Фермер: Цените на месото и меда най-много се променят по пътя си към търговските вериги
Георги Стоянов е основател и ръководител на Български фермерски съюз от 2022 година. Браншовата организация съставлява ползите на българските аграрни производители, преработватели и фермери.
Понастоящем той е и шеф и едноличен притежател на капитала в " Гебо Консултинг " ЕООД.
Стоянов е магистър по специалността " Финанси ", приключена в Стопанска академия " Димитър Ценов " - Свищов.
Източник:
Фермерските хранителни артикули у нас се търсят от ден на ден, най-малко такова е усещането измежду купувачите. Г-н Стоянов, Българският фермерски съюз има ли данни, които да удостоверяват това за предните 1-2 години?
Да, наблюденията на купувачите изцяло съответстват с трендовете, които отчитаме през последните 1-2 години. Данните, с които разполагаме, демонстрират постоянен растеж при търсенето на фермерски хранителни артикули, изключително измежду консуматори, които търсят чисти, натурални и локално създадени храни. Това се вижда както в нарастването на продажбите на фермерските пазари и профилираните магазини, по този начин и в възходящия брой семейства, които се ориентират към директни покупки от производители.
Освен това, засиленият интерес към фермерските артикули се отразява и в развиването на разнообразни начинания за къси вериги за доставка, както и в възходящото доверие към българските производители.
Потребителите от ден на ден ценят прозрачността на индустриалния развой и обезпеченото качество , което фермерските артикули оферират.
В тази връзка, от кои райони на страната браншовата организация има повече членове и производители на какви артикули са те?
Нашите членове са от цяла България и съставляват необятен набор от селскостопански производства. В другите райони на страната се следи специализация съгласно естествените дадености - да вземем за пример, в Южна България имаме мощно развито зарзаватчийство и лозарство, до момента в който в Северна България са съсредоточени повече зърнопроизводители и животновъди.
Производителите, които членуват в Българския фермерски съюз , се занимават с развъждане на плодове и зеленчуци, произвеждане на мед, млечни артикули и месо. Освен това имаме и членове, които работят в областта на преработката на храни, рибарството и аквакултурите, винопроизводството и други земеделски действия.
Тази необятна представителност ни разрешава да работим за ползите на всички фермери и да подкрепяме развиването на българското земеделие като цяло.
Г-н Стоянов, какви са най-големите проблеми на българските фермери понастоящем по Ваше виждане? Държавата може ли да помогне за решаването им?
За страдание, проблемите на българските фермери са в действителност доста и изискват незабавни решения. Сред главните провокации са:
Проблемите с напояването - дефицитът на вода и остарялата инфраструктура вършат земеделието по-рисково и по-скъпо.
Липсата на пазар , изключително за по-малките производители - достъпът до огромните търговски вериги е сложен, а неналичието на ефикасни къси вериги на доставка лимитира опциите на фермерите да доближат непосредствено до потребителите.
Вносът на артикули от трети страни - артикули, които не дават отговор на европейските стандарти за качество и сигурност, влизат на нашия пазар на по-ниски цени, поставяйки българските производители в неравностойна конкуренция.
Тежките условия , наложени от Европейски Съюз - въпреки да са ориентирани към възстановяване на стандартите, постоянно слагат спомагателна финансова и административна тежест върху фермерите, без съответните механизми за поддръжка.
Административната тежест - бюрократичните условия постоянно са прекомерно комплицирани и времеемки, изключително за дребните стопанства.
Липсата на работна ръка - земеделският бранш страда от дефицит на квалифицирани фрагменти, като младежите все по-рядко избират да се занимават със селско стопанство.
Според нас, страната може и би трябвало да има дейна роля в решаването на тези проблеми . Това би могло да стане посредством: вложения в напоителни системи, улеснение на административните процедури, субсидиране на дребните и междинните фермери, отбрана на вътрешния пазар и стимулиране на младежите да се занимават със земеделие.
Освен това, развиването на кооперативи и къси вериги за доставки би помогнало на производителите да получават по-добри цени за своите артикули, а на потребителите би осигурило достъп до качествена локална храна.
Фермерските пазари ( навън ) се радват на все по-голяма известност. А допустимо ли е те да се провеждат на повече места и по-често?
Развитието на фермерските пазари е една от нашите съществени дела, тъй като те са главно средство за обезпечаване на пазар за производителите и за съкращаване на комерсиалната верига.
Нашата цел е да дадем опция на повече фермери да оферират продукцията си непосредствено на потребителите , като по този метод се подсигурява по-добро качество, обективни цени и поддръжка за българското земеделие.
Вече сме организирали фермерски базари под формата на изложби, като част от начинания, подкрепени от Министерството на земеделието. Това е доказателство, че този модел работи и че има огромен интерес както от страна на производителите, по този начин и от потребителите.
Апелираме за още по-сериозна поддръжка от страната в тази тенденция - посредством улеснение на административните процедури за образуване на фермерски пазари, даване на подобаващи местоположения и финансова поддръжка за дребните производители. Убедени сме, че с верните ограничения тези пазари могат да станат по-чести, да се организират допълнително обитаеми места и да имат още по-важна роля в развиването на българското земеделие.
Цените на храните на фермерските пазари са доста положителни по отношение на качеството, евентуално в огромна степен поради неналичието на междинни прекупвачи. Имате ли усещания при кои типове артикули разликата в цените на фермерските артикули и тези в огромните магазини е най-голяма?
Да, точно неналичието на междинни прекупвачи дава опция на фермерските пазари да се оферират артикули с високо качество на обективни цени както за производителя, по този начин и за потребителя.
Наблюденията ни демонстрират, че най-голяма разлика в цените по отношение на огромните търговски вериги се следи при млечните артикули, меда, пресните плодове и зеленчуци, както и при месото и месните деликатеси .
Например, обичайните фермерски сирена и кашкавали постоянно са на по-достъпни цени по отношение на аналогичните висококачествени артикули в магазините, а в това време са създадени по обичайни способи, без добавки и консерванти.
При меда също има основна разлика - фермерските производители оферират чист пчелен мед непосредствено от пчелина, незамърсен, до момента в който в комерсиалните вериги постоянно се намират смеси или вносни други възможности с по-ниско качество.
Същото важи и за сезонните плодове и зеленчуци - на фермерските пазари те освен са по-пресни и с по-добър усет, само че и постоянно са на по-конкурентни цени, тъй като фермерите не заплащат високи търговски надценки.
Г-н Стоянов, Фермерският съюз обмислял ли е концепцията да бъдат основани верига магазини и /или да има запазена марка на фермерските артикули на организацията?
Да, обмисляли сме тази концепция и считаме, че основаването на верига магазини за фермерски артикули, както и запазена марка на организацията , биха били значими стъпки за развиването на бранша.
Една такава самодейност би разрешила на производителите по-лесен достъп до пазара и по-добра известност на техните артикули, а на потребителите - гаранция за качество и генезис.
Разбира се, това е обвързвано с редица провокации, в това число логистика, узаконяване и поддръжка от институциите. Но ние продължаваме да търсим благоприятни условия за развиване в тази посока, тъй като имаме вяра, че сходна стъпка ще бъде в изгода както на фермерите, по този начин и на българските консуматори.
Много хора свързват фермерските артикули и с чисто произвеждане, т.е. считат се от категорията на биопродуктите - може ли в действителност да се прави такова съпоставяне?
Наистина, доста хора свързват фермерските артикули с биопродуктите, само че сред тях има основна разлика, която е и нормативно регламентирана. Биопродуктите са създадени според строги стандарти, които изключват използването на синтетични торове, пестициди и на ГМО, както и подлежат на особено узаконяване.
В същото време, фермерските артикули, въпреки и не постоянно със документ за " био ", се отличават с високо качество, прохлада и достоверност. Те идват непосредствено от стопанствата, постоянно са създадени по обичайни способи и без всеобщата индустриална обработка, присъща за огромните търговски вериги. Това значи, че един артикул, излязъл непосредствено от фермата, може официално да не е " био ", само че все пак да е създаден с минимална интервенция и с почитание към природата.
Важно е потребителите да бъдат осведомени за тези разлики, тъй като фермерските храни са скъпи освен поради своя усет и хранителна стойност, само че и поради поддръжката, която обезпечават на локалното земеделие и устойчивото произвеждане.
Понастоящем той е и шеф и едноличен притежател на капитала в " Гебо Консултинг " ЕООД.
Стоянов е магистър по специалността " Финанси ", приключена в Стопанска академия " Димитър Ценов " - Свищов.
Източник:
Фермерските хранителни артикули у нас се търсят от ден на ден, най-малко такова е усещането измежду купувачите. Г-н Стоянов, Българският фермерски съюз има ли данни, които да удостоверяват това за предните 1-2 години?
Да, наблюденията на купувачите изцяло съответстват с трендовете, които отчитаме през последните 1-2 години. Данните, с които разполагаме, демонстрират постоянен растеж при търсенето на фермерски хранителни артикули, изключително измежду консуматори, които търсят чисти, натурални и локално създадени храни. Това се вижда както в нарастването на продажбите на фермерските пазари и профилираните магазини, по този начин и в възходящия брой семейства, които се ориентират към директни покупки от производители.
Освен това, засиленият интерес към фермерските артикули се отразява и в развиването на разнообразни начинания за къси вериги за доставка, както и в възходящото доверие към българските производители.
Потребителите от ден на ден ценят прозрачността на индустриалния развой и обезпеченото качество , което фермерските артикули оферират.
В тази връзка, от кои райони на страната браншовата организация има повече членове и производители на какви артикули са те?
Нашите членове са от цяла България и съставляват необятен набор от селскостопански производства. В другите райони на страната се следи специализация съгласно естествените дадености - да вземем за пример, в Южна България имаме мощно развито зарзаватчийство и лозарство, до момента в който в Северна България са съсредоточени повече зърнопроизводители и животновъди.
Производителите, които членуват в Българския фермерски съюз , се занимават с развъждане на плодове и зеленчуци, произвеждане на мед, млечни артикули и месо. Освен това имаме и членове, които работят в областта на преработката на храни, рибарството и аквакултурите, винопроизводството и други земеделски действия.
Тази необятна представителност ни разрешава да работим за ползите на всички фермери и да подкрепяме развиването на българското земеделие като цяло.
Г-н Стоянов, какви са най-големите проблеми на българските фермери понастоящем по Ваше виждане? Държавата може ли да помогне за решаването им?
За страдание, проблемите на българските фермери са в действителност доста и изискват незабавни решения. Сред главните провокации са:
Проблемите с напояването - дефицитът на вода и остарялата инфраструктура вършат земеделието по-рисково и по-скъпо.
Липсата на пазар , изключително за по-малките производители - достъпът до огромните търговски вериги е сложен, а неналичието на ефикасни къси вериги на доставка лимитира опциите на фермерите да доближат непосредствено до потребителите.
Вносът на артикули от трети страни - артикули, които не дават отговор на европейските стандарти за качество и сигурност, влизат на нашия пазар на по-ниски цени, поставяйки българските производители в неравностойна конкуренция.
Тежките условия , наложени от Европейски Съюз - въпреки да са ориентирани към възстановяване на стандартите, постоянно слагат спомагателна финансова и административна тежест върху фермерите, без съответните механизми за поддръжка.
Административната тежест - бюрократичните условия постоянно са прекомерно комплицирани и времеемки, изключително за дребните стопанства.
Липсата на работна ръка - земеделският бранш страда от дефицит на квалифицирани фрагменти, като младежите все по-рядко избират да се занимават със селско стопанство.
Според нас, страната може и би трябвало да има дейна роля в решаването на тези проблеми . Това би могло да стане посредством: вложения в напоителни системи, улеснение на административните процедури, субсидиране на дребните и междинните фермери, отбрана на вътрешния пазар и стимулиране на младежите да се занимават със земеделие.
Освен това, развиването на кооперативи и къси вериги за доставки би помогнало на производителите да получават по-добри цени за своите артикули, а на потребителите би осигурило достъп до качествена локална храна.
Фермерските пазари ( навън ) се радват на все по-голяма известност. А допустимо ли е те да се провеждат на повече места и по-често?
Развитието на фермерските пазари е една от нашите съществени дела, тъй като те са главно средство за обезпечаване на пазар за производителите и за съкращаване на комерсиалната верига.
Нашата цел е да дадем опция на повече фермери да оферират продукцията си непосредствено на потребителите , като по този метод се подсигурява по-добро качество, обективни цени и поддръжка за българското земеделие.
Вече сме организирали фермерски базари под формата на изложби, като част от начинания, подкрепени от Министерството на земеделието. Това е доказателство, че този модел работи и че има огромен интерес както от страна на производителите, по този начин и от потребителите.
Апелираме за още по-сериозна поддръжка от страната в тази тенденция - посредством улеснение на административните процедури за образуване на фермерски пазари, даване на подобаващи местоположения и финансова поддръжка за дребните производители. Убедени сме, че с верните ограничения тези пазари могат да станат по-чести, да се организират допълнително обитаеми места и да имат още по-важна роля в развиването на българското земеделие.
Цените на храните на фермерските пазари са доста положителни по отношение на качеството, евентуално в огромна степен поради неналичието на междинни прекупвачи. Имате ли усещания при кои типове артикули разликата в цените на фермерските артикули и тези в огромните магазини е най-голяма?
Да, точно неналичието на междинни прекупвачи дава опция на фермерските пазари да се оферират артикули с високо качество на обективни цени както за производителя, по този начин и за потребителя.
Наблюденията ни демонстрират, че най-голяма разлика в цените по отношение на огромните търговски вериги се следи при млечните артикули, меда, пресните плодове и зеленчуци, както и при месото и месните деликатеси .
Например, обичайните фермерски сирена и кашкавали постоянно са на по-достъпни цени по отношение на аналогичните висококачествени артикули в магазините, а в това време са създадени по обичайни способи, без добавки и консерванти.
При меда също има основна разлика - фермерските производители оферират чист пчелен мед непосредствено от пчелина, незамърсен, до момента в който в комерсиалните вериги постоянно се намират смеси или вносни други възможности с по-ниско качество.
Същото важи и за сезонните плодове и зеленчуци - на фермерските пазари те освен са по-пресни и с по-добър усет, само че и постоянно са на по-конкурентни цени, тъй като фермерите не заплащат високи търговски надценки.
Г-н Стоянов, Фермерският съюз обмислял ли е концепцията да бъдат основани верига магазини и /или да има запазена марка на фермерските артикули на организацията?
Да, обмисляли сме тази концепция и считаме, че основаването на верига магазини за фермерски артикули, както и запазена марка на организацията , биха били значими стъпки за развиването на бранша.
Една такава самодейност би разрешила на производителите по-лесен достъп до пазара и по-добра известност на техните артикули, а на потребителите - гаранция за качество и генезис.
Разбира се, това е обвързвано с редица провокации, в това число логистика, узаконяване и поддръжка от институциите. Но ние продължаваме да търсим благоприятни условия за развиване в тази посока, тъй като имаме вяра, че сходна стъпка ще бъде в изгода както на фермерите, по този начин и на българските консуматори.
Много хора свързват фермерските артикули и с чисто произвеждане, т.е. считат се от категорията на биопродуктите - може ли в действителност да се прави такова съпоставяне?
Наистина, доста хора свързват фермерските артикули с биопродуктите, само че сред тях има основна разлика, която е и нормативно регламентирана. Биопродуктите са създадени според строги стандарти, които изключват използването на синтетични торове, пестициди и на ГМО, както и подлежат на особено узаконяване.
В същото време, фермерските артикули, въпреки и не постоянно със документ за " био ", се отличават с високо качество, прохлада и достоверност. Те идват непосредствено от стопанствата, постоянно са създадени по обичайни способи и без всеобщата индустриална обработка, присъща за огромните търговски вериги. Това значи, че един артикул, излязъл непосредствено от фермата, може официално да не е " био ", само че все пак да е създаден с минимална интервенция и с почитание към природата.
Важно е потребителите да бъдат осведомени за тези разлики, тъй като фермерските храни са скъпи освен поради своя усет и хранителна стойност, само че и поради поддръжката, която обезпечават на локалното земеделие и устойчивото произвеждане.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ