ГЕРБ е контрареволюционна партия. Тя е реакция на почвата срещу

ГЕРБ е контрареволюционна партия. Тя е реакция на почвата против самата концепция за рационализация, привнесена извън, споделя Петър Николов в изявление за " Гласове ". Доктор по история и доцент по политология, Петър Николов е създател на седем книги по средновековна история и политическа философия. От 2017 година е заместник-министър на образованието в третото държавно управление на Бойко Борисов.  - Г-н Николов, предупреден ли е резултатът от изборите или очаквате промени в седмиците до 4 април? - В общи линии е явен. Пет сигурни обединения в Народното събрание – ГЕРБ и Съюз на демократичните сили, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, Слави Трифонов и Демократична България. Две към чертата, само че по-скоро под – Мая Манолова и Вътрешна македонска революционна организация. Неочаквано огромен брой гласове за други дребни партии, които по наложителност ще се разпределят за прескочилите бариерата, само че ще понижат легитимността на новия парламент. Голяма преднина на ГЕРБ пред Българска социалистическа партия, която ще направи невъзможна всяка управническа формула без Борисов. Нежелание на президента да признае честността на изборите и влизането му в политически капан... - Какъв капан? - Ами Румен Радев е най-слабият президент, който България е имала, откогато тази институция съществува. Просто тоталната му липса на политически опит и на историческа и институционална просвета всякога му изиграват неприятна смешка. Защото институциите на една страна се построяват дълго и мъчно, тухла по тухла, като всяко потомство водачи оставя своя отпечатък върху нея. Президентската институция в България е построена от трима изключителни държавници – Желев, Стоянов и Първанов и те са основали разпоредбите, които един държавен глава би трябвало да следва. От него се желае да е обединител на нацията. Да пази балансите сред партиите и публичните настроения, да търси единодушие и консенсус, да не излиза от тази роля за нищо на света. Росен Плевнелиев не съумя да отговори на тези условия, само че някак мина сред капките. Радев обаче непосредствено потегли да разрушава цялата сграда. Той е слон в стъкларски магазин и по тази причина системата ще го сдъвче и изплюе. Капанът, който ще щракне за него незабавно след вота ще е обвързван с очевидното му отвращение да признае изборите за почтени. Нямам подозрение, че той ще излезе и в присъщия си нацупен жанр ще избълва няколко клишета по този въпрос. И внезапно ще се изправи пред алтернативата какво следва. Ще извърши ли конституционните си отговорности да даде мандат на Борисов да сформира държавно управление? Което ще обезцени изцяло цялата му политическа изразителност и ще се трансформира в тежко проваляне в навечерието на личните му президентски избори, да не приказваме, че в персонален проект ще е и тежко оскърбление... Или ще вкара страната в тотална политическа рецесия, нарушавайки Конституцията? Каквото и да направи, неумението му да ръководи рецесии и да построява консенсуси, ще му коства идващия мандат. - Добре, по какъв начин е допустимо след всички провали на ръководството на Борисов, след свадите със записите, фотосите от спалнята му, митингите... да приказваме още веднъж за победа на ГЕРБ? - Не просто за победа, а за безапелационна победа, шокираща за политическите му съперници. Причините са няколко. Първата е, че от ден на ден българи са удовлетворени от стандарта, който са достигнали и от общата икономическа обстановка в страната и се опасяват, че внезапна смяна на политическата сцена може да им ги отнеме. Това е гръбнакът на ГЕРБ през днешния ден – новата междинна класа на България, която даже да се отвращава от един или различен аспект на ръководството, избира да си затвори очите и да гласоподава рационално, а не прочувствено. Втората причина е умеенето на Борисов да ръководи рецесии. В обстановка на ковид и на остро политическо опълчване, той се оказа единственият партиен водач, който не се изкуши да заеме последна позиция и да я капитализира бързо, а избра да играе по ръба на бръснача, търсейки салдото сред другите полюси. За първи път в кариерата си прояви и извънредно самообладание, вкарвайки съперниците си наместо в стремежи от тях блиц-криг, в дълга позиционна война. Те дадоха всичко от себе си преди към шест месеца – щурмуваха сараи, блокираха улици, обсаждаха малките екрани, та дори се пробваха да възпламенят хора. И да, през ден брояха часовете до рухването на „ диктатора “ от власт. Половин година по-късно армията им е тежко разграничена и деморализирана, а Борисов със свежи сили излиза от окопа и им вика: „ Хайде, нали искахте да се бием “. Прилича на фамозния мач на Мохамед Али и Джордж Форман, в който Али от самото начало разрешава на Форман да го постанова с юмруци, само прикривайки брадичката си. Накрая, когато търсилият бърз нокаут Форман е отпаднал до гибел, Али занапред стартира мача. Срещата се е състояла в Заир и е била наречена „ The Rumble in the Jungle “, грохотът в джунглата. - И въпреки всичко, колкото и добър тактически да е Борисов, това не може да изясни по какъв начин настроенията против ГЕРБ, които се усещат на всички места, не водят до поява на политическа опция... - Ако тактическото преимущество на Борисов е умеенето му да ръководи рецесии, то стратегическото е самата същина на ГЕРБ като политическа партия. Ще ви шокирам евентуално, само че ГЕРБ е плът от плътта на българската нация. Няма друга българска политическа партия и може би от времето на Стамболийски не е имало, която до такава степен да съставлява българското общество, както го прави ГЕРБ. - Това не е наложително нещо хубаво. Не е ли политическото водачество призвано да води обществото в някаква посока, а не да го поддържа във вегетативно положение? - Във въпроса ви се съдържа отговорът на това защо другите партии с всичките им интелектуални искания се провалят, а ГЕРБ съумява. Просто те са артикул на революционните стадии от развиването на България, когато извън, изкуствено е бил налаган революционен дневен ред. Наскоро Тома Биков написа прелестна книга по този въпрос, предлагам ви я. Българска социалистическа партия (и левицата като цяло) е артикул на социалистическата гражданска война от 1944 година, тя се е сраснала с панелките, ТКЗС-тата и пушещите фабричен комини. Елитът на тази партия е колониален, отгледан е в институтите на Москва и майчиният му език е съветският, доколкото на половината майките им фактически са рускини. Но българското общество отхвърли социалистическата гражданска война и по тази причина през днешния ден Българска социалистическа партия е партия-призрак, нещо като НДК – грозно е, за нищо не става, само че е прекомерно огромно, с цел да го бутнеш и би трябвало да го търпиш. От другата страна е  " Демократична България ", това, което до неотдавна бяхме привикнали да назоваваме десница, е артикул на демократичната гражданска война от 1989 г. на Джордж Сорос и мрежата му от NGO-та. Общото сред левите и либералите в действителност е повече, в сравнение с може да си визиите. Едните говореха на новоговор в каноните на марксизма-ленинизма, другите – на езика на политическата уместност. Едните се кланят в съветското посолство, другите – в американското. Едните не ги смущава Паметникът на Съветската войска, другите нямат проблем с Паметника на американските летци. И в двата случая става въпрос за колониален хайлайф, който се пробва да предугади желанията на метрополията и да ги претвори в каузи.