Георгиевската лента: история на възникване и значение
Георгиевската лента е един от главните атрибути на „ Деня на Победата ” във Великата Отечествена война (Втората международна война).
На 26 ноември (7 декември) 1769 година Императрица Екатерина II учредява премия за офицери от съветската войска, връчвана за персонална смелост, проявена на бойните полета – медал „ Свети Георги “, който е трябвало да се носи върху копринена лента с три черни и две жълти линии, на която след това й е присвоено името „ Георгиевска лента ”.
Едни от първите носители на ордена „ Свети Георги ” са участниците в морската борба в Чесменския залив, състояла се през юни 1770 година В тази борба съветската ескадра, под командването на граф А.Г. Орлов, победила превъзхождащия я по бройка турски флот. За това стълкновение граф Орлов е бил награден с медал „ Свети Георги “ първа степен и получил почетен префикс към фамилното си име „ Чесменски “.
Медали с „ Георгиевска лента “ са били връчени през август 1787 година, когато дребен отряд под командването на Суворов отблъснал офанзивата на превъзхождащия по бройка турски десант, стремил се да завземе крепостта Кинбърн. Суворов, който бил в първите редове на сражаващите се, вдъхновявайки ги с персонален образец, бил ранен два пъти в тази борба и с помощта на мъжеството на съветските бойци турският десант бил победен.
За първи път в съветската история орден не бил присъден на всички взели участие в борбата, той бил връчен единствено на тези, които посочили най-голяма персонална храброст и подвиг. По-достойни за награждаване били бойците, взели директно присъединяване във военните дейности.
Сред двадесетте наградени за тази борба бил гренадирът на Шлиселбургския полк Степан Новиков, който персонално избавил Суворов от нападналите го яничари. В тази война медали с черно – оранжевите ленти били връчени на участниците в героичния взлом на Очаков, отличили се по време на завладяването на Измаил.
Георгиевската лента върху групови награди
Лентата на ордена „ Свети Георги “ почнала да заема изключително място при груповите награди на другите военни елементи на Руската Армия. Към тях се отнасят по този начин наречените „ Георгиевски тръби “, въведени през 1805 година
През 1807 година император Александър I учредил специфична премия за по-ниските чинове на Руската войска за персонална смелост в багра. Кръстът се носел с лента, цветовете на която съответствали на цветовете на ордена „ Свети Георги “. Именно оттогава известността на Георгиевската лента става всенародна, защото елементарният съветски народ виждал сходни награди доста по-често от златните ордени на офицерите на Руската Армия. Този знак по-късно получил името „ Войнишки Георгиевски Кръст “ или „ Войнишки Георгий (Егорий) “, както го наричал народът.
След 1855 година офицерите са награждавани със златно оръжие „ За смелост “ с Георгиевска лента. През същата 1855 година е основан медалът „ За отбрана на Севастопол “. За първи път в историята на Руската империя медалът се присъждал не за героична победа, а за защитата на съветския град. Този орден бил сребърен, предопределен както за военни чинове, по този начин и за цивилни, които взели участие в защитата на Севастопол. На генералите, офицерите, бойците и моряците на Севастополския гарнизон, които са служили там от септември 1854 до август 1855 година, медалът се връчвал с Георгиевска лента.
След края на Руско-Турската война (1877-1878), Император Александър II заповядал на главнокомадващите на Дунавската и Кавказката армии да приготвят описи за награждаване на най-отличилите се елементи и подразделения. Сведенията от командирите за подвизите, осъществени от техните елементи, били импортирани за разглеждане от кавалерската Дума на Ордена „ Свети Георги “. В отчета на Думата се казвало, че най-блестящите подвизи във войната са показали Нижегородският и Северският драгунски полкове, които към този момент са удостоени с всички открити награди. Тогава с декрет от 11 април 1878 година Александър ІІ основава нова военна премия – „ Георгиевската лента “, която се слага на знамето на полка и не се смъква при никакви условия.
За интервала на съществуването на черно-оранжевата Георгиевска лента, от 1769 година до 1917 година, тя е наложителен признак на разнообразни награди на Руската империя, връчвани за воинска смелост.
По време на Великата Отечествена война, продължавайки бойните обичаи на Руската Армия, на 8 ноември 1943 година е бил основан Орден на Славата, състоящ се от три класа. Неговият статут, както и жълто-черният цвят на лентата, напомняли за „ Георгиевския кръст “. След това Георгиевската лента, потвърждаваща обичайните цветове на съветската воинска героизъм, украсява доста войнишки и модерни съветски медали и знаци за отличие.
На 2 март 1992 година, с Указ на Президиума на Върховния съвет на Русия „ За държавните награди на Руската федерация “, е решено да се възвърне съветският медал „ Свети Георги “ и знакът за отличие „ Георгиевски кръст “.
През пролетта на 2005 година за първи път по улиците на съветските градове се появява Георгиевската лента. Тази акция се ражда непринудено, от интернет плана „ Нашата Победа “, главната цел на която е да се разгласяват истории и фотоси от времето на Великата Отечествена война. Георгиевската лента се трансформира в самобитен признак на тържествени събития, обичайни срещи с ветерани и други
Кодекс на акцията „ Георгиевска лента “
Акцията „ Георгиевска лента “ не е нито комерсиална, нито политическа. Нейната цел е основаване на знак на празника „ Ден на Победата “. Този знак е израз на почитание към ветераните, респект към паметта на падналите в багра, признателност към хората, дали всичко за фронта.
Какво значат черният и оранжевият цвят?
В Русия те са били имперски, държавни цветове, които са съответствали на черния двуглав орел и жълтото поле на държавния герб. Очевидно към тази символика се е придържала Императрица Екатерина II, утвърждавайки цветовете на лентата. Но защото орденът е бил наименуван в чест на Свети Георги Победоносец, цветовете на лентата може би символизират самия Свети Георги и отбелязват мъченическата му гибел – три черни линии и чудотворното възкресение – две оранжеви линии.
Освен това новата премия се връчвала извънредно за воински подвизи. А цветовете на войната са цветът на пламъка – оранжевият и на дима – черният.
Как е вярно да се носи Георгиевската лента?
Няма публични правила за носене на Георгиевската лента. Трябва обаче да се схваща, че това не е фешън аксесоар, а знак за памет, почитание, тъга и признателност към участниците във Великата Отечествена война. Ето за какво би трябвало да се отнасяме към лентата с внимание и почитание.
Георгиевската лента е признато да се носи на гърдите отляво като знак, че подвигът на руските бойци вечно ще остане в сърцата на потомците. Не би трябвало да се носи лентата на главата, под кръста, на чанта, на каросерията на автомобил (включително на антената на кола). Освен това е неприемливо носенето на Георгиевска лента с неприятен тип. След привършване на Празника „ Ден на Победата “, Георгиевската лента не трябва да се изхвърля.
Източници:
https://madk.mskobr.ru/files/Pro_%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D1%83%D1%8E%20%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BA%D1%83.pdf
На 26 ноември (7 декември) 1769 година Императрица Екатерина II учредява премия за офицери от съветската войска, връчвана за персонална смелост, проявена на бойните полета – медал „ Свети Георги “, който е трябвало да се носи върху копринена лента с три черни и две жълти линии, на която след това й е присвоено името „ Георгиевска лента ”.
Едни от първите носители на ордена „ Свети Георги ” са участниците в морската борба в Чесменския залив, състояла се през юни 1770 година В тази борба съветската ескадра, под командването на граф А.Г. Орлов, победила превъзхождащия я по бройка турски флот. За това стълкновение граф Орлов е бил награден с медал „ Свети Георги “ първа степен и получил почетен префикс към фамилното си име „ Чесменски “.
Медали с „ Георгиевска лента “ са били връчени през август 1787 година, когато дребен отряд под командването на Суворов отблъснал офанзивата на превъзхождащия по бройка турски десант, стремил се да завземе крепостта Кинбърн. Суворов, който бил в първите редове на сражаващите се, вдъхновявайки ги с персонален образец, бил ранен два пъти в тази борба и с помощта на мъжеството на съветските бойци турският десант бил победен.
За първи път в съветската история орден не бил присъден на всички взели участие в борбата, той бил връчен единствено на тези, които посочили най-голяма персонална храброст и подвиг. По-достойни за награждаване били бойците, взели директно присъединяване във военните дейности.
Сред двадесетте наградени за тази борба бил гренадирът на Шлиселбургския полк Степан Новиков, който персонално избавил Суворов от нападналите го яничари. В тази война медали с черно – оранжевите ленти били връчени на участниците в героичния взлом на Очаков, отличили се по време на завладяването на Измаил.
Георгиевската лента върху групови награди
Лентата на ордена „ Свети Георги “ почнала да заема изключително място при груповите награди на другите военни елементи на Руската Армия. Към тях се отнасят по този начин наречените „ Георгиевски тръби “, въведени през 1805 година
През 1807 година император Александър I учредил специфична премия за по-ниските чинове на Руската войска за персонална смелост в багра. Кръстът се носел с лента, цветовете на която съответствали на цветовете на ордена „ Свети Георги “. Именно оттогава известността на Георгиевската лента става всенародна, защото елементарният съветски народ виждал сходни награди доста по-често от златните ордени на офицерите на Руската Армия. Този знак по-късно получил името „ Войнишки Георгиевски Кръст “ или „ Войнишки Георгий (Егорий) “, както го наричал народът.
След 1855 година офицерите са награждавани със златно оръжие „ За смелост “ с Георгиевска лента. През същата 1855 година е основан медалът „ За отбрана на Севастопол “. За първи път в историята на Руската империя медалът се присъждал не за героична победа, а за защитата на съветския град. Този орден бил сребърен, предопределен както за военни чинове, по този начин и за цивилни, които взели участие в защитата на Севастопол. На генералите, офицерите, бойците и моряците на Севастополския гарнизон, които са служили там от септември 1854 до август 1855 година, медалът се връчвал с Георгиевска лента.
След края на Руско-Турската война (1877-1878), Император Александър II заповядал на главнокомадващите на Дунавската и Кавказката армии да приготвят описи за награждаване на най-отличилите се елементи и подразделения. Сведенията от командирите за подвизите, осъществени от техните елементи, били импортирани за разглеждане от кавалерската Дума на Ордена „ Свети Георги “. В отчета на Думата се казвало, че най-блестящите подвизи във войната са показали Нижегородският и Северският драгунски полкове, които към този момент са удостоени с всички открити награди. Тогава с декрет от 11 април 1878 година Александър ІІ основава нова военна премия – „ Георгиевската лента “, която се слага на знамето на полка и не се смъква при никакви условия.
За интервала на съществуването на черно-оранжевата Георгиевска лента, от 1769 година до 1917 година, тя е наложителен признак на разнообразни награди на Руската империя, връчвани за воинска смелост.
По време на Великата Отечествена война, продължавайки бойните обичаи на Руската Армия, на 8 ноември 1943 година е бил основан Орден на Славата, състоящ се от три класа. Неговият статут, както и жълто-черният цвят на лентата, напомняли за „ Георгиевския кръст “. След това Георгиевската лента, потвърждаваща обичайните цветове на съветската воинска героизъм, украсява доста войнишки и модерни съветски медали и знаци за отличие.
На 2 март 1992 година, с Указ на Президиума на Върховния съвет на Русия „ За държавните награди на Руската федерация “, е решено да се възвърне съветският медал „ Свети Георги “ и знакът за отличие „ Георгиевски кръст “.
През пролетта на 2005 година за първи път по улиците на съветските градове се появява Георгиевската лента. Тази акция се ражда непринудено, от интернет плана „ Нашата Победа “, главната цел на която е да се разгласяват истории и фотоси от времето на Великата Отечествена война. Георгиевската лента се трансформира в самобитен признак на тържествени събития, обичайни срещи с ветерани и други
Кодекс на акцията „ Георгиевска лента “
Акцията „ Георгиевска лента “ не е нито комерсиална, нито политическа. Нейната цел е основаване на знак на празника „ Ден на Победата “. Този знак е израз на почитание към ветераните, респект към паметта на падналите в багра, признателност към хората, дали всичко за фронта.
Какво значат черният и оранжевият цвят?
В Русия те са били имперски, държавни цветове, които са съответствали на черния двуглав орел и жълтото поле на държавния герб. Очевидно към тази символика се е придържала Императрица Екатерина II, утвърждавайки цветовете на лентата. Но защото орденът е бил наименуван в чест на Свети Георги Победоносец, цветовете на лентата може би символизират самия Свети Георги и отбелязват мъченическата му гибел – три черни линии и чудотворното възкресение – две оранжеви линии.
Освен това новата премия се връчвала извънредно за воински подвизи. А цветовете на войната са цветът на пламъка – оранжевият и на дима – черният.
Как е вярно да се носи Георгиевската лента?
Няма публични правила за носене на Георгиевската лента. Трябва обаче да се схваща, че това не е фешън аксесоар, а знак за памет, почитание, тъга и признателност към участниците във Великата Отечествена война. Ето за какво би трябвало да се отнасяме към лентата с внимание и почитание.
Георгиевската лента е признато да се носи на гърдите отляво като знак, че подвигът на руските бойци вечно ще остане в сърцата на потомците. Не би трябвало да се носи лентата на главата, под кръста, на чанта, на каросерията на автомобил (включително на антената на кола). Освен това е неприемливо носенето на Георгиевска лента с неприятен тип. След привършване на Празника „ Ден на Победата “, Георгиевската лента не трябва да се изхвърля.
Източници:
https://madk.mskobr.ru/files/Pro_%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D1%83%D1%8E%20%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BA%D1%83.pdf
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ