"Отвореният" модел на финансиране в САЩ и у нас
ГЕРБ одобри концепцията на Движение за права и свободи за отворено финансиране на политическите обединения, в което влизат и дарения от бизнеса. Това е мотивът за коментара на политолога Даниел Смилов във " Facebook ". " Дневник " го разгласява със единодушието на създателя.
В така наречен " отворен " модел на финансиране на Съединени американски щати от началото на 20-ти век до ден сегашен има ЗАБРАНА за директно финансиране на претенденти и партии от корпорации (фирми и профсъюзи). Да го кажа по-ясно - корпорации не могат да подаряват на претенденти или партии във федерални акции в Съединени американски щати. Освен това в Съединени американски щати от 1974 година има опция за сериозна държавна дотация за президентски акции - претенденти, които желаят, могат да я употребяват, само че тогава би трябвало да се преценяват с таван на изразходваните средства.
Това, което се случи през 2010 година в едно дело на Върховния съд (CItizens United v. FEC) e, че на корпорациите им бе обещано право да изразходват (неограничено) пари в политически акции без значение и некоординирано с претенденти и партии. Т.е. корпорацията може да води своя акция, да има свои плакати, клипове и така нататък, само че всичко това би трябвало да се случва без съгласуваност с претендент или партия.
Това бе едно неприятно и доста подложено на критика в Съединени американски щати решение (в името на корпоративната независимост на словото), само че то е надалеч от заверка на компании да подаряват директно на партии, както се желае у нас.
Нещо повече, американската икономическа среда е мощно плуралистична – голям пазар с разнообразни стопански субекти. Конкуренцията сред тях понижава вероятността от редовно " пленяване " на политиката от бизнеса. В нашата олигополна стопанска система директното корпоративно финансиране от бизнеса на партии ще ги трансформира в още по-точни копия на медийната среда, където концентрацията на благосъстоятелност и въздействие на една бизнес империя е голяма.
В така наречен " отворен " модел на финансиране на Съединени американски щати от началото на 20-ти век до ден сегашен има ЗАБРАНА за директно финансиране на претенденти и партии от корпорации (фирми и профсъюзи). Да го кажа по-ясно - корпорации не могат да подаряват на претенденти или партии във федерални акции в Съединени американски щати. Освен това в Съединени американски щати от 1974 година има опция за сериозна държавна дотация за президентски акции - претенденти, които желаят, могат да я употребяват, само че тогава би трябвало да се преценяват с таван на изразходваните средства.
Това, което се случи през 2010 година в едно дело на Върховния съд (CItizens United v. FEC) e, че на корпорациите им бе обещано право да изразходват (неограничено) пари в политически акции без значение и некоординирано с претенденти и партии. Т.е. корпорацията може да води своя акция, да има свои плакати, клипове и така нататък, само че всичко това би трябвало да се случва без съгласуваност с претендент или партия.
Това бе едно неприятно и доста подложено на критика в Съединени американски щати решение (в името на корпоративната независимост на словото), само че то е надалеч от заверка на компании да подаряват директно на партии, както се желае у нас.
Нещо повече, американската икономическа среда е мощно плуралистична – голям пазар с разнообразни стопански субекти. Конкуренцията сред тях понижава вероятността от редовно " пленяване " на политиката от бизнеса. В нашата олигополна стопанска система директното корпоративно финансиране от бизнеса на партии ще ги трансформира в още по-точни копия на медийната среда, където концентрацията на благосъстоятелност и въздействие на една бизнес империя е голяма.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ