Потомствен касапин закла три ученички
Георги съзнателно прерязал врата на изгората си, умъртвил и приятелките й, с цел да не го издадат
Отхвърлена обич довела до нещастието
Жертвите чествали рожден ден
Едно всеобщо ликвидиране раздрусва България единствено месеци, откакто светът е отпразнувал настъпването на новия век. Във варненското градче Вълчи дол по време на ваканцията свиреп са заклани три ученички. Престъплението е осъществено в учебния двор и шокира освен локалните поданици, само че и криминалистите, видели какви ли не ужаси. Нелепо умират три девойки, най-голямото от които е на 17 година Само за часове полицията задържа изрода, прерязал гърлата на трите деца. Той по този начин и не признава зверството, само че доказателствата са неопровержими.
На 11 юли 2000 година учебната чистачка Елена застъпва на промяна. Тя даже не допуска, че това, което ще види, ще стане най-големият призрачен сън в живота й. В двора на школото дамата се натъква на три деца, потънали в локви кръв. С прерязани гърла и рани на земята лежат телата на 13-годишната Анастасия Василева, 15-годишната Ралица Колева и 17-годишната Галина Иванова. Родителите им към този момент ги търсят на всички места в града, тъй като ученичките не са се прибрали през цялата нощ. Градчето замира от смут, а пристигналите служители на реда стартират трескаво работа. Само за часове стигат до килъра – 23-годишния Георги Ангелов. За никого във Вълчи дол не е загадка, че сред него и една от жертвите – Галина, преди няколко години пламва обич.
Младежът обаче би трябвало да отиде в казармата, само че го гризе корозивна ревнивост. Отбива войнишкия си дълг, само че когато се връща, стартира да следи непрекъснато изгората си. Галина търпи известно време, по-късно не устоя и отсича – късаме. Това Георги не може да допусне. Той почнал да дебне момичето пред дома му, да прави кавги и да желае то да му върне подаръците, които й правил през годините.
Ден преди нещастието, Галина връща блуза и маша за коса на някогашния си ухажор. Пратила колета по братовчед си Веселин Йорданов. И Георги взема решение – няма да моя, тогава ще бъде ничия. Докато никой не подозира какво става в главата на младия мъж, той умерено стартира да си избира ножа за действието от сбирката на татко си, който е локалният касапин. Ангелов избира едно от остриетата, взема чифт платнени ръкавици и се притаява край учебния двор на селото. Той знае, че оттова ще мине обичаната му. Тя е била на посетители на Анастасия, която чества рождения си ден. За празника от Добрич особено е пристигнала и Ралица. Момичетата не подозират, че единствено след минути ще са мъртви.
Около 22,00 ч. трите ученички минават около школото, когато пред тях ненадейно изскача Георги. Той е решен да направи финален опит да се събере с Галина или да я убие. Момичето обаче е неумолимо – няма да се върне при ревнивеца. Това взема решение ориста му. Ангелов хваща девойката за главата и с професионален жест й прерязва гърлото. По-късно правосъден доктор ще откри, че момичето е съвсем обезглавено и е издъхнало на място. Разтревожена какво става с приятелката й, към тъмния ъгъл, където са се уединили Галя и Георги, отива най-малкото момиче – Анастасия. Като чува стъпките, младият мъж се притаява до стената и когато ученичката се появява, я атакува. В мрака се доближава и третата другарка. В последните секунди от живота си Ралица вижда труповете на приятелките си на земята и пробва да побегне, само че Георги е по-бърз. Той я застига с няколко крачки и в придвижване я промушва на три места в гърба и врата.
След това се заема да заличи следите от зверството. Първо изхвърля напоения си с кръв спортен екип в близка слънчогледова равнища. На друго място скрива ръкавиците, прибира се в дома си и накисва в един леген ножа, с цел да не останат следи от кръв. После се преоблича и отива да играе карти с приятелите си, смятайки, че това му обезпечава оправдание.
Няколко часа по-късно обаче белезниците щракват на ръцете му. За ракриване на тежкото закононарушение от София за пристигнали криминалисти от Националната полиция. Георги отхвърля всичко, само че проверяващите са опитни и още по време на първия разпит схващат, че лъже. Още при първичния оглед на учебния двор, където лежат труповете, е открита диря. Дирята е от маратонка, открита след това в дома на Георги. По-късно ДНК експертиза открива, че кръвта по тази обувка е от най-малката жертва – Анастасия. При претършуване метър по метър на нивите край Вълчидол служителите на реда намират и окървавения спортен екип на тройния палач.
По време на правосъдния развой Георги пледира „ почтен “ и се държи напълно невъзмутимо. Заявява, че някой се е пробва да го натопи. Криминалистите прибягват до ловкост. С позволение на съда, в килията му е сложено подслушвателно устройство. На 12 юли 2000 година Георги признава пред служебния си юрист, че е умъртвил трите девойки. Две от тях – с цел да не го издадат. Записът е доказателство в процеса против него. Магистратите постановяват доживотна присъда без право на подмяна. Първоначално Ангелов е откаран във Варненския затвор, само че не остава там за дълго. Създава непрестанно проблеми и е изместен в пандиза в Белене, където е изолиран в независима килия. Той би трябвало да изплати на околните на жертвите 160 000 лв..
От единичната килия в Белене
Продължава да твърди, че е почтен
Ангелов ще доживее дните си в единична килия в пандиза в Белене.
Георги Ангелов по този начин и не признава пред криминалистите и съда виновността си и продължава и до момента да твърди, че е почтен. По време да делото изчита целия Наказателен кодекс, който размахва и в правосъдната зала. Той непрекъснато желае отказ на магистратите. Следите си край трите натрупа изяснява с обстоятелството, че в деня след убийството бил заведен от криминалисти на местопроизшествието. „ Невинен съм. Набедиха ме. Полицията си откри какъв да е отговорен. Медиите си откриха сензация, а родителите имаха върху кого да излеят гнева си “, са финалните му думи преди присъдата. Циркаджийските му номера обаче не минават и решението на съда е пожизнен затвор без право на подмяна. „ Доживотната присъда е за нас! Георги ни осъди, той унищожи живота ни, а ще живее “. С тези думи излизат от залата майките на трите заклани девойки, обезумели от наглото държание на изверга. Трите дами горчиво съжаляват, че в България няма смъртна присъда, само че одобряват с примирие обстоятелството, че касапинът ще остане зад решетките, до момента в който е жив.
Отхвърлена обич довела до нещастието
Жертвите чествали рожден ден
Едно всеобщо ликвидиране раздрусва България единствено месеци, откакто светът е отпразнувал настъпването на новия век. Във варненското градче Вълчи дол по време на ваканцията свиреп са заклани три ученички. Престъплението е осъществено в учебния двор и шокира освен локалните поданици, само че и криминалистите, видели какви ли не ужаси. Нелепо умират три девойки, най-голямото от които е на 17 година Само за часове полицията задържа изрода, прерязал гърлата на трите деца. Той по този начин и не признава зверството, само че доказателствата са неопровержими.
На 11 юли 2000 година учебната чистачка Елена застъпва на промяна. Тя даже не допуска, че това, което ще види, ще стане най-големият призрачен сън в живота й. В двора на школото дамата се натъква на три деца, потънали в локви кръв. С прерязани гърла и рани на земята лежат телата на 13-годишната Анастасия Василева, 15-годишната Ралица Колева и 17-годишната Галина Иванова. Родителите им към този момент ги търсят на всички места в града, тъй като ученичките не са се прибрали през цялата нощ. Градчето замира от смут, а пристигналите служители на реда стартират трескаво работа. Само за часове стигат до килъра – 23-годишния Георги Ангелов. За никого във Вълчи дол не е загадка, че сред него и една от жертвите – Галина, преди няколко години пламва обич.
Младежът обаче би трябвало да отиде в казармата, само че го гризе корозивна ревнивост. Отбива войнишкия си дълг, само че когато се връща, стартира да следи непрекъснато изгората си. Галина търпи известно време, по-късно не устоя и отсича – късаме. Това Георги не може да допусне. Той почнал да дебне момичето пред дома му, да прави кавги и да желае то да му върне подаръците, които й правил през годините.
Ден преди нещастието, Галина връща блуза и маша за коса на някогашния си ухажор. Пратила колета по братовчед си Веселин Йорданов. И Георги взема решение – няма да моя, тогава ще бъде ничия. Докато никой не подозира какво става в главата на младия мъж, той умерено стартира да си избира ножа за действието от сбирката на татко си, който е локалният касапин. Ангелов избира едно от остриетата, взема чифт платнени ръкавици и се притаява край учебния двор на селото. Той знае, че оттова ще мине обичаната му. Тя е била на посетители на Анастасия, която чества рождения си ден. За празника от Добрич особено е пристигнала и Ралица. Момичетата не подозират, че единствено след минути ще са мъртви.
Около 22,00 ч. трите ученички минават около школото, когато пред тях ненадейно изскача Георги. Той е решен да направи финален опит да се събере с Галина или да я убие. Момичето обаче е неумолимо – няма да се върне при ревнивеца. Това взема решение ориста му. Ангелов хваща девойката за главата и с професионален жест й прерязва гърлото. По-късно правосъден доктор ще откри, че момичето е съвсем обезглавено и е издъхнало на място. Разтревожена какво става с приятелката й, към тъмния ъгъл, където са се уединили Галя и Георги, отива най-малкото момиче – Анастасия. Като чува стъпките, младият мъж се притаява до стената и когато ученичката се появява, я атакува. В мрака се доближава и третата другарка. В последните секунди от живота си Ралица вижда труповете на приятелките си на земята и пробва да побегне, само че Георги е по-бърз. Той я застига с няколко крачки и в придвижване я промушва на три места в гърба и врата.
След това се заема да заличи следите от зверството. Първо изхвърля напоения си с кръв спортен екип в близка слънчогледова равнища. На друго място скрива ръкавиците, прибира се в дома си и накисва в един леген ножа, с цел да не останат следи от кръв. После се преоблича и отива да играе карти с приятелите си, смятайки, че това му обезпечава оправдание.
Няколко часа по-късно обаче белезниците щракват на ръцете му. За ракриване на тежкото закононарушение от София за пристигнали криминалисти от Националната полиция. Георги отхвърля всичко, само че проверяващите са опитни и още по време на първия разпит схващат, че лъже. Още при първичния оглед на учебния двор, където лежат труповете, е открита диря. Дирята е от маратонка, открита след това в дома на Георги. По-късно ДНК експертиза открива, че кръвта по тази обувка е от най-малката жертва – Анастасия. При претършуване метър по метър на нивите край Вълчидол служителите на реда намират и окървавения спортен екип на тройния палач.
По време на правосъдния развой Георги пледира „ почтен “ и се държи напълно невъзмутимо. Заявява, че някой се е пробва да го натопи. Криминалистите прибягват до ловкост. С позволение на съда, в килията му е сложено подслушвателно устройство. На 12 юли 2000 година Георги признава пред служебния си юрист, че е умъртвил трите девойки. Две от тях – с цел да не го издадат. Записът е доказателство в процеса против него. Магистратите постановяват доживотна присъда без право на подмяна. Първоначално Ангелов е откаран във Варненския затвор, само че не остава там за дълго. Създава непрестанно проблеми и е изместен в пандиза в Белене, където е изолиран в независима килия. Той би трябвало да изплати на околните на жертвите 160 000 лв..
От единичната килия в Белене
Продължава да твърди, че е почтен
Ангелов ще доживее дните си в единична килия в пандиза в Белене.
Георги Ангелов по този начин и не признава пред криминалистите и съда виновността си и продължава и до момента да твърди, че е почтен. По време да делото изчита целия Наказателен кодекс, който размахва и в правосъдната зала. Той непрекъснато желае отказ на магистратите. Следите си край трите натрупа изяснява с обстоятелството, че в деня след убийството бил заведен от криминалисти на местопроизшествието. „ Невинен съм. Набедиха ме. Полицията си откри какъв да е отговорен. Медиите си откриха сензация, а родителите имаха върху кого да излеят гнева си “, са финалните му думи преди присъдата. Циркаджийските му номера обаче не минават и решението на съда е пожизнен затвор без право на подмяна. „ Доживотната присъда е за нас! Георги ни осъди, той унищожи живота ни, а ще живее “. С тези думи излизат от залата майките на трите заклани девойки, обезумели от наглото държание на изверга. Трите дами горчиво съжаляват, че в България няма смъртна присъда, само че одобряват с примирие обстоятелството, че касапинът ще остане зад решетките, до момента в който е жив.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ