ГЕРБ е контрареволюционна партия. Тя е реакция на почвата срещу

ГЕРБ е контрареволюционна партия. Тя е реакция на почвата против самата концепция за рационализация, привнесена извън, споделя Петър Николов в изявление за " Гласове ". Доктор по история и доцент по политология, Петър Николов е създател на седем книги по средновековна история и политическа философия. От 2017 година е заместник-министър на образованието в третото държавно управление на Бойко Борисов.

- Г-н Николов, предупреден ли е резултатът от изборите или очаквате промени в седмиците до 4 април?

- В общи линии е явен. Пет сигурни обединения в Народното събрание – ГЕРБ и Съюз на демократичните сили, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, Слави Трифонов и Демократична България. Две към чертата, само че по-скоро под – Мая Манолова и Вътрешна македонска революционна организация. Неочаквано огромен брой гласове за други дребни партии, които по наложителност ще се разпределят за прескочилите бариерата, само че ще понижат легитимността на новия парламент. Голяма преднина на ГЕРБ пред Българска социалистическа партия, която ще направи невъзможна всяка управническа формула без Борисов. Нежелание на президента да признае честността на изборите и влизането му в политически капан...

- Какъв капан?

- Ами Румен Радев е най-слабият президент, който България е имала, откогато тази институция съществува. Просто тоталната му липса на политически опит и на историческа и институционална просвета всякога му изиграват неприятна смешка. Защото институциите на една страна се построяват дълго и мъчно, тухла по тухла, като всяко потомство водачи оставя своя отпечатък върху нея. Президентската институция в България е построена от трима изключителни държавници – Желев, Стоянов и Първанов и те са основали разпоредбите, които един държавен глава би трябвало да следва. От него се желае да е обединител на нацията. Да пази балансите сред партиите и публичните настроения, да търси единодушие и консенсус, да не излиза от тази роля за нищо на света. Росен Плевнелиев не съумя да отговори на тези условия, само че някак мина сред капките. Радев обаче непосредствено потегли да разрушава цялата сграда. Той е слон в стъкларски магазин и по тази причина системата ще го сдъвче и изплюе. Капанът, който ще щракне за него незабавно след вота ще е обвързван с очевидното му отвращение да признае изборите за почтени. Нямам подозрение, че той ще излезе и в присъщия си нацупен жанр ще избълва няколко клишета по този въпрос. И внезапно ще се изправи пред алтернативата какво следва. Ще извърши ли конституционните си отговорности да даде мандат на Борисов да сформира държавно управление? Което ще обезцени изцяло цялата му политическа изразителност и ще се трансформира в тежко проваляне в навечерието на личните му президентски избори, да не приказваме, че в персонален проект ще е и тежко оскърбление... Или ще вкара страната в тотална политическа рецесия, нарушавайки Конституцията? Каквото и да направи, неумението му да ръководи рецесии и да построява консенсуси, ще му коства идващия мандат.

- Добре, по какъв начин е допустимо след всички провали на ръководството на Борисов, след свадите със записите, фотосите от спалнята му, митингите... да приказваме още веднъж за победа на ГЕРБ?

- Не просто за победа, а за безапелационна победа, шокираща за политическите му съперници. Причините са няколко. Първата е, че от ден на ден българи са удовлетворени от стандарта, който са достигнали и от общата икономическа обстановка в страната и се опасяват, че внезапна смяна на политическата сцена може да им ги отнеме. Това е гръбнакът на ГЕРБ през днешния ден – новата междинна класа на България, която даже да се отвращава от един или различен аспект на ръководството, избира да си затвори очите и да гласоподава рационално, а не прочувствено. Втората причина е умеенето на Борисов да ръководи рецесии. В обстановка на ковид и на остро политическо опълчване, той се оказа единственият партиен водач, който не се изкуши да заеме последна позиция и да я капитализира бързо, а избра да играе по ръба на бръснача, търсейки салдото сред другите полюси.

За първи път в кариерата си прояви и извънредно самообладание, вкарвайки съперниците си наместо в стремежи от тях блиц-криг, в дълга позиционна война. Те дадоха всичко от себе си преди към шест месеца – щурмуваха сараи, блокираха улици, обсаждаха малките екрани, та дори се пробваха да възпламенят хора. И да, през ден брояха часовете до рухването на „ диктатора “ от власт. Половин година по-късно армията им е тежко разграничена и деморализирана, а Борисов със свежи сили излиза от окопа и им вика: „ Хайде, нали искахте да се бием “. Прилича на фамозния мач на Мохамед Али и Джордж Форман, в който Али от самото начало разрешава на Форман да го постанова с юмруци, само прикривайки брадичката си. Накрая, когато търсилият бърз нокаут Форман е отпаднал до гибел, Али занапред стартира мача. Срещата се е състояла в Заир и е била наречена „ The Rumble in the Jungle “, грохотът в джунглата.

- И въпреки всичко, колкото и добър тактически да е Борисов, това не може да изясни по какъв начин настроенията против ГЕРБ, които се усещат на всички места, не водят до поява на политическа опция...

- Ако тактическото преимущество на Борисов е умеенето му да ръководи рецесии, то стратегическото е самата същина на ГЕРБ като политическа партия. Ще ви шокирам евентуално, само че ГЕРБ е плът от плътта на българската нация. Няма друга българска политическа партия и може би от времето на Стамболийски не е имало, която дотам да съставлява българското общество, както го прави ГЕРБ.

- Това не е наложително нещо хубаво. Не е ли политическото водачество призвано да води обществото в някаква посока, а не да го поддържа във вегетативно положение?

- Във въпроса ви се съдържа отговорът на това за какво другите партии с всичките им интелектуални искания се провалят, а ГЕРБ съумява. Просто те са артикул на революционните стадии от развиването на България, когато извън, изкуствено е бил налаган революционен дневен ред. Наскоро Тома Биков написа прелестна книга по този въпрос, предлагам ви я. Българска социалистическа партия (и левицата като цяло) е артикул на социалистическата гражданска война от 1944 година, тя се е сраснала с панелките, ТКЗС-тата и пушещите фабричен комини. Елитът на тази партия е колониален, отгледан е в институтите на Москва и майчиният му език е съветският, доколкото на половината майките им фактически са рускини. Но българското общество отхвърли социалистическата гражданска война и по тази причина през днешния ден Българска социалистическа партия е партия-призрак, нещо като НДК – грозно е, за нищо не става, само че е прекомерно огромно, с цел да го бутнеш и би трябвало да го търпиш.

От другата страна е " Демократична България ", това, което до неотдавна бяхме привикнали да назоваваме десница, е артикул на демократичната гражданска война от 1989 година на Джордж Сорос и мрежата му от NGO-та. Общото сред левите и либералите в действителност е повече, в сравнение с може да си визиите. Едните говореха на новоговор в каноните на марксизма-ленинизма, другите – на езика на политическата уместност. Едните се кланят в съветското посолство, другите – в американското. Едните не ги смущава Паметникът на Съветската войска, другите нямат проблем с Паметника на американските летци. И в двата случая става въпрос за колониален хайлайф, който се пробва да предугади желанията на метрополията и да ги претвори в каузи.

- То и ГЕРБ не е доста надалеч от американското посолство…

- Не мисля. ГЕРБ просто се преценява с геополитическите действителности и толкова. При Тръмп беше елементарно, при Байдън ще е по-трудно, само че по тази причина и върнаха Даниел Митов в играта.

ГЕРБ не е революционна, а контрареволюционна партия. Тя е реакция на почвата против самата концепция за рационализация, привнесена извън. Консервативна реакция на тези българи, на които просто им е писнало от преходи, както към комунизъм, по този начин и към народна власт. На българите, които не се срамят от себе си и нямат проблеми да се гледат в огледалото, тъй като просто се харесват. Бойко Борисов с всичко, което излъчва, с думите и с държанието си, въплъщава това. Казва им: " Стига сте се правили на нещо, което не сте. Нито ще станете руснаци, нито американци ". „ Аз съм елементарен и Вие сте елементарни “ е квинтесенцията на тази политическа теория. С нея Борисов произнесе това, което цялото общество доста дълго искаше да изкрещи...

- Това ли е задачата ни - да ни ръководят елементарни политици, които вместо да постановат дневен ред, следват течението на публичното мнение?

- (Смее се) Политическото гробище на България е цялостно с политици, които са считали Борисов за по-прост от себе си. Който има проблем с това, че Борисов изговаря настроенията на обществото, има проблем с демокрацията.

- А може би има проблем с партия без полезности и без идеология, която се движи съгласно преобладаващите настроения и до такава степен? Без никакво автентично наличие или идея...

- Аз не желая да се трансформирам в някакъв апологет на ГЕРБ и доста добре виждам минусите на тази партия. Казвам единствено, че тя не е инженерен артикул, а достоверно политическо посланичество на болшинството от българския народ. И даже да няма идеология, има ценностно ядро, което е очевидно и в тежки обстановки я удържа в границите на един рационален консерватизъм. Така се случи по време на дебата за Истанбулската спогодба, когато колкото и да му се искаше да бъде положителното момче на Европа, Борисов усети с кожата си, че това е основополагащ кливидж, в който просто не трябва да се прави компромис. Същата беше обстановката с църквите по Великден. Помните цялата жлъч, която демократичната общественост изля тогава по адрес на Църквата и държавното управление, само че той не се огъна и занапред ще бере плодовете на това решение. Идентичен е въпросът с ветото за Македония – всички интернационалните фактори и техните представители тук направиха всичко допустимо да трансформират решението на България, само че не съумяха. Това са единствено някои, само че за сметка на това най-ярките образци, когато ГЕРБ са са платили висока цена, само че са предпочели да застанат на ценносттни позиции и това постепенно, само че праволинейно ги трансформира в единствената дясна партия в България.

- Старата десница обаче в никакъв случай няма да признае дясна легитимност на ГЕРБ. И постоянно ще остане съмнението, че Борисов е замяна на дясното.

- Няма към този момент остаряла десница. Коалицията със Съюз на демократичните сили, която Борисов направи, завърши този въпрос, в случай че не вечно, то за доста дълго време. Стратегическата стойност на обединяването на ГЕРБ и Съюз на демократичните сили занапред ще става ясна, само че занапред е очевидно, че с него Борисов на практика присвои идеологическата вътрешност на дясното – антикомунизмът, носталгията по буржоазна България, синята концепция. Ако беше вкарал в обединението си и Вътрешна македонска революционна организация, щеше изцяло да сплоти цялото дясно пространство. И съгласно мен до няколко години ще го направи.

- Има я обаче и " Демократична България ", която претендира, че е единствената достоверна десница.

- Не е. Част от дясното в миналото беше ДСБ, която се сътвори упоритостта да формулира закостенял дневен ред, оттатък постигнатите цели на прехода. Но още първоначално се оказа, че в партията има две диаметрално противоположни трендове, като едната я тегли към консерватизъм, шовинизъм и отбрана на християнските правила, а другата към демократизъм и глобализъм. Последваха няколко тежки труса, при всеки от които непроменяемо си тръгваха представители на консервативното крило, до момента в който в един миг отпред на партията не застана прогресист и деклариран левичар като Радан Кънев. Именно той приключи идеологическата промяна на ДСБ в ляволиберална партия и приготви днешното ѝ усвояване от Христо Иванов. Дайте си сметка на какво станахме очевидци от страна на ДСБ през последната година. Коалиция с либерали и зелени, партньорство с Българска социалистическа партия на локалните избори, отбрана на президента, когато против него течеше офанзива поради съветските му обвързаности, присъединяване в общи митинги с Българска социалистическа партия, Румен Петков, Мая Манолова и новите леви, жестове към Лютви Местан и в този момент анонсите на Атанасов за основаване на експертно държавно управление с Българска социалистическа партия. Да не забравяме и най-важното - скандалната декларация на Радан Кънев и Елена Йончева в Европарламента, за която гласоподаваха всички леви групи (зелените, либералите, социалистите и комунистите) и против която бяхва всички десни (ЕНП, консерваторите и националистите). Прочее, с цел да обезпечат поддръжка за декларацията, Радан и Йончева не се посвениха да включат в нея скандалните текстове за Истанбулската спогодба, пропагандата на турски и македонското малцинство. За тогавашното ДСБ на Иван Костов, нито един от тези ходове не би бил идеологически вероятен.

- Как гласоподавателите на ДСБ понасят всичко това и няма ли то да докара до отлив на изборите?

- Партията е мъртва. Тя към този момент е в храносмилателната система на " Да, България ", който е надалеч по-витален план от нея. Избирателите, на които това не им понася, ще гласоподават за ГЕРБ и Съюз на демократичните сили, за партията на Петър Москов или ще си останат у дома. Останалите просто ще се примирят, че към този момент не са десни гласоподаватели и ще престанат да се усещат неловко, че вместо Тръмп, харесват Джо Байдън. Ще се осъзнаят като либерали и толкова.

- Това ли е планът на Христо Иванов?

- Да. „ Да, България “ е трети опит на демократичните наследници на тогавашната комунистическа номенклатура да преминат безболезнено от остарелия съветски колониален хайлайф в новия, сключвайки брак по сметка с демократичните наследници на буржоазния хайлайф. Първият и най-успешен подобен опит беше Национална движение „Симеон Втори", сполучлив заради присъединяване на Симеон II в него. Вторият, по-скоро фарсов, опит беше ДБГ на Меглена Кунева. Третият са „ Да, България “ и Демократична България. И в случай че успее, ще се трансформира при започване на един дълъг развой на претопяването и надлежно изпирането на самата Българска социалистическа партия.

- Това към този момент звучи малко от сферата на научната фантастика.

- Дали? Корнелия Нинова е като Жан Виденов. Някога той оглави една осъзнато вървяща към европейската социалдемокрация партия, би контра и се опита да я обърне в противоположната посока. Така не промени нищо, като се изключи че забави процесите с няколко години. Днес същото прави Корнелия Нинова, която в директен конфликт с партийната аристокрация, откъсна столетницата от европейското ляво и общо взето я върна във времената отпреди Априлския пленум. Как ще приключи това? Със изгубени парламентарни избори, изгубени президентски избори и оставка. След което Българска социалистическа партия ще постави отпред Крум Зарков. Подобрената версия на Сергей Станишев, която ще търси нов исторически консенсус с либералите, сходен на тогавашната Тройна коалиция.

- Май остана единствено Слави Трифонов...

- Труден е за прогнозиране, само че май ще се получи „ напънала се планината и родила мишка “. Дългосрочно няма да му се случат нещата, тъй като партията му няма идеология и няма да има какво да споява хората в нея. Така всяко персонално отчаяние ще води до това, някакви хора да напущат със скандал, до момента в който най-после центробежните сили раздерат всичко, както стана с плана на Бареков. Що се отнася до краткосрочните цели, в смисъл резултатът на идните избори... още веднъж не съм оптимист. За да реализира нещо значимо, популизмът на Слави Трифонов би трябвало да пребори популисткия талант на Борисов. Видяхте ли, когато Борисов подари сакото си на оня човечец на автомагистралата? Виждате ли го в джипката, по какъв начин обикаля село по село и махала по махала? Та той наподобява прероден, като в най-славните си години, когато беше основен секретар на Министерство на вътрешните работи. Излъчва емпатия, излъчва убеденост, любува се на играта ден след ден. Съжалявам, само че болният, куцащ и навъсен Трифонов няма късмет. Ще бъде просто декор на задаващия се „ тътнеж в джунглата “.