Джони Велинов: Батето ме примамваше с Мерцедес в Левски, но аз избрах черната Волга
Георги Велинов е един от най-големите вратари в историята на българския футбол. Роден е на 5 октомври 1957 година в Русе. Играл е в Дунав, Черно море (Вн), ЦСКА, Сливен, Славия и Ботев (Нови Пазар). Пазил е и за португалските Спортинг (Брага), Академика (Лисабон) и Елвеш. В " А " група има над 310 мача. Шест пъти е първенец на България. 4 пъти е притежател на Купата на страната. Велинов има 33 мача в националния тим, 21 мача за младежкия и 17 за юношеския отбор. Футболист №1 на България за 1981 година Бил е старши треньор на Ботев (НП) и на Локомотив (Русе). Работил е като треньор на вратарите в ЦСКА и Литекс, някогашен шеф на алената ДЮШ и по-късно основен скаут.
Г-н Велинов, по какъв начин се на насочихте към футбола?
-Не съм се замислял много-много. Баща ми постоянно ме водеше на мачове, тъй че не съм имал алтернативи пред себе си. Веднага избрах футбола. Това е най-великият спорт. Дал ми е всичко. И аз съм му дал всичко от себе си.
Защо станахте вратар?
-Още от първия ми момент на игрището взех решение незабавно да стана вратар. Друг пост в никакъв случай не ме е интересувал. То има едвам приказка: " Като не ставаш за нищо, вратар те вършат ". Може би и поради това и аз съм поставил ръкавиците (Смее се). В началото имах малко проблеми с родителите
Те не желаеха да ставам футболист. Наложи се да отивам на тренировки скритом от тях. Но не можеш постоянно да се криеш. Научиха по едно време. Когато схванаха, към този момент беше късно. Аз бях тръгнал по своя път.
Кои бяха вашите идоли?
-Възхищавах се на Сеп Майер. Той беше първият, който изнесе играта на вратарите по-напред, който заигра повече с крайници. Неговият жанр ужасно доста ми харесваше и аз се пробвах да му имитирам. Мога да посоча и Тони Шумахер. Ние също имахме и сме имали и ще имаме положителни вратари. Дори и по-малките тимове имаха класни играчи на този пост. Като почнеш от Рамадан Йотов от Враца, да вземем за пример.
ЦСКА към почитателите: Бъдете здрави, щастливи и не спирайте да подкрепяте обичания тим!
" Армейците " с обръщение
Кой беше първият ви треньор?
-Иван Иванов се споделя, Бог да го елементарни. Той ме научи на тънкостите на вратарския поминък в Дунав (Русе) - моя първи клуб. И бате Иван преди време и играл на този пост и знаеше всичко за нашата орис. По-старите фенове на футбола го познават и като Скрежко. Русенската школа постоянно е давала положителни вратари на нашия футбол. Като стартираме от Марко Николов - Маро, синът му Любен Марков, който ми е бил и съотборник, Игнат Младенов, който също може да се похвали със срещи за държавния юношески отбор (12 мача), Христо Станчев - Инката, Тома и Филип Филипови...
Спомняте ли се дебюта за мъжете на Дунав?
-Разбира се, че го помня, все едно през вчерашния ден беше. Бях на 19 години, играхме против " Миньор " и бихме с 1:0. Беше 6 март 1975 година Явно добре съм пазил, тъй като излязох титуляр и в идващия кръг - при гостуването ни на Берое в Стара Загора. Отново спечелихме с 1:0. Получих награда. Цели 200 лв., по стотачка на мач. Не имах вяра на очите си, когато ми ги дадоха. Бяха по едно левче. Цели 200 банкноти.
Кои сътрудници ви бяха съперници по това време в отбора?
-Игнат Младенов и Любен Марков. Записах някъде 5-6 мача и отидох във Варна. Завършихме на девето място в " А " група. В морската ни столица изкарах казармата.
В Черно море бързо ли се наложихте?
-Да, още от първия ми мач. Гостувахме в Павликени на локалния Червено знаме. В четвъртък пристигнах и още в събота играх. Нямах дори време за акомодация.
Със мощното показване във Варна ли привлякохте вниманието на ЦСКА?
-Е, те ме желаеха на " Армията " още през 1974 година, само че им отхвърлих. Толкова ми е бил и акълът тогава. Бях възпитаник още и не разсъждавах трезво.
А от Левски имали ли сте оферта?
- Батето (Иван Славков - б.р.), Бог да го елементарни, имаше един лаф по този мотив. Връщаме се след мач в Дания и той ми вика: " Ей, Гошо, ти можеше да се качиш на мерцедеса и да дойдеш в Левски, само че избра черната волга ". Отвърнах му: " Разбира се, на волгата ми е по-добре " (Смее се). С такава кола бяха пристигнали да ме взимат на " Армията ".
Легендарният Никола Ковачев - Тулата ви притегля там. Какъв човек беше той?
-Много мога да приказвам за Ковачев. Голям човек, огромно сърце, огромен треньор. Не обичаше дългите анализи. Той знаеше тъкмо какво да ни каже. Но пък и с тези футболисти, които бяха там, какво да им кажеш? На тях футболът им беше явен.
В кариерата ви сте работили с много от най-славните ни треньори - Аспарух Никодимов, Манол Манолов, Димитър Пенев, Стефан Божков, Цветан Илчев...На кого от тях сте най-вече длъжен?
-Не мога и не желая да споделям единствено едно име. На всеки от тях съм признателен, тъй като са ме създали футболист и са построили характера ми. Но несъмнено
при Паро Никодимов
отборът беше най-сплотен
и играехме най-хубав футбол. Не мога да не помни и Стоян Йорданов. Навремето той беше един от първите треньори на вратари в България. Само с него работех. Той даде всичко от себе си, с цел да ме направи това, което съм. И от бат Дана Филипов съм взел доста. Как да го не помни и него? Доста неща научих.
Филипов беше титуляр в ЦСКА, когато вие идвате. Как се отнесе към вас ветеранът?
-О, той беше страховит сътрудник и човек. Естествено, че ме посрещна добре. Между другото, не знам дали сте забелязали, само че сред нас - вратарите, конкуренцията постоянно е лоялна. Няма завист и злоба.
Първата ви изява в ЦСКА по кое време беше?
-Срещу Спартак (Плевен) играхме (2:1). Но по-голям беше идващият ми мач - против Левски на Националния стадион пред над 50 000 фенове. 3 декември 1978 година Незабравими страсти изживях! Аз по принцип от безконечните дербита най-добре помня първия и последния си мач против Левски. През първото поведохме с 2:0, съдията даде две дузпи за тях. Първата на Воин Войнов я спасих, а Руси Гочев я вкара, само че спечелихме мача с 2:1. А пък през 1992 г, с доста подмладен състав, направихме 2:2 и станахме първенци.
В евротурнирите имате доста велики мачове, само че може би този, за който ще се приказва и след 100 години, е в Сан Себастиян.
-Е, да, непрекъснато се сещате за него. Да не забравяме, че в София бихме испанците с 1:0 с гол на Цецо Йончев, който го вкара с цената на доста тежка травма. На 30 септември 1981 година направихме 0:0 на " Аточа " против Реал Сосиедад - първенеца на Испания тогава. Мога да кажа, че това е мачът на живота ми. Пазех като лъв. Да играеш 90 минути на една врата не е малко, айде - 88. И топката все удряше някого - мен или сътрудниците ми. Не влиза и не влиза, като е споделил Господ. Това е един от най- хубавите ми мачове, в които съм спасявал най-вече положения и той си остава в мен. Искам да ви кажа, че след срещата пристигнаха испански мениджъри и един от шефовете на Сарагоса. Предложиха ми да остана в Испания. Обещаха ми 500 000 $ годишна заплата, което беше неповторима сума за ония години. Казаха ми: " Оставаш тук! Няма да се връщаш в София. Ние имаме грижа да оправим нещата! ". Ей, доста пари бяха, само че аз въобще не се поколебах. Отказах им. Доста предложения имаше в тези години, само че въобще не мислех за чужбина.
Как се побеждават еврошампиони?
-С класа, с ум...Вижте, да си призная, не мога да кажа, че сме били по- мощни от Ливърпул или от Нотингам. Те бяха единствено звезди, само че чувството е неповторимо. Чувстваш се горделив и хората те поздравяват. На всяка една крачка ни спираха, радваха ни се. Велики моменти. И в този момент настръхвам, щом се сетя.
Успяхте ли да си запазите някоя фланелка от ваши противници от терените?
-А, много фланелки си размених, обаче не вардя съвсем нищо. Децата ги носиха, изгубиха се някъде. Други пък подарих на другари, на познати. Знаеш по какъв начин е. Остана ми единствено една на Клаудио Тафарел. Бразилецът пазеше на Парма през 1991 година, когато ги отстранихме. Иначе аз дълги години пазих с фланелките на Питър Шилтън, на Рей Клемънс...И ръкавици имах повече. Даже ги раздадох на сътрудници. Половината " А " група пазеше с мои ръкавици. Ценни ми бяха тези на Танкреди от Рома.
През 1981 година сте определен справедливо за Футболист №1 на България. Това ли беше най-силният сезон в кариерата ви?
-Да ви кажа почтено, тогава даже не съм се и надявал, че ще печеля. Много почтени претенденти имаше.
Като всеки естествен човек и футболист имате в кариерата си е по-слаби мачове. За кой се сещате?
-Може би семейството против Спортинг Лисабон на 20 октомври 1982 година Завършихме 2:2. Шавиер ми вкара изравнителния гол с с отдалечен шут. Но е обикновено, кой няма слаби мачове?
Не бърка единствено този,
който не е пазил
Виждате даже и в този момент митове като Буфон, Касияс, Нойер какви гафове позволяват...Не може постоянно да си съвършен.
Много избавени дузпи имате в кариерата си. Коя се откроя в съзнанието ви?
-Вярно е, че са доста избавените. Може би най-важна беше тази, която хванах на Алесандро Мели в Парма (2 октомври 1991 година 1:1). Две минути преди края Велиян Парушев вкара с глава изравнителния гол и елиминирахме италианците.
Съгласен ли сте, че вратарят е като виното - с годините става по-добър?
-Е, това аз съм го споделил преди близо 36 години. От персонален опит се убедих, че е тъкмо по този начин. Когато се прибрах след гурбета в Португалия, се усещах в най-хубавата си форма, въпреки че към този момент бях над 33-годишен.
Цветан Илчев ви вика за първи път в националния тим. Дебютирате на 16 януари 1979 година в контрола против Кипър в Ларнака (1:0) след гол на Руси Гочев в 60-ата минута.
- Забравил съм тези детайлности. В националния отбор също имах шанса да работя с човек, който е бил вратар на млади години - Атанас Пържелов. Задължен съм му доста. Няма да не помни един различен от първите ми дуели с националната фланелка - против Югославия в Суботица (25 март 1981 година, 1:2). Хванах дузпа на Вахид Халилходжич в последната минута. На 15 април направихме 1:1 против Португалия в Порто. Тогава пък отразих дузпа на Оливейра. Така за по-малко от месец отразих две дузпи на две от най-големите звезди на европейския футбол по това време.
Въпреки че сте неоспорим №1 от нашите вратари, вие губите титулярното си място след идването на Иван Вуцов на селекционерския пост. Вместо вас са викани Христо Христов, Румен Горанов, Николай Донев, Илия Вълов, даже и Станимир Пърчанов...На какво се дължи пренебрежението към вас?
-На субективни фактори. С господин Вуцов нямахме положителни взаимоотношения. Предпочиташе да не ме вика.
Доста изненадващо не намерихте място и в разширения състав за Световното състезание в Мексико през 1986 година
- Е, това е една от най-големите ми болки. Не можах да играя на Световно, а ми беше фантазия. Не съм търсил пояснения от Вуцов за какво не ме взе в Мексико.
Защо не взехте присъединяване в скандалния край за Купата на България на 19 юни 1985 г?
- За мой шанс не играх тогава. Вместо мен пазеше Краси Досев. Лежах по същото време в болница с менингит. Гледах мача по малкия екран. Не можех да допускам какво става. Добре, че не съм играл.
Това ли беше най-тежкият ви интервал в ЦСКА - когато смениха имената на двата гранда?
- Не мога да го дефинира като кой знае какъв брой тежък. Доста ненадейно стана всичко. Да, първоначално всички ни отписваха. Смятаха ни за свършени. Да, обаче опровергахме разбирачите. Пак направихме тим и отново станахме първенци.
Да не забравяме, че вие в оня сезон 1986/1987 сте най-опитният в тима дружно със Сашо Борисов и Вальо Дамянов...
- (Прекъсва ме) Но около израснаха момчета като Любо Пенев, Ицо Стоичков и Емо Костадинов. С такива деца се вършат огромни неща. Те станаха велики футболисти. Още тогава си личеше, че ги чака славна кариера и тримата. Армейското си проговаря. Винаги.
След спечелването на златния дубъл през 1987 година отидохте в Португалия...
- Там останах близо 5 години, само че
никак не съм удовлетворен
от престоя си там,
да си призная почтено. Попаднах в тим без никакви упоритости като Спортинг (Брага). Изпадащ отбор, нещата не вървяха добре, а аз не съм привикнал да изгубвам. Падаме с 0:3, а в съблекалнята - самба и песни. Вбесявах се от това отношение. Най-приятният ми спомен от престоя в Брага беше едно посещение на Бенфика. 0:0 направихме на " Луш ".
Как се озовахте в Сливен през 1991 година?
- Прибрах се в България, търсех си тим. Президентът на клуба ми беше прочут, помоли ме: " Ела да окажеш помощ ". Отидох, заиграх и по-късно бях към този момент добре пристигнал още веднъж в ЦСКА.
Срещу кой нападател ви е било най-трудно?
-Срещу Начко Михайлов. Невероятен футболист и прекрасен човек беше, Бог да го елементарни и него. Откъдето си искаше, оттова я вкарваше. Нямаше избавление против бате Начко. И от корнер ме е наказвал, още бях в Черно море. Сам можеше да победи един тим. Много уважавах и Христо Бонев, Петко Петков и Пламен Гетов.
Откъде идват прякорите ви с Гошо Димитров и Георги Илиев?
- (Смее се). Джони, Джеки и Майкъла ли? Всеки от нас си имаше прякор. Просто един ден Джеки стартира да ми вика " Джони ", а аз на него " Джеки " и по този начин. А Илиев в тима не сме го наричали " Майкъла ". После чух, че му викали по този начин, тъй като бил безсърдечен на терена като Майкъл Корлеоне - Кръстника. Гошо в действителност не си поплюваше, признавам го.
Как станахте кум на Борислав Михайлов при първия му брак? Не е ли необичайно вратари на двата безконечни врагове, освен това съперници и от националния тим, да са положителни другари и дори родственици?
-О, аз не се натисках (Смее се). Той изяви предпочитание. По това време бях вратар на ЦСКА и националния тим, а Боби пазеше за " Левски " и в младежкия народен отбор. Един ден пристигна при мен на " Армията " след една подготовка. Като го видях, се учудих какво прави тук. Боби ми сподели, че ще се дами и ме помоли да му стана кум. Бил съм му идол, бил съм обичания му вратар, нищо че сме в по този начин наречените кръвни врагове. А и жена ми, лека й пръст, настоя да им станем кумове. Отговорих му: " Добре, де ще ти стана кум, какво толкоз ". А що се отнася до това дали е необичайно, не мисля, че е по този начин. Ние не сме врагове отвън терена. С доста от левскарите и до през днешния ден съм другар.
-Да, само че роднинството не ви попречи да накажете Михайлов от дузпа?
- На 2 март 1983 година играхме четвъртфинал за Купата на Съветската войска. Мачът след 90-те минути и продълженията приключи 1:1 и се стигна до осъществяване на дузпи. Хванах две дузпи на Гибона и Пламен Николов. Боби избави тази на Стойчо Младенов. Мишо Вълчев вкара за 3:3. Петата дузпа трябваше да я удрям аз на Михайлов. 40 000 души ни гледаха, хвърлих ръкавиците, ускори се и...паячето беше там. Елиминирахме Левски!
На 23 ноември 1991 година Левски ви победи с 2:1, само че пък спасихте дузпа на Наско Сираков...
- Историята е доста забавна. Бяхме се хванали на бас с него, че няма да ми вкара гол. Облогът беше за бутилка уиски " Чивас регал ". В началото на мача съдията даде дузпа за сините, Наско я би, само че му я хванах. Да, обаче малко по-късно въпреки всичко точно той ме преодоля и Левски поведе с 1:0. От 11 метра не може да ми вкара, само че след това се поправи (Смее се).
Поиграхте малко и в Славия...
- През зимата на 1993 година се оказах непотребен на " Армията ", в моя дом. Някои хора там желаеха да дават път на Румен Ненов. Казах си: " Дотук си. " Отидох в Славия за малко. Доволен съм от представянето си там. " Белите " имаха неповторим президент - Божидар Григоров - Боби Григ. Уникален човек, от който съм с отлични усещания.
Кариерата ми към този момент
отиваше към залез
После отидох за малко в Нови Пазар, като играещ старши треньор и там сложих край. В Ботев имаше един доста добър вратар - Румен Рангелов. Викам си: " Дай да не му умъртвявам бъдещето на това момче ". И се отхвърлих. В " Б " група ме посрещнаха ужасно, като жива легенда се отнасяха с мен. Даже на противниковите нападатели не им се играеше против мен. Толкова ме уважаваха и ми имаха почит. Не можеха да повярват, че против тях е Джони Велинов.
Кой вратар считате за ваше изобретение?
- Ивайло Иванов.
Кой е №1 в България сега?
- Георги Китанов. Добър е и Благой Макенджиев.
А къде поставяте Владо Стоянов?
- А, за него няма смисъл да приказваме. Той е неповторим! Уникален! За Владо всички знаем, че е огромен вратар. И той е мое изобретение. Аз си го взех от Перник него и си го упражнявах всеки ден.
Г-н Велинов, по какъв начин се на насочихте към футбола?
-Не съм се замислял много-много. Баща ми постоянно ме водеше на мачове, тъй че не съм имал алтернативи пред себе си. Веднага избрах футбола. Това е най-великият спорт. Дал ми е всичко. И аз съм му дал всичко от себе си.
Защо станахте вратар?
-Още от първия ми момент на игрището взех решение незабавно да стана вратар. Друг пост в никакъв случай не ме е интересувал. То има едвам приказка: " Като не ставаш за нищо, вратар те вършат ". Може би и поради това и аз съм поставил ръкавиците (Смее се). В началото имах малко проблеми с родителите
Те не желаеха да ставам футболист. Наложи се да отивам на тренировки скритом от тях. Но не можеш постоянно да се криеш. Научиха по едно време. Когато схванаха, към този момент беше късно. Аз бях тръгнал по своя път.
Кои бяха вашите идоли?
-Възхищавах се на Сеп Майер. Той беше първият, който изнесе играта на вратарите по-напред, който заигра повече с крайници. Неговият жанр ужасно доста ми харесваше и аз се пробвах да му имитирам. Мога да посоча и Тони Шумахер. Ние също имахме и сме имали и ще имаме положителни вратари. Дори и по-малките тимове имаха класни играчи на този пост. Като почнеш от Рамадан Йотов от Враца, да вземем за пример.
ЦСКА към почитателите: Бъдете здрави, щастливи и не спирайте да подкрепяте обичания тим!
" Армейците " с обръщение
Кой беше първият ви треньор?
-Иван Иванов се споделя, Бог да го елементарни. Той ме научи на тънкостите на вратарския поминък в Дунав (Русе) - моя първи клуб. И бате Иван преди време и играл на този пост и знаеше всичко за нашата орис. По-старите фенове на футбола го познават и като Скрежко. Русенската школа постоянно е давала положителни вратари на нашия футбол. Като стартираме от Марко Николов - Маро, синът му Любен Марков, който ми е бил и съотборник, Игнат Младенов, който също може да се похвали със срещи за държавния юношески отбор (12 мача), Христо Станчев - Инката, Тома и Филип Филипови...
Спомняте ли се дебюта за мъжете на Дунав?
-Разбира се, че го помня, все едно през вчерашния ден беше. Бях на 19 години, играхме против " Миньор " и бихме с 1:0. Беше 6 март 1975 година Явно добре съм пазил, тъй като излязох титуляр и в идващия кръг - при гостуването ни на Берое в Стара Загора. Отново спечелихме с 1:0. Получих награда. Цели 200 лв., по стотачка на мач. Не имах вяра на очите си, когато ми ги дадоха. Бяха по едно левче. Цели 200 банкноти.
Кои сътрудници ви бяха съперници по това време в отбора?
-Игнат Младенов и Любен Марков. Записах някъде 5-6 мача и отидох във Варна. Завършихме на девето място в " А " група. В морската ни столица изкарах казармата.
В Черно море бързо ли се наложихте?
-Да, още от първия ми мач. Гостувахме в Павликени на локалния Червено знаме. В четвъртък пристигнах и още в събота играх. Нямах дори време за акомодация.
Със мощното показване във Варна ли привлякохте вниманието на ЦСКА?
-Е, те ме желаеха на " Армията " още през 1974 година, само че им отхвърлих. Толкова ми е бил и акълът тогава. Бях възпитаник още и не разсъждавах трезво.
А от Левски имали ли сте оферта?
- Батето (Иван Славков - б.р.), Бог да го елементарни, имаше един лаф по този мотив. Връщаме се след мач в Дания и той ми вика: " Ей, Гошо, ти можеше да се качиш на мерцедеса и да дойдеш в Левски, само че избра черната волга ". Отвърнах му: " Разбира се, на волгата ми е по-добре " (Смее се). С такава кола бяха пристигнали да ме взимат на " Армията ".
Легендарният Никола Ковачев - Тулата ви притегля там. Какъв човек беше той?
-Много мога да приказвам за Ковачев. Голям човек, огромно сърце, огромен треньор. Не обичаше дългите анализи. Той знаеше тъкмо какво да ни каже. Но пък и с тези футболисти, които бяха там, какво да им кажеш? На тях футболът им беше явен.
В кариерата ви сте работили с много от най-славните ни треньори - Аспарух Никодимов, Манол Манолов, Димитър Пенев, Стефан Божков, Цветан Илчев...На кого от тях сте най-вече длъжен?
-Не мога и не желая да споделям единствено едно име. На всеки от тях съм признателен, тъй като са ме създали футболист и са построили характера ми. Но несъмнено
при Паро Никодимов
отборът беше най-сплотен
и играехме най-хубав футбол. Не мога да не помни и Стоян Йорданов. Навремето той беше един от първите треньори на вратари в България. Само с него работех. Той даде всичко от себе си, с цел да ме направи това, което съм. И от бат Дана Филипов съм взел доста. Как да го не помни и него? Доста неща научих.
Филипов беше титуляр в ЦСКА, когато вие идвате. Как се отнесе към вас ветеранът?
-О, той беше страховит сътрудник и човек. Естествено, че ме посрещна добре. Между другото, не знам дали сте забелязали, само че сред нас - вратарите, конкуренцията постоянно е лоялна. Няма завист и злоба.
Първата ви изява в ЦСКА по кое време беше?
-Срещу Спартак (Плевен) играхме (2:1). Но по-голям беше идващият ми мач - против Левски на Националния стадион пред над 50 000 фенове. 3 декември 1978 година Незабравими страсти изживях! Аз по принцип от безконечните дербита най-добре помня първия и последния си мач против Левски. През първото поведохме с 2:0, съдията даде две дузпи за тях. Първата на Воин Войнов я спасих, а Руси Гочев я вкара, само че спечелихме мача с 2:1. А пък през 1992 г, с доста подмладен състав, направихме 2:2 и станахме първенци.
В евротурнирите имате доста велики мачове, само че може би този, за който ще се приказва и след 100 години, е в Сан Себастиян.
-Е, да, непрекъснато се сещате за него. Да не забравяме, че в София бихме испанците с 1:0 с гол на Цецо Йончев, който го вкара с цената на доста тежка травма. На 30 септември 1981 година направихме 0:0 на " Аточа " против Реал Сосиедад - първенеца на Испания тогава. Мога да кажа, че това е мачът на живота ми. Пазех като лъв. Да играеш 90 минути на една врата не е малко, айде - 88. И топката все удряше някого - мен или сътрудниците ми. Не влиза и не влиза, като е споделил Господ. Това е един от най- хубавите ми мачове, в които съм спасявал най-вече положения и той си остава в мен. Искам да ви кажа, че след срещата пристигнаха испански мениджъри и един от шефовете на Сарагоса. Предложиха ми да остана в Испания. Обещаха ми 500 000 $ годишна заплата, което беше неповторима сума за ония години. Казаха ми: " Оставаш тук! Няма да се връщаш в София. Ние имаме грижа да оправим нещата! ". Ей, доста пари бяха, само че аз въобще не се поколебах. Отказах им. Доста предложения имаше в тези години, само че въобще не мислех за чужбина.
Как се побеждават еврошампиони?
-С класа, с ум...Вижте, да си призная, не мога да кажа, че сме били по- мощни от Ливърпул или от Нотингам. Те бяха единствено звезди, само че чувството е неповторимо. Чувстваш се горделив и хората те поздравяват. На всяка една крачка ни спираха, радваха ни се. Велики моменти. И в този момент настръхвам, щом се сетя.
Успяхте ли да си запазите някоя фланелка от ваши противници от терените?
-А, много фланелки си размених, обаче не вардя съвсем нищо. Децата ги носиха, изгубиха се някъде. Други пък подарих на другари, на познати. Знаеш по какъв начин е. Остана ми единствено една на Клаудио Тафарел. Бразилецът пазеше на Парма през 1991 година, когато ги отстранихме. Иначе аз дълги години пазих с фланелките на Питър Шилтън, на Рей Клемънс...И ръкавици имах повече. Даже ги раздадох на сътрудници. Половината " А " група пазеше с мои ръкавици. Ценни ми бяха тези на Танкреди от Рома.
През 1981 година сте определен справедливо за Футболист №1 на България. Това ли беше най-силният сезон в кариерата ви?
-Да ви кажа почтено, тогава даже не съм се и надявал, че ще печеля. Много почтени претенденти имаше.
Като всеки естествен човек и футболист имате в кариерата си е по-слаби мачове. За кой се сещате?
-Може би семейството против Спортинг Лисабон на 20 октомври 1982 година Завършихме 2:2. Шавиер ми вкара изравнителния гол с с отдалечен шут. Но е обикновено, кой няма слаби мачове?
Не бърка единствено този,
който не е пазил
Виждате даже и в този момент митове като Буфон, Касияс, Нойер какви гафове позволяват...Не може постоянно да си съвършен.
Много избавени дузпи имате в кариерата си. Коя се откроя в съзнанието ви?
-Вярно е, че са доста избавените. Може би най-важна беше тази, която хванах на Алесандро Мели в Парма (2 октомври 1991 година 1:1). Две минути преди края Велиян Парушев вкара с глава изравнителния гол и елиминирахме италианците.
Съгласен ли сте, че вратарят е като виното - с годините става по-добър?
-Е, това аз съм го споделил преди близо 36 години. От персонален опит се убедих, че е тъкмо по този начин. Когато се прибрах след гурбета в Португалия, се усещах в най-хубавата си форма, въпреки че към този момент бях над 33-годишен.
Цветан Илчев ви вика за първи път в националния тим. Дебютирате на 16 януари 1979 година в контрола против Кипър в Ларнака (1:0) след гол на Руси Гочев в 60-ата минута.
- Забравил съм тези детайлности. В националния отбор също имах шанса да работя с човек, който е бил вратар на млади години - Атанас Пържелов. Задължен съм му доста. Няма да не помни един различен от първите ми дуели с националната фланелка - против Югославия в Суботица (25 март 1981 година, 1:2). Хванах дузпа на Вахид Халилходжич в последната минута. На 15 април направихме 1:1 против Португалия в Порто. Тогава пък отразих дузпа на Оливейра. Така за по-малко от месец отразих две дузпи на две от най-големите звезди на европейския футбол по това време.
Въпреки че сте неоспорим №1 от нашите вратари, вие губите титулярното си място след идването на Иван Вуцов на селекционерския пост. Вместо вас са викани Христо Христов, Румен Горанов, Николай Донев, Илия Вълов, даже и Станимир Пърчанов...На какво се дължи пренебрежението към вас?
-На субективни фактори. С господин Вуцов нямахме положителни взаимоотношения. Предпочиташе да не ме вика.
Доста изненадващо не намерихте място и в разширения състав за Световното състезание в Мексико през 1986 година
- Е, това е една от най-големите ми болки. Не можах да играя на Световно, а ми беше фантазия. Не съм търсил пояснения от Вуцов за какво не ме взе в Мексико.
Защо не взехте присъединяване в скандалния край за Купата на България на 19 юни 1985 г?
- За мой шанс не играх тогава. Вместо мен пазеше Краси Досев. Лежах по същото време в болница с менингит. Гледах мача по малкия екран. Не можех да допускам какво става. Добре, че не съм играл.
Това ли беше най-тежкият ви интервал в ЦСКА - когато смениха имената на двата гранда?
- Не мога да го дефинира като кой знае какъв брой тежък. Доста ненадейно стана всичко. Да, първоначално всички ни отписваха. Смятаха ни за свършени. Да, обаче опровергахме разбирачите. Пак направихме тим и отново станахме първенци.
Да не забравяме, че вие в оня сезон 1986/1987 сте най-опитният в тима дружно със Сашо Борисов и Вальо Дамянов...
- (Прекъсва ме) Но около израснаха момчета като Любо Пенев, Ицо Стоичков и Емо Костадинов. С такива деца се вършат огромни неща. Те станаха велики футболисти. Още тогава си личеше, че ги чака славна кариера и тримата. Армейското си проговаря. Винаги.
След спечелването на златния дубъл през 1987 година отидохте в Португалия...
- Там останах близо 5 години, само че
никак не съм удовлетворен
от престоя си там,
да си призная почтено. Попаднах в тим без никакви упоритости като Спортинг (Брага). Изпадащ отбор, нещата не вървяха добре, а аз не съм привикнал да изгубвам. Падаме с 0:3, а в съблекалнята - самба и песни. Вбесявах се от това отношение. Най-приятният ми спомен от престоя в Брага беше едно посещение на Бенфика. 0:0 направихме на " Луш ".
Как се озовахте в Сливен през 1991 година?
- Прибрах се в България, търсех си тим. Президентът на клуба ми беше прочут, помоли ме: " Ела да окажеш помощ ". Отидох, заиграх и по-късно бях към този момент добре пристигнал още веднъж в ЦСКА.
Срещу кой нападател ви е било най-трудно?
-Срещу Начко Михайлов. Невероятен футболист и прекрасен човек беше, Бог да го елементарни и него. Откъдето си искаше, оттова я вкарваше. Нямаше избавление против бате Начко. И от корнер ме е наказвал, още бях в Черно море. Сам можеше да победи един тим. Много уважавах и Христо Бонев, Петко Петков и Пламен Гетов.
Откъде идват прякорите ви с Гошо Димитров и Георги Илиев?
- (Смее се). Джони, Джеки и Майкъла ли? Всеки от нас си имаше прякор. Просто един ден Джеки стартира да ми вика " Джони ", а аз на него " Джеки " и по този начин. А Илиев в тима не сме го наричали " Майкъла ". После чух, че му викали по този начин, тъй като бил безсърдечен на терена като Майкъл Корлеоне - Кръстника. Гошо в действителност не си поплюваше, признавам го.
Как станахте кум на Борислав Михайлов при първия му брак? Не е ли необичайно вратари на двата безконечни врагове, освен това съперници и от националния тим, да са положителни другари и дори родственици?
-О, аз не се натисках (Смее се). Той изяви предпочитание. По това време бях вратар на ЦСКА и националния тим, а Боби пазеше за " Левски " и в младежкия народен отбор. Един ден пристигна при мен на " Армията " след една подготовка. Като го видях, се учудих какво прави тук. Боби ми сподели, че ще се дами и ме помоли да му стана кум. Бил съм му идол, бил съм обичания му вратар, нищо че сме в по този начин наречените кръвни врагове. А и жена ми, лека й пръст, настоя да им станем кумове. Отговорих му: " Добре, де ще ти стана кум, какво толкоз ". А що се отнася до това дали е необичайно, не мисля, че е по този начин. Ние не сме врагове отвън терена. С доста от левскарите и до през днешния ден съм другар.
-Да, само че роднинството не ви попречи да накажете Михайлов от дузпа?
- На 2 март 1983 година играхме четвъртфинал за Купата на Съветската войска. Мачът след 90-те минути и продълженията приключи 1:1 и се стигна до осъществяване на дузпи. Хванах две дузпи на Гибона и Пламен Николов. Боби избави тази на Стойчо Младенов. Мишо Вълчев вкара за 3:3. Петата дузпа трябваше да я удрям аз на Михайлов. 40 000 души ни гледаха, хвърлих ръкавиците, ускори се и...паячето беше там. Елиминирахме Левски!
На 23 ноември 1991 година Левски ви победи с 2:1, само че пък спасихте дузпа на Наско Сираков...
- Историята е доста забавна. Бяхме се хванали на бас с него, че няма да ми вкара гол. Облогът беше за бутилка уиски " Чивас регал ". В началото на мача съдията даде дузпа за сините, Наско я би, само че му я хванах. Да, обаче малко по-късно въпреки всичко точно той ме преодоля и Левски поведе с 1:0. От 11 метра не може да ми вкара, само че след това се поправи (Смее се).
Поиграхте малко и в Славия...
- През зимата на 1993 година се оказах непотребен на " Армията ", в моя дом. Някои хора там желаеха да дават път на Румен Ненов. Казах си: " Дотук си. " Отидох в Славия за малко. Доволен съм от представянето си там. " Белите " имаха неповторим президент - Божидар Григоров - Боби Григ. Уникален човек, от който съм с отлични усещания.
Кариерата ми към този момент
отиваше към залез
После отидох за малко в Нови Пазар, като играещ старши треньор и там сложих край. В Ботев имаше един доста добър вратар - Румен Рангелов. Викам си: " Дай да не му умъртвявам бъдещето на това момче ". И се отхвърлих. В " Б " група ме посрещнаха ужасно, като жива легенда се отнасяха с мен. Даже на противниковите нападатели не им се играеше против мен. Толкова ме уважаваха и ми имаха почит. Не можеха да повярват, че против тях е Джони Велинов.
Кой вратар считате за ваше изобретение?
- Ивайло Иванов.
Кой е №1 в България сега?
- Георги Китанов. Добър е и Благой Макенджиев.
А къде поставяте Владо Стоянов?
- А, за него няма смисъл да приказваме. Той е неповторим! Уникален! За Владо всички знаем, че е огромен вратар. И той е мое изобретение. Аз си го взех от Перник него и си го упражнявах всеки ден.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ