Георги Тенев иска да ни отведе на пътуване, в което

...
Георги Тенев иска да ни отведе на пътуване, в което
Коментари Харесай

Георги Тенев: Нашата съвременност е белязана от голямо разделение

Георги Тенев желае да ни води на пътешестване, в което ще ни опише за най-големите си страхове. " Това е книга за Апокалипсиса ", споделя искрено писателят, драматург и режисьор за най-новия си разказ " Атлантически експрес ".

Антиутопията от малко над 200 страница ни вкарва в свят, в който валутата е " евродолар ", токът стопира ( " Руснаците, газопроводът, ясно ти е " ), а до каква степен е пропаднал светът създателят изследва през облика на журналиста Радо, който в миналото е наблюдавал " последния непосилен опит да се отсрочи разривът, да се избави остарялата Европа " и " краха на последните илюзии ". В света на " Атлантически експрес " нищо от остарелия свят няма значение: " Пътят го води на Запад, Изтокът към този момент за никого нищо не значи. Нищо с изключение на зло и страдалчество. "

Книгата е част от един извънредно деен интервал за Тенев, който през последните години написа романите " Резиденцията " (2020), " Балкански обред " (2019), сборника " Жената на писателя " (2017), а в това време показа и фокусирания върху фотографа Симон Варсано документален филм " Варсано против страха " (2018).

Новият разказ ще бъде показан в София на 27 юни в кино Cabana.
Реклама
" Атлантически експрес " основава доста асоциации със съвремието и даже най-актуалните вести. При състояние че сте го почнали преди шест години, имаше ли събитие, което ви накара да мислите в посока на този сюжет?

Краят на света постоянно следва - това е ясно. И тъй като Краят е нещо насъщно, ние привикваме с него. Знанието за Апокалипсиса се трансформира във форма на неведение. Амнезия. Една от амнезиите на модерна Европа е апатията по отношение на мира. Той е пасивна полезност.

Събитията в последно време ни припомниха какъв брой чуплив, даже измамлив е мирът. И няма значение какъв тъкмо е ударът, който се стоварва върху сякаш мирния и почтен свят. Може да е върлуващата болест или държавническата полуда, или просто безсърдечното, алчно разграбване на пазарите и суровините. Катастрофата се случва пред очите ни, без да я виждаме, тъй като това е положението на амнезия, уж-незнание за края на света. А този край е действителен.

" Атлантически експрес " е научнофантастичен трилър за края на света - точно като научно потвърдено събитие, само че и като персонално прекарване на няколко герои. Постарал съм се в този сюжет да се пресекат и голям брой метафизичен линии, които тематиката за края на света съдържа в себе си.
Реклама
Щом питате за асоциация с съответни събития, ето нещо, което ме занимава от години. Преди то стоеше като екзотична тематика, само че в последно време към този момент е в центъра на най-актуалното. Защото е в сърцевината на войната. Става дума за фашизма и нацизма. Хитлер е настояща тематика в " Атлантически експрес ", една дейна подмолна " сянка ".

Освен това и екологичната тематика е във фокус. Под екология разбирам надалеч повече от непорочност на въздуха и почвата. За мен екологичното е синоним на родолюбие - значи да си обвързван с това, в което си се родил. Да опазваш завареното, с цел да е в първокласен тип и да го завари по сходен метод индивидът след теб. Затова и името на един от героите в книгата, притежател на тези хрумвания, е почерпено от моето детство и отечество: Гуру Нансен е рицар на науката, химик, жертвоготовен човек, който споделя тайните, на които е станал очевидец. Като талантлив химик Нансен е прозрял необратимостта на индустриалните процеси превръщането на индивида от консуматор в суровина. Имаше ли по-особени провокации в това да пишете в жанра на антиутопията? Съобразявахте ли се с повече правила или намерихте повече креативна независимост в процеса?

За мен постоянно има единствено едно предписание - да бъде забавно. В изкуството няма други грехове, с изключение на да си отегчителен. " Атлантически експрес " е високотехнологичен трилър, от една страна, и антиутопия, метафизичен призрачен сън за рестартирането на света. Тези жанрови рамки са ми доста комфортни и приятни.

В жанра на тотално основаната действителност, в един метареализъм, там по обвързване би трябвало да се движиш, без прекъсване. Нужно е да правиш дейни придвижвания и да взимаш истински решения - тъй като светът се подсигурява всеки момент, и то от авторовото въображение. Несигурността в страната в политически проект отразява ли се от време на време на мотивацията ви да пишете?
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Компании 2 Здравеопазване 3 Медийна сергия 1 Политика 2 Коментари и разбори 3 Здравеопазване 1 Пловдив 2 Икономика 3 Здравеопазване Реклама
Разбира се, тъй като всяка книга е част от моя живот, а той е част от времето, в което съществуваме с вас, всички дружно. Някои хора ме питат: " Как можеш да измисляш толкоз брутални и кошмарни сюжети? " Аз пък споделям, че житейският сюжет за мен най-малко е по-брутален.

Наблюдавам феноменалния цинизъм в публичния ни живот, тази пригодливост към всеки компромис - не са ли те първа стъпка към кошмара на едно необратимо бъдеще? И не приказваме за литературно бъдеще, разказано от мен или от различен, а за действително бъдеще, в което сюжети надалеч по-невероятни от тези в " Атлантически експрес " ще станат вероятни.

Преди години писателят, режисьор и драматург Иван Станев направи някои културно-антропологически прогнози, които ми се костваха мрачни и прекомерни. Днес те са телевизионна действителност. В един миг от новия разказ пишете: " Ако искаш да се умъртвиш, най-добре е да живееш в компанията на други мъртви. " Как се пазите да не попаднете измежду " мъртви "?

Това може да бъде разбирано по разнообразни способи. Като алегория. Смъртта не е единствено фактът на физическия не-живот. Тя пробва да пусне пипала и по-рано, в самото " живо време ".
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Реклама
Как? Като отчуждава живите хора един от различен. Нашата актуалност е белязана от огромно разделяне. Отсичане на частите на общественото тяло една от друга. Главата от тялото изключително. Ако приказваме за хората на интелектуалните науки и специалности, за артистичния свят и създателите, ще забележим какъв брой комплицирани са те - с кого да се свържат, на кого да приказват, за кого основават хрумвания и произведения, от кого да търсят своята легитимност на " интелигенция "? Тук не приказвам единствено за непрестижността на този тип труд, не приказвам за девалвацията на образованието и прочие Тези неща са явни. Но има и нещо по-дълбоко.

Има рецесия на вярата. Хората на интелектуалните занимания някак не са безусловно хора на вярата. Не е нужно да приказваме даже за вяра, само че в понятието за " нематериалност " не се допуска към този момент наложително " дух ", а още по-малко " душа ".

Другият е все по-далеч, колкото по-близко е (уж) в действителността на обществените мрежи... А без такава вътрешна, топла и доверителна връзка общуването сред хората със слово остава умозрително, официално, елементарно се впримчва в користи и зависимости. Няма общественост без духовно другарство. Словото без полезностите на духа също е просто " тирада ".

Това се вижда ясно в всекидневието ни. Опростяването на публичния диалог, наглостта на елитите и цинизмът им, с който газят обикновеното право - тези неща довеждат до извънредно отвращение откровените сърца на младите. В тази обстановка е невероятно да се поддържат престижи - на учителя, на учебното заведение, на поета, на поезията.

Знанието поради самото познание, хубостта поради самата хубост, високото измерение, естетиката - тези неща са летливи, смешни, ненужни в света на оголената действителна битка за витално пространство и власт. Но примирението и подчинението под " закона на действителностите " води рано или късно до диктатурата на естествения закон - правото на по-силния. А оттова - и правото на гибелта, която постоянно е по-силна.

Само идеалното, духът може да се опълчи на гибелта. За благополучие в някакъв слой на нашата просвета това " идеално " е записано, кодирано е и кодът работи. Да, и за благополучие има нещо живо и това е народът ни, той към момента е жив като публичен организъм.

Не може да се каже същото за връзката на интелигенцията с останалите хора от този народ. Самоумъртвяването на така наречен интелектуален хайлайф идва с възходящото пренебрежение, което умственият хайлайф развива по отношение на физическия труд и хората на този тип труд. Принизяването на културата, пошлостта на заниманията, скандалното опростачване на връзките - тези действителности не могат да бъдат преглътнати, нито има смисъл да се лъжем за тях, само че това не е мотив за интелигенцията да се гнуси от народа си. Напротив, културната злополука отваря значим небосвод за работа на хората на словото.

" Атлантически експрес ", с художествено оформление от Мила Янева, е в книжарниците от издателство " Колибри " и издателство " Фо ".

Интервюто взе Светослав Тодоров
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Светослав Тодоров
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР