Мария Пиргова: Политиците ни са на поръчка - свързани с олигархичния капитал
ГЕРБ добре се грижи в веществен проект за клиентелата си, съобщи преподавателят в Софийския университет
В края на ноември някогашни и сегашни социалисти се събраха на кръглата маса в НДК " Лява България – хрумвания, политики, единство “. Макар на срещата да имаше членове на Българска социалистическа партия, управлението на партията отсъстваше, а една от тематиките бе дали групировката на Корнелия Нинова би трябвало да бъде част от готвеното обединяване в ляво. Седмица по-късно Българска социалистическа партия с водач Корнелия Нинова събра също на кръгла маса, само че в Народното събрание, политически партии и неправителствени организации – несъмнено, разнообразни от тези в НДК, за бъдещето на лявата политика. В полемиката обаче не бе поканено управлението на най-голямата организация на Българска социалистическа партия – софийската. Поне фасадно лявото за следващ път потегля към консолидация, само че продължава да върви към нея парцелирано. Все по-наивно ли звучи желанието за намиране на нов език против разпилените в пространството леви сегменти?
Следва анализът на проф. Мария Пиргова – учител в Софийския университет " Свети Климент Охридски “, която е посетител на:
Изяснява ли се картината на левия политически хоризонт, проф. Пиргова?
Картината там съгласно мен е ясна. Независимо от това какви опити се вършат да се търсят благоприятни условия за обединяване на сегашни и някогашни формирования и водачи, и леви хора, мисля, че Българска социалистическа партия извърши историческата си роля България да премине от социализъм към капитализъм. Това е една дясна роля, която се игра дълго време от лява партия, дружно с десните, несъмнено. Такъв е историческият миг, подобен е историческият интервал, в който Българска комунистическа партия беше преименувана в Българска социалистическа партия и в действителност взе участие в процесите на основаване на многопартийната система като един главен индивид. Българска комунистическа партия даде живот на доста партии в България – и в ляво, и в дясно. Това е същността на прехода. Българска социалистическа партия взе участие в приватизацията, Българска социалистическа партия е строител на пазарната стопанска система, ограничител на ролята на страната и така нататък Това са все десни политики, които Българска социалистическа партия извърши дружно с десните партии в прехода. Не можем да се учудваме, че Българска социалистическа партия не е приет като ляв индивид в България. Аз виждам, и през днешния ден госпожа Корнелия Нинова приказва за това, че Българска социалистическа партия не е съгласна с това, че минималната работна заплата няма да се увеличи. Българска социалистическа партия желае да води и да съобщи себе си като лява. Да, тя пледира там за леви политики във връзка с млади фамилии и така нататък, само че Българска социалистическа партия няма към този момент облика, да не приказваме престижа на ляв политически индивид. От друга страна, в лявото пространство доста субекти към президента Първанов, към даже софийската организация да вземем – съвсем са отстранени от работата на Българска социалистическа партия, от националните органи. Някои напуснаха партията, други бяха изключени, тъй че обикновено е в Българска социалистическа партия да има съпротива против настоящето управление, което се показва извънредно зле на избори. Корнелия Нинова просто завоюва партията посредством нови уставни правила. Никой не може по силата на това, че електоратът на Българска социалистическа партия е постоянно насочен към водача – не просто електоратът, членовете на партията имат подобен инстикт в Българска социалистическа партия, тя е на остарели организационни правила партия, което е добре, тъй като въпреки това това е единствената естествена партия, която до момента имахме, само че в последните години организационният живот и на тази партия се разруши. Така че считам, че и левите, които се събраха в НДК този месец или в границите на предишния месец беше, не са безапелационни като леви хора. За тях лявото не е орис. Никой не може да убеди най-много младежи, че това са носители на лявото, това са хора, които могат да предложат лява идеология. Това е доста мъчно в модерни условия, само че би могло да се търси нещо. Виждам, че в сряда да вземем за пример на трибунката на Народното събрание до Корнелия Нинова бяха застанали представители на КНСБ, само че тяхната работа не е да бъдат в Народното събрание в този момент. След като Народното събрание не приема оферти за лява политика, тая лява политика посредством профсъюзите би трябвало да се съобщи отвън Народното събрание, от там би трябвало да се оказва ляв напън, с цел да се одобряват леви политики. Повечето представители в Народното събрание през днешния ден са десни, да не кажа в голямото си мнозинство. Левите са единици може би в Българска социалистическа партия. Така че без профсъюзи, без огромна политика на напън, леви политики не могат да се вършат. Никой няма да гласоподава или да отстъпи от връзките си с бизнеса, от изгодите, които има от дясното целият политически хайлайф. Така че Българска социалистическа партия бърка в методите си на работа и се стопява.
А кое е лявото през днешния ден?
Лявото ще бъдат младежи, които няма да търсят реализация в чужбина, а ще търсят реализация на труда си и действително възнаграждение на този труд в България. Много мъчно е да има ляво. Него го няма и в европейски, бих споделил и в международен мащаб. То е в рецесия, защото новите технологии атомизират обществото, хората се усещат изолирани от работното си място, на компютър или у дома не може да се прави всеобща политика. Така че лявото би трябвало да търси други реализации, доста е комплицирано. Но в България то има заложени релси, по този начин да се каже. Тук заплащането на труда е доста ниско. Трудовият пазар е погубен от самите капиталисти. Те нямат работна ръка, оплакват се, че работната им ръка е нискообразована, пък желаят високи заплати и така нататък Така е, тъй като сме в границите на един световен пазар и те се конкурират на този световен пазар с нашата работна мощ, за която обаче не се грижат да бъде образована, да практикува. Бяха унищожени доста инженерни специалности. Изобщо бизнесът подхожда от през днешния ден за на следващия ден с проекти, които не могат да се конкурират с едно дълготрайно обмисляне на работната мощ, каквото се прави в развитите буржоазен страни. За какво ляво можем да приказваме, когато в България към този момент " социализъм “ е низвергната дума като политика, " капитализмът “ също е такава низвергната дума, все едно че той не съществува. Всичко това съществува, колкото и да сме в световни условия, колкото и да сме в ерата на новите технологии. Така или другояче, един притежател – в България го назовават " шеф “ – да, притежателят дава работа, да, там са намесени ръководещи мениджъри и така нататък, само че притежателят си е притежател, той се грижи за своето богатство, за повишаване на стойностите, които той има. За страдание, в България нашите капиталисти не влагат. Ние се срещаме с обстоятелства като този да вземем за пример, че България изнася доста повече капитали на открито, в сравнение с приема вложения. Това е трайна наклонност в последните години. Така че какво можем да кажем. Тук и лявото, и дясното са изкривени, най-много те не са национални политики.
Проф. Пиргова, лява ли е " Продължаваме промяната “?
" Продължаваме промяната “ не е лява.
А за какво я назовават лявопопулистка?
Защото тези младежи и аз най-малко виждам един от тях – Асен Василев, схваща малко повече от това, какво съставлява трудът и какъв голям недостиг на млади, трудещи се хора има тук. Тези младежи от " Продължаваме промяната “, които биват доста, доста подложени на критика – несъмнено има за какво, само че те демонстрират доста по-добър нюх за това, че би трябвало да се заплаща доста по-добре, с цел да има служащи, ерго – с цел да има и дясно, с цел да има и капиталисти, тъй като безработници капиталисти няма. И всичко ляво, което прави " Продължаваме промяната “, то е поради собствеността и дясното. На нас ни наподобява ляво, тъй като желаят повишение на минималната работна заплата. Ами в случай че тя не се увеличи, ние рискуваме след две-три години да няма изобщо кой да работи за тези пари в тази страна. Да, има маргинализирани пластове, които при всички случаи ще бъдат тук, само че това са хора, които не могат да четат и да пишат. Те ще останат в България. Аз виждам и забавния спор сред " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “ – " Демократична България “ считат себе си за по-десни и за това, че приходите не би трябвало да порастват, приходите би трябвало да се лимитират, би трябвало да се съблюдават там всички европейски критерии, с цел да влезем в еврозоната. Добре, те хубаво ще се съблюдават, въпреки че и от това няма потребност никаква, политическа потребност няма от това – то се вижда: Хърватия си влезе в еврозоната с всичките си неизпълнени критерии. Но " Демократична България “ не престават да упорстват, че те са най-десни, за разлика от " Продължаваме промяната “, които пък били леви. Нищо сходно! Така че това е една митология. Това са просто момчета, които схващат повече от актуалния пазар.
А по какъв начин стоят другите парламентарни партии – ГЕРБ, Движение за права и свободи, " Български напредък “, " Възраждане “? Те какъв вид партии са, в какви нюанси се разполагат в идеологическото ветрило?
Да, в идеологическото ветрило ГЕРБ са националпопулистка партия, обвързвана с избрани олигарси, с клиентела, с непрекъснат електорат, за който ГЕРБ добре се грижи в веществен проект. А другояче ГЕРБ могат да бъдат всевъзможни, те са всеядна партия, по този начин да се каже, в тоя смисъл – и популистка партия, тъй като те могат да бъдат евроатлантици, те мога да бъдат проруски, те могат да бъдат консерватори, могат да бъдат либерали. Ето в този момент те са доста десни, те са тези, които желаят непременно да се изпълнят европейските критерии за влизане в еврозоната, да не се вземат нови заеми и така нататък За това като политика сега ГЕРБ считат, че е печеливша за тях – да застанат в дясно. Те могат да застанат, където решат, че би трябвало, премятайки се на 180 градуса непрестанно няколко пъти денем, както прави техният водач. Виждаме какъв брой настоятелно Делян Добрев е заел мястото на Владислав Горанов и към този момент е пръв финансист и громи останалите партии. Това са десни популисти. Какво да кажем за другите? Движение за права и свободи са си етническа партия, те влязоха в този модел, към този момент все по-близо стоят до Турция и разчитат на помощ от Ердоган персонално, несъмнено, до момента в който е на власт. Но те са си дясна консервативна етническа партия. " Възраждане “ нямат идеологически профил, с изключение на шовинизъм и антиевроатлантизъм, анти-НАТО, сякаш проруска партия, само че аз считам, че те също са популисти, които могат да сменят профила си във всеки миг, в случай че считат, че това ще им е преференциално. Сега в пространството на българската русофилия няма друга партия, те печелят от това. Социалистите тук са разколебани, Корнелия Нинова дава оръжие, само че в същото време е срещу оръжието за Украйна и така нататък И тук Костадин Костадинов добре спекулира с националната позиция, на която аз персонално не вярвам. Новата партия на Стефан Янев – " Български напредък “, са декларирани като десни. Те влязоха в Народното събрание с ляв електорат, тъй като гласоподавателите смятаха, че Стефан Янев ще бъде по-обективен и по-консервативен във връзка с някои внезапни придвижвания в българската политика по посока на НАТО и анти-Русия, само че Стефан Янев се отхвърли от всичките си декларирани позиции и в този момент е подготвен на всичко в политиката, което допускам, че ще го направи следващата партия-еднодневка, тъй като няма образ. Впрочем, от идеология в Народното събрание схващат може би единици хора, които аз не мога да назова, тъй като не ги знам кои са. Така че там дефицитите са доста огромни. Това е политически хайлайф, обвързван с олигархичния капитал, който го ръководи. Просто това са политици на поръчка – дали извън, дали от мощни стопански субекти, български, там няма никаква автономия и никаква мисъл за идеология. Така че считам тези политици и този парламент в това отношение за нездравословни. Те неслучайно и не могат да се обединят към национални цели, тъй като нямат такива. Те не могат да ги назоват, с цел да се обединят към тях.
Център на властта ли е президентът Радев и какъв е той?
Да, президентът Радев се обособи като център на власт, без значение от неговото предпочитание. Неспособността на партиите, съмнението на партиите дали да поемат отговорност, решението на партиите да не поемат отговорност естествено измества центъра на властта към президента посредством служебното държавно управление, колкото и то да е краткотрайно. Така че президентът не би трябвало да принадлежи към някаква идеология. Той би трябвало да бъде само обвързван с страната и да съставлява страната, само че по този начин или другояче през служебното държавно управление той прави някакви крачки, които могат да се нарекат леви или десни, т.е. да се свържат с някаква идеология, колкото и той да бяга от това. Аз в последно време намирам мощно клатушкане на служебното държавно управление в дясно, може би поради спора с Българска социалистическа партия. Аз нямам доверие това да са персонални тежнения в дясно на самия президент, само че посредством своите министри той отива на дясно, доколкото политиките, които декларира, отводът му да внесе бюджет за 2023 година посредством служебното държавно управление в действителност обезпечава десни решения, които в този момент се взимат в Народното събрание, с цел да се продължи по някакъв метод бюджета за 2022 година Тук страната по този метод не може да реагира на инфлацията обикновено, т.е. остават едни доста огромни групи незащитени хора, хора, които са в неспособност да се оправят със сметките си за ток, дърва и така нататък Правят се някакви обособени крачки за обществени помощи, които са извънредно десни, незадоволителни. След като не се покачва заплатата на служащия, обществените помощи са единствено от щета. Това не служи за развиване на стопанската система по никакъв метод, сходна обществена политика. Така че президентът тук без да желае попадна съществено в дясното поле. Така е решил, такава е финансовата му политика най-малко към този момент. Въпреки че Гълъб Донев е някогашен обществен министър, политиката на служебното държавно управление, обществената политика може би е най-слаба към този момент. Това са моите мисли във връзка с властта в президентската институция.
В края на ноември някогашни и сегашни социалисти се събраха на кръглата маса в НДК " Лява България – хрумвания, политики, единство “. Макар на срещата да имаше членове на Българска социалистическа партия, управлението на партията отсъстваше, а една от тематиките бе дали групировката на Корнелия Нинова би трябвало да бъде част от готвеното обединяване в ляво. Седмица по-късно Българска социалистическа партия с водач Корнелия Нинова събра също на кръгла маса, само че в Народното събрание, политически партии и неправителствени организации – несъмнено, разнообразни от тези в НДК, за бъдещето на лявата политика. В полемиката обаче не бе поканено управлението на най-голямата организация на Българска социалистическа партия – софийската. Поне фасадно лявото за следващ път потегля към консолидация, само че продължава да върви към нея парцелирано. Все по-наивно ли звучи желанието за намиране на нов език против разпилените в пространството леви сегменти?
Следва анализът на проф. Мария Пиргова – учител в Софийския университет " Свети Климент Охридски “, която е посетител на:
Изяснява ли се картината на левия политически хоризонт, проф. Пиргова?
Картината там съгласно мен е ясна. Независимо от това какви опити се вършат да се търсят благоприятни условия за обединяване на сегашни и някогашни формирования и водачи, и леви хора, мисля, че Българска социалистическа партия извърши историческата си роля България да премине от социализъм към капитализъм. Това е една дясна роля, която се игра дълго време от лява партия, дружно с десните, несъмнено. Такъв е историческият миг, подобен е историческият интервал, в който Българска комунистическа партия беше преименувана в Българска социалистическа партия и в действителност взе участие в процесите на основаване на многопартийната система като един главен индивид. Българска комунистическа партия даде живот на доста партии в България – и в ляво, и в дясно. Това е същността на прехода. Българска социалистическа партия взе участие в приватизацията, Българска социалистическа партия е строител на пазарната стопанска система, ограничител на ролята на страната и така нататък Това са все десни политики, които Българска социалистическа партия извърши дружно с десните партии в прехода. Не можем да се учудваме, че Българска социалистическа партия не е приет като ляв индивид в България. Аз виждам, и през днешния ден госпожа Корнелия Нинова приказва за това, че Българска социалистическа партия не е съгласна с това, че минималната работна заплата няма да се увеличи. Българска социалистическа партия желае да води и да съобщи себе си като лява. Да, тя пледира там за леви политики във връзка с млади фамилии и така нататък, само че Българска социалистическа партия няма към този момент облика, да не приказваме престижа на ляв политически индивид. От друга страна, в лявото пространство доста субекти към президента Първанов, към даже софийската организация да вземем – съвсем са отстранени от работата на Българска социалистическа партия, от националните органи. Някои напуснаха партията, други бяха изключени, тъй че обикновено е в Българска социалистическа партия да има съпротива против настоящето управление, което се показва извънредно зле на избори. Корнелия Нинова просто завоюва партията посредством нови уставни правила. Никой не може по силата на това, че електоратът на Българска социалистическа партия е постоянно насочен към водача – не просто електоратът, членовете на партията имат подобен инстикт в Българска социалистическа партия, тя е на остарели организационни правила партия, което е добре, тъй като въпреки това това е единствената естествена партия, която до момента имахме, само че в последните години организационният живот и на тази партия се разруши. Така че считам, че и левите, които се събраха в НДК този месец или в границите на предишния месец беше, не са безапелационни като леви хора. За тях лявото не е орис. Никой не може да убеди най-много младежи, че това са носители на лявото, това са хора, които могат да предложат лява идеология. Това е доста мъчно в модерни условия, само че би могло да се търси нещо. Виждам, че в сряда да вземем за пример на трибунката на Народното събрание до Корнелия Нинова бяха застанали представители на КНСБ, само че тяхната работа не е да бъдат в Народното събрание в този момент. След като Народното събрание не приема оферти за лява политика, тая лява политика посредством профсъюзите би трябвало да се съобщи отвън Народното събрание, от там би трябвало да се оказва ляв напън, с цел да се одобряват леви политики. Повечето представители в Народното събрание през днешния ден са десни, да не кажа в голямото си мнозинство. Левите са единици може би в Българска социалистическа партия. Така че без профсъюзи, без огромна политика на напън, леви политики не могат да се вършат. Никой няма да гласоподава или да отстъпи от връзките си с бизнеса, от изгодите, които има от дясното целият политически хайлайф. Така че Българска социалистическа партия бърка в методите си на работа и се стопява.
А кое е лявото през днешния ден?
Лявото ще бъдат младежи, които няма да търсят реализация в чужбина, а ще търсят реализация на труда си и действително възнаграждение на този труд в България. Много мъчно е да има ляво. Него го няма и в европейски, бих споделил и в международен мащаб. То е в рецесия, защото новите технологии атомизират обществото, хората се усещат изолирани от работното си място, на компютър или у дома не може да се прави всеобща политика. Така че лявото би трябвало да търси други реализации, доста е комплицирано. Но в България то има заложени релси, по този начин да се каже. Тук заплащането на труда е доста ниско. Трудовият пазар е погубен от самите капиталисти. Те нямат работна ръка, оплакват се, че работната им ръка е нискообразована, пък желаят високи заплати и така нататък Така е, тъй като сме в границите на един световен пазар и те се конкурират на този световен пазар с нашата работна мощ, за която обаче не се грижат да бъде образована, да практикува. Бяха унищожени доста инженерни специалности. Изобщо бизнесът подхожда от през днешния ден за на следващия ден с проекти, които не могат да се конкурират с едно дълготрайно обмисляне на работната мощ, каквото се прави в развитите буржоазен страни. За какво ляво можем да приказваме, когато в България към този момент " социализъм “ е низвергната дума като политика, " капитализмът “ също е такава низвергната дума, все едно че той не съществува. Всичко това съществува, колкото и да сме в световни условия, колкото и да сме в ерата на новите технологии. Така или другояче, един притежател – в България го назовават " шеф “ – да, притежателят дава работа, да, там са намесени ръководещи мениджъри и така нататък, само че притежателят си е притежател, той се грижи за своето богатство, за повишаване на стойностите, които той има. За страдание, в България нашите капиталисти не влагат. Ние се срещаме с обстоятелства като този да вземем за пример, че България изнася доста повече капитали на открито, в сравнение с приема вложения. Това е трайна наклонност в последните години. Така че какво можем да кажем. Тук и лявото, и дясното са изкривени, най-много те не са национални политики.
Проф. Пиргова, лява ли е " Продължаваме промяната “?
" Продължаваме промяната “ не е лява.
А за какво я назовават лявопопулистка?
Защото тези младежи и аз най-малко виждам един от тях – Асен Василев, схваща малко повече от това, какво съставлява трудът и какъв голям недостиг на млади, трудещи се хора има тук. Тези младежи от " Продължаваме промяната “, които биват доста, доста подложени на критика – несъмнено има за какво, само че те демонстрират доста по-добър нюх за това, че би трябвало да се заплаща доста по-добре, с цел да има служащи, ерго – с цел да има и дясно, с цел да има и капиталисти, тъй като безработници капиталисти няма. И всичко ляво, което прави " Продължаваме промяната “, то е поради собствеността и дясното. На нас ни наподобява ляво, тъй като желаят повишение на минималната работна заплата. Ами в случай че тя не се увеличи, ние рискуваме след две-три години да няма изобщо кой да работи за тези пари в тази страна. Да, има маргинализирани пластове, които при всички случаи ще бъдат тук, само че това са хора, които не могат да четат и да пишат. Те ще останат в България. Аз виждам и забавния спор сред " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “ – " Демократична България “ считат себе си за по-десни и за това, че приходите не би трябвало да порастват, приходите би трябвало да се лимитират, би трябвало да се съблюдават там всички европейски критерии, с цел да влезем в еврозоната. Добре, те хубаво ще се съблюдават, въпреки че и от това няма потребност никаква, политическа потребност няма от това – то се вижда: Хърватия си влезе в еврозоната с всичките си неизпълнени критерии. Но " Демократична България “ не престават да упорстват, че те са най-десни, за разлика от " Продължаваме промяната “, които пък били леви. Нищо сходно! Така че това е една митология. Това са просто момчета, които схващат повече от актуалния пазар.
А по какъв начин стоят другите парламентарни партии – ГЕРБ, Движение за права и свободи, " Български напредък “, " Възраждане “? Те какъв вид партии са, в какви нюанси се разполагат в идеологическото ветрило?
Да, в идеологическото ветрило ГЕРБ са националпопулистка партия, обвързвана с избрани олигарси, с клиентела, с непрекъснат електорат, за който ГЕРБ добре се грижи в веществен проект. А другояче ГЕРБ могат да бъдат всевъзможни, те са всеядна партия, по този начин да се каже, в тоя смисъл – и популистка партия, тъй като те могат да бъдат евроатлантици, те мога да бъдат проруски, те могат да бъдат консерватори, могат да бъдат либерали. Ето в този момент те са доста десни, те са тези, които желаят непременно да се изпълнят европейските критерии за влизане в еврозоната, да не се вземат нови заеми и така нататък За това като политика сега ГЕРБ считат, че е печеливша за тях – да застанат в дясно. Те могат да застанат, където решат, че би трябвало, премятайки се на 180 градуса непрестанно няколко пъти денем, както прави техният водач. Виждаме какъв брой настоятелно Делян Добрев е заел мястото на Владислав Горанов и към този момент е пръв финансист и громи останалите партии. Това са десни популисти. Какво да кажем за другите? Движение за права и свободи са си етническа партия, те влязоха в този модел, към този момент все по-близо стоят до Турция и разчитат на помощ от Ердоган персонално, несъмнено, до момента в който е на власт. Но те са си дясна консервативна етническа партия. " Възраждане “ нямат идеологически профил, с изключение на шовинизъм и антиевроатлантизъм, анти-НАТО, сякаш проруска партия, само че аз считам, че те също са популисти, които могат да сменят профила си във всеки миг, в случай че считат, че това ще им е преференциално. Сега в пространството на българската русофилия няма друга партия, те печелят от това. Социалистите тук са разколебани, Корнелия Нинова дава оръжие, само че в същото време е срещу оръжието за Украйна и така нататък И тук Костадин Костадинов добре спекулира с националната позиция, на която аз персонално не вярвам. Новата партия на Стефан Янев – " Български напредък “, са декларирани като десни. Те влязоха в Народното събрание с ляв електорат, тъй като гласоподавателите смятаха, че Стефан Янев ще бъде по-обективен и по-консервативен във връзка с някои внезапни придвижвания в българската политика по посока на НАТО и анти-Русия, само че Стефан Янев се отхвърли от всичките си декларирани позиции и в този момент е подготвен на всичко в политиката, което допускам, че ще го направи следващата партия-еднодневка, тъй като няма образ. Впрочем, от идеология в Народното събрание схващат може би единици хора, които аз не мога да назова, тъй като не ги знам кои са. Така че там дефицитите са доста огромни. Това е политически хайлайф, обвързван с олигархичния капитал, който го ръководи. Просто това са политици на поръчка – дали извън, дали от мощни стопански субекти, български, там няма никаква автономия и никаква мисъл за идеология. Така че считам тези политици и този парламент в това отношение за нездравословни. Те неслучайно и не могат да се обединят към национални цели, тъй като нямат такива. Те не могат да ги назоват, с цел да се обединят към тях.
Център на властта ли е президентът Радев и какъв е той?
Да, президентът Радев се обособи като център на власт, без значение от неговото предпочитание. Неспособността на партиите, съмнението на партиите дали да поемат отговорност, решението на партиите да не поемат отговорност естествено измества центъра на властта към президента посредством служебното държавно управление, колкото и то да е краткотрайно. Така че президентът не би трябвало да принадлежи към някаква идеология. Той би трябвало да бъде само обвързван с страната и да съставлява страната, само че по този начин или другояче през служебното държавно управление той прави някакви крачки, които могат да се нарекат леви или десни, т.е. да се свържат с някаква идеология, колкото и той да бяга от това. Аз в последно време намирам мощно клатушкане на служебното държавно управление в дясно, може би поради спора с Българска социалистическа партия. Аз нямам доверие това да са персонални тежнения в дясно на самия президент, само че посредством своите министри той отива на дясно, доколкото политиките, които декларира, отводът му да внесе бюджет за 2023 година посредством служебното държавно управление в действителност обезпечава десни решения, които в този момент се взимат в Народното събрание, с цел да се продължи по някакъв метод бюджета за 2022 година Тук страната по този метод не може да реагира на инфлацията обикновено, т.е. остават едни доста огромни групи незащитени хора, хора, които са в неспособност да се оправят със сметките си за ток, дърва и така нататък Правят се някакви обособени крачки за обществени помощи, които са извънредно десни, незадоволителни. След като не се покачва заплатата на служащия, обществените помощи са единствено от щета. Това не служи за развиване на стопанската система по никакъв метод, сходна обществена политика. Така че президентът тук без да желае попадна съществено в дясното поле. Така е решил, такава е финансовата му политика най-малко към този момент. Въпреки че Гълъб Донев е някогашен обществен министър, политиката на служебното държавно управление, обществената политика може би е най-слаба към този момент. Това са моите мисли във връзка с властта в президентската институция.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ