Икономистът Георги Стоев: Рисковано е да вярваме, че вече см...
Георги Стоев е макроикономист и ръководител на Тракия Тех - стратегическо звено, което постанова Пловдив като бизнес дестинация. Завършил е Английската гимназия в София и университета на Лувен, Белгия. Автор е на подкаста за икономическо мислене Ex Ante.
- Г-н Стоев, на доктрина стъпките, които България би трябвало да извърви до въвеждане на еврото, са ясни. Мина срокът за двойно обозначаване на цените в левове и евро, даде се гратисен интервал за донастройване на касовите апарати на бизнеса, наказания и санкции са отсрочени до 8 октомври. Дотук виждате ли пробойни в написания проект?
- Не виждам пробойни. Пътят е ясно написан като стъпки и стадии и няма връщане обратно. Специално в областта на обществените финанси виждам обаче едно разпределяне, една неофициална настройка, че щом към този момент сме признати в еврозоната, оттук насетне може да вършим каквото си желаеме. А това не е по този начин. Истината е, че без значение дали сме в или отвън еврозоната, би трябвало да поддържаме избрана фискална дисциплинираност. Пазарите доста бързо могат да санкционират такива като България, които са си повярвали, че към този момент са част от клуба на богатите и на развитите страни, и се държат като демокрации с 200 години история.
- Улеснени ли са хората, като виждат етикетите в евро и левове? Първоначално объркването беше огромно. И няма ли да заплати бизнесът висока цена за въвеждането на еврото, която по-късно ще трансферира към потребителите?
- Разходите на бизнеса не са непредвидени. И всички, които поддържат процеса, са приели, че това е част от цената, която би трябвало да платим, с цел да сме част от Европейски Съюз и еврозоната. Но аз не преставам да си мисля, че страната можеше да направи този развой още по-лесен, най-много за дребния бизнес.
- Как?
- За жителите има някаква осведомителна акция, банките също разпращат разяснителни бюлетини, магазините изписват две цени, с цел да свикнем с новата валута. Но когато става дума за бизнеса и използване на ново законодателство и регулации, то
държавата би трябвало повече да оказва помощ, в сравнение с да основава грижи и разноски.
Не ми се желае да имам вяра, че еврозоната може да бъде употребена като мотив за нови безсмислени условия и извиване на ръцете на дребни и междинни бизнеси.
- Защо мислите по този начин? Докато на бизнеса новите правила му наподобяват като „ бухалка “, на средностатистическия човек поръчката, която дава страната „ Ние ще направляваме цените и няма да позволим те да се вдигнат “, звучи успокоително.
- Няма по какъв начин да чакаме средностатистическият българин да е квалифициран по стопанска система. Ето по тази причина той мъчно ще си показа, че когато сложиш таван в цената на хляба да вземем за пример, има риск той да изчезне от магазините. Като го преживееш, тази поредност от случки наподобява много елементарна и разумна. Но в актуалната обстановка да успееш да обясниш на политиците, че в бъдеще време това може да се случи поради техните дейности, изисква много повече старания.
Редно е политиците да си създадат домашното и когато оферират някакви промени и дават нови пълномощия на всевъзможни държавни организации, да могат да плануват къде може да избие този бушон. Истината е, че професионалните политици, тези, които са дълго време в Народното събрание, е редно към този момент да са се научили, че политическите решения водят до някакви последици. При това не всеки път цветя и рози. За страдание, не виждам такова узряване в ръководещата партия ГЕРБ и техните сътрудници в ръководството. А в случай че се стигне до обстановка, в която хората няма да могат да си купят самун или кашкавал от магазина, на идващите избори
ще пострадат точно партиите, които са предложили тези промени.
Така че би трябвало да има мощна мотивация в съдружните сътрудници да не се вършат нелепости. Кой тъкмо ги съветва? Те не го ли слушат? Самите съветници ли са слаби? Или нямат икономисти? За нито едно от изброените неща нямам доверие да е истина.
- Тоест Вие смятате, че трябват някакви по-меки ограничения за надзор на цените? Аз персонално, както и доста други хора към мен, се тормозя, че цените ще се подвигат предплатено преди 1 януари с оправданието „ еврозона “. Не се тормозя от самото превалутиране, то ще е тъкмо.
- Говорите ми за обстановка, в която примерно влизате в супермаркета през август и купувате олио за 4 лв.. И същото това олио през октомври към този момент е 5.50 лв.. В подобен случай късият отговор на този въпрос е, че евентуално ще има търговци, които ще се опитат да употребяват конюнктурата, с цел да извиват ръцете на потребителите. Добрата вест е, че нормално конкуренцията ги санкционира. Наясно съм, че хората у нас всеобщо не имат вяра на конкуренцията, само че това е най-първият предпазен механизъм на пазара. Не е мъчно просто да отидете да си вършиме покупките на друго място.
- Г-н Стоев, на доктрина стъпките, които България би трябвало да извърви до въвеждане на еврото, са ясни. Мина срокът за двойно обозначаване на цените в левове и евро, даде се гратисен интервал за донастройване на касовите апарати на бизнеса, наказания и санкции са отсрочени до 8 октомври. Дотук виждате ли пробойни в написания проект?
- Не виждам пробойни. Пътят е ясно написан като стъпки и стадии и няма връщане обратно. Специално в областта на обществените финанси виждам обаче едно разпределяне, една неофициална настройка, че щом към този момент сме признати в еврозоната, оттук насетне може да вършим каквото си желаеме. А това не е по този начин. Истината е, че без значение дали сме в или отвън еврозоната, би трябвало да поддържаме избрана фискална дисциплинираност. Пазарите доста бързо могат да санкционират такива като България, които са си повярвали, че към този момент са част от клуба на богатите и на развитите страни, и се държат като демокрации с 200 години история.
- Улеснени ли са хората, като виждат етикетите в евро и левове? Първоначално объркването беше огромно. И няма ли да заплати бизнесът висока цена за въвеждането на еврото, която по-късно ще трансферира към потребителите?
- Разходите на бизнеса не са непредвидени. И всички, които поддържат процеса, са приели, че това е част от цената, която би трябвало да платим, с цел да сме част от Европейски Съюз и еврозоната. Но аз не преставам да си мисля, че страната можеше да направи този развой още по-лесен, най-много за дребния бизнес.
- Как?
- За жителите има някаква осведомителна акция, банките също разпращат разяснителни бюлетини, магазините изписват две цени, с цел да свикнем с новата валута. Но когато става дума за бизнеса и използване на ново законодателство и регулации, то
държавата би трябвало повече да оказва помощ, в сравнение с да основава грижи и разноски.
Не ми се желае да имам вяра, че еврозоната може да бъде употребена като мотив за нови безсмислени условия и извиване на ръцете на дребни и междинни бизнеси.
- Защо мислите по този начин? Докато на бизнеса новите правила му наподобяват като „ бухалка “, на средностатистическия човек поръчката, която дава страната „ Ние ще направляваме цените и няма да позволим те да се вдигнат “, звучи успокоително.
- Няма по какъв начин да чакаме средностатистическият българин да е квалифициран по стопанска система. Ето по тази причина той мъчно ще си показа, че когато сложиш таван в цената на хляба да вземем за пример, има риск той да изчезне от магазините. Като го преживееш, тази поредност от случки наподобява много елементарна и разумна. Но в актуалната обстановка да успееш да обясниш на политиците, че в бъдеще време това може да се случи поради техните дейности, изисква много повече старания.
Редно е политиците да си създадат домашното и когато оферират някакви промени и дават нови пълномощия на всевъзможни държавни организации, да могат да плануват къде може да избие този бушон. Истината е, че професионалните политици, тези, които са дълго време в Народното събрание, е редно към този момент да са се научили, че политическите решения водят до някакви последици. При това не всеки път цветя и рози. За страдание, не виждам такова узряване в ръководещата партия ГЕРБ и техните сътрудници в ръководството. А в случай че се стигне до обстановка, в която хората няма да могат да си купят самун или кашкавал от магазина, на идващите избори
ще пострадат точно партиите, които са предложили тези промени.
Така че би трябвало да има мощна мотивация в съдружните сътрудници да не се вършат нелепости. Кой тъкмо ги съветва? Те не го ли слушат? Самите съветници ли са слаби? Или нямат икономисти? За нито едно от изброените неща нямам доверие да е истина.
- Тоест Вие смятате, че трябват някакви по-меки ограничения за надзор на цените? Аз персонално, както и доста други хора към мен, се тормозя, че цените ще се подвигат предплатено преди 1 януари с оправданието „ еврозона “. Не се тормозя от самото превалутиране, то ще е тъкмо.
- Говорите ми за обстановка, в която примерно влизате в супермаркета през август и купувате олио за 4 лв.. И същото това олио през октомври към този момент е 5.50 лв.. В подобен случай късият отговор на този въпрос е, че евентуално ще има търговци, които ще се опитат да употребяват конюнктурата, с цел да извиват ръцете на потребителите. Добрата вест е, че нормално конкуренцията ги санкционира. Наясно съм, че хората у нас всеобщо не имат вяра на конкуренцията, само че това е най-първият предпазен механизъм на пазара. Не е мъчно просто да отидете да си вършиме покупките на друго място.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ