ГЕРБ остават първа политическа сила по-малко от месец преди парламентарните

ГЕРБ остават първа политическа мощ по-малко от месец преди парламентарните избори на 14 ноември и водят с близо 12 на 100 предследващата партия - Българска социалистическа партия. Това сочи ново изследване на " Барометър ", съгласно което партията на Бойко Борисов събира цели 26,2% от гласовете, а надалеч на второ място е Българска социалистическа партия с 14,9%. Насрочването на избори 2-в-1 единствено по себе си е неповторимо за българската изборна традиция, като все още президентските избори активизират в по-голяма степен гласоподавателите и имат капацитета да покачат изборната интензивност и за парламентарния избор. Съчетанието на избори 2-в-1 и появяването на нови политически обединения активизира до известна степен гласоподавателите и има капацитет да увеличи доста изборната интензивност по отношение на предварителните парламентарни избори през юли. В началото на предизборната акция 42,2% от респондентите декларират безапелационното си решение да гласоподават за парламент, а още 10,8% въпреки и колебаещи се, са по-скоро склонни да отидат до урните. Предстои да се види до каква степен тази активация на гласоподавателите ще се резервира през оставащия един месец до изборите, като се вземат поради усложняващата се здравна и икономическа конюнктура и евентуалния боязън от двоен машинен избор. Изборите за президент генерират доста по-голям интерес измежду гласоподавателите по отношение на предварителните парламентарни, без значение че огромна част от претендентите бяха оповестени в края на избрания от закона период. 54% от интервюираните изрично декларират, че ще гласоподават и към този момент са избрали своя претендент. 7,5% се двоумят, само че са по-склонни да го създадат. Значително по-малък е делът и на тези, които сигурно отхвърлят да отидат до урните.   Отговорите на интервюираните демонстрират, че значително обичайните партии резервират твърдия си електорат, до момента в който новите политически обединения, така наречен партии на митинга са подвластни в резултата си от тези гласоподаватели, които са по-скоро нестабилни в желанията си и склонни да трансформират вота си в последния миг в интерес на „ новите спасители “. На първото място все по-стабилно се обрисува ГЕРБ с 26,2%. Макар че партията беше отвън властта и сложена в изолираност от съвсем всички политически субекти, ГЕРБ съумява да резервира и активизира гласоподавателите си, изключително на фона на растящите цени и инфлация и все по-влошаващата се икономическа конюнктура в страната. Второто място е изключително оспорвано, като все още Българска социалистическа партия съумява да изпревари останалите кандидати със своите 14,9% поддръжка. Трябва да се означи, че столетницата не притегля нови гласоподаватели, а най-вече активизира обичайния си електорат. Ако от Българска социалистическа партия са разчитали, че ще извлекат дивиденти от поддръжката си за Румен Радев, то все още това е все по-спорно, като се има поради, че и други обединения обявиха такава, а партията има много комплицирани връзки с настоящия президент. Има Такъв Народ несъмнено губят доверието на забележителна част от гласоподавателите, дали своят вот за тях през юли и даже и с гласове от чужбина, които не участват в актуалното проучване, мъчно ще могат да се похвалят с триумфа си на последните избори. Те пропуснаха своя „ звезден момент “ и въпреки всичко е прекомерно рано и неправилно да бъдат подценявани. Формацията към момента разчита на значително ядро от тези гласоподаватели, които поддържаха техния референдум преди няколко години – младежи от дребни обитаеми места. Резултатът на Има Такъв Народ несъмнено ще бъде „ орязан “ с появяването на нови политически обединения, само че въпреки всичко все още те печелят поддръжката на 14,3% от интервюираните. Новата групировка на Кирил Петков и Асен Василев „ Продължаваме промяната “ има високата упоритост да притегля гласоподаватели от целия политически набор с лозунга „ леви цели с десни политики “, само че все още по-скоро черпи поддръжка от гласоподавателите с десни разбирания – в това число и за сметка на останалите „ партии на митинга “ като Демократична България и ИБГНИ. Със самобитната прохлада, която групировката им внесе в безредния политически живот в страната, те печелят 10,5% от гласовете, като дали ще съумеят да изместят Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия ще зависи най-много от изборната интензивност и до каква степен ще убедят тези гласоподаватели, които на последните избори останаха у дома, този път да отидат до урните – макар Коронавирус, метеорологичната конюнктура и комплицирания двоен машинен избор. Трудно е за който и да било външен анализатор да каже какво тъкмо се случва в редиците на Движение за права и свободи, които направиха няколко непредвидени хода напоследък с издигането на Делян Пеевски още веднъж в листите им и чисто партийното лъчение на Мустафа Карадайъ като претендент за президент. Независимо от всичко обаче придвижването може да се похвали с един от най-твърдите и непрекъснати електорати и може да разчита на 11,6% поддръжка и то без гласовете от чужбина. „ Демократична България “ са групировка, която постоянно си е поставяла доста амбициозни цели, само че в актуалната предизборна конюнктура се сблъсква с редица провокации. От една страна, въпреки и настойчиво да е отричано от Демократична България, „ Продължаваме промяната “ се нарежда точно в техния политически сегмент и отделя от техните гласоподаватели, от друга – в последните дни се следи вътрешно напрежение и негативизъм в границите на самата партия. За Демократична България ще е доста мъчно, съвсем невероятно, да усъвършенства резултата си от последните избори, като все още губи забележителен брой гласове и се поддържа от 8,8% от гласоподавателите. Партията, която може да се окаже безапелационния губещ на идните избори е ИБГНИ, които все още мъчно ще прескочат изборния предел с поддръжката на 2,9% от интервюираните. Голямата въпросителна на тези избори ще бъде дали ВМРО-Българско национално придвижване (3,7%) ще активизира личният си корав електрорат, който е задоволителен за влизане в Народното събрание.  Гласувалите за Вътрешна македонска революционна организация при самостоятелното  присъединяване на 4 юли бяха 120 хиляди или към 5% от гласувалите в страната. Тогава високата изборна интензивност в чужбина и гласовете от Турция, от където патриотите не получават гласове, смъкнаха общия им резултат. Барометър