Ще застреля ли Бай Ганьо Алеко отново?
ГЕРБ-ДПС се пробват да убедят хората, че без тях България не може да се ръководи. И което е още по-фатално - хората да повярват, че в България не може да има проевропейски сили, които да са задоволително чисти от корупция. Това написа в материал за " Дойче Веле " политологът Даниел Смилов.
Кризата в Софийския общински съвет, изборът на конституционни съдии, „ свадите “ към парцелите на Асен Василев и Даниел Лорер и заканите за митинги на зърнопроизводители и градски превоз са най-важните сюжети от началото на годината. Нито един от тях не е изключително трагичен, а някои от тях са напряко измислени. Но взети в тяхната целокупност те се трансформират в едно фоново ръмжене, което е проблем за проевропейските, либерално-демократични обединения в страната.
Като прибавим към тези сюжети и партизанската отбрана на градските „ Альоши “, както и башибозушките атаки против уговорките на България в НАТО (чрез медийни и парламентарни засади против военния министър Тагарев), картината става напълно ясна. Общата посока на всичко това е да се показва, че в България не може да има политически сили, които да са проевропейски насочени и в същото време да са задоволително чисти от корупция. Без малко корупцийка не може.
А пък и европейци сме, само че не чак до такава степен. Част от Запада сме, само че сме срещу него. Такъв е „ българинът “ и тази „ действителност “ би трябвало да победи. Всеки който не е склонен с това, би трябвало да си подвие опашката и да се помири с нещата. Бай Ганьо постоянно ще прострелва Алеко по нашите земи.
Общинският съвет в София
Продължаващият бойкот от страна на ГЕРБ на управлението на София и новия кмет Терзиев има единствено една причина – възмездие за тежката загуба, която ГЕРБ понесе на локалните избори. Нещо повече, решението на Борисов да номинира Антон Хекимян несъмнено способства за размера на вредата за ГЕРБ (третото място на претендента им). За да се позабрави този крах, в този момент се бойкотира цялостното ръководство на града с неразбираеми и неизпълними претенции. Например, „ официална коалиция “ в общинския съвет не може да има, тъй като обединенията крепят общо държавно управление в парламентите. София си има кмет и той не зависи от утвърждението на болшинство в съвета.
Ако ГЕРБ пък желаят политиките им да се одобряват, би трябвало просто да разрешат на съвета да проработи – тогава елементарно ще се договорят общи позиции по доста въпроси. ПП-ДБ даже към този момент оттеглиха Борис Бонев като свое предложение, само че въпреки всичко е редно тяхната доста по-голяма група да излъчи ръководител. В последна сметка ПП-ДБ и „ Спаси София “ имат към два пъти повече представители от ГЕРБ в общината както и голямото болшинство от районни кметове: за ротация като в Народното събрание при такова съответствие на силите е непристойно да се приказва.
Тактиката на ГЕРБ на софийски терен е част от общата им тактика на национално равнище: да убедят хората, че без ГЕРБ-ДПС във властта България не може да се ръководи. Наистина, подобен е резултатът от последните няколко парламентарни избори, такава е действителността. Но въпросът е, че този годен мотив има и едно друго звучене, което ГЕРБ-ДПС освен позволяват, само че и окуражават. А точно, че страната не може да се ръководи и без малко (или повечко) корупцийка. Вярно, някои партийни водачи са в листата „ Магнитски “, а други са съвсем в него. Но тези описи са западно лицемерно чистофайничество, което не отразява локалните нрави. „ Българинът “ си обича пооцапанкото, усеща се уютно в него… Такива „ мъдри “ мисли ще чуете от доста телевизионни глави в българските студия. Тези мисли към този момент не са действителност, а са открита, целенасочена операция.
Новите конституционни съдии
На този декор би трябвало да се преглеждат и определените в Конституционен съд нови съдии. В една естествена обстановка, водачът на най-голямата парламентарна група, който дава отговор на формалните условия за парламентарен арбитър, би трябвало да е превъзходен претендент за влиятелния пост. Конституционните съдилища са хибридни институции, в които висшата политика и правото се преплитат. От тази позиция опитът на топ политици може да е потребен в един парламентарен правосъден орган. Например, всички някогашни френски президенти могат по право да станат членове на френския Конституционен съвет.
Проблемът с избора на Десислава Атанасова е обаче в това, че нейната партия не се е отърсила от корупционната си известност, която е насъбрана по време, по което тя е била в партийното водачество. Конституционен съд въпреки всичко не е място за пенсиониране на неуспели или станали неуместни политици.
Нещо повече, с присъединяване си във властта ГЕРБ получи късмет да покаже, че си е взел уроци от предишното. Че ще прави опити да работи по нов, друг метод. Изборът на Десислава Атанасова не праща такова обръщение, а тъкмо противоположното: всичко ни е наред, приемете ни такива, каквито сме! Ставаме дори и за Конституционния съд! Това обръщение (с право) ядоса мнозина. Още повече, че част от избора на Десислава Атанасова наподобява беше и за да се „ натрие носа “ на ПП-ДБ. Ето, и вие в този момент би трябвало да ни приемете (нас ГЕРБ), такива, каквито сме си.
ПП-ДБ не съумяха да отиграят обстановката по най-хубавия метод, въпреки че техният претендент – авторитетният арбитър Белазелков – беше образец за противоположния на партийно-лоялисткия метод на Борисов. Съгласявайки се да създадат Атанасова обща кандидатура, ПП-ДБ се поддадоха на тактическа измама на ГЕРБ. Но въпреки всичко съумяха да изпратят известието, че те избират претендентите си въз основата на самостоятелност и професионализъм, а не въз основата на принос в партийното строителство. Важно е това обръщение да бъде чувано от ден на ден, когато се стигне до избор на регулаторни органи.
В чуванията на претендентите (Белазелков и Атанасова) неприятно усещане направи опозицията им против самостоятелната конституционна тъжба. Това е публикувана теза във висшата магистратура, като главният мотив е, че Конституционен съд ще бъде покрит с каузи. При състояние, че 12 супер-компетентни магистрати сега вземат решение приблизително по 1,5 каузи годишно, това несъгласие наподобява неуместно. Още по-неразбираемо прозвуча и аргументът на арбитър Белазелков, че Конституционен съд щял да стане народен съд по правата на индивида. А за какво да не стане подобен? Нима правата на индивида не са един от главните детайли на конституционализма, наред с разделянето на управляващите и правовата страна?
„ Апартаментгейт 2 “
ПП-ДБ би трябвало да са доста деликатни в връзката си по корупционни внушения по отношение на тях. Идеята зад сходни „ кавги “, които сигурно ще се множат, е да се покаже, че всички бъркат в кацата с меда, стига да имат опция. Внушения като това, че Василев и Лорер са като Цветанов – и в двете здания, да вземем за пример, имало вграден асансьор - ще чуваме непрекъснато и не е ясно дали ПП-ДБ вършат оптималното, с цел да им се опълчват.
Настоящият скандал е по-скоро скърпен с бели конци и се разпорва по шевовете, когато се обясни по кое време и при какви условия са купени и продадени парцелите на двамата политици. Но в общата блъсканица детайлите се губят, а внушенията остават. А това работи в поддръжка на пропагандната теза, че в България насмалко най-малко корупцийка не може.
Протести без граници
Протести на зърнопроизводители, транспортни служащи и така нататък е имало и ще има. Част от настояванията на протестиращите даже са законни.
Но зад множеството от митингите почват да прозират и геополитически ползи: във връзка с Украйна, Европейски Съюз и участието на България в еврозоната.
В последна сметка, в случай че се издъни бюджетът с непредвидени разходи, в случай че се вдигнат цените в страната със възбрана на импорт от Украйна или други страни, България ще види еврозоната през крив макарон. Затова е належащо протестната геополитическа слама деликатно да бъде отделяна от зрънцето истина, което стимулира тези прояви. И е добре всички партии, които желаят същински интеграцията на България в еврозоната, да са наясно с този проблем и да се отнасят съществено и отговорно към него.
***
2024 година ще е поредна година, в която Бай Ганьо може да опита да убие Алеко. Отношенията сред тези двама герои са асиметрични. Алеко не може без Бай Ганьо или най-малко не желае да го убива. Напротив, той даже по собствен метод го обича: най-малкото му отделя доста време да го разказва, образова, да се пробва да го възвиси. Бай Ганьо не е толкоз прочувствен и постоянно убива Алеко дори в директния физически смисъл. Бай Ганьо счита, че може без Алеко и исторически го е доказвал (с трагични за България последици).
Но с годините Бай Ганьо натрупа хитрост и става по-перфиден. Съвременният му вид е ориентиран най-много към медиите и пропагандата (чрез Данко Хаирсъзина, Гочоолу, Дочоолу и Гуньо Адвокатина) и внушава, че Алеко не е съществувал и не може да съществува по нашите земи.
Последвайте канала на
Кризата в Софийския общински съвет, изборът на конституционни съдии, „ свадите “ към парцелите на Асен Василев и Даниел Лорер и заканите за митинги на зърнопроизводители и градски превоз са най-важните сюжети от началото на годината. Нито един от тях не е изключително трагичен, а някои от тях са напряко измислени. Но взети в тяхната целокупност те се трансформират в едно фоново ръмжене, което е проблем за проевропейските, либерално-демократични обединения в страната.
Като прибавим към тези сюжети и партизанската отбрана на градските „ Альоши “, както и башибозушките атаки против уговорките на България в НАТО (чрез медийни и парламентарни засади против военния министър Тагарев), картината става напълно ясна. Общата посока на всичко това е да се показва, че в България не може да има политически сили, които да са проевропейски насочени и в същото време да са задоволително чисти от корупция. Без малко корупцийка не може.
А пък и европейци сме, само че не чак до такава степен. Част от Запада сме, само че сме срещу него. Такъв е „ българинът “ и тази „ действителност “ би трябвало да победи. Всеки който не е склонен с това, би трябвало да си подвие опашката и да се помири с нещата. Бай Ганьо постоянно ще прострелва Алеко по нашите земи.
Общинският съвет в София
Продължаващият бойкот от страна на ГЕРБ на управлението на София и новия кмет Терзиев има единствено една причина – възмездие за тежката загуба, която ГЕРБ понесе на локалните избори. Нещо повече, решението на Борисов да номинира Антон Хекимян несъмнено способства за размера на вредата за ГЕРБ (третото място на претендента им). За да се позабрави този крах, в този момент се бойкотира цялостното ръководство на града с неразбираеми и неизпълними претенции. Например, „ официална коалиция “ в общинския съвет не може да има, тъй като обединенията крепят общо държавно управление в парламентите. София си има кмет и той не зависи от утвърждението на болшинство в съвета.
Ако ГЕРБ пък желаят политиките им да се одобряват, би трябвало просто да разрешат на съвета да проработи – тогава елементарно ще се договорят общи позиции по доста въпроси. ПП-ДБ даже към този момент оттеглиха Борис Бонев като свое предложение, само че въпреки всичко е редно тяхната доста по-голяма група да излъчи ръководител. В последна сметка ПП-ДБ и „ Спаси София “ имат към два пъти повече представители от ГЕРБ в общината както и голямото болшинство от районни кметове: за ротация като в Народното събрание при такова съответствие на силите е непристойно да се приказва.
Тактиката на ГЕРБ на софийски терен е част от общата им тактика на национално равнище: да убедят хората, че без ГЕРБ-ДПС във властта България не може да се ръководи. Наистина, подобен е резултатът от последните няколко парламентарни избори, такава е действителността. Но въпросът е, че този годен мотив има и едно друго звучене, което ГЕРБ-ДПС освен позволяват, само че и окуражават. А точно, че страната не може да се ръководи и без малко (или повечко) корупцийка. Вярно, някои партийни водачи са в листата „ Магнитски “, а други са съвсем в него. Но тези описи са западно лицемерно чистофайничество, което не отразява локалните нрави. „ Българинът “ си обича пооцапанкото, усеща се уютно в него… Такива „ мъдри “ мисли ще чуете от доста телевизионни глави в българските студия. Тези мисли към този момент не са действителност, а са открита, целенасочена операция.
Новите конституционни съдии
На този декор би трябвало да се преглеждат и определените в Конституционен съд нови съдии. В една естествена обстановка, водачът на най-голямата парламентарна група, който дава отговор на формалните условия за парламентарен арбитър, би трябвало да е превъзходен претендент за влиятелния пост. Конституционните съдилища са хибридни институции, в които висшата политика и правото се преплитат. От тази позиция опитът на топ политици може да е потребен в един парламентарен правосъден орган. Например, всички някогашни френски президенти могат по право да станат членове на френския Конституционен съвет.
Проблемът с избора на Десислава Атанасова е обаче в това, че нейната партия не се е отърсила от корупционната си известност, която е насъбрана по време, по което тя е била в партийното водачество. Конституционен съд въпреки всичко не е място за пенсиониране на неуспели или станали неуместни политици.
Нещо повече, с присъединяване си във властта ГЕРБ получи късмет да покаже, че си е взел уроци от предишното. Че ще прави опити да работи по нов, друг метод. Изборът на Десислава Атанасова не праща такова обръщение, а тъкмо противоположното: всичко ни е наред, приемете ни такива, каквито сме! Ставаме дори и за Конституционния съд! Това обръщение (с право) ядоса мнозина. Още повече, че част от избора на Десислава Атанасова наподобява беше и за да се „ натрие носа “ на ПП-ДБ. Ето, и вие в този момент би трябвало да ни приемете (нас ГЕРБ), такива, каквито сме си.
ПП-ДБ не съумяха да отиграят обстановката по най-хубавия метод, въпреки че техният претендент – авторитетният арбитър Белазелков – беше образец за противоположния на партийно-лоялисткия метод на Борисов. Съгласявайки се да създадат Атанасова обща кандидатура, ПП-ДБ се поддадоха на тактическа измама на ГЕРБ. Но въпреки всичко съумяха да изпратят известието, че те избират претендентите си въз основата на самостоятелност и професионализъм, а не въз основата на принос в партийното строителство. Важно е това обръщение да бъде чувано от ден на ден, когато се стигне до избор на регулаторни органи.
В чуванията на претендентите (Белазелков и Атанасова) неприятно усещане направи опозицията им против самостоятелната конституционна тъжба. Това е публикувана теза във висшата магистратура, като главният мотив е, че Конституционен съд ще бъде покрит с каузи. При състояние, че 12 супер-компетентни магистрати сега вземат решение приблизително по 1,5 каузи годишно, това несъгласие наподобява неуместно. Още по-неразбираемо прозвуча и аргументът на арбитър Белазелков, че Конституционен съд щял да стане народен съд по правата на индивида. А за какво да не стане подобен? Нима правата на индивида не са един от главните детайли на конституционализма, наред с разделянето на управляващите и правовата страна?
„ Апартаментгейт 2 “
ПП-ДБ би трябвало да са доста деликатни в връзката си по корупционни внушения по отношение на тях. Идеята зад сходни „ кавги “, които сигурно ще се множат, е да се покаже, че всички бъркат в кацата с меда, стига да имат опция. Внушения като това, че Василев и Лорер са като Цветанов – и в двете здания, да вземем за пример, имало вграден асансьор - ще чуваме непрекъснато и не е ясно дали ПП-ДБ вършат оптималното, с цел да им се опълчват.
Настоящият скандал е по-скоро скърпен с бели конци и се разпорва по шевовете, когато се обясни по кое време и при какви условия са купени и продадени парцелите на двамата политици. Но в общата блъсканица детайлите се губят, а внушенията остават. А това работи в поддръжка на пропагандната теза, че в България насмалко най-малко корупцийка не може.
Протести без граници
Протести на зърнопроизводители, транспортни служащи и така нататък е имало и ще има. Част от настояванията на протестиращите даже са законни.
Но зад множеството от митингите почват да прозират и геополитически ползи: във връзка с Украйна, Европейски Съюз и участието на България в еврозоната.
В последна сметка, в случай че се издъни бюджетът с непредвидени разходи, в случай че се вдигнат цените в страната със възбрана на импорт от Украйна или други страни, България ще види еврозоната през крив макарон. Затова е належащо протестната геополитическа слама деликатно да бъде отделяна от зрънцето истина, което стимулира тези прояви. И е добре всички партии, които желаят същински интеграцията на България в еврозоната, да са наясно с този проблем и да се отнасят съществено и отговорно към него.
***
2024 година ще е поредна година, в която Бай Ганьо може да опита да убие Алеко. Отношенията сред тези двама герои са асиметрични. Алеко не може без Бай Ганьо или най-малко не желае да го убива. Напротив, той даже по собствен метод го обича: най-малкото му отделя доста време да го разказва, образова, да се пробва да го възвиси. Бай Ганьо не е толкоз прочувствен и постоянно убива Алеко дори в директния физически смисъл. Бай Ганьо счита, че може без Алеко и исторически го е доказвал (с трагични за България последици).
Но с годините Бай Ганьо натрупа хитрост и става по-перфиден. Съвременният му вид е ориентиран най-много към медиите и пропагандата (чрез Данко Хаирсъзина, Гочоолу, Дочоолу и Гуньо Адвокатина) и внушава, че Алеко не е съществувал и не може да съществува по нашите земи.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ