Днес Хаосът царува. Но може ли да има политически ползи от него?
ГЕРБ-ДПС и ПП-ДБ се дебнат за всяко значимо и неважно нещо, карат се, желаят оставки, царува безпорядък. Ако има фактор, който да може да изтегли България от нейната корупционна участ обаче, той е точно този вид Хаос, режимът на ръководство в спор. Анализ на Стефан Попов.
Към момента българската политика е в една от най-интересните си обстановки след 1989 година Новият интервал стартира от началото на 2021 година и ще продължи много.
Такива бяха и годините 1997-2001. Но те имат напълно друг смисъл. Друг интервал с сходно сериозно значение няма. Онези години са интервали на обезпечена непоклатимост и съответната ѝ корупционна досада. Днес е ред на Хаоса, с основна писмен знак.
От края на 2020 година страната е в невиждана от 1989 година политическа динамичност
Погледнато отдалеко и официално, от края на 2020 година страната е в невиждана от 1989 година политическа динамичност и нестабилни връзки.
Провеждат се избори след избори за Народно заседание. Следват безнадеждни опити за постоянни държавни управления. Избори се печелят от новородени партии, които скоро се изпаряват. Президентът влиза в маратон от служебни държавни управления и сипе мрачни обети, в случай че се образува постоянно. В Народното събрание не се обрисува трайно болшинство. Редовното държавно управление всеки ден като че ли си отива, само че стои, освен това добре стои. И тъй наречените Разбутаха се инерциите в локалната власт.
“Хаосът цари ”
“Хаосът цари ” са прокобните думи на уродливо животно в „ Антихрист “ на Ларс декор Триер ; основна фраза във кино лентата. И какво от позиция на предишния безметежен интервал е това тук, в случай че не Хаос. В всеобщото прекарване също се откри чувството за Хаос и то наподобява е единственото по-трайно в новия интервал. Какви въпреки всичко са особеностите на този Хаос?
България има два фундаментални структурни дефекта в самата Конституция и един подбуден от Конституционния съд
Най-видимото нещо е шизофренният парламентарен модел от 1991 година България има два фундаментални структурни дефекта в самата Конституция и един подбуден от Конституционния съд.
Първият е правосъдната власт , което е от ясно по-ясно. Другият е институцията на президента . Третият, основан посредством незаконно лобиране, е Решение номер 3 от 2003 година, съгласно което промени в структурата на управляващите изискват Велико национално заседание .
Никакви мнения, разбори, конституционни теории не са в положение да изобразят по този начин блестящо дефекта с президента, както това направи Хаосът. Днес никой мислещ човек не се съмнява, че България има две конституции, едната за парламентарна република, другата за президентска. И двете се редуват, та даже президентската измести за дълъг интервал парламентарната.
Хаосът принуди и политици като водача на ГЕРБ Бойко Борисов , които са подготвени да хвърлят оставки, щом на Орлов мост излязат 50 индивида, да имат едно мислено. И даже направи ГЕРБ бранители на парламентарния режим.
Хаосът мощно ограничи властта на крипто-коалицията ГЕРБ-ДПС . През годините тя стана знак на клептокрацията. Днес е със стеснени благоприятни условия да насочва както пожелае обществени богатства.
Режимът на случайни и прикрито договаряни разпределения няма да спре внезапно. Но оня исторически обсег, който разви в последните 10 години, както и способността да прониква във всяка ниша на обществено финансиране, мъчно ще се възвърне. Ще възнамерява преодоляване на дребното останали свръх-бизнеси като " Лукойл ", само че това не може да се избегне.
Парламентите две години се разпадаха след избори. Фантазиите за болшинство на една партия плюс дежурните по коалиция Движение за права и свободи се охладиха. ГЕРБ-ДПС пазят обединението, въпреки и по занимателен метод.
Всекидневно се заканват,, желаят оставки, въобще вземат участие, само че се държат като съпротива. Участието им във властта би трябвало да се показва пред гласоподавателя като безучастие и даже опозиция. Имат какво да губят и са по-грижовни към гласоподавателя.
Оформи се забавен режимът на ден-по-ден връзки, разисквания, решения и така нататък Двете страни, ГЕРБ-ДПС и ПП-ДБ се дебнат за всяко значимо и неважно нещо, за действителни и за измислени неща. Този Хаос нервира всеобщо хората. Питат се каква е по дяволите тази подигравка на власт и ръководство.
ГЕРБ-ДПС и ПП-ДБ се дебнат за всяко значимо и неважно нещо. Няма нищо по-добро от този режим на взаимно изострено наблюдаване
Няма нищо по-добро от този режим на взаимно изострено наблюдаване. България няма действителна съпротива в Народното събрание. Има Българска социалистическа партия и " Възраждане ", само че те са ансамбли за проруски рецитали. За ясна, програмно просветена, визионерска, критически рационална съпротива е неуместно даже да се сънува.
България за жалост няма и мощна гласност, със съответни медии и цивилен структури, които да държат властта нащрек. Има обособени гласове, публицисти, хора с задача. Но това не е задоволително да спре една ГЕРБ-ДПС, в случай че е на власт да жонглира с обществените финанси и публичните поръчки.
Подобна съпротива през днешния ден се породи по ексцентричен метод. Тя съществува като взаимно гонене вътре в самата коалиция с излъчено държавно управление. Този режим на коалиране посредством гонене, дебнене, предизвестия и закани има по-силен резултат от всички антикорупционни политики от 20 години насам.
Всъщност антикорупционните политики до момента бяха част от корупционното мочурище. Сега хармонията се разбута и затрудни корупционният консенсус. По света има „ check and balances, “ т.е. институции, гарантиращи съвместен надзор и баланс. Тук има това. То не е институция, а е обстановка, събитие.
Хаосът като инструмент за саниране на институциите
Хаосът нахлу и в локалната власт. Хората най-сетне ще проумеят, че не кметове ръководят градовете, а общински препоръки.
Ще видят, че без ръководител на Софийския общински съвет ще има нови избори. А до тогава решения не могат да се вземат и даже е противоречиво дали могат да се организират съвещания.
Ще се разбере къде би трябвало да се търси отговорност. Както в Народното събрание, на локално равнище и на първо място в София конфликтната среда поражда обществено наблюдаване вътре в институцията.
Ако има нещо, което да е в положение да изтегли България от нейната корупционна участ и окупация от вътрешната страна на обществени институции, то е точно този вид Хаос, режимът на ръководство в спор. Може да има частични неудобства, само че санирането на институциите няма да стане по различен метод.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Към момента българската политика е в една от най-интересните си обстановки след 1989 година Новият интервал стартира от началото на 2021 година и ще продължи много.
Такива бяха и годините 1997-2001. Но те имат напълно друг смисъл. Друг интервал с сходно сериозно значение няма. Онези години са интервали на обезпечена непоклатимост и съответната ѝ корупционна досада. Днес е ред на Хаоса, с основна писмен знак.
От края на 2020 година страната е в невиждана от 1989 година политическа динамичност
Погледнато отдалеко и официално, от края на 2020 година страната е в невиждана от 1989 година политическа динамичност и нестабилни връзки.
Провеждат се избори след избори за Народно заседание. Следват безнадеждни опити за постоянни държавни управления. Избори се печелят от новородени партии, които скоро се изпаряват. Президентът влиза в маратон от служебни държавни управления и сипе мрачни обети, в случай че се образува постоянно. В Народното събрание не се обрисува трайно болшинство. Редовното държавно управление всеки ден като че ли си отива, само че стои, освен това добре стои. И тъй наречените Разбутаха се инерциите в локалната власт.
“Хаосът цари ”
“Хаосът цари ” са прокобните думи на уродливо животно в „ Антихрист “ на Ларс декор Триер ; основна фраза във кино лентата. И какво от позиция на предишния безметежен интервал е това тук, в случай че не Хаос. В всеобщото прекарване също се откри чувството за Хаос и то наподобява е единственото по-трайно в новия интервал. Какви въпреки всичко са особеностите на този Хаос?
България има два фундаментални структурни дефекта в самата Конституция и един подбуден от Конституционния съд
Най-видимото нещо е шизофренният парламентарен модел от 1991 година България има два фундаментални структурни дефекта в самата Конституция и един подбуден от Конституционния съд.
Първият е правосъдната власт , което е от ясно по-ясно. Другият е институцията на президента . Третият, основан посредством незаконно лобиране, е Решение номер 3 от 2003 година, съгласно което промени в структурата на управляващите изискват Велико национално заседание .
Никакви мнения, разбори, конституционни теории не са в положение да изобразят по този начин блестящо дефекта с президента, както това направи Хаосът. Днес никой мислещ човек не се съмнява, че България има две конституции, едната за парламентарна република, другата за президентска. И двете се редуват, та даже президентската измести за дълъг интервал парламентарната.
Хаосът принуди и политици като водача на ГЕРБ Бойко Борисов , които са подготвени да хвърлят оставки, щом на Орлов мост излязат 50 индивида, да имат едно мислено. И даже направи ГЕРБ бранители на парламентарния режим.
Хаосът мощно ограничи властта на крипто-коалицията ГЕРБ-ДПС . През годините тя стана знак на клептокрацията. Днес е със стеснени благоприятни условия да насочва както пожелае обществени богатства.
Режимът на случайни и прикрито договаряни разпределения няма да спре внезапно. Но оня исторически обсег, който разви в последните 10 години, както и способността да прониква във всяка ниша на обществено финансиране, мъчно ще се възвърне. Ще възнамерява преодоляване на дребното останали свръх-бизнеси като " Лукойл ", само че това не може да се избегне.
Парламентите две години се разпадаха след избори. Фантазиите за болшинство на една партия плюс дежурните по коалиция Движение за права и свободи се охладиха. ГЕРБ-ДПС пазят обединението, въпреки и по занимателен метод.
Всекидневно се заканват,, желаят оставки, въобще вземат участие, само че се държат като съпротива. Участието им във властта би трябвало да се показва пред гласоподавателя като безучастие и даже опозиция. Имат какво да губят и са по-грижовни към гласоподавателя.
Оформи се забавен режимът на ден-по-ден връзки, разисквания, решения и така нататък Двете страни, ГЕРБ-ДПС и ПП-ДБ се дебнат за всяко значимо и неважно нещо, за действителни и за измислени неща. Този Хаос нервира всеобщо хората. Питат се каква е по дяволите тази подигравка на власт и ръководство.
ГЕРБ-ДПС и ПП-ДБ се дебнат за всяко значимо и неважно нещо. Няма нищо по-добро от този режим на взаимно изострено наблюдаване
Няма нищо по-добро от този режим на взаимно изострено наблюдаване. България няма действителна съпротива в Народното събрание. Има Българска социалистическа партия и " Възраждане ", само че те са ансамбли за проруски рецитали. За ясна, програмно просветена, визионерска, критически рационална съпротива е неуместно даже да се сънува.
България за жалост няма и мощна гласност, със съответни медии и цивилен структури, които да държат властта нащрек. Има обособени гласове, публицисти, хора с задача. Но това не е задоволително да спре една ГЕРБ-ДПС, в случай че е на власт да жонглира с обществените финанси и публичните поръчки.
Подобна съпротива през днешния ден се породи по ексцентричен метод. Тя съществува като взаимно гонене вътре в самата коалиция с излъчено държавно управление. Този режим на коалиране посредством гонене, дебнене, предизвестия и закани има по-силен резултат от всички антикорупционни политики от 20 години насам.
Всъщност антикорупционните политики до момента бяха част от корупционното мочурище. Сега хармонията се разбута и затрудни корупционният консенсус. По света има „ check and balances, “ т.е. институции, гарантиращи съвместен надзор и баланс. Тук има това. То не е институция, а е обстановка, събитие.
Хаосът като инструмент за саниране на институциите
Хаосът нахлу и в локалната власт. Хората най-сетне ще проумеят, че не кметове ръководят градовете, а общински препоръки.
Ще видят, че без ръководител на Софийския общински съвет ще има нови избори. А до тогава решения не могат да се вземат и даже е противоречиво дали могат да се организират съвещания.
Ще се разбере къде би трябвало да се търси отговорност. Както в Народното събрание, на локално равнище и на първо място в София конфликтната среда поражда обществено наблюдаване вътре в институцията.
Ако има нещо, което да е в положение да изтегли България от нейната корупционна участ и окупация от вътрешната страна на обществени институции, то е точно този вид Хаос, режимът на ръководство в спор. Може да има частични неудобства, само че санирането на институциите няма да стане по различен метод.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ