Гочето: Нищо не видяхме от ЦСКА, отборът бе неподготвен за Лудогорец
Георги Василев разяснява дербито сред и, което се изигра в събота (27.02). Ето какво съобщи Гочето пред “Тема: Спорт”.
“ " Лудогорец завоюва по безапелационен метод дербито с ЦСКА, макар че резултатът бе единствено 1:0. Две отзиви по въпроса не може да има. Домакините победиха с доста рационална и тактически вярна игра. Толкова целенасочен и уточнен в дейностите си Лудогорец не сме виждали от много време. Тимът бе доста проведен, действаше подредено и вярно. Обикновено този тим не се преценява с съперника, тъй като има доста класни и качествени изпълнителни. Но този път не беше по този начин - всичко бе подчинено на това, което ЦСКА може да предложи. Затова и видяхме разградчани в роля, която в родното състезание не сме привикнали - да са се затворили и да разчитат на контраатаки, както беше през второто полувреме.
През първото полувреме Лудогорец бе доста мощен, играеше свежо, създаваше положения. През втората част подчини дейностите си на мисълта да не допусне гол, само че в последните десетина минути сътвори нови две чисти положения, до момента в който ЦСКА нямаше и половин обстановка през целия мач. В Лудогорец личеше съответната концепция и тактическа мисъл, до момента в който при " армейците " изобщо не видяхме това нещо. А трябваше, тъй като разградчани напълно не са тим без проблеми. Централната двойка бранители, в лицето на Вердон и Са не са това, което би трябвало да има подобен отбор. Затова и целият тим действаше плътно в предпазен проект, с цел да преодолее тази уязвимост. Но да наблегнем на първата част, когато Недялков и Десподов, подпомагани от Кешеру, правеха каквото си желаят. Дори не им трябваше, който в един миг като че ли отсъстваше. Всичко при Лудогорец бе дисциплинирана и проведена игра, подчинена на спечелването на мача.
Какво видяхме от ЦСКА? Нищо. Тимът подходи със самочувствие, само че... Прекаленото говорене за този мач бе направило отбора пренапрегнат, по тази причина и неточностите изобилстваха. ЦСКА бе тотално неопитен за мача. Това лъсна през първото полувреме, когато по този начин и не бе открит отговор на дейностите на Недялков и Десподов. ЦСКА пробваше да нападна по десния фланг, отваряше се и даваше опция да бъде разпръснат с бързи набези.
Забележете, че Лудогорец не разчиташе на продължителни офанзиви, а на стремително потребление на пространствата. " Армейците " по този начин и не прекъснаха връзката сред Недялков и Десподов, по тази причина и Гълъбов изглеждаше прекомерно затормозен и бъркаше. Той не получаваше нужната помощ от Синклеър, който през есента бе взет за нападател... През второто полувреме бяха подхванати някакви ограничения, само че към този момент беше късно.
ЦСКА бе беззъб в нахлуване. Отборът бе привикнал да играе по един метод с Али Coy, само че в този момент него го няма и е належащо да се пренастройва. Нормално е това да се прекара. съумя да вкара против, само че занапред ще му би трябвало време за акомодация. Все отново не си взел Роналдо, който незабавно да стартира да взема решение дуелите. Атаките на ЦСКА не бяха остри и рискови, не миришеше на гол от тях. Действията бяха обходни, а не изобретателни.? Критикуван е, само че какво може да се чака от него - да е водеща фигура или водач? Не, той не е подготвен за тази роля. Движи се, желае топката, играе - по кое време сполучливо, по кое време не, само че той не е индивидът, който да дърпа отбора напред и да се подчертава върху него. Да кажеш, че той работи едва и тимът страда. Няма такова нещо. Той може да блесне, само че около човек, който се нагърбва с развиването на офанзивите, който води борбата и приключва нападенията. Чак тогава може да изпъкнат такива като Йомов.
В Разград ЦСКА страдаше и от неналичието на пробиви на Мазику. Действията на фланговия състезател бяха парирани доста в точния момент - както от десния бек Икоко, по този начин и с слагането надълбоко на бързото крило Текпетей, за който непрекъснато трябваше да внимава. Затова и играта на Мазику бе лимитирана. Имаше тотално тактическо надиграване от страна на Лудогорец. Те бяха по-подготвеният тим. И до момента в който домакините имаха написана домашна работа, то ЦСКА пропусна много значими връзки, като тази сред Недялков и Десподов.
Въпреки това не трябва да се вършат генерални заключения за. Той е човек със самочувствие, който схваща играта. И той е неудовлетворен. В ЦСКА имаше прекомерно необективен и голословен оптимизъм - по този начин се потегли за този дуел и се стигна до неуспех. Нагласата се различаваше тотално с действителността. Лудогорец направи мощен мач - нямаше съмнения, не допускаше да има мощни и слаби моменти, а държеше равнище. На ЦСКА това му липсваше. Ако разградчани запазят това неизменност, няма кой да ги спре. Те се връщат към нещата, които правеха добре - метод на изнасяне на топката, организация на играта, скорост в офанзива. Имат проблеми и Локо Пловдив им ги сподели, само че работят да ги поправят. На ЦСКА не му остава нищо друго, с изключение на да чака неточност на противника. И в същото време да работи по офанзивата си - по организирането и завършването на нападенията. Нещата би трябвало да потеглят от дълбочина, тъй като тимовете се научиха по какъв начин да работят отбранително против тях. А когато се лимитират Мазику и Тиаго, тимът не е същият. Който противник стори това, си е приключил на половина работата. Това се видя ясно в Разград ", сподели Василев.
“ " Лудогорец завоюва по безапелационен метод дербито с ЦСКА, макар че резултатът бе единствено 1:0. Две отзиви по въпроса не може да има. Домакините победиха с доста рационална и тактически вярна игра. Толкова целенасочен и уточнен в дейностите си Лудогорец не сме виждали от много време. Тимът бе доста проведен, действаше подредено и вярно. Обикновено този тим не се преценява с съперника, тъй като има доста класни и качествени изпълнителни. Но този път не беше по този начин - всичко бе подчинено на това, което ЦСКА може да предложи. Затова и видяхме разградчани в роля, която в родното състезание не сме привикнали - да са се затворили и да разчитат на контраатаки, както беше през второто полувреме.
През първото полувреме Лудогорец бе доста мощен, играеше свежо, създаваше положения. През втората част подчини дейностите си на мисълта да не допусне гол, само че в последните десетина минути сътвори нови две чисти положения, до момента в който ЦСКА нямаше и половин обстановка през целия мач. В Лудогорец личеше съответната концепция и тактическа мисъл, до момента в който при " армейците " изобщо не видяхме това нещо. А трябваше, тъй като разградчани напълно не са тим без проблеми. Централната двойка бранители, в лицето на Вердон и Са не са това, което би трябвало да има подобен отбор. Затова и целият тим действаше плътно в предпазен проект, с цел да преодолее тази уязвимост. Но да наблегнем на първата част, когато Недялков и Десподов, подпомагани от Кешеру, правеха каквото си желаят. Дори не им трябваше, който в един миг като че ли отсъстваше. Всичко при Лудогорец бе дисциплинирана и проведена игра, подчинена на спечелването на мача.
Какво видяхме от ЦСКА? Нищо. Тимът подходи със самочувствие, само че... Прекаленото говорене за този мач бе направило отбора пренапрегнат, по тази причина и неточностите изобилстваха. ЦСКА бе тотално неопитен за мача. Това лъсна през първото полувреме, когато по този начин и не бе открит отговор на дейностите на Недялков и Десподов. ЦСКА пробваше да нападна по десния фланг, отваряше се и даваше опция да бъде разпръснат с бързи набези.
Забележете, че Лудогорец не разчиташе на продължителни офанзиви, а на стремително потребление на пространствата. " Армейците " по този начин и не прекъснаха връзката сред Недялков и Десподов, по тази причина и Гълъбов изглеждаше прекомерно затормозен и бъркаше. Той не получаваше нужната помощ от Синклеър, който през есента бе взет за нападател... През второто полувреме бяха подхванати някакви ограничения, само че към този момент беше късно.
ЦСКА бе беззъб в нахлуване. Отборът бе привикнал да играе по един метод с Али Coy, само че в този момент него го няма и е належащо да се пренастройва. Нормално е това да се прекара. съумя да вкара против, само че занапред ще му би трябвало време за акомодация. Все отново не си взел Роналдо, който незабавно да стартира да взема решение дуелите. Атаките на ЦСКА не бяха остри и рискови, не миришеше на гол от тях. Действията бяха обходни, а не изобретателни.? Критикуван е, само че какво може да се чака от него - да е водеща фигура или водач? Не, той не е подготвен за тази роля. Движи се, желае топката, играе - по кое време сполучливо, по кое време не, само че той не е индивидът, който да дърпа отбора напред и да се подчертава върху него. Да кажеш, че той работи едва и тимът страда. Няма такова нещо. Той може да блесне, само че около човек, който се нагърбва с развиването на офанзивите, който води борбата и приключва нападенията. Чак тогава може да изпъкнат такива като Йомов.
В Разград ЦСКА страдаше и от неналичието на пробиви на Мазику. Действията на фланговия състезател бяха парирани доста в точния момент - както от десния бек Икоко, по този начин и с слагането надълбоко на бързото крило Текпетей, за който непрекъснато трябваше да внимава. Затова и играта на Мазику бе лимитирана. Имаше тотално тактическо надиграване от страна на Лудогорец. Те бяха по-подготвеният тим. И до момента в който домакините имаха написана домашна работа, то ЦСКА пропусна много значими връзки, като тази сред Недялков и Десподов.
Въпреки това не трябва да се вършат генерални заключения за. Той е човек със самочувствие, който схваща играта. И той е неудовлетворен. В ЦСКА имаше прекомерно необективен и голословен оптимизъм - по този начин се потегли за този дуел и се стигна до неуспех. Нагласата се различаваше тотално с действителността. Лудогорец направи мощен мач - нямаше съмнения, не допускаше да има мощни и слаби моменти, а държеше равнище. На ЦСКА това му липсваше. Ако разградчани запазят това неизменност, няма кой да ги спре. Те се връщат към нещата, които правеха добре - метод на изнасяне на топката, организация на играта, скорост в офанзива. Имат проблеми и Локо Пловдив им ги сподели, само че работят да ги поправят. На ЦСКА не му остава нищо друго, с изключение на да чака неточност на противника. И в същото време да работи по офанзивата си - по организирането и завършването на нападенията. Нещата би трябвало да потеглят от дълбочина, тъй като тимовете се научиха по какъв начин да работят отбранително против тях. А когато се лимитират Мазику и Тиаго, тимът не е същият. Който противник стори това, си е приключил на половина работата. Това се видя ясно в Разград ", сподели Василев.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ