Борисов извади и последния си коз
ГЕРБ и Бойко Борисов изгубиха на 4 април правото да ръководят. Опозицията на техния модел на властване завоюва впечатляваща победа и има 135 от 240 места в Народно събрание: ГЕРБ и Движение за права и свободи – двамата неофициални сътрудници в досегашното ръководство – останаха дружно със 105 депутата. Нещо повече, даже Движение за права и свободи търси способи да се причисли към новото парламентарно болшинство и да изостави досегашните си другари. Изправен пред тази действителност, Борисов реши даже да не влезе в Народното събрание, където би бил в слаба позиция и без сътрудници.
Така наподобяват нещата от математическа позиция. Борисов, обаче, възползвайки се от фрагментираността и разнородността на опозицията против него – Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия, Демократична България и ИСМВ – към този момент извади последния си коз. Това е прозрението, че тези партии не могат да сформират взаимно ръководство. Една такава неспособност би демонстрирала, че без ГЕРБ страната не може да има парламентарно държавно управление и би стигнала до парламентарна рецесия и нови избори. А след новите избори никой все още не е в положение да каже какво тъкмо ще се случи и какво би било разпределението на силите. При всички сюжети, обаче, едни нови избори са втори късмет за Борисов, който той надали си е представял, че ще има.
Новите би трябвало да могат да ръководят
От тази позиция, с цел да бъде възприемано съществено, новото болшинство в Народното събрание би трябвало да показва, че може да ръководи, пък въпреки и за малко - че дружно може да взема решение проблемите пред страната, която се намира в разгара на пандемична рецесия с тежки стопански последствия. В противоположен случай публичното отчаяние от неналичието на ново ръководство ще е огромно. Избирателите са пратили в Народното събрание свои представители, които не просто би трябвало да са повече от тези на Борисов, а да са и негова управническа опция. Ако гласоподавателите изгубят убедеността си, че “опозицията ” може да прерасне в “управление ”, нищо положително не чака “протестните партии ” на едни нови избори.
Управлението има, несъмнено, лична страна, която е доста значима: кой с кого ще ръководи, кои ще са лицата на новото държавно управление и така нататък Това е най-видимият аспект на едни договаряния за сформиране на кабинет и той сигурно ще обсеби публичното внимание. Хората биха желали да са сигурни, че в ръководството влизат хора с експертиза, които вдъхват доверие и могат да правят работа. В България такива хора има задоволително и ГЕРБ малко надменно настояват, че имат някакъв монопол върху тях. Нещо повече – всяко едно ново политическо ръководство стъпва върху експертизата на държавната администрация. Ако ГЕРБ в действителност са назначавали и управлявали с качествени държавни чиновници (а освен с “калинки ”), новото държавно управление също би могло да се възползва от тях.
Два разновидността за сформиране на ново ръководство
Технологично, новото болшинство може да провежда държавно управление по един от следните способи:
- на малцинството: Има Такъв Народ, Демократична България и ИСМВ се договарят да образуват кабинет, който да има поддръжката им, като Българска социалистическа партия също поддържа този малцинствен формат, без да взе участие в него. Такъв кабинет може да има министри и от трите “протестни ” партии според от сделките сред тях – може и да е формиран най-вече от по-голямата партия;
- “експертно ”, “технократично ”, “програмно ” държавно управление, образувано от относително неполитизирани или най-малко равноотдалечени от другите партии и персони, които се употребяват с парламентарна поддръжка от Има Такъв Народ, Демократична България и ИСВМ плюс Българска социалистическа партия. Разбира се, при предпочитание и други партии биха могли да поддържат това държавно управление, само че четирите би трябвало да са политическият му гръбнак.
Какво би могло да свърши това държавно управление?
По-важен от персоналния аспект и от техническото образуване на държавното управление е съдържателният: какво в действителност желае да реализира това ново ръководство? От тази позиция новото болшинство има доста огромни шансове да се сплоти към голям брой значими цели за страната, които би трябвало да бъдат осъществени в относително къс период – до края на годината.
1) Ваксинация. Опитът на страни като Израел, Съединени американски щати и Англия показва, че имунизацията е единственият път към по-трайно справяне с Ковид-кризата. България сега е последна във имунизирането. Едно ново ръководство би трябвало да се оправи предпочитано с този проблем: да вкара добра организация и най-важното – да убеди хората, че би трябвало да се ваксинират;
2) Икономическите ограничения за справяне с рецесията. Българската стопанска система има потребност от тласъци, които да я рестартират след загубите от пандемията. Средствата от Възстановителния фонд на Европейски Съюз дава финансов запас за този рестарт. Новото ръководство и болшинство в незабавен порядък би трябвало да внесат промени в проектите на ГЕРБ за потреблението на тези пари и да одобряват пакет от директни помощи за необятни кръгове от потърпевши от рецесията хора и бизнеси. Директни помощи под формата на директни заплащания или данъчни облекчения биха основали стартова легитимност на новото управление;
3) Новият парламент би трябвало да реализира надзор над противоречиви покупко-продажби и афери на Борисовото държавно управление. Идеята за цялостна “ревизия ” на това ръководство е привлекателна, само че тя може и да е прекомерно амбициозна – четири или даже 10 години ръководство основават безчет проблеми, които могат да се проверяват десетилетия. Затова по-разумно би било да се създадат анкетни комисии по основни кавги – данъчните привилегии за хазарта, шкафчето и записите на премиера, КТБ и нейното вторично и третично плячкосване и така нататък Материал за сходни комисии има и Народно събрание дължи на обществото изцяло изясняване на тези въпроси в относително малко време;
4) Исканията на митинга от 2020 година бяха две – оставката на Борисов и оставката на основния прокурор. Първото искане ще бъде изпълнено при свикването на новото заседание, само че второто също не трябва да се не помни. За тази цел новото ръководство би трябвало да одобри смислени законодателни и кадрови промени в правосъдната власт, както и да създаде съответна времева рамка за тяхното осъществяване;
5) Новото болшинство в Народно събрание има потребност да разиска промени в изборното законодателство. Има Такъв Народ имат хрумвания за промяна на изборната система, което може да бъде обект на сериозна полемика сред партиите – нищо не постанова бързане с такива радикални промени в актуалната обстановка. Но други усъвършенствания, свързани с машинния избор, опциите за отдалечено гласоподаване, облекчаването на административната тежест при провеждането на изборите, могат елементарно да се трансфорат в консенсусни за новото болшинство. Реформа на партийната дотация също може да се обмисля – вместо да идва като 8 лв. на глас, огромна част от нея би могла да се дава под формата на медийни-пакети и достъп до обществено контролираните медии (както във Англия и Германия), планово финансиране за проучвателен и юношески организации и така нататък Една такава промяна може да понижи директната дотация, без да направи партиите подвластни от огромния бизнес;
6) Купеният и следен избор, който и на тези избори беше забележим, би трябвало най-сетне да бъде отстранен. Едно ново политическо болшинство може да разтури съществуващите схеми за такива срамни електорални алъш-вериши, които наподобява са работили в изгода най-много на ГЕРБ и ДПС;
7) За 10 години ГЕРБ се е враснал в държавната администрация и регулаторите, което е и една от характерностите на “захванатата ”, “пленена ” страна. Новото ръководство би трябвало да обезпечи настоящи и самостоятелни регулатори, както и да отстрани политическия рекет, упражняван от данъчни служби, КПКОНПИ и други самостоятелни и не толкоз самостоятелни организации и служби на страната.
Трябва най-малко да опитат
Този лист елементарно може да бъде удължен и трансфорат в подробна стратегия за ръководство през месеците до края на годината. Ако форматът не проработи, новите избори са постоянно решение. Но да не се направи дори и опит за ръководство би хвърлило сериозна сянка на подозрение върху способността на съперниците на Борисов да са действителна негова опция.
Автор: Даниел Смилов,
Така наподобяват нещата от математическа позиция. Борисов, обаче, възползвайки се от фрагментираността и разнородността на опозицията против него – Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия, Демократична България и ИСМВ – към този момент извади последния си коз. Това е прозрението, че тези партии не могат да сформират взаимно ръководство. Една такава неспособност би демонстрирала, че без ГЕРБ страната не може да има парламентарно държавно управление и би стигнала до парламентарна рецесия и нови избори. А след новите избори никой все още не е в положение да каже какво тъкмо ще се случи и какво би било разпределението на силите. При всички сюжети, обаче, едни нови избори са втори късмет за Борисов, който той надали си е представял, че ще има.
Новите би трябвало да могат да ръководят
От тази позиция, с цел да бъде възприемано съществено, новото болшинство в Народното събрание би трябвало да показва, че може да ръководи, пък въпреки и за малко - че дружно може да взема решение проблемите пред страната, която се намира в разгара на пандемична рецесия с тежки стопански последствия. В противоположен случай публичното отчаяние от неналичието на ново ръководство ще е огромно. Избирателите са пратили в Народното събрание свои представители, които не просто би трябвало да са повече от тези на Борисов, а да са и негова управническа опция. Ако гласоподавателите изгубят убедеността си, че “опозицията ” може да прерасне в “управление ”, нищо положително не чака “протестните партии ” на едни нови избори.
Управлението има, несъмнено, лична страна, която е доста значима: кой с кого ще ръководи, кои ще са лицата на новото държавно управление и така нататък Това е най-видимият аспект на едни договаряния за сформиране на кабинет и той сигурно ще обсеби публичното внимание. Хората биха желали да са сигурни, че в ръководството влизат хора с експертиза, които вдъхват доверие и могат да правят работа. В България такива хора има задоволително и ГЕРБ малко надменно настояват, че имат някакъв монопол върху тях. Нещо повече – всяко едно ново политическо ръководство стъпва върху експертизата на държавната администрация. Ако ГЕРБ в действителност са назначавали и управлявали с качествени държавни чиновници (а освен с “калинки ”), новото държавно управление също би могло да се възползва от тях.
Два разновидността за сформиране на ново ръководство
Технологично, новото болшинство може да провежда държавно управление по един от следните способи:
- на малцинството: Има Такъв Народ, Демократична България и ИСМВ се договарят да образуват кабинет, който да има поддръжката им, като Българска социалистическа партия също поддържа този малцинствен формат, без да взе участие в него. Такъв кабинет може да има министри и от трите “протестни ” партии според от сделките сред тях – може и да е формиран най-вече от по-голямата партия;
- “експертно ”, “технократично ”, “програмно ” държавно управление, образувано от относително неполитизирани или най-малко равноотдалечени от другите партии и персони, които се употребяват с парламентарна поддръжка от Има Такъв Народ, Демократична България и ИСВМ плюс Българска социалистическа партия. Разбира се, при предпочитание и други партии биха могли да поддържат това държавно управление, само че четирите би трябвало да са политическият му гръбнак.
Какво би могло да свърши това държавно управление?
По-важен от персоналния аспект и от техническото образуване на държавното управление е съдържателният: какво в действителност желае да реализира това ново ръководство? От тази позиция новото болшинство има доста огромни шансове да се сплоти към голям брой значими цели за страната, които би трябвало да бъдат осъществени в относително къс период – до края на годината.
1) Ваксинация. Опитът на страни като Израел, Съединени американски щати и Англия показва, че имунизацията е единственият път към по-трайно справяне с Ковид-кризата. България сега е последна във имунизирането. Едно ново ръководство би трябвало да се оправи предпочитано с този проблем: да вкара добра организация и най-важното – да убеди хората, че би трябвало да се ваксинират;
2) Икономическите ограничения за справяне с рецесията. Българската стопанска система има потребност от тласъци, които да я рестартират след загубите от пандемията. Средствата от Възстановителния фонд на Европейски Съюз дава финансов запас за този рестарт. Новото ръководство и болшинство в незабавен порядък би трябвало да внесат промени в проектите на ГЕРБ за потреблението на тези пари и да одобряват пакет от директни помощи за необятни кръгове от потърпевши от рецесията хора и бизнеси. Директни помощи под формата на директни заплащания или данъчни облекчения биха основали стартова легитимност на новото управление;
3) Новият парламент би трябвало да реализира надзор над противоречиви покупко-продажби и афери на Борисовото държавно управление. Идеята за цялостна “ревизия ” на това ръководство е привлекателна, само че тя може и да е прекомерно амбициозна – четири или даже 10 години ръководство основават безчет проблеми, които могат да се проверяват десетилетия. Затова по-разумно би било да се създадат анкетни комисии по основни кавги – данъчните привилегии за хазарта, шкафчето и записите на премиера, КТБ и нейното вторично и третично плячкосване и така нататък Материал за сходни комисии има и Народно събрание дължи на обществото изцяло изясняване на тези въпроси в относително малко време;
4) Исканията на митинга от 2020 година бяха две – оставката на Борисов и оставката на основния прокурор. Първото искане ще бъде изпълнено при свикването на новото заседание, само че второто също не трябва да се не помни. За тази цел новото ръководство би трябвало да одобри смислени законодателни и кадрови промени в правосъдната власт, както и да създаде съответна времева рамка за тяхното осъществяване;
5) Новото болшинство в Народно събрание има потребност да разиска промени в изборното законодателство. Има Такъв Народ имат хрумвания за промяна на изборната система, което може да бъде обект на сериозна полемика сред партиите – нищо не постанова бързане с такива радикални промени в актуалната обстановка. Но други усъвършенствания, свързани с машинния избор, опциите за отдалечено гласоподаване, облекчаването на административната тежест при провеждането на изборите, могат елементарно да се трансфорат в консенсусни за новото болшинство. Реформа на партийната дотация също може да се обмисля – вместо да идва като 8 лв. на глас, огромна част от нея би могла да се дава под формата на медийни-пакети и достъп до обществено контролираните медии (както във Англия и Германия), планово финансиране за проучвателен и юношески организации и така нататък Една такава промяна може да понижи директната дотация, без да направи партиите подвластни от огромния бизнес;
6) Купеният и следен избор, който и на тези избори беше забележим, би трябвало най-сетне да бъде отстранен. Едно ново политическо болшинство може да разтури съществуващите схеми за такива срамни електорални алъш-вериши, които наподобява са работили в изгода най-много на ГЕРБ и ДПС;
7) За 10 години ГЕРБ се е враснал в държавната администрация и регулаторите, което е и една от характерностите на “захванатата ”, “пленена ” страна. Новото ръководство би трябвало да обезпечи настоящи и самостоятелни регулатори, както и да отстрани политическия рекет, упражняван от данъчни служби, КПКОНПИ и други самостоятелни и не толкоз самостоятелни организации и служби на страната.
Трябва най-малко да опитат
Този лист елементарно може да бъде удължен и трансфорат в подробна стратегия за ръководство през месеците до края на годината. Ако форматът не проработи, новите избори са постоянно решение. Но да не се направи дори и опит за ръководство би хвърлило сериозна сянка на подозрение върху способността на съперниците на Борисов да са действителна негова опция.
Автор: Даниел Смилов,
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ