Революционна идея: Служебен премиер вече ще се избира по специален списък
ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи са на финалната права в договарянията за общия им законопроект за конституционни промени. Има някои разлики по отношение на показания пакет от оферти на " Продължаваме промяната- Демократична България ", като най-сериозно по въпроса за служебните държавни управления, които в този момент се назначават от президента при предварително разформироване на Народното събрание.
Новите хрумвания плануват за длъжностен министър председател президентът да избира от лист, в който влизат шефовете на Конституционния съд, Българска народна банка и други институции, научи Lupa.bg. Така на процедура ще се отстрани опцията президента да назначава комфортен за себе си кабинет.
Това описаха депутати от трите обединения с уточнението, че всичко е към момента е предпоследно. Разговорите по съответни текстове не престават. ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи считат в случай че се реализира финално единодушие, измененията в конституцията да бъдат импортирани в Народното събрание още на 28 юли - последния работен ден на депутатите преди лятната им почивка.
ГЕРБ и Движение за права и свободи не одобряват предлагането на ПП-ДБ, съгласно което постоянното държавно управление в оставка да става служебно до нови избори, а Народното събрание да се разпуска месец преди предварителния избор.
Практиката държавни управления в оставка да остават като служебни до нови избори е публикувана в други европейски страни. Ако по този начин беше и в България, след привършване на мандата му напролет на 2021 година, правителството на Бойко Борисов щеше да остане на власт като служебно още година и половина – до декември 2022 година, когато след следващи предварителни избори бе образуван идващият постоянен кабинет – този на Кирил Петков. Кабинетът " Петков " бе свален с избор на съмнение 7 месеца по-късно и щеше да остане като длъжностен още съвсем година - до юни 2023 година, когато бе определено държавното управление Николай Денков - Мария Габриел.
По неофициална информация, конституционното болшинство ГЕРБ-ПП/ДБ-ДПС е постигнало единодушие към нова концепция. Тя планува служебното държавно управление да продължи да съществува както до момента, само че да се ограничи опцията за избор на длъжностен министър председател.
За подобен президентът ще може да избира всред избран кръг от лица. Обсъжда се в този лист да са да вземем за пример ръководителят на Конституционния съд, шефът на Българската национална банка (на фотографията в заглавието - сегашния началник на Българска народна банка Димитър Радев)и шефове на няколко други институции, които занапред се прецизират. Според източник на Lupa.bg, от ГЕРБ упорствали в листата да са ректора на Софийския университет " Св. Климент Охридски " и ръководителя на Българска академия на науките. Коментира се и ръководителят на Народното събрание също да е измежду допустимите претенденти за длъжностен министър председател, само че се чака тази опция по-скоро да не бъде включена във финалния план, защото нормално той е представител на до неотдавна ръководещата партия.
Сериозна смяна има и във връзка с работата на Народното събрание, когато той не е съумял да излъчи постоянно държавно управление. Идеята е Народното заседание да не се разпуска изобщо и да продължи да работи по време на ръководството на длъжностен кабинет. Целта е да не се стига до обстановката от предходните 2 години, когато страната оставаше без работещ парламент месеци наред, а това блокира и работата на изпълнителната власт. Депутати разясниха импровизирано, че в случай че предлагането бъде признато, то Народното събрание единствено ще излиза във почивка по време на предизборната акция, както става и когато властта се предава от един постоянен кабинет на различен.
Новите хрумвания плануват за длъжностен министър председател президентът да избира от лист, в който влизат шефовете на Конституционния съд, Българска народна банка и други институции, научи Lupa.bg. Така на процедура ще се отстрани опцията президента да назначава комфортен за себе си кабинет.
Това описаха депутати от трите обединения с уточнението, че всичко е към момента е предпоследно. Разговорите по съответни текстове не престават. ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи считат в случай че се реализира финално единодушие, измененията в конституцията да бъдат импортирани в Народното събрание още на 28 юли - последния работен ден на депутатите преди лятната им почивка.
ГЕРБ и Движение за права и свободи не одобряват предлагането на ПП-ДБ, съгласно което постоянното държавно управление в оставка да става служебно до нови избори, а Народното събрание да се разпуска месец преди предварителния избор.
Практиката държавни управления в оставка да остават като служебни до нови избори е публикувана в други европейски страни. Ако по този начин беше и в България, след привършване на мандата му напролет на 2021 година, правителството на Бойко Борисов щеше да остане на власт като служебно още година и половина – до декември 2022 година, когато след следващи предварителни избори бе образуван идващият постоянен кабинет – този на Кирил Петков. Кабинетът " Петков " бе свален с избор на съмнение 7 месеца по-късно и щеше да остане като длъжностен още съвсем година - до юни 2023 година, когато бе определено държавното управление Николай Денков - Мария Габриел.
По неофициална информация, конституционното болшинство ГЕРБ-ПП/ДБ-ДПС е постигнало единодушие към нова концепция. Тя планува служебното държавно управление да продължи да съществува както до момента, само че да се ограничи опцията за избор на длъжностен министър председател.
За подобен президентът ще може да избира всред избран кръг от лица. Обсъжда се в този лист да са да вземем за пример ръководителят на Конституционния съд, шефът на Българската национална банка (на фотографията в заглавието - сегашния началник на Българска народна банка Димитър Радев)и шефове на няколко други институции, които занапред се прецизират. Според източник на Lupa.bg, от ГЕРБ упорствали в листата да са ректора на Софийския университет " Св. Климент Охридски " и ръководителя на Българска академия на науките. Коментира се и ръководителят на Народното събрание също да е измежду допустимите претенденти за длъжностен министър председател, само че се чака тази опция по-скоро да не бъде включена във финалния план, защото нормално той е представител на до неотдавна ръководещата партия.
Сериозна смяна има и във връзка с работата на Народното събрание, когато той не е съумял да излъчи постоянно държавно управление. Идеята е Народното заседание да не се разпуска изобщо и да продължи да работи по време на ръководството на длъжностен кабинет. Целта е да не се стига до обстановката от предходните 2 години, когато страната оставаше без работещ парламент месеци наред, а това блокира и работата на изпълнителната власт. Депутати разясниха импровизирано, че в случай че предлагането бъде признато, то Народното събрание единствено ще излиза във почивка по време на предизборната акция, както става и когато властта се предава от един постоянен кабинет на различен.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ