Георги ЙордановКнига Първа от трилогията Притаени мигове“Издателство Захарий Стоянов“, 2023

Георги Йорданов

Книга Първа от трилогията „ Притаени мигове “

Издателство „ Захарий Стоянов “, 2023 година

ИМЕНИТ УЧЕН С
ОТБЛЯСЪЦИ НА ЕНЦИКЛОПЕДИЧНОСТ

Всякога, когато мисля за одарени и заслужили българи, в съзнанието ми се откроява обликът на учен Ангел Балевски. И ми е мъчно да намеря най-точните думи, с цел да споделя възхитата си от огромния патриот, от прелестния човек. Защото интелектуалната висота и нравствената непорочност на забележителния академик, съчетани с осведоменост, достигаща енциклопедични измерения, го обрисуват като рядко срещаща се персона. Безспорно е: делото му не е мимолетно и идни генерации ще тачат името му.

Съвременните средства за информация разрешават елементарно да се наблюдава съвсем едновековният витален път на видния българин. Роден е в будния балкански град Троян, има злочестата орис на хиляди български деца, изгубили в пламъците на Първата международна война бащите си. Майката вдовица, макар оскъдицата, с двете си жилави ръце ще обезпечи на любознателното си момче достъп до знанието. Мизерните условия няма да попречат на будния юноша да приключи Немската политехника в Бърно, да специализира във Виена и с тапия на първенец да се влее в редицата на малцината български инженерни експерти, ратуващи за механически напредък на изостаналото ни, претърпяло две национални произшествия родно място.

Малката софийска фабрика за метали скоро става тясна за професионалните мащаби на експерта европеец. Едва 35-годишен, Ангел Балевски е определен за професор в Софийската политехника. Основава и бързо развива Катедра по механична технология и фабрична организация. Нека си представим какво значи усилието да се приготвят инженери за фабрична организация след разрухата от втория международен пожар през отминалия век. Но младият експерт не стопира дотук. Той основава катедра „ Металознание и технология на металите “, която управлява цели четири десетилетия. Предприемчивият му дух и европейското мислене са в основата на бързо разрастващите се катедри „ Технология на машиностроенето и металорежещите машини “, „ Текстилна техника “, „ Организация и стопанска система на машиностроителното произвеждане “, „ Автоматизация на дискретното произвеждане “ и така нататък

Любимият професор на студентите пет години е заместник-ректор и 12 години ректор на добилия интернационална популярност Висш механически институт – София, днешния най-престижен и огромен Технически университет. Хиляди инженери и уредници на съвременни, високотехнологични производства и действия са признателни на своя учител и педагог. Чувал съм учени, достигнали върхове в своята компетентност, и висши ръководители в индустрията и държавното ръководство да се обръщат към него с най-драгоценната дума – „ Учителю! “. И ми е ставало благо, тъй като е прелестно, че с изключение на така постоянно срещаната през днешния ден непризнателност, има хора, които не не помнят стореното за тях положително.

В летописа на виталния път на Ангел Балевски е маркирано, че през 1951 година е определен за член-кореспондент, а през 1966 година – за учен на Българската академия на науките. В продължение на две десетилетия (1968-1988) той оглавява тази най-голяма научна институция на България. През този интервал служебните ми задължения ми даваха опция да добия непосредствена визия за организаторската му заложба. Той беше открил откровени връзки с сътрудниците си, намираше правилния метод към всекиго, без значение от личностните разлики на хората от Академията и нейните институти и поделения. Участвал съм в не едно съвещание на академичното управление, в сесии на Общото заседание на Българска академия на науките. Всякога се впечатлявах от способеното и дейно управление на ръководителя на Академията, който умееше да основава доброжелателна и градивна конюнктура при разискването и на най-сложни тематики и стратегии. Колегите му учени, член-кореспонденти, научни сътрудници го обичаха и уважаваха.

Авторитетът му измежду учени, събеседници, даже и съперници справедливо нарастваше. Не съм го виждал нацупен, ядосан или недодялан. С лекост и пресен комизъм обобщаваше и успокояваше горещи разногласия. Правеше правилни заключения и оферти за решения. Мисълта му течеше като пресен бързей, говореше ясно, малко, красиво. Служеше си с образци и облици от античната, българската, съветската, немската литература и изкуство. Спокойната креативна атмосфера, която цареше към него, допринасяше за ползотворно разрастване на научния капацитет, за израстване на надарени откриватели в многочислените научни институти. Мнозина сътвориха резултати, съизмерими с високи мостри на науката. Няма подозрение, че годините, през които акад. Балевски ръководеше Българска академия на науките, са най-плодотворните в нейното развиване. През това време Академията, висшите учебни заведения, ведомствените институти и развойните средища извоюваха висок интернационален авторитет на българската научна мисъл и процедура. В Българска академия на науките се подготвяха планове и разработки за напредъка на страната.

Неведнъж учените предпазваха държавното управление от нездравословни за бъдещето решения. Знайно е да вземем за пример, че години наред Николае Чаушеску натискаше да се строи Водноелектрическа централа на р. Дунав. Някои мои сътрудници рабски възприеха концепцията. Но под управлението на Ангел Балевски учени от Българска академия на науките потвърдиха, че това би било неволя за крайдунавските селища, че хиляди хектара плодородна мизийска земя вечно ще бъде изгубена или опустошена. Внесохме отчета в Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия и съдбовното желание беше осуетено. Това е единствено едно от доказателствата за незаменимата роля на основаната преди близо век и половина Българска академия на науките.

Акад. Ангел Балевски беше високоорганизиран и виновен началник. Той продължи научноизследователската си активност и я увенча с реформаторски резултати. Под умелото му управление Институтът по металознание стана прочут и отвън рамките на страната. Плод на надълбоко и автентично научно знание и на голямо креативно изпитание стана методът за обработка на металите с противоналягане, патентован като международно научно достижение под името „ Метод на Балевски – Димов “. Много изобретения и патенти на сътрудници в института произтичат от този неповторим способ и са осъществени под управлението на акад. Балевски, наименуван още приживе „ татко на българското металознание “.

Принос в международната просвета и технология, методът „ Балевски – Димов “ сполучливо се прилагаше в десетки водещи в технологиите страни и беше осъществен в най-големи индустриални мощности. За страдание през последните години заради немара и късогледи дейности на някои институции страната ни не употребява големите благоприятни условия и изгоди от този незабравим теоретичен и технологически героизъм. А и работата на Института по металолеене „ Академик Ангел Балевски “ се препъва във финансови и организационни спънки, които ръководещите основават в живота на Българска академия на науките – най-влиятелната ни научна общественост.

Научните и художествените полезности получават изключително значение, когато провокират удобен отзив и самопризнание отвън родните лимити. Пример за това е креативното дело на акад. Балевски. Той се ползваше със подобаващ интернационален престиж. Чуждестранни научни академии и влиятелни университети го избираха за собствен почетен член или лекар. Това бе висока оценка за ролята и мястото на българската просвета. Под управлението на своя почитан ръководител Българска академия на науките разви значими фундаментални проучвания и развойна активност, вследствие на които страната ни зае предни позиции в електрониката, биотехнологиите, металокерамиката, галактическото приборостроене, атомната енергетика, осведомителните технологии...
Големият академик Ангел Балевски беше и виновен държавник и общественик. Две десетилетия той беше избиран за член на Държавния съвет на републиката, взе участие интензивно в управлението на главните публични организации, в законотворческата работа на няколко български Народното събрание.

Заразителен беше неговият родолюбив плам. Той насърчи учените българисти и славяноведи, сътвори условия да се издадат многотомната „ История на България “ и десетки университетски изявления с непреходна стойност. Организира значими интернационалните научни конгреси. Мъжествено и аргументирано дружно с видните ни историци отстояваше историческата истина за 13-вековния път на нашата страна, за световноисторическото значение на делото на светите братя Кирил и Методий и на българската книжовност. Мотивирано отблъскваше всевъзможни похищения върху изконните полезности на българската нация; противопоставяше се на опити на македонизма и неговите поддръжници да изопачават исторически обстоятелства. Разнопосочната народополезна активност на акад. Ангел Балевски е още едно удостоверение на дълговечната истина: хуманистът е и добър жител на своята страна, правилен следовник на предците, изковали нейната мощност и популярност.

Съвременният напредък лимитира опциите на люде с многостранни ползи да се демонстрират по едно и също време в науката и техниката, в производството и в изкуството. Някои считат, че след Алберт Айнщайн и Антоан дьо Сент Екзюпери е доста мъчно да се появят енциклопедисти със международна значителност. Това може би е правилно. Ала има даровити персони, които, за чест на съвременниците си, демонстрират качества на енциклопедичност. Такъв е акад. Ангел Балевски. Разбира се, това мое разбиране би било без значение, в случай че не съответствува с оценката на авторитетни персони. Интелектуалните, духовните, научните, общочовешките ползи на Ангел Балевски проникваха надълбоко в знанието по история, философия, социология, естествени и филантропични науки. Той говореше чист, гласовит, богат литературен български език. С това даваше урок, че да се употребяват непознати езици е преимущество, единствено в случай че е овладян до съвършенство свещеният език на майката, на великите ни предходници. Ярък образец е неговият двутомник „ Наука, човек, изкуство “. „ Това са мисловни знаци по моя дълъг житейски път “ – сподели той и написа: „ На Жоро Йорданов – с любов и уважение…
Бачо Ангел
15.8.1985 година “

Колчем стане дума за човешките качества на Ангел Балевски, всички, които са общували с него, могат да опишат безчет любопитни обстоятелства, даже митове. Наистина той беше необикновен събеседник, правилен другар, умен оптимист, красноречив повествовател на поучителни истории, езоповски словосъчетания, вицове, занимателни анекдоти за човешки странности... Край него постоянно се тълпяха хора, които го слушаха в унес и дълго споделяха чутото от него, прекомерно постоянно обогатено и развито. Изразът „ както споделя учен Балевски “ се чуваше толкоз постоянно, че стартира да става нарицателен, а в някои случаи му носеше и неприятности.

Нима можем да отминем добродетелите на учения и жителя Ангел Балевски. Той бе пример на честност, честност, безкористие, взаимност, сърдечност. Този благосклонен човек не си измиваше ръцете, с цел да злепостави други, поемаше и непознати грехове, бранеше своите сътрудници от неоснователни укори и ругатни. Колко друг е той от днешни управници, заели инцидентно виновни постове, с цел да ги употребяват посредством нечисти действия за персонални облаги! Някои от тях са поставили на бюрата си светлия лик на Васил Левски. Клетници, не запомнили моралния зов на Апостола: „ Който не е чист, умъртвявам го! “.

Акад. Ангел Балевски може да бъде именуван следовник на възрожденци. Не съм чувал да демонстрира персонален интерес, да е отмъстителен, завистлив; да се възползва от високото си публично състояние. Ако беше сторил неволя, тя от дълго време би се разнесла от хулници, от предубедени лица. Защото, както написа Уилям Шекспир, „... и вдън земя да е зарито дори, злочестието отново ще се покаже... “. Правил добрини, а не злочестини, Ангел Балевски продължава да ни удивлява с нравствената си висота. Чужд на ласкателства пред мощните на деня, той отстояваше убежденията и достолепието си. Спомням си по какъв начин един път в наличието на учените Георги Джагаров и Пантелей Зарев сподели в очите на всесилния Първи за един негов лицемерен консултант: „ Другарю Живков, той върви с мръсни обувки по гърба ви... “. Тодор Живков се сепна, смути се, само че не се обиди, тъй като знаеше, че Бачо Ангел приказва единствено истината.

А се откриха люде, които вгорчиха последните години на тоя ярък човек. Разграничиха се от него, обсипаха го с клюки, отстраниха го от обичаната му научна работа. Но и това им се стори незадоволително. Още през 1990 година недостойни хора, които до неотдавна раболепничеха пред учения и държавника, отхвърлиха да внасят скромните вноски, с цел да се поддържа интернационалният патент „ Балевски – Димов “. „ Наши и непознати посетители “ се възползваха от тази безнаказаност, докопаха се до патента и в този момент печелят от него стотици милиони долари. За страната ни остава утехата, че забележителното софтуерно изобретение е сътворено в лоното на българската просвета.

Ала акад. Балевски не склони глава, не се поддаде на шок, остана си все същият стоик. Възприе обективните промени и способства за тях, само че не се отхвърли от положителните каузи, с които е съпричастен, не направи врази свои довчерашни приятели. Заживя със скромна пенсия, с която се грижеше и за болната си брачна половинка, само че отхвърли благодеяния от хора, които бързо забогатяха с помощта на негови научни старания. Страдаше от остаряло заболяване и бодърствуване, само че продължи да бъде все по този начин публично зает. Вля се в потребни каузи на Българска академия на науките, на Техническия университет, на научно-техническите съюзи. Не се умори да милее за бъднините на отечеството. Пишеше откровени стихове и размишления, цялостни с поучения от антични и нови времена.

Бяхме в дома на починалия ни другар, класика на литературното творчество учен Емилиян Станев. В наличието на вдовицата на писателя, учителката по литература Надя Станева, и на блестящия книжовник учен Петър Динеков, Бачо Ангел извади една овехтяла тетрадка и стартира да ни чете свои стихове, изписани с хубав почерк. Петър Динеков ахна: „ Ангеле, та това са доста положителни стихотворения! Защо си крил до момента и от мен, че пишеш лирика? Това, което ни прочете, а и друго, написано в последно време от теб, би трябвало да се издаде “. С другарска поддръжка бяха отпечатани книгите от Ангел Балевски „ Тревоги “ (1995), „ Настроения. Лирика. Сатира “ (1997) и други От тях блика мъдрост, великодушие, родолюбив плам, хубост... Но кой ли през днешния ден знае за тия и други книги на забележителния интелектуалец?
Жал ми е, че Бачо Ангел, с който ме свързва десетилетно бистросърдечно другарство, не е измежду живите. Казват, че няма незаменими хора. Не имам вяра! Поне аз рядко съм срещал, а до края на дните си по-рядко ще срещам персони с умствената величественост, душевната непорочност и добрина, с всеотдайното родолюбие на учен Ангел Балевски.

2014 година