ГЕРБ остава първа политическа сила с 24,1% подкрепа на предстоящите

ГЕРБ остава първа политическа мощ с 24,1% поддръжка на идните избори. На второ място е Българска социалистическа партия с 18,1 %, следвана от „ ИТН ”, която получава 15,2 % от гласовете. Четвърти остават „ Продължаваме промяната ”, вземайки 14,3 %. Движение за права и свободи получава 9,2 % от гласовете, а „ Демократична България ” - 7,4 %. Това сочи изследване на  организация ЕСТАТ, извършено в периода 23.10 - 31.10.2021 година посредством директно персонално изявление измежду 993 пълнолетни български жители. Изследването е финансирано и извършено по поръчка на Дарик радио. Интрига за първото място сякаш все още отсъства и ГЕРБ е евентуален победител. Разликите сред идващите три политически сили са относително дребни, като всяка от тях би могла да бъде както втора, по този начин и четвърта. Данните са устойчиви във времето, като само Българска социалистическа партия леко усилва резултата си в последните дни от провеждането на проучването. ГЕРБ са най-влиятелни в дребните градове и измежду хората сред 50 и 60 години. Българска социалистическа партия резервира обичайните си позиции измежду пенсионерите, на село и измежду лицата с главно обучение. Има Такъв Народ са най-силни измежду гласоподавателите под 30 и в регионалните центрове. „ Продължаваме промяната ” преобладават измежду хората сред 40 и 50 и висшистите. Демократична България е с висок дял в столицата, измежду 20 – 50 годишните и приключилите университет, демонстрират данните от изследването. Поскъпването и инфлацията са съществена уязвимост на служебното държавно управление, а надалеч по-назад остават ограниченията против Ковид или тяхната липса, кадровата политика и поданството на Кирил Петков. Затягането на ограниченията против Ковид нервира на първо място младите, нерешилите за кого да гласоподават и гласоподавателите на Има Такъв Народ и “Възраждане ”. Според проучването ще има два тура на президентските избори, така като на първи тур 49,7 % декларират, че ще гласоподават за Румен Радев. В последните дни поддръжката за настоящия държавен глава се усилва с 2-3 пункта. Освен обичайно подкрепящите Радев партии, проучването демонстрира, че той има поддръжка и измежду гласоподавателите на Демократична България, Вътрешна македонска революционна организация, Възраждане и нерешилите. Подкрепата за Анастас Герджиков е 27,3 %, а на трето място остава Лозан Панов с 8,3 %. На евентуален втори тур се чака интензивност от към и под 40 на 100 или към 2,2 милиона гласоподаватели. За Румен Радев ще гласоподават 62,2 %, а за Анастас Герджиков – 37,8 %, съгласно данните на ЕСТАТ.  Положителните оценки за акциите на претендентите съвсем преповтарят електоралните нагласи – предизборната акция на Румен Радев получава поддръжка от 38 % от запитаните, а тази на Анастас Герджиков от 21,5 %.   Най-дразнещи пък са акциите на Луна и Мустафа Карадайъ, като изключително чувствителни към тях са поддръжниците на Има Такъв Народ, Възраждане, Вътрешна македонска революционна организация и Демократична България. Делът на сериозните към акцията на настоящия държавен глава е относително невисок, изключително като се регистрира степента на политическа поляризация, отбелязва ЕСТАТ. Мобилизацията на последователите на Герджиков е с няколко пункта по-висока от тази на подкрепящите Радев. Ако записаните настройки се запазят през идващите 10 дни, относително едва ще бъде присъединяване на гласоподавателите на Движение за права и свободи, Има Такъв Народ и ИБГНИ. Равни дялове застъпват двете противоположни тези – дали Румен Радев би трябвало да бъде избран отново за президент, или не. Подкрепата за Радев обаче е добре изразена измежду гласоподавателите на всички партии, симпатизиращи му, както и измежду нерешилите. Идеята за промяна на настоящия президент се застъпва от електората на партиите, издигнали лични претенденти, както и от хората сред 40 и 60 години. Намерение за присъединяване в парламентарните избори заявяват 4 на 100 повече, в сравнение с във връзка с президентските, което прави към 2,65 милиона гласоподаватели. 58 % от интервюираните споделят, че сигурно ще гласоподават на идните парламентарни избори, а тези, които сигурно няма да отидат до урните на 14 ноември, са 12,6 %. Половината от всички и две трети от гласуващите очакват постоянно държавно управление след изборите. Бойко Борисов, Кирил Петков и Стефан Янев са най-желани за министър председател на постоянен кабинет, като последният евентуално се радва на „ бонус “ от заеманата сега позиция.