ГЕРБ отговори на БСП за Луков марш
ГЕРБ отговори на Българска социалистическа партия за позицията им за Луков марш. От ПГ на ГЕРБ излязоха с декларация по въпроса:
На 13 февруари 2018 година, управлението на Българска социалистическа партия популяризира своя позиция до премиера Бойко Борисов, в която осъжда провеждането на Луковмарш. В същото време в позицията се посочваше, че Народният съд от 1945 година е едно належащо и неизбежно военновременно правораздаване. По-късно денем, управлението на социалистите се разграничи от текста обвързван с така наречен Народен съд, като уточни, че в решението си не е обсъждало оценка за него, като създателят на тази констатация е изразил персоналното си мнение. В същото време създателят не беше посочен, като и досега не е ясно кой е той.
Преди две седмици, до момента в който българският парламент отдаваше респект на починалите хиляди хора след преврата от 9 септември 1944 година, представители на Българска социалистическа партия бойкотираха и се пробваха да саботират тяхното възпоменание и отдаването на респект с минута безмълвие. Този срамен акт е признак за липса на обикновено човешко съчувствие към почтените жертви на политическия гнет. Защото отдаването на респект не е акт на самопризнание единствено към убитите на 1 февруари 1944 година, само че и към хилядите, които изгубиха живота си в месеците преди и в годините след тази дата единствено поради политическите си убеждения.
На 23 януари 2018 година Българска социалистическа партия изиска оставката на министъра на образованието Красимир Вълчев, тъй като 28 години след рухването на комунистическия режим е планувано, българските възпитаници да учат понятия от историята на България като гнет, атентат, комунизъм, съветизация, тирания на пролетариата, реквизиция, Комунистически интернационал, безпартиен режим, Народен съд, наказателен уред, „ трудововъзпитателни общежития “ (лагери), горяни, „ Възродителен развой “, социалистическа индустриализация, принудително коопериране и изселване. В позиции на разнообразни представители на Българска социалистическа партия беше изразено отвращение от слагането на тоталитарния комунистически режим на една повърхност с тоталитарните националсоциалистически и фашистки режими, които действат в Европа през 20-те, 30-те и 40-те години на предишния век.
Споменаваме всички тези обстоятелства, тъй като те са признак за ценностна недоразвитост в средите на една от главните политически сили в България, като това положение крие редица опасности за цялото българско общество. Изпаднало в тежка рецесия на националната, идеологическата и цивилизационната си еднаквост, управлението на Българска социалистическа партия не е в положение да води естествен политически разговор в рамките демократичния развой.
Отчитаме, че през днешния ден управлението на Българска социалистическа партия е готово да се отдръпна от демократичния консенсус реализиран след рухването на комунизма, съгласно който политическото принуждение би трябвало да бъде наказано и да остане в историята като поука за идните генерации. Днес управлението на Българска социалистическа партия е в обстановка, в която пропагандира тезата, че има два типа политическо принуждение – неприятно, преди 9 септември 1944 година и положително след 9 септември 1944 година, заслужено – осъществено от тоталитарната комунистическа страна и незаслужено – осъществено след преврата от 1923 година и по време на Втората международна война.
Този двоен стандарт и изявите на Българска социалистическа партия по тази тематика от последните месеци, ни дават съображение да считаме, че в самата партия тече спор за това дали политическото принуждение би могло да бъде употребявано като инструмент за постигането на избрани политически цели.
В това свое биполярно положение, управлението на Българска социалистическа партия популяризира позиция, в която по едно и също време прикани премиера Борисов да се разграничи от Луковмарш и в това време дефинира Народния съд като належащо и неизбежно военновременно правораздаване. После същото това управлението на Българска социалистическа партия се разграничи от личната си позиция обвързвана с Народния съд и я преписа на неизвестен създател.
В отговор на тази несъответстваща позиция сме длъжни да заявим, че:
1. Премиерът Борисов и ГЕРБ в никакъв случай и по никакъв метод не са се солидаризирали с Луковмарш, с цел да се разграничават от него. Нещо повече, оценяваме тази демонстрация като опция за изява на последователи на антидемократичната националсоциалистическа идеология и затова се противопоставяме остро на сходен вид събития;
2. Като европейска и дясноконсервативна партия ГЕРБ осъжда и ще се бори против всяка антидемократична идеология, каквито са идеологиите на националсоциализма, фашизма и комунизма;
3. През политиката на обучение ГЕРБ ще продължава да пропагандира осъждането на политическото принуждение във всичките му форми без значение от съпротивата на последователите на националсоциализма, фашизма и комунизма. За нас политическото принуждение е рана, която би трябвало да бъде лекувана. Тази рана разединява българското общество през целия ХХ век и следствията от нея би трябвало да бъдат преодолявани с напъните на всички политически сили, в това число и на левицата.
4. Ще продължим да твърдим, че така наречен Народен съд е закононарушение, тъй като историческите обстоятелства и историческата истина е на наша страна. Само ще загатна, че за към 4 месеца в България са издадени 9 155 присъди, с които са наказани на гибел 2 730 души, 1 305 души получават пожизнен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години. Сред последните е и спасителят на българските евреи Димитър Пешев, който е наказан от същия Народния съд на 15 години затвор „ за фашистка активност и антисемитизъм “. За съпоставяне на Нюрнбергския развой, който действа в някогашната нацистка Германия по същото време са наказани 19 души, от които на гибел 12. Всички те са само и единствено хора от обкръжението на Хитлер. Този метод на помиряване и въздаване на същинска правдивост за закононарушенията на националсоциализма демонстрира, за какво след Втората международна война Западна Германия се трансформира в една от най-благоденстващите страни в Европа, а през 1989 година комунистическия режим в България банкрутира и не различен, а самата Българска комунистическа партия реши да смъкна и изключи някогашния си общоприет секретар Тодор Живков и огромна част от неговото обграждане.
5. Ще продължим да възпоменаваме и почитаме хилядите почтени жертви на комунистическия гнет от 1944 – 1956 година, измежду които интелектуалци като изпратения в концентрационен лагер Димитър Талев и убития без съд и присъда Райко Алексиев, демократични политици като Иван Багрянов, Никола Мошанов и Константин Муравиев, които през целия интервал на Втората международна война се пробват да трансформират геополитическия курс на България, спасители на евреите като убитите без съд и присъда Владимир Куртев и Лиляна Паница, духовници като убития след литургия Неврокопски Митрополит Борис, наказания на гибел католически свещеник Евгений Босилков и наказаните на пожизнен затвор евангелистки пастори Васил Зяпков, Янко Иванов, Никола Михайлов и Георги Чернев.
Уважаема госпожо ръководител,
Уважаеми сътрудници,
ПГ на ГЕРБ отхвърля и ще се бори против всеки опит за реабилитация на политическото принуждение. Отхвърлянето на политическото принуждение като способ за действие на държавната власт е в основата на всяко демократично и цивилизовано ръководство. Българската история от 1919 до 1989 година е наситена с политическо принуждение и надали през днешния ден има българин, който да няма роднини подложени на репресии от едната или от другата страна.
И точно тук идва отговорността на демократичните политически партии, които са длъжни да възпитават отношение към тази форма на политическа активност през нейното отказване. Това е рана, която към момента не е зараснала и която би трябвало да бъде лекувана. Българска социалистическа партия, със своята история би трябвало да бъде основна част от това лекуване. Няма по какъв начин от учебниците да отсъства фактът, че в България е имало концентрационни лагери и тоталитарен режим и няма по какъв начин това принуждение да бъде оправдавано с индустриализацията и спортните и културни достижения на страната в комунистическия интервал.
Да, Българска социалистическа партия са прави, че в учебниците би трябвало да участва и политическото принуждение от интервала 1923 – 1925 година. Само, че това принуждение се учи от 1945 година до през днешния ден. Трябва да се учи и интервала 1934 – 1944 година, когато в България са неразрешени политическите партии и всевъзможен тип организации. Би трябвало да се учи и доста по-задълбочено фигурата на създателя на военните преврати от 1923, 1934 и 1944 година Кимон Георгиев, тъй като това име играе една от най-важните и мракобесни функции в моментите, когато политическото принуждение се е превръщало в държавна политика. И задачата на всичко това би трябвало да бъде една единствена – без значение от политическите хрумвания, които изповядват българските деца да бъдат възпитавани по този начин, че да не позволяват сходни интервали да се повторят.
На 13 февруари 2018 година, управлението на Българска социалистическа партия популяризира своя позиция до премиера Бойко Борисов, в която осъжда провеждането на Луковмарш. В същото време в позицията се посочваше, че Народният съд от 1945 година е едно належащо и неизбежно военновременно правораздаване. По-късно денем, управлението на социалистите се разграничи от текста обвързван с така наречен Народен съд, като уточни, че в решението си не е обсъждало оценка за него, като създателят на тази констатация е изразил персоналното си мнение. В същото време създателят не беше посочен, като и досега не е ясно кой е той.
Преди две седмици, до момента в който българският парламент отдаваше респект на починалите хиляди хора след преврата от 9 септември 1944 година, представители на Българска социалистическа партия бойкотираха и се пробваха да саботират тяхното възпоменание и отдаването на респект с минута безмълвие. Този срамен акт е признак за липса на обикновено човешко съчувствие към почтените жертви на политическия гнет. Защото отдаването на респект не е акт на самопризнание единствено към убитите на 1 февруари 1944 година, само че и към хилядите, които изгубиха живота си в месеците преди и в годините след тази дата единствено поради политическите си убеждения.
На 23 януари 2018 година Българска социалистическа партия изиска оставката на министъра на образованието Красимир Вълчев, тъй като 28 години след рухването на комунистическия режим е планувано, българските възпитаници да учат понятия от историята на България като гнет, атентат, комунизъм, съветизация, тирания на пролетариата, реквизиция, Комунистически интернационал, безпартиен режим, Народен съд, наказателен уред, „ трудововъзпитателни общежития “ (лагери), горяни, „ Възродителен развой “, социалистическа индустриализация, принудително коопериране и изселване. В позиции на разнообразни представители на Българска социалистическа партия беше изразено отвращение от слагането на тоталитарния комунистически режим на една повърхност с тоталитарните националсоциалистически и фашистки режими, които действат в Европа през 20-те, 30-те и 40-те години на предишния век.
Споменаваме всички тези обстоятелства, тъй като те са признак за ценностна недоразвитост в средите на една от главните политически сили в България, като това положение крие редица опасности за цялото българско общество. Изпаднало в тежка рецесия на националната, идеологическата и цивилизационната си еднаквост, управлението на Българска социалистическа партия не е в положение да води естествен политически разговор в рамките демократичния развой.
Отчитаме, че през днешния ден управлението на Българска социалистическа партия е готово да се отдръпна от демократичния консенсус реализиран след рухването на комунизма, съгласно който политическото принуждение би трябвало да бъде наказано и да остане в историята като поука за идните генерации. Днес управлението на Българска социалистическа партия е в обстановка, в която пропагандира тезата, че има два типа политическо принуждение – неприятно, преди 9 септември 1944 година и положително след 9 септември 1944 година, заслужено – осъществено от тоталитарната комунистическа страна и незаслужено – осъществено след преврата от 1923 година и по време на Втората международна война.
Този двоен стандарт и изявите на Българска социалистическа партия по тази тематика от последните месеци, ни дават съображение да считаме, че в самата партия тече спор за това дали политическото принуждение би могло да бъде употребявано като инструмент за постигането на избрани политически цели.
В това свое биполярно положение, управлението на Българска социалистическа партия популяризира позиция, в която по едно и също време прикани премиера Борисов да се разграничи от Луковмарш и в това време дефинира Народния съд като належащо и неизбежно военновременно правораздаване. После същото това управлението на Българска социалистическа партия се разграничи от личната си позиция обвързвана с Народния съд и я преписа на неизвестен създател.
В отговор на тази несъответстваща позиция сме длъжни да заявим, че:
1. Премиерът Борисов и ГЕРБ в никакъв случай и по никакъв метод не са се солидаризирали с Луковмарш, с цел да се разграничават от него. Нещо повече, оценяваме тази демонстрация като опция за изява на последователи на антидемократичната националсоциалистическа идеология и затова се противопоставяме остро на сходен вид събития;
2. Като европейска и дясноконсервативна партия ГЕРБ осъжда и ще се бори против всяка антидемократична идеология, каквито са идеологиите на националсоциализма, фашизма и комунизма;
3. През политиката на обучение ГЕРБ ще продължава да пропагандира осъждането на политическото принуждение във всичките му форми без значение от съпротивата на последователите на националсоциализма, фашизма и комунизма. За нас политическото принуждение е рана, която би трябвало да бъде лекувана. Тази рана разединява българското общество през целия ХХ век и следствията от нея би трябвало да бъдат преодолявани с напъните на всички политически сили, в това число и на левицата.
4. Ще продължим да твърдим, че така наречен Народен съд е закононарушение, тъй като историческите обстоятелства и историческата истина е на наша страна. Само ще загатна, че за към 4 месеца в България са издадени 9 155 присъди, с които са наказани на гибел 2 730 души, 1 305 души получават пожизнен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години. Сред последните е и спасителят на българските евреи Димитър Пешев, който е наказан от същия Народния съд на 15 години затвор „ за фашистка активност и антисемитизъм “. За съпоставяне на Нюрнбергския развой, който действа в някогашната нацистка Германия по същото време са наказани 19 души, от които на гибел 12. Всички те са само и единствено хора от обкръжението на Хитлер. Този метод на помиряване и въздаване на същинска правдивост за закононарушенията на националсоциализма демонстрира, за какво след Втората международна война Западна Германия се трансформира в една от най-благоденстващите страни в Европа, а през 1989 година комунистическия режим в България банкрутира и не различен, а самата Българска комунистическа партия реши да смъкна и изключи някогашния си общоприет секретар Тодор Живков и огромна част от неговото обграждане.
5. Ще продължим да възпоменаваме и почитаме хилядите почтени жертви на комунистическия гнет от 1944 – 1956 година, измежду които интелектуалци като изпратения в концентрационен лагер Димитър Талев и убития без съд и присъда Райко Алексиев, демократични политици като Иван Багрянов, Никола Мошанов и Константин Муравиев, които през целия интервал на Втората международна война се пробват да трансформират геополитическия курс на България, спасители на евреите като убитите без съд и присъда Владимир Куртев и Лиляна Паница, духовници като убития след литургия Неврокопски Митрополит Борис, наказания на гибел католически свещеник Евгений Босилков и наказаните на пожизнен затвор евангелистки пастори Васил Зяпков, Янко Иванов, Никола Михайлов и Георги Чернев.
Уважаема госпожо ръководител,
Уважаеми сътрудници,
ПГ на ГЕРБ отхвърля и ще се бори против всеки опит за реабилитация на политическото принуждение. Отхвърлянето на политическото принуждение като способ за действие на държавната власт е в основата на всяко демократично и цивилизовано ръководство. Българската история от 1919 до 1989 година е наситена с политическо принуждение и надали през днешния ден има българин, който да няма роднини подложени на репресии от едната или от другата страна.
И точно тук идва отговорността на демократичните политически партии, които са длъжни да възпитават отношение към тази форма на политическа активност през нейното отказване. Това е рана, която към момента не е зараснала и която би трябвало да бъде лекувана. Българска социалистическа партия, със своята история би трябвало да бъде основна част от това лекуване. Няма по какъв начин от учебниците да отсъства фактът, че в България е имало концентрационни лагери и тоталитарен режим и няма по какъв начин това принуждение да бъде оправдавано с индустриализацията и спортните и културни достижения на страната в комунистическия интервал.
Да, Българска социалистическа партия са прави, че в учебниците би трябвало да участва и политическото принуждение от интервала 1923 – 1925 година. Само, че това принуждение се учи от 1945 година до през днешния ден. Трябва да се учи и интервала 1934 – 1944 година, когато в България са неразрешени политическите партии и всевъзможен тип организации. Би трябвало да се учи и доста по-задълбочено фигурата на създателя на военните преврати от 1923, 1934 и 1944 година Кимон Георгиев, тъй като това име играе една от най-важните и мракобесни функции в моментите, когато политическото принуждение се е превръщало в държавна политика. И задачата на всичко това би трябвало да бъде една единствена – без значение от политическите хрумвания, които изповядват българските деца да бъдат възпитавани по този начин, че да не позволяват сходни интервали да се повторят.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ