Геотермалната енергия: България има ресурс и нужда. Ще се възползваме ли?
Георги Стефанов е специалист по климат, енергийни политики и зелена стопанска система с над 20 години опит в устойчивия преход към нисковъглеродна стопанска система. Ръководил е климатичната и енергийна стратегия на WWF България (2008-2021 г.) и е бил шеф на кабинета на вицепремиера по климатични политики (2022-2023 г.). Активно взе участие в европейските климатични политики, в това число Зелената договорка и декарбонизацията на промишлеността. Член е на управителния съвет на Българска асоциация геотермална сила (БАГЕ). Преподава в Нов български университет и Софийския университет ‘Климент Охридски ”.
Геотермалната сила към този момент е стопански конкурентна – разноските ѝ са съпоставими с тези на въглищните и газовите централи, написа Георги Стефанов за " Климатека ".
Потенциалът на тази технология в Европейски Съюз е забележителен – над 300 TWh произвеждане годишно, което е почти 42% от настоящето произвеждане от въглища и газ.
За разлика от променливите източници, тя обезпечава непрекъсната базова мощ и способства за стабилността на електроенергийната система. Това я трансформира в запас със редовно значение.
Въпросът към този момент не е дали технологията работи, а по какъв начин ще бъде позиционирана в енергийния микс.
България разполага с удобни геоложки условия, които разрешават конкурентни и предвидими цени.
За да трансформира този капацитет в действителен стопански резултат, страната ни би трябвало да направи стратегически избор – да сложи геотермалната сила измежду целите на националната си енергийна политика.
Геотермалната сила към този момент може да обезпечава конкурентна електрическа енергия в мащаб, който покрива забележителна част от потребностите на Европа и е съпоставим с този на въглищните централи. Това демонстрира последният отчет на енергийния изчерпателен център Ember от февруари 2026 година „ Горещата тематика: геотермалната сила в Европа “ (Hot stuff: geothermal energy in Europe).
Въпросът към този момент не е дали технологията работи, а по какъв начин ще бъде позиционирана в енергийния микс на Европа и България.
Какви са изгодите от геотермалната сила?
Това е единствената възобновима технология, която може да създава електрическа енергия непрекъснато и спомага мрежата да поддържа постоянна периодичност и да работи надеждно. Именно по тази причина тя играе ролята и на базова енергийна мощ.
Геотермалната сила не изисква импорт на фосилни горива и не е изложена на интернационалните ценови шокове. В подтекста на увеличаващите се военни спорове и напрежение по световните енергийни направления, които непосредствено въздействат върху цените на газа, петрола и електрическата енергия, развиването на локални енергийни запаси се трансформира в детайл от националната сигурност. Геотермалната сила може да способства точно за такава по-голяма енергийна автономност.
Геотермалната сила не е изложена на цената на въглеродните излъчвания, което ѝ дава преимущество пред въглищните и газовите централи и обезпечава по-голяма ценова предвидимост в настоящ и в дълготраен проект.
Освен това забележителна част от софтуерната верига се създава в Европа – от сондажните услуги до инженерните решения – което основава вътрешна индустриална добавена стойност и понижава зависимостта от вноса на енергийни решения и технологии.
Тази композиция от ценова резистентност, регулаторна непоклатимост и дарба за непрекъснато базово произвеждане я отличава от останалите възобновими източници. Геотермалната сила към този момент следва да се преглежда не като допълваща технология, а като запас със редовно значение.
Какви са последните данни за Европа?
След софтуерните характерности на геотермалната сила, следва да забележим по какъв начин наподобява действителната картина в Европа през днешния ден – в цифри, мощности и планове.
Големият капацитет
При разноски под 100 евро за мегаватчас (MWh) – равнище, сходно с това на въглищните и газовите централи – геотермалната сила може да обезпечи към 50 гигавата (GW) мощ в Европа. От тях почти 43 GW са реалистично използвани в страните от Европейски Съюз.
Тъй като геотермалните централи могат да работят съвсем непрестанно, сред 75 до 95% от коефициента на потребление на конфигурираната мощ, те имат капацитета да създават над 300 тераватчаса (TWh) електрическа енергия годишно. С други думи – задоволително електричество за десетки милиони европейски семейства или близо половината от тока (42%), който създават въглищните и газовите централи в Европейски Съюз за 2025 година Геотермалната сила към този момент има капацитет, съпоставим с огромна част от обичайна базова генерация, основана на изкопаеми горива.
Все повече страни в Европа с от ден на ден геотермални планове
Днес в Европа работят 147 геотермални електроцентрали, които създават към 20 TWh електрическа енергия годишно. Производството към момента е съсредоточено главно в Турция, Италия и Исландия, само че секторът последователно се уголемява.
Геотермална електрическа енергия към този момент се създава и в Хърватия, Франция, Германия, Унгария, Австрия и Португалия, а нови планове се развиват в Белгия, Словакия и прилежаща Гърция. Успоредно към 50 централи са в друг стадий на създаване или обмисляне, което демонстрира устойчива наклонност към разгръщане на бранша. Това от своя страна води до понижаване на вложенията на киловат конфигурирана мощ.
Тази наклонност отсъства в отчета на Ember, само че е действителен факт на пазара на новите геотермални планове. За нея установяват точно фирмите, които построяват такива обекти през последните 2-3 години. Паралелно с това анализите демонстрират забележителен геотермален капацитет, изключително в Централна и Източна Европа. Най-големият стопански конкурентен капацитет (под прага от 100 €/MWh) е разпознат в Унгария – към 28 GW, следвана от Турция с близо 6 GW. Държавите, които през последното десетилетие са развили този енергиен сегмент, са потвърдили огромния си капацитет. В забележителна част от останалите страни процесът на изследване и удостоверение се случва сега, какъвто е казусът и с България.
Това значи, че страни с обичайно въглищна енергетика и с индустриална традиция разполагат с действителна опция последователно да заменят част от тази базова генерация със личен вътрешен запас.
Фиг. 1: Инсталирана геотермална мощ по страни (MW), в това число настоящи и строящи се централи / Източник: EMBER по данни от EGEC’s Market Report, 2024 година
Технологичният пробив уголемява геотермалния капацитет
Този капацитет не е инцидентен. Напредъкът в сондажните технологии и ръководството на геотермалните резервоари към този момент разрешава стопански дейно произвеждане и отвън обичайните високотемпературни зони. Това уголемява географския обсег на технологията и я прави използвана допълнително страни.
Паралелно с това забележителна част от производството и снабдяването с технологии и артикули – от сондажните действия до построяването на централите – се развива в Европа. Така геотермалната сила последователно се трансформира освен в енергиен, само че и в систематичен детайл на европейската индустриална политика.
Очакваната на 19-ти май т.г. “Европейска тактика и проект за деяние в региона на геотермалната сила – за конкурентоспособна, сигурна и налична Европа ” ще затвърди тази посока.
В този европейски подтекст разумно поражда въпросът какъв е капацитетът на нашата страна.
България има действителен геоложки капацитет
България разполага с действителен геоложки капацитет за развиване на геотермална сила. Страната ни има забележителен размер насъбрана геоложка информация, която демонстрира удобни температурни условия при достижими сондажни дълбочини. Това значи, че ресурсът не е предполагаем, а механически наличен.
Според експертните оценки на Българската асоциация по геотермална сила (БАГЕ), при наличния капацитет себестойността на геотермалната електрическа енергия в България може да бъде по-ниска от междинната за Европейски Съюз. При настоящи пределни разноски на въглищните и газовите централи в диапазона 90–150 €/MWh, геотермалната сила към този момент не е „ опция “, а стопански обосновано, базово енергийно решение с предвидим ценови профил.
Това има директно значение за страната ни. В изискванията на промяна на въглищните райони, България се нуждае от лична нисковъглеродна базова мощ, която да обезпечава непоклатимост на системата и конкурентни цени. Геотермалната сила може да извърши тъкмо тази роля.
Въпросът към този момент не е софтуерен, а стратегически.
България може да включи геотермалната сила като приоритет в енергийната си тактика. Това би означавало повече от диверсификация на източниците. То би повишило индустриалната конкурентоспособност, би осигурило по-предвидими цени на електрическата енергия, би привлякло нови вложения и би понижило зависимостта от въглища и газ – както за произвеждане на електрическа сила, по този начин и за рационализация и декарбонизация на централните топлофикационни мощности.
Докладът на Ember демонстрира, че прозорецът за сходно позициониране към този момент е отворен, остава в България да приоритизираме тази тематика. В условия на нестабилни интернационалните енергийни пазари сходна стъпка има и измерение на национална сигурност, а плануваните нови финансови принадлежности на Европейски Съюз за интервала 2028-2034 година сигурно ще бъдат ориентирани точно в тази посока.
