Георги Терзийски прекарва рекордните 41 години на върха при библейски

Георги Терзийски прекарва рекордните 41 години на върха при древен бури Оцелява при минус 32.6 градуса вътре в станцията, останала без ток и дърва Скиорка и група възпитаници са му признателни до живот, че ги е избавил от бяла гибел Тъгува за приятеля си, умрял в пропастта над Леденото езеро под Трионите

30 души от „ Марица” изкачват през днешния ден най-високия връх на България. Походът е отдаден на 30-годишнината от възраждането на обичания вестник на пловдивчани, учреден от великия възрожденец Христо Г. Данов през 1879 година Изкачването към знаковия връх е част от дългогодишна журналистическа традиция, обвързвана с красива символика. От изящен езерен циркус в подножието на Мусала води началото си река Марица, чието име носи вестникът.

И напълно разумно екипът на „ Марица” е обвързван с дълготрайно другарство с наблюдаващите на метеорологичната станция на върха, които посрещат публицистите като скъпи посетители.



Мусала е магия - влезе ли ти в кръвта, е за цялостен живот, споделя метеорологът Георги Терзийски, който е посрещал хора от „ Марица” доста пъти на приказка, уханен чай с глътка водка. Изключителен сладкодумник, чиито същински истории са прехласвали мнозина. Работата на върха е фамилна идея за него - сестра му Величка, също корава планинарка, работи на галактическата станция, стопанисва дълги години подслон Еверест, а племенникът му Димитър наследява традицията наблюдаващ на Мусала.



Бившият началник на станцията е изцяло откровен - няма друго пояснение да прекараш рекордните 41 години от живота си в суровите условия на наблюдателницата на Мусала, където през зимата температурите падат до минус 32 градуса.

Следващите дълголетници на върха - Ильо Мусаленски и брачната половинка му, са прекарали горе единствено 20 години.

Като момче от Самоков е прекарал детството си из дебрите на Рила. Качва се на станцията през 1975 година с тапия на метеоролог. И прекарва горе до 2016-а.



Обучил е доста сътрудници на сложния поминък. При нас няма извъртане - има ли неточност, компютърът те изхвърля. Както при ходенето - няма мрънкане, няма увъртане. Такъв е и законът на метеоролога - никой няма право да ми се намесва в даването на данните, всичко е по моя преценка. Отчиташ, внасяш данните в компютъра, изпращащ ги. Щом от интернационалните институции нямаха забележки, значи сме свършили добра работа, изяснява Терзийски.

В началото лифтове няма. До 1981 година, до момента в който пуснат първите лифтови кабини към Ястребец, до върха непосредствено от Боровец се драпа 7-8 часа, че и повече, в случай че раницата е препълнена. Хижа Мусала била като избавителен пояс за отмора на отмалелите крайници и плещи.

Не смеели да се отпускат, тъй като оттова насетне следва стръмнината на Мъжкия улей към Алеково езеро, наречена изобретателно Падедушник.



Планината е велика мощ, във всеки момент може да те изненада, да те подложи на тестване, изяснява метеорологът. Веднъж раницата му дотежала толкоз, че по пътя към подслон Еверест почнал да проклина времето и ориста, отсъдила му задачата да катери чукари нонстоп претрупан като магаре. Разгневил рилския господ - подобен гръм треснал на метри от него, че напряко го подхвърлил във въздуха. Беше съществено предизвестие да си заставам крепко на мястото. Прекръстих се и споделих: Господи, извинявай, оттук насетне ще пъдя такива мисли, няма да ми минат през главата!, връща лентата Георги.

Животът точно на Рила го е научил да стиска зъби и да оцелява. Изгорял така наречен маслен кабел, който захранвал станцията. Така останали с сътрудниците му на станцията измежду зима без ток и дърва. При дишане дъхът им хващал скреж, само че не спрели да регистрират и да предават данни за температура, превалявания, вятър. 80-сантиметровите стени изстинали и вътре било същински хладилник. Не можело да се спи от мраз, дремнеш, вкочаниш се и скачаш, с цел да се стоплиш с придвижване. Било по-лошо, в сравнение с Еверест - на открито било по-топло, в сравнение с в станцията.

Най-ниска температура отчел на станцията на 3 януари 1979 година - минус 32.6 градуса, кожата на ръцете залепвала, като хванеш дръжката на вратата. Трудни моменти бол, само че по тази причина сме корави мъже, споделя Георги.

В лютата зима на 1958 година умира талисманът на върха - кучето Балкан, каракачанска овчарка със страховити зъби и косъм, дълъг 25 см. Бурята го запратила с веригата в пропастта към Леденото езеро.



Трудно било и снабдяването. Преди лифта качвали хранителни запаси по товарната въжена линия от Бели Искър. През есента зареждали 30 кг брашно, месели си самун. Готвели всякакви вкусотии - гювеч с домашни картофки, мусака. Веднъж решили да изненадат колежка рожденичка с домакински кекс. Забъркали тестото - яйца, мляко, олио, поставили го във фурната с канче в средата, с цел да се получи дупка. Но от топлия въздух кексът се вдигнал дружно с канчето. Сложили и чук за тежест, само че кексът се вдигнал до чука. При опит да го отлепят, чукът се стоварил върху кекса и всичко се разпаднало. Вторият дубъл обаче се получил отлично, колежката се трогнала - и на сладкиша, и на здравеца, който си гледали в ковчеже. Имали даже еделвайсче по едно време - метеоролозите са сантиментални души.

Горе валят мощни снегове, само че вятърът ги отвява. До клетките с инсталация обаче от време на време се натрупвал близо 10 метра сняг. А след това се затопля и потеглят лавини.

Много хора са закъсвали на Мусала и сме ги спасявали, споделя ветеранът, който е избавител доброволец от десетилетия.

Учител повел група деца от Плевенско през май от Грънчар към Мусала, само че на Близнаците ги хванала суграшица и мраз, а те без шапки, някои по пай ръкав. Намерили ги скупчени, завели ги до станцията, стоплили ги. Получавали благодарствени писма от родителите.



Едно момиче, Деси, скиорка, си счупило крайници при втурване със ски по отвесния скат към Бели Искър. С тримата си спътници сноубордисти се спуснали скрито от метеоролозите. Чак на другия ден съумели да качат момичето в станцията. После по стоманеното въже я сваляли цяла нощ на носилка и въжета към хижата. Дошла особено да благодари с вкусотии и домашна ракия.

Обяснявал съм се в обич на върха, върших се на мъж, споделя сладкодумникът от Рила. Целунал месинговата табелка на триангулачната точка на пирамидата на върха. При минус 15-16 градуса издрапал догоре по въжето с тежка раница и ските на рамо. От признателност и еуфория подарил целувка на табелката, само че устните му залепнали на метала. Докато се откъсне, изпитал нетърпима болежка, само че я приел като урок, че с великана Мусала смешка не трябва. Ще помни до момента в който е жив тази ледена целувка.

Помни и загубата на другар, който изгубил под върха. Наблюдателят Огнян Филимонов, един от най-опитните на станцията, почина при безразсъден случай - рухване при разходка в пропастта над Леденото езеро под острия скален борд Трионите.

Някои използваха този трагичен случай, с цел да се опитат да затворят станцията. Включихме се всички в борбата, и вие, медиите, ни подкрепихте. Слава Богу, тази неуместна обстановка се размина, споделя Терзийски.



Най-трогателната история на Георги е за избавен врабец. При внезапна смяна на температурата излязъл вечерта на наблюдаване и гледа - две жални очички го гледат от ламарината на покрива. Бил заловен в капан - крачетата му замръзнали, бетонирали се в корица лед. Решил, че ще го избави, каквото и да му коства. С хладка вода от каната Георги съумял да освободи крачетата на птичето и го прибрал в джоба. Тия молещи избавление и живот очички няма да не помни в никакъв случай. Ние, планинарите, сме прочувствени и жалостиви, не сме толкоз корави в някои моменти, споделя метеорологът.

Георги постоянно сънува, че е на станцията, че качва красиви остри върхове. В плен е на магията, на която е отдал най-хубавите си години.

Пази табелата " Връх Сталин "

У дома в Самоков Георги пази реликви от върха, измежду които остарялата табелка, на която написа не Мусала, а връх Сталин. Като дете съм се качвал на Сталин, спомня си метеорологът. Табелата била в един от складовете на станцията и я прибрал. Както и портрета на Сталин, който дълго време висял в апаратната на метеоролозите паралелно с портрета на Тодор Живков и с държавния декрет от 1972 година, с който станцията е наградена за изключителни заслуги към метеорологията.



Днес ветеранът е отново из Рила, само че се е отдал на занимания - разходки с двете кучета, фотоси на обичаните върхове. Има комфортен дом, в който всичко е основал с ръцете си. Сади цветя в градинката, занаятчия предмети от дърво. Шедьовърът му е тоалетка с три огледала от дива череша и орех за обичаната дъщеря.

Филип Македонски пръв стъпва на покрива на Балканите

Мусалà, 2925.4 м, е най-високият планински връх в България и на целия Балкански полуостров. По-висок е с 8 м от връх Митикас в планината Олимп (Гърция), на 7 място в Европа.

Смята се, че името на върха произлиза от арабското „ мусалла “ - „ пътят към Бога “, или „ „ молитвен връх “. Според друга версия името е идва от арабското „ мусалат “- „ преобладаващ “, „ господстващ “.

От 1949 година до 1962 година върхът носи името на руския деспот Йосиф Сталин. Пръв на върха се е изкачил Филип Македонски през 181 година пр.н.е. съгласно античния историк Ливий.

През 1889 година княз Фердинанд става основател на първото проведено нанагорнище на балкански отличник Мусала.

На върха са построени метеорологична станция на Националния институт по метеорология и хидрология при Българска академия на науките и Базовата екологична обсерватория „ Мусала “ на Института за нуклеарни проучвания при Българска академия на науките.



Метеорологичната станция на Мусала е открита на 2 октомври 1932 година Първият наблюдаващ е бил Йордан Дундов-Дуд, който правил по едно наблюдаване на ден, като за задачата се качвал всеки ден от хижата до върха.

Първите обитаващи върха наблюдаващи през 1933 година са Симеон Златев и брачната половинка му. След тях Борис Василев-Бабата и жена му следят на върха цели 7 години.

Сред " стопаните " на Мусала са Борис Тончев, Христо Белстойнев, Васил Даркев, Тодор Божков-Тарзан, който години по-късно изгубва пръстите на ръцете и краката си под връх Ботев.

В момента от станцията се правят по 8 измервания на денонощие на всеки три часа. Екипът се състои от 5-има наблюдаващи.

Любимец на цар Борис Трети

Мусала е обичан връх на цар Борис Трети. Той постоянно идвал тук, с цел да се отърси от тежките отговорности и грижи.

Борис се влюбва във върха на 14 година, когато през 1908 година го изкачва за пръв път дружно с татко си цар Фердинанд и брат си принц Кирил.

Дни преди гибелта си през август 1943 година Борис пристигнал на Ястребец. Бил тъмен и безмълвен. Дълго гледал величествената мусаленска верига, най-после размахал каскета си и извикал: " Сбогом, Мусала! Сбогом, Рила! " Така се дал прошка с обичаните си места, написа царският секретар Константин Балан.

Върха е изкачвал и президентът Петър Стоянов. Като анекдот локалните описват историята, когато по къси панталони и лека раница, съпроводен от един телохранител, Стоянов се появил в подслон Еверест и извикал: " Добър ден! Приемате ли посетители? ". " Притрябвали сте ни такива ", обадил се кисело хижарят. Но бързо поправил грешката си и побързал да замаже гафа, като почерпил президента с фамозния си билков чай.