цялата си история – борбата за София. След 18 години, в които столицата бе ръководена от Бойко Борисов и от Йорданка Фандъкова, партията би трябвало да излъчи нов претендент, само че към този момент загадъчно мълчи
Институтът за тактики и разбори (ИСА) разгласява политическия си разбор за събитията в България, в Европа и в света през месец август 2023 година
Правителството има еднопосочен евроатлантически (проамерикански) профил, само че е обоснован въпросът за стабилността на неговата социална поддръжка. Информационният поток мина през няколко талази този месец – домашното принуждение, убийството на Алексей Петров, злополуката на Пригожин, връщането и карцерът на Васил Божков в България, с цел да приключи с въпроса ще издържи ли „ сглобката “ досега на контрактуваната ротация.
Формално политическата рецесия свърши, само че спешните процеси не престават. Правителството работи под мощно напрежение, предизвикано от преструктуриране на властта, кадрови промени след дългото служебно ръководство, рецесии от друг темперамент (показно ликвидиране, мигрантски поток и др.), президентски офанзиви.
Всичко това минава през усилвателя на външните провокации и геополитическите ползи. България е терен на великански конфликт сред Изтока и Запада, като сега има отчетливо прозападно държавно управление, атакувано от разнообразни направления и с разнообразни принадлежности.
Много видимо „ сглобката “ се движи единствено от евроатлантическите ползи и това поражда опозиция от страна на опозицията, и на публични кръгове. За да се стабилизира към евроатлантическата орбита, ръководството се нуждае от ефикасност. От триумф, който може да покаже и да излъчи посланието, че „ сглобката “ си струваше.
Шансовете това да бъде приемането ни в Шенген обаче изтъняват. След убийството на Алексей Петров формалната позиция на Европейската комисия – че България и Румъния са подготвени за приемане в Шенген, остана непроменена. Но тя е такава от 12 години, а позитивен резултат няма.
Очакванията за политически поклон към новото държавно управление в София се оказват нереалистични. Реакцията след убийството на Алексей Петров (16 август) от страна на ръководещите кръгове закъсня и това даде опция тезата за неговото присъединяване в сглобяването на държавното управление да стане доста известна.
Затвърди се чувството за паралелна власт и задкулисие и към новия кабинет, който пое ръководството с обещанието да върне прозрачността в политическите ходове.
Всичко това бе доказано от признанието на Бойко Борисов в първия парламентарен ден на новата сесия, че Алексей Петров е взел участие в съставянето на сглобката.
Остава да виси въпросът по какъв начин по този начин осъждан за престъпни действия човек е позволен публично да дирижира процеси на законната власт.
Управляващите сбъркаха целите си. Лансирането на смяната за националния празник – вместо 3 март да бъде 24 май, беше непотребен ход, който ерозира поддръжката за държавното управление в миг, когато на дневен ред са екзистенциални за българското общество проблеми. Битката със знаците стана част от борбата за власт и още по-лошо – част от геополитическия конфликт, чиято активност се приближава все по-плътно до нас.
Управляващите и антируските кръгове показват прекомерна самонадеяност, подценяват действителността.
Управляващите от Политическа партия и Демократична България сами си сложиха капан – в случай че се откажат от обявената смяна на националния празник, това ще бъде интерпретирано като позорно оттегляне – и от съперници, и от симпатизанти. Категорично обаче предлагането би трябвало да бъде ревизирано. Голямото отчаяние е, че посоката на по този начин наречената смяна зави по непредвиден метод – от господство на правото към 3-ти март.
Кабинетът „ Денков-Габриел “ работи постепенно и колебливо, което дава мощ на неговите съперници, разколебава последователите. Нишките, които водят към задкулисието и някогашната Държавна сигурност (у бийството на Алексей Петров, кандидатурата на Васил Терзиев ) са измежду огромните закани пред устойчивостта на държавното управление.
До локалните избори корекциите наподобяват изключени, след вота – вероятни, а все още на ротацията – неизбежни. Историческият прозорец за Политическа партия като че ли се затваря, макар болшинството, което поддържа кабинета в Народното събрание, и макар поддръжката на западни сътрудници, най-много – от страна на митичното Посолство.
Евроатлантическата линия структурира болшинството и кабинета, само че серията от неточности на Политическа партия може да сътвори среда за ново държавно управление със същия главен профил. Неизвестното е с или без „ Продължаваме промяната “.
Около Паметника на алената войска мирише на избори. Напрежението към основаването на (про)президентски политически план се сгъстява. Радев провокира съперниците си, изкушава ги да го атакуват, да го клеймят, да лимитират пълномощията му, както обмислят от дълго време, а това може да му обезпечи добра стартова позиция към властта. Той играе добре ролята на репресиран.
От самото начало на своето президентство той съумява да се впише като съпротива в съответния настоящ подтекст. Преди беше съпротива на ръководството на Борисов и на „ мутрите “, в този момент – на „ предателите “ и „ безродниците “.
Големият му проблем е, че имаше задоволително време, власт и поддръжка, с цел да покаже резултати в най-малко една от своите борби. Състоянието на страната, на нейните институции и на обществото като цяло обаче демонстрира, че резултати по-скоро няма. Въпреки че приказва за „ национално придвижване “, нишата, в която оперира наподобява се стеснява.
Дори преобладаващо консервативното българско общество инстинктивно възприема опцията за нов геополитически завой като заплаха, като риск от земетресения, като преустановяване на права и свободи, които с днешна дата наподобяват естествени.
Лято 2020 мъчно ще се повтори или ще се повтори като фарс. Веднъж Радев беше припознат за опция и не съумя да оправдае упованията, които самичък сътвори. Да бъде за повторно опция и то на мощ, на която самичък проправи път, наподобява доста мъчно.
ПП-ДБ и президентът са в конкуренция с времето. Или те ще намерят парламентарно болшинство, с цел да го обезсилят, или той ще откри метод да смъкна държавното управление преди измененията в главния закон.
Радев има късмет за поврат и за връщане на политическия терен като „ национален любим “, в случай че антивоенна вълна залее Европа и България, само че сходен процес е функционалност от събитията в Украйна.
Президентът загуби тежест и престиж сега, когато изцяло отхвърли държавното управление „ Денков-Габриел “ още преди да е връчил втория мандат. Но с предлагането за промяна на националния празник властта му даде терен да се разгърне в офанзива.
Отказът на президента Радев да подпише указа за освобождение на основния секретар на Министерство на вътрешните работи е невиждан. (Петър Тодоров въпреки всичко подаде оставка „ след 41 години работа за родината “). Войната сред Радев и Политическа партия е пълномащабна.
Предстоящите избори са от основно значение за политическото бъдеще на Радев. Ако успее да завоюва въздействие през районната власт, той и неговият кръг/кохорта ще продължат да направляват и националната политика с всички опасности от радикализация на двата полюса.
Орязването на президентските пълномощия е стъпка, предизвикана от държанието на Радев , само че, в случай че бъде осъществена, тя ще се отрази върху статута на всеки различен български президент. Всеки президент оттук-нататък ще бъде фигурант, а това ощетява развиването на демократичните процеси. С други думи, ръководещите ще имат пояснение за своите дейности, само че ще им липсва опрощение за несъответствието сред управляващите.
Сегашните ръководещи и кръговете, които ги поддържат, би трябвало да си напомнят по какъв начин Радев стана вероятен като кандидат-президент през 2016 година.
Според ИСА Радев покри профила, който се наложи след крайното „ ястребско “ говорене на Росен Плевнелиев. Урокът, наподобява, не е теоретичен.
Убийството на Алексей Петров пренареди акцентите в обществения спор и притисна властта. Правителството дължи отговори, Министерство на вътрешните работи – разкрития.
Широкият набор от представители – експерти по национална сигурност, публицисти, политици, политолози и така нататък – разкрива както мащаба на случилото се, по този начин и отчетливото присъединяване на Петров в развиването на всички процеси в България в продължение на най-малко три десетилетия.
Дебатът сподели, че 90-те години на прехода не престават да бъдат травматично минало за българското общество.
Страната се намира в междинно положение, при което преходът не е приключил, само че нито може да се върне към тоталитаризма, нито има статут на консолидирана народна власт.
Предвижданата ротация на върха на кабинета, при която не изключваме проверка на фрагменти, като че ли стресира министрите, които са по-скоро внимателни в ресорите си. Това изяснява фокусирането върху външната политика, върху защитата и поддръжката за Украйна/САЩ/Запада, защото те са полето, където могат да се отчетат резултати.
Очаквано държавното управление се движи абсолютно по евроатлантическата линия. Създаде се чувство, че страната ни ще даде всичко, което бъде поискано от нас. Засега е неразбираемо обаче дали българската страна желае нещо в подмяна на цялостната поддръжка.
Бързата реакция на Народното събрание след митингите против домашното принуждение трябваше да тушира разрастващите се митинги и това бе реализирано. Но евентуално – краткотрайно, защото удовлетворени от бързо признатите промени наподобява няма.
Всички познати недостатъци на парламентите дотук се възпроизвеждат в 49-ото Народно заседание. Честите ремонти на законите са знак за недостиг на качество.
Под въпрос е потенциалът на 49-ото Народно заседание да одобри промени в Конституцията, които да потвърдят своята успеваемост за години напред.
ГЕРБ са изправени пред най-трудната предизборна борба в цялата си история – борбата за София. След 18 години, в които столицата бе ръководена от Бойко Борисов и от Йорданка Фандъкова, партията би трябвало да излъчи нов претендент, само че към този момент загадъчно мълчи.
Решението на Вили Лилков да излезе на терена улеснява ГЕРБ, само че не взема решение казуса на партията. ГЕРБ би трябвало да влязат в конкуренцията със собствен безапелационен претендент. ПП и Демократична България са най-силни в София и в случай че изгубят, това може да е началото на края както на „ сглобката “, по този начин и на плътното им електорално наличие.
Васил Терзиев се люшка сред родословието си и електората, който се чака да притегли.
„ Възраждане “ губи тежест поради активизацията на президента в нишата на партията. Реално Радев притегля нейния електорат, давайки анонс за план, за „ национално придвижване “. Движение за права и свободи потегля към локалните избори в доста добра кондиция. Структурите й са постоянни, на национално равнище излезе от изолацията. Партията се утвърди като фактор в границите на по този начин нареченото евроатлантическо болшинство в 49-ото Народно заседание. Очевидно е, че без Движението промени в Конституцията няма по какъв начин да се случат.
Приемането на България в Шенген и еврозоната са приоритет и за кабинета, и за Движение за права и свободи.
За Българска социалистическа партия се отвори необятно поле за опозиционна игра. Партията е реактивна на събитията и по двете линии, които разделят политическите сили и обществото – антикорупционната и антивоенната. Регионалният избор е огромно тестване за Българска социалистическа партия поради деструктивните процеси, чиито импулси идват от президентската институция.
Кандидатурата на Ваня Григорова притиска управлението на Българска социалистическа партия и Нинова. Отношенията сред тях са студени.
През последните 26 години валутният ръб диктуваше профила на министрите на финансите, стремящи се към по-малко внезапни придвижвания във фиска и рестриктивна фискална политика. През последния месец това табу в професионалната характерност на министъра на финансите е на път да падне.
Стартиралите от министъра на финансите промени в Министерството на финансите надалеч не са вътрешно ведомствени, а засягат ролята на Министерството на финансите освен в политическата настройка на сегашното държавно управление, само че по-скоро задачата и ролята му в стопанската система.
Световната стопанска система през август се развива с намаляваща инфлация, само че болнав стопански напредък, който не може да обезпечи задоволително доходи в държавните бюджети за използване на тласъци за стопанската система и приходите. На този декор българската стопанска система се подчинява на общите трендове с малко по-добри стопански индикатори от средноевропейските и поема глътка въздух преди началото на зимния сезон.
Бъдещето на „ зърнената договорка “ тъне в неопределеност, Турция без подозрение ще се изправи пред засилен напън от Запада и НАТО да отслаби режима в проливите. През февруари в сходство с Конвенцията от Монтрьо Анкара ограничи достъпа до Черно море за военни кораби на трети страни. Наскоро някои анализатори предложиха различни разновидности, като да вземем за пример потреблението на сили на НАТО за конвой на кораби, пренасящи украинско зърно и торове по филантропични аргументи. Въпреки че сходни дейности могат да доведат до в допълнение районно напрежение, което прави този сюжет към този момент малко евентуален, те също по този начин са знак за евентуален напън върху Турция да позволи достъп до Черно море за 21-дневния интервал, очакван от Конвенцията от Монтрьо.
Препотвърждаваме извода си от април, „ че борбата за Черно море набира скорост. През идващите месеци и в средносрочна вероятност българските ръководещи ще се изправят пред сложни въпроси в каква форма и степен да отговорят пред новите провокации, свързани с военнополитическата сигурност и икономическата съгласуваност на нашата страна с черноморския район. “
Появи се информация, че без значение от Конвенцията от Монтрьо България трябвало да обезпечи на съдружниците си (САЩ) дълготрайно престояване на непознати военни кораби, които щели да ни оказват помощ в областта на разузнаването и да правят " кинетични резултати ".
Може да се предвижда с днешна дата, че двустранните връзки сред Турция и Русия скоро още веднъж ще се затоплят, защото Анкара евентуално ще се придържа към досегашната си политика по отношение на Русия. Това се прояви в часовете на протеста на Вагнер, когато Ердоган се обади на Путин, с цел да изрази открита поддръжка за съветския водач.
Анализът е направен от екип в състав:
Таня Джоева
Институт за тактики и разбори
Валерия Велева
Директор на Институт за тактики и разбори
Проф. Даниела Бобева (икономика)
Валентин Радомирски (дипломация и геополитика)
Международни наблюдаващи:
Д-р Пламен Христов (Гърция)
Д-р Антон Панчев (Косово, Албания)
Институтът за тактики и разбори (ИСА) разгласява политическия си разбор за събитията в България, в Европа и в света през месец август 2023 година
Правителството има еднопосочен евроатлантически (проамерикански) профил, само че е обоснован въпросът за стабилността на неговата социална поддръжка. Информационният поток мина през няколко талази този месец – домашното принуждение, убийството на Алексей Петров, злополуката на Пригожин, връщането и карцерът на Васил Божков в България, с цел да приключи с въпроса ще издържи ли „ сглобката “ досега на контрактуваната ротация.
Формално политическата рецесия свърши, само че спешните процеси не престават. Правителството работи под мощно напрежение, предизвикано от преструктуриране на властта, кадрови промени след дългото служебно ръководство, рецесии от друг темперамент (показно ликвидиране, мигрантски поток и др.), президентски офанзиви.
Всичко това минава през усилвателя на външните провокации и геополитическите ползи. България е терен на великански конфликт сред Изтока и Запада, като сега има отчетливо прозападно държавно управление, атакувано от разнообразни направления и с разнообразни принадлежности.
Много видимо „ сглобката “ се движи единствено от евроатлантическите ползи и това поражда опозиция от страна на опозицията, и на публични кръгове. За да се стабилизира към евроатлантическата орбита, ръководството се нуждае от ефикасност. От триумф, който може да покаже и да излъчи посланието, че „ сглобката “ си струваше.
Шансовете това да бъде приемането ни в Шенген обаче изтъняват. След убийството на Алексей Петров формалната позиция на Европейската комисия – че България и Румъния са подготвени за приемане в Шенген, остана непроменена. Но тя е такава от 12 години, а позитивен резултат няма.
Очакванията за политически поклон към новото държавно управление в София се оказват нереалистични. Реакцията след убийството на Алексей Петров (16 август) от страна на ръководещите кръгове закъсня и това даде опция тезата за неговото присъединяване в сглобяването на държавното управление да стане доста известна.
Затвърди се чувството за паралелна власт и задкулисие и към новия кабинет, който пое ръководството с обещанието да върне прозрачността в политическите ходове.
Всичко това бе доказано от признанието на Бойко Борисов в първия парламентарен ден на новата сесия, че Алексей Петров е взел участие в съставянето на сглобката.
Остава да виси въпросът по какъв начин по този начин осъждан за престъпни действия човек е позволен публично да дирижира процеси на законната власт.
Управляващите сбъркаха целите си. Лансирането на смяната за националния празник – вместо 3 март да бъде 24 май, беше непотребен ход, който ерозира поддръжката за държавното управление в миг, когато на дневен ред са екзистенциални за българското общество проблеми. Битката със знаците стана част от борбата за власт и още по-лошо – част от геополитическия конфликт, чиято активност се приближава все по-плътно до нас.
Управляващите и антируските кръгове показват прекомерна самонадеяност, подценяват действителността.
Управляващите от Политическа партия и Демократична България сами си сложиха капан – в случай че се откажат от обявената смяна на националния празник, това ще бъде интерпретирано като позорно оттегляне – и от съперници, и от симпатизанти. Категорично обаче предлагането би трябвало да бъде ревизирано. Голямото отчаяние е, че посоката на по този начин наречената смяна зави по непредвиден метод – от господство на правото към 3-ти март.
Кабинетът „ Денков-Габриел “ работи постепенно и колебливо, което дава мощ на неговите съперници, разколебава последователите. Нишките, които водят към задкулисието и някогашната Държавна сигурност (у бийството на Алексей Петров, кандидатурата на Васил Терзиев ) са измежду огромните закани пред устойчивостта на държавното управление.
До локалните избори корекциите наподобяват изключени, след вота – вероятни, а все още на ротацията – неизбежни. Историческият прозорец за Политическа партия като че ли се затваря, макар болшинството, което поддържа кабинета в Народното събрание, и макар поддръжката на западни сътрудници, най-много – от страна на митичното Посолство.
Евроатлантическата линия структурира болшинството и кабинета, само че серията от неточности на Политическа партия може да сътвори среда за ново държавно управление със същия главен профил. Неизвестното е с или без „ Продължаваме промяната “.
Около Паметника на алената войска мирише на избори. Напрежението към основаването на (про)президентски политически план се сгъстява. Радев провокира съперниците си, изкушава ги да го атакуват, да го клеймят, да лимитират пълномощията му, както обмислят от дълго време, а това може да му обезпечи добра стартова позиция към властта. Той играе добре ролята на репресиран.
От самото начало на своето президентство той съумява да се впише като съпротива в съответния настоящ подтекст. Преди беше съпротива на ръководството на Борисов и на „ мутрите “, в този момент – на „ предателите “ и „ безродниците “.
Големият му проблем е, че имаше задоволително време, власт и поддръжка, с цел да покаже резултати в най-малко една от своите борби. Състоянието на страната, на нейните институции и на обществото като цяло обаче демонстрира, че резултати по-скоро няма. Въпреки че приказва за „ национално придвижване “, нишата, в която оперира наподобява се стеснява.
Дори преобладаващо консервативното българско общество инстинктивно възприема опцията за нов геополитически завой като заплаха, като риск от земетресения, като преустановяване на права и свободи, които с днешна дата наподобяват естествени.
Лято 2020 мъчно ще се повтори или ще се повтори като фарс. Веднъж Радев беше припознат за опция и не съумя да оправдае упованията, които самичък сътвори. Да бъде за повторно опция и то на мощ, на която самичък проправи път, наподобява доста мъчно.
ПП-ДБ и президентът са в конкуренция с времето. Или те ще намерят парламентарно болшинство, с цел да го обезсилят, или той ще откри метод да смъкна държавното управление преди измененията в главния закон.
Радев има късмет за поврат и за връщане на политическия терен като „ национален любим “, в случай че антивоенна вълна залее Европа и България, само че сходен процес е функционалност от събитията в Украйна.
Президентът загуби тежест и престиж сега, когато изцяло отхвърли държавното управление „ Денков-Габриел “ още преди да е връчил втория мандат. Но с предлагането за промяна на националния празник властта му даде терен да се разгърне в офанзива.
Отказът на президента Радев да подпише указа за освобождение на основния секретар на Министерство на вътрешните работи е невиждан. (Петър Тодоров въпреки всичко подаде оставка „ след 41 години работа за родината “). Войната сред Радев и Политическа партия е пълномащабна.
Предстоящите избори са от основно значение за политическото бъдеще на Радев. Ако успее да завоюва въздействие през районната власт, той и неговият кръг/кохорта ще продължат да направляват и националната политика с всички опасности от радикализация на двата полюса.
Орязването на президентските пълномощия е стъпка, предизвикана от държанието на Радев , само че, в случай че бъде осъществена, тя ще се отрази върху статута на всеки различен български президент. Всеки президент оттук-нататък ще бъде фигурант, а това ощетява развиването на демократичните процеси. С други думи, ръководещите ще имат пояснение за своите дейности, само че ще им липсва опрощение за несъответствието сред управляващите.
Сегашните ръководещи и кръговете, които ги поддържат, би трябвало да си напомнят по какъв начин Радев стана вероятен като кандидат-президент през 2016 година.
Според ИСА Радев покри профила, който се наложи след крайното „ ястребско “ говорене на Росен Плевнелиев. Урокът, наподобява, не е теоретичен.
Убийството на Алексей Петров пренареди акцентите в обществения спор и притисна властта. Правителството дължи отговори, Министерство на вътрешните работи – разкрития.
Широкият набор от представители – експерти по национална сигурност, публицисти, политици, политолози и така нататък – разкрива както мащаба на случилото се, по този начин и отчетливото присъединяване на Петров в развиването на всички процеси в България в продължение на най-малко три десетилетия.
Дебатът сподели, че 90-те години на прехода не престават да бъдат травматично минало за българското общество.
Страната се намира в междинно положение, при което преходът не е приключил, само че нито може да се върне към тоталитаризма, нито има статут на консолидирана народна власт.
Предвижданата ротация на върха на кабинета, при която не изключваме проверка на фрагменти, като че ли стресира министрите, които са по-скоро внимателни в ресорите си. Това изяснява фокусирането върху външната политика, върху защитата и поддръжката за Украйна/САЩ/Запада, защото те са полето, където могат да се отчетат резултати.
Очаквано държавното управление се движи абсолютно по евроатлантическата линия. Създаде се чувство, че страната ни ще даде всичко, което бъде поискано от нас. Засега е неразбираемо обаче дали българската страна желае нещо в подмяна на цялостната поддръжка.
Бързата реакция на Народното събрание след митингите против домашното принуждение трябваше да тушира разрастващите се митинги и това бе реализирано. Но евентуално – краткотрайно, защото удовлетворени от бързо признатите промени наподобява няма.
Всички познати недостатъци на парламентите дотук се възпроизвеждат в 49-ото Народно заседание. Честите ремонти на законите са знак за недостиг на качество.
Под въпрос е потенциалът на 49-ото Народно заседание да одобри промени в Конституцията, които да потвърдят своята успеваемост за години напред.
ГЕРБ са изправени пред най-трудната предизборна борба в цялата си история – борбата за София. След 18 години, в които столицата бе ръководена от Бойко Борисов и от Йорданка Фандъкова, партията би трябвало да излъчи нов претендент, само че към този момент загадъчно мълчи.
Решението на Вили Лилков да излезе на терена улеснява ГЕРБ, само че не взема решение казуса на партията. ГЕРБ би трябвало да влязат в конкуренцията със собствен безапелационен претендент. ПП и Демократична България са най-силни в София и в случай че изгубят, това може да е началото на края както на „ сглобката “, по този начин и на плътното им електорално наличие.
Васил Терзиев се люшка сред родословието си и електората, който се чака да притегли.
„ Възраждане “ губи тежест поради активизацията на президента в нишата на партията. Реално Радев притегля нейния електорат, давайки анонс за план, за „ национално придвижване “. Движение за права и свободи потегля към локалните избори в доста добра кондиция. Структурите й са постоянни, на национално равнище излезе от изолацията. Партията се утвърди като фактор в границите на по този начин нареченото евроатлантическо болшинство в 49-ото Народно заседание. Очевидно е, че без Движението промени в Конституцията няма по какъв начин да се случат.
Приемането на България в Шенген и еврозоната са приоритет и за кабинета, и за Движение за права и свободи.
За Българска социалистическа партия се отвори необятно поле за опозиционна игра. Партията е реактивна на събитията и по двете линии, които разделят политическите сили и обществото – антикорупционната и антивоенната. Регионалният избор е огромно тестване за Българска социалистическа партия поради деструктивните процеси, чиито импулси идват от президентската институция.
Кандидатурата на Ваня Григорова притиска управлението на Българска социалистическа партия и Нинова. Отношенията сред тях са студени.
През последните 26 години валутният ръб диктуваше профила на министрите на финансите, стремящи се към по-малко внезапни придвижвания във фиска и рестриктивна фискална политика. През последния месец това табу в професионалната характерност на министъра на финансите е на път да падне.
Стартиралите от министъра на финансите промени в Министерството на финансите надалеч не са вътрешно ведомствени, а засягат ролята на Министерството на финансите освен в политическата настройка на сегашното държавно управление, само че по-скоро задачата и ролята му в стопанската система.
Световната стопанска система през август се развива с намаляваща инфлация, само че болнав стопански напредък, който не може да обезпечи задоволително доходи в държавните бюджети за използване на тласъци за стопанската система и приходите. На този декор българската стопанска система се подчинява на общите трендове с малко по-добри стопански индикатори от средноевропейските и поема глътка въздух преди началото на зимния сезон.
Бъдещето на „ зърнената договорка “ тъне в неопределеност, Турция без подозрение ще се изправи пред засилен напън от Запада и НАТО да отслаби режима в проливите. През февруари в сходство с Конвенцията от Монтрьо Анкара ограничи достъпа до Черно море за военни кораби на трети страни. Наскоро някои анализатори предложиха различни разновидности, като да вземем за пример потреблението на сили на НАТО за конвой на кораби, пренасящи украинско зърно и торове по филантропични аргументи. Въпреки че сходни дейности могат да доведат до в допълнение районно напрежение, което прави този сюжет към този момент малко евентуален, те също по този начин са знак за евентуален напън върху Турция да позволи достъп до Черно море за 21-дневния интервал, очакван от Конвенцията от Монтрьо.
Препотвърждаваме извода си от април, „ че борбата за Черно море набира скорост. През идващите месеци и в средносрочна вероятност българските ръководещи ще се изправят пред сложни въпроси в каква форма и степен да отговорят пред новите провокации, свързани с военнополитическата сигурност и икономическата съгласуваност на нашата страна с черноморския район. “
Появи се информация, че без значение от Конвенцията от Монтрьо България трябвало да обезпечи на съдружниците си (САЩ) дълготрайно престояване на непознати военни кораби, които щели да ни оказват помощ в областта на разузнаването и да правят " кинетични резултати ".
Може да се предвижда с днешна дата, че двустранните връзки сред Турция и Русия скоро още веднъж ще се затоплят, защото Анкара евентуално ще се придържа към досегашната си политика по отношение на Русия. Това се прояви в часовете на протеста на Вагнер, когато Ердоган се обади на Путин, с цел да изрази открита поддръжка за съветския водач.
Анализът е направен от екип в състав:
Таня Джоева
Институт за тактики и разбори
Валерия Велева
Директор на Институт за тактики и разбори
Проф. Даниела Бобева (икономика)
Валентин Радомирски (дипломация и геополитика)
Международни наблюдаващи:
Д-р Пламен Христов (Гърция)
Д-р Антон Панчев (Косово, Албания)
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ