ГЕРБ остава първа политическа сила с 23,1%, втори са БСП

ГЕРБ остава първа политическа мощ с 23,1%, втори са Българска социалистическа партия с 16,8%, а трети е партията на с 15,9%. Това демонстрира регулярното изследване на социологическа организация " Алфа Рисърч " за позициите на главните партии и претенденти на старта на предизборната акция.

 

52.7% от пълнолетните български жители считат да гласоподават на идните президентски избори, а 47.6% – на изключителните парламентарни. Оправдават се упованията, че избори две в едно водят до повишение на изборната интензивност, а президентският избор по традиция провокира по-голям интерес.

Хипотезата на старта на акцията е за към 400 000 дали своят вот повече в съпоставени с юли, когато беше записано най-ниското присъединяване на парламентарни избори. Факторите, които могат да извърнат тази наклонност, са развиването на утежняващата се Ковид обстановка, резултатите от машинния избор в условия на два избора и вероятно внезапно утежняване на икономическата обстановка в страната.

Нагласите на гласоподавателите на старта на акцията за вторите изключителни и третите парламентарни избори за тази година сочат като най-вероятен сюжет нов шестпартиен парламент, в който болшинство няма да може да се реализира без гласовете на три до четири партии.

Съотношението на силите обрисува следната картина при парламентарния избор:

ГЕРБ започва от първото място с 23.1% от гласовете на твърдо решилите да гласоподават на парламентарните избори и продължава да бъде на устойчива дистанцията пред останалите.

Оспорвана е борбата за второто място сред Българска социалистическа партия (16.8%) и " Продължаваме промяната “ на и (15.9%). Новият план стартира с летящ старт, само че все още при него се обрисува по-скоро високо плато, в сравнение с експоненциален напредък. В изгода на Българска социалистическа партия играе високата готовност на гласоподавателите ѝ, само че Ковид рецесията и машинният избор могат да доведат до понижаване на този резултат.

При " Продължаваме промяната “ е тъкмо противоположното. Решението на Конституционния съд по двойното поданство на също може да окаже въздействие върху мотивацията на гласоподавателите.

Сериозната и продължаваща ерозия на Има Такъв Народ го извеждат от първа до четвърта или пета политическа мощ. На старта на акцията Демократична България (10.9%) е на алегорична преднина пред партията на Слави Трифонов (10.4%). И двете обединения страдат съществено от отлив на гласоподаватели към новия план на някогашните служебни министри.

Особено мощен е сривът при Има Такъв Народ, които единствено за месец спадат с нови 5 процентни пункта и по този начин поддръжката за партията се стопява на половина по отношение на юлските избори.

Демократична България също губи сред една шеста и една пета от своите гласоподаватели, привлечени от новия план. Издигането обаче на лична президентска кандидатура, както и по-силната й политическа еднаквост, понижават вредите от този развой.

Доскоро изглеждащата като предизвестена президентска борба също се обрисува като по-заплетена и с отворен край. Тъй като изследването е извършено на терен сред 4-ти и 10-ти октомври, директно след оповестяване кандидатурите на проф. и арбитър Лозан Панов и преди издигането на Мустафа Карадайъ, то отразява най-първите публични реакции, преди кандидатите да са по-широко разпространявани и припознати от гласоподавателите.

Настоящият президент   влиза в конкуренцията с 42.6% от вота на твърдо решилите да гласоподават. Най-силна е поддръжката, която получава от симпатизантите на Българска социалистическа партия (над 90% от тях) и Изправи се. БГ (80%). Малко над две трети от последователите на Има Такъв Народ и на " Продължаваме промяната " също биха дали гласа си за него. След издигането на Лозан Панов, една четвърт от симпатизантите на Демократична България показват поддръжка за.  

На втора позиция се подрежда проф. с 28.1%. Над 80 на 100 от електората на ГЕРБ декларира поддръжката си за него. Освен техния избор, той съумява да притегли и една по-разнородна външна страна от към 7 на 100, с което надвишава вота за ГЕРБ. За него биха дали своят вот към 15% от последователите на " Продължаваме промяната ", 12% - от тези на Демократична България, към 30% симпатизанти на Вътрешна македонска революционна организация и 10% - на други политически сили.

Сериозни са позициите му измежду висшистите и хората от по-големите градове, където има най-високи шансове да усилва поддръжката си.

Лозан Панов събира начална поддръжка от 8.2%. Въпреки че оказва сплотяващ резултат върху Демократична България, заради благосклонностите на към една четвърт нейните последователи към, за момента той получава по-нисък от парламентарния й резултат. Възможно е неговата кандидатура да изиграе по-голяма роля в изборите за парламент, в сравнение с за президент, само че той има капацитет и да усили своя избор.

Останалите известни кандидати получават сред 1 и 3 на 100 поддръжка. 13% са деклариралите в изследването, че биха дали своят вот за " различен претендент ", като може да се допуска, че към две трети  от тях биха подкрепили претендент на Движение за права и свободи.