„Алфа Рисърч“: Ако изборите са днес, ГЕРБ е първа политическа сила
ГЕРБ е първа политическа мощ с 21.5%, демонстрира последното социологическо изследване на „ Алфа Рисърч “. Данните демонстрират, че при избори през днешния ден Има Такъв Народ остава под чертата за влизане в идващ парламент, а обществото е разграничено дали да има предварителни избори.
Регулярното тримесечно изследване на организация Алфа Рисърч, извършено в интервала 25 юни–1 юли демонстрира, че ГЕРБ остава първа политическа мощ с 21.5%, втори остават Политическа партия с 20.2%.
Най-голям спад бележи Има Такъв Народ, като съгласно изследването партията на Слави Трифонов взима едвам 3.3%.
„Възраждане“ стопира възхода си както заради изострянето на борбата ГЕРБ – Политическа партия, която ги оставя настрана от водещата политическа конспирация, по този начин и заради конкуренцията в ляво-русофилското пространство с Българска социалистическа партия и новата партия на Стефан Янев. Партията на Костадинов остава с 8% поддръжка.
Умелото лавиране на Корнелия Нинова сред присъединяване в ръководството и „ алените линии “ съумява за момента да стабилизира електоралните позиции на левицата (11.5%), само че динамичността в този бранш е прекомерно мощна. „ Български напредък “ започва с малко над 5% поддръжка и едвам идващите месеци ще покажат по какъв начин ще се разпределят гласовете сред тях, Българска социалистическа партия и „Възраждане“.
„Демократична България“ също резервира гласоподавателите си в София и огромните градски центрове, което й обезпечава 7.1% евентуален избор.
Силно поляризирано публично мнение сред опцията „ ново държавно управление в настоящия парламент “ (49.5%) и предварителни избори (46.7%). Около три четвърти от поддръжниците на държавното управление в оставка, както и хората без ясни политически желания, са „ за “ сформирането на ново държавно управление, до момента в който симпатизантите на опозиционните партии – „ за “ предварителни избори.
Поляризация и по оста „ каква управническа коалиция би се справила по-добре с ръководството на страната “. Преобладават желанията към коалиция към Политическа партия (31.9%). Същевременно обаче ГЕРБ последователно съумяват да излязат от изолираност – едвам 6 на 100 по-малко (25.2%) считат, че партията на Борисов би се справила по-успешно в сегашната обстановка. Малко над 20% биха предпочели напълно друга опция.
Разколебаване на поддръжката за президента. Острите конфликти на партиите от ръководещото болшинство и на държавното управление в оставка с президента Румен Радев водят до отдръпване на доверието към него измежду част от подкрепилите го преди година негови симпатизанти. Въпреки че остава най-одобряваният политик в страната, позитивните му оценки спадат с 8 пункта (от 51% през април до 43% през юни), а негативните нарастват със 7.
Много по-поляризирани спрямо преди година са и оценките за това дали президентът спомага или не за решение на политическата рецесия в страната. 43.9% считат, че спомага за превъзмогването й, а 36.5% са на противоположното мнение. Ръстът на отрицателните оценки тъкмо по този въпрос слага в по-слаби позиции вероятно служебно държавно управление на Румен Радев, от което се чака да бъде посредник в рецесията, а не да води до нейното изостряне. Най-силно е преобръщането на мненията измежду симпатизантите на Демократична България, които се приближават по негативни оценки до тези на ГЕРБ.
Слабо усъвършенстване в рейтинга на държавното управление в следствие от сплотяването на неговите последователи след гласувания избор на съмнение от опозицията. След трагичния спад през април, поддръжката за държавното управление през юни нараства с 3 пункта (от 19 на 22 на сто), само че отрицателните оценки (45.8%) не престават да бъдат двойно повече от позитивните. Особено висока е критичността в по-малките регионални центрове и отвън тях, измежду служащите, дребния и междинен бизнес.
Без основна динамичност в доверието към политическите водачи. Двамата съпредседатели на Политическа партия – Кирил Петков и Асен Василев имат на практика едни и същи рейтинги – към 23% доверие и 46% съмнение.
Много интензивният през последния месец водач на ГЕРБ Бойко Борисов повишава с 1% позитивното отношение към себе си (до 20.2%).
С 18.6% доверие и 48.4% съмнение Корнелия Нинова остава на позициите си от месец април. По-съществена смяна има при други трима водачи. При Христо Иванов – в положителна посока; растеж с 2 на 100 в позитивните отзиви и доста сериозен спад (7 пункта) в отрицателните.
При Костадин Костадинов и Слави Трифонов е налице ясно изразен отрицателен тренд. Лидерът на „Възраждане“ губи 4 на 100 доверие (до 13%), а на ИТН – 5% (до 8.5%).
И актуалното, 47-о Народно заседание, не съумява да се откъсне от печалните върхове на предходните парламенти. Положително отношение към него имат 8.7% от интервюираните, негативно – 60%. Логично, малко по-високo е утвърждението измежду симпатизантите на ръководещата коалиция, само че и при тях не надвишава 15 на 100.
Отпадането на българското несъгласие над започването на договаряния на Северна Македония с Европейски Съюз не води до предвещаваните от мнозина анализатори публични катаклизми. Изследването демонстрира, че след вота в Народното събрание на така наречен „ френско предложение “ 42% от интервюираните утвърждават повдигането на ветото против 53% неодобряващи. Тази внезапна смяна спрямо настроенията преди няколко месеца ясно демонстрира, че виновното политическо водачество е в положение да докара до утешение в обществото и еволюция на публичните настройки.
Измерените все още електорални настройки са при едвам 38% изразили предпочитание да вземат участие в изборите. Общественото мнение по настоящи въпроси ще остане поляризирано и през идващия политически сезон, а следените мощни електорални флуктуации се обрисуват като най-трудното затруднение пред сформирането на стабилно политическо болшинство.
Изследването е извършено в интервала 25 юни–1 юли 2022г. измежду 1017 пълнолетни жители от цялата страна, посредством директно стандартизирано изявление с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка с квота по пол, възраст, обучение.
Регулярното тримесечно изследване на организация Алфа Рисърч, извършено в интервала 25 юни–1 юли демонстрира, че ГЕРБ остава първа политическа мощ с 21.5%, втори остават Политическа партия с 20.2%.
Най-голям спад бележи Има Такъв Народ, като съгласно изследването партията на Слави Трифонов взима едвам 3.3%.
„Възраждане“ стопира възхода си както заради изострянето на борбата ГЕРБ – Политическа партия, която ги оставя настрана от водещата политическа конспирация, по този начин и заради конкуренцията в ляво-русофилското пространство с Българска социалистическа партия и новата партия на Стефан Янев. Партията на Костадинов остава с 8% поддръжка.
Умелото лавиране на Корнелия Нинова сред присъединяване в ръководството и „ алените линии “ съумява за момента да стабилизира електоралните позиции на левицата (11.5%), само че динамичността в този бранш е прекомерно мощна. „ Български напредък “ започва с малко над 5% поддръжка и едвам идващите месеци ще покажат по какъв начин ще се разпределят гласовете сред тях, Българска социалистическа партия и „Възраждане“.
„Демократична България“ също резервира гласоподавателите си в София и огромните градски центрове, което й обезпечава 7.1% евентуален избор.
Силно поляризирано публично мнение сред опцията „ ново държавно управление в настоящия парламент “ (49.5%) и предварителни избори (46.7%). Около три четвърти от поддръжниците на държавното управление в оставка, както и хората без ясни политически желания, са „ за “ сформирането на ново държавно управление, до момента в който симпатизантите на опозиционните партии – „ за “ предварителни избори.
Поляризация и по оста „ каква управническа коалиция би се справила по-добре с ръководството на страната “. Преобладават желанията към коалиция към Политическа партия (31.9%). Същевременно обаче ГЕРБ последователно съумяват да излязат от изолираност – едвам 6 на 100 по-малко (25.2%) считат, че партията на Борисов би се справила по-успешно в сегашната обстановка. Малко над 20% биха предпочели напълно друга опция.
Разколебаване на поддръжката за президента. Острите конфликти на партиите от ръководещото болшинство и на държавното управление в оставка с президента Румен Радев водят до отдръпване на доверието към него измежду част от подкрепилите го преди година негови симпатизанти. Въпреки че остава най-одобряваният политик в страната, позитивните му оценки спадат с 8 пункта (от 51% през април до 43% през юни), а негативните нарастват със 7.
Много по-поляризирани спрямо преди година са и оценките за това дали президентът спомага или не за решение на политическата рецесия в страната. 43.9% считат, че спомага за превъзмогването й, а 36.5% са на противоположното мнение. Ръстът на отрицателните оценки тъкмо по този въпрос слага в по-слаби позиции вероятно служебно държавно управление на Румен Радев, от което се чака да бъде посредник в рецесията, а не да води до нейното изостряне. Най-силно е преобръщането на мненията измежду симпатизантите на Демократична България, които се приближават по негативни оценки до тези на ГЕРБ.
Слабо усъвършенстване в рейтинга на държавното управление в следствие от сплотяването на неговите последователи след гласувания избор на съмнение от опозицията. След трагичния спад през април, поддръжката за държавното управление през юни нараства с 3 пункта (от 19 на 22 на сто), само че отрицателните оценки (45.8%) не престават да бъдат двойно повече от позитивните. Особено висока е критичността в по-малките регионални центрове и отвън тях, измежду служащите, дребния и междинен бизнес.
Без основна динамичност в доверието към политическите водачи. Двамата съпредседатели на Политическа партия – Кирил Петков и Асен Василев имат на практика едни и същи рейтинги – към 23% доверие и 46% съмнение.
Много интензивният през последния месец водач на ГЕРБ Бойко Борисов повишава с 1% позитивното отношение към себе си (до 20.2%).
С 18.6% доверие и 48.4% съмнение Корнелия Нинова остава на позициите си от месец април. По-съществена смяна има при други трима водачи. При Христо Иванов – в положителна посока; растеж с 2 на 100 в позитивните отзиви и доста сериозен спад (7 пункта) в отрицателните.
При Костадин Костадинов и Слави Трифонов е налице ясно изразен отрицателен тренд. Лидерът на „Възраждане“ губи 4 на 100 доверие (до 13%), а на ИТН – 5% (до 8.5%).
И актуалното, 47-о Народно заседание, не съумява да се откъсне от печалните върхове на предходните парламенти. Положително отношение към него имат 8.7% от интервюираните, негативно – 60%. Логично, малко по-високo е утвърждението измежду симпатизантите на ръководещата коалиция, само че и при тях не надвишава 15 на 100.
Отпадането на българското несъгласие над започването на договаряния на Северна Македония с Европейски Съюз не води до предвещаваните от мнозина анализатори публични катаклизми. Изследването демонстрира, че след вота в Народното събрание на така наречен „ френско предложение “ 42% от интервюираните утвърждават повдигането на ветото против 53% неодобряващи. Тази внезапна смяна спрямо настроенията преди няколко месеца ясно демонстрира, че виновното политическо водачество е в положение да докара до утешение в обществото и еволюция на публичните настройки.
Измерените все още електорални настройки са при едвам 38% изразили предпочитание да вземат участие в изборите. Общественото мнение по настоящи въпроси ще остане поляризирано и през идващия политически сезон, а следените мощни електорални флуктуации се обрисуват като най-трудното затруднение пред сформирането на стабилно политическо болшинство.
Изследването е извършено в интервала 25 юни–1 юли 2022г. измежду 1017 пълнолетни жители от цялата страна, посредством директно стандартизирано изявление с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка с квота по пол, възраст, обучение.
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ