Георги Стефанов: Необходима е скоропостижна адаптация за управление на риска от природни катастрофи
Георги Стефанов – експерт " Климат и енергетика “, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Пожарът в граничната планина Славянка доближи до България. Смут настана и към Община Струмяни поради пожар още веднъж. Там се задейства системата BG-ALERT, предизвестие за евакуация. Френските самолети, които бяха до граничната планина, отидоха в Община Струмяни, пренасочиха ги. Гасенето на огъня по въздух към този момент стартира. Целта е да не се позволява ескалиране, нещата са като че ли под надзор. Такава е информацията, с която разполагаме. Сега да ви запитвам първо, какви са особеностите на българската територия, която бе обхваната от граничната планина Славянка, там пожара, който се разпростра в Гърция, и доближи до нашата страна?
Планината Славянка е всеобщо непозната на българина. Най-лесно мога да я оприлича като Малкия Пирин. Той е последната територия на Рило-Пиринския масив с такива алпийски територии и на първо място е доста скъп за биоразнообразието и природата територия от двете страни на границата. Разбира се заради обстоятелството, че е било гранична зона, ние всички видяхме, че това е една зона, която с изключение на, че е неповторима, тя е сложна и за преход, за прекосяване, и също по този начин е минирана, което провокира едни характерни особености на това, че не може по естествен метод пожарникарите и горските да преодолеят предизвикването. И по тази причина в действителност те се пробват пожара да го принизят, да слезе в низините елементи на планината, където в действителност могат по-активно да се намесят с други средства.
Вече имаше гърмежи на мини, извинявайте, че ви преустановявам, само че имаше гърмежи на мини, които прекратиха потушаването на пожара в планината Славянка.
Да, неразбираемо е най-малко за мен по кое време и по какъв начин тези мини са попаднали в тази погранична зона, за какво не са картирани, за какво не са отстранени. И изобщо в 2024 година, откакто към този момент 16 години сме в Европейския съюз, по какъв начин това изобщо е оставено. Но както доста други проблеми в България, по този начин и този е един от неглижираните най-вероятно. Не мога да пояснявам, това са военни въпроси. Но в подтекста на пожарите бих желал да подигна един доста сензитивен, сензитивен въпрос, и това е летателната техника и потенциала, с която България разполага. Ние всички знаем, че имаме два хеликоптера, един " Кугар “ и един съветски, с които в действителност гасим пожари. И тук идва един въпрос в този момент: за какво единствено два, при изискване, че имаме близо 20 хеликоптери на въоръжение, за какво единствено два използваме? Ще напомня на слушателите на Радио " Фокус “, че при две седмици през ефира на Радио " Фокус “ аз насочих зов България да се възползва за първи път и да желаяме помощ от Механизма на гражданска отбрана, и популярност Богу, това се случи, на която база в действителност към този момент имаме помощ от повече от 10 дни от самолети, хеликоптери.
Но главният въпрос остава неотговорен, и той е: докога българските управляващи в подтекста на Министерството на вътрешните работи, в подтекста и на Министерството на защитата, не могат да намерят нужните средства, с цел да преодоляваме пожарите допустимо по-бързо. Така, както и с здравната помощ, по този начин и с пожарите – колкото по-бързо когато един пожар възникне, той се обезврежда, толкоз по-малкото са неговите въздействия и толкоз по-малък е рискът за неговото бързо разпространяване. Спецификата на България в този район е, че ние се намираме от северната страна на тези планински масиви, в това число и от северозападната страна на Македония, тъй като в Северната Македония също горят огромни пожари, които минават през нашата граница, споменахме към този момент за Струмяни. И нашата територия е по-лесиста, т.е. има по-голяма растителност. И в този момент, когато виждаме едни такива сръхгорещи интервали, третата топлота вълна доникъде на лятото, съвсем никакви превалявания за последните месеци, горещо лято…
Но пък вятър, съществуване на вятър, който способства за разпространението на пламъците.
Да, ставаме очевидци на една злополука, с която с нужните сили и запаси българските управляващи не могат да се оправят. И това още веднъж за следващ път демонстрира нуждата от скоропостижна акомодация на цялата българска стопанска система и страна в подтекста на ръководство на риска от тези естествени произшествия. Без значение дали приказваме за преваляванията и наводненията, които бяха предходната година, или приказваме за сушите и пожарите, очевидно от тук нататък ще сме очевидци на все по-чести проявления на тези естествени катаклизми, и това единствено ще потвърждава, че когато сме неподготвени, ще плащаме доста висока цена. И по този начин, тъй като споменахте политиките – да, ние се възползвахме от Механизма за гражданска отбрана, в този момент на второ място е да оборудваме всичките ние хеликоптери с тези кофи, които гасят, а освен два от тях. Само да кажа, една кофа коства 20 хиляди $ – по-евтино от една кола. И да напомня какъв брой милиони се дават непрестанно защо ли не е в тези структури, милиони и милиарди. Така че 20 хиляди $ за една кофа за един хеликоптер, с цел да може да имаме повече от два, с цел да реагираме по-бързо.
Въобще не би трябвало да ги разясняваме в бюджета, това са жълти стотинки в бюджета на тези две ведомства, които спомняхме – Министерство на вътрешните работи и Министерството на защитата. И на трето място обаче да кажем, че единствено това не е задоволително. Изключително належащо е цялото българско общество, всички ние като жители, да сложим още веднъж въпроса за катастрофичния пул, т.е. да стартираме да генерираме средства, които са на правилото на застраховката " Гражданска отговорност “ или на Сребърния фонд в опазването на здравето, в действителност ние да имаме задоволително средства за възобновяване при едни такива естествени бедствия, без значение пожари или наводнения, тъй като предходната година бяха наводненията по това време, а в този момент са пожарите. Не е необикновено да дойдат още веднъж наводненията, тъй като всички знаем, че на база на високите температури водите в Черно море и изобщо в Адриатика са по-високи, надлежно има огромни изпарения, което е причина за огромни наводнения в последващите седмици и месеци.
Важно е да отбележим, че в действителност механизма за гражданска отбрана беше задействан, с цел да може българските пожарникари и горските чиновници, доброволците да се оправят с огнените стихии. Г-н Стефанов казахте, че значими решения и политики би трябвало да бъдат приложени в България. Знаем, през днешния ден започнаха диалозите сред " ИТН “, които получиха третият мандат, и останалите партии. Първи с тях се срещна представител на самостоятелните депутати, които застанаха за Ивелин Михайлов от някогашната към този момент партия " Величие “. Г-жа Красимира Катинчарова отиде на среща с " ИТН “. Казвам ви всичко това, тъй като тя стартира диалог, обвързван с енергийната политика в България, по-конкретно у плана АЕЦ " Белене “ и опцията за размразяването на този план. От своя страна обаче, Тошко Йорданов от " ИТН “ и сподели, че надали не не схваща какво се случва в страната. Смятате ли, че енергийните тематики, изобщо оправянето с естествените бедствия би трябвало да бъдат сложени преди всичко в България като политики и държание от страна на политиците?
Да, несъмнено, би трябвало да бъдат сложени, защото бранш " Енергетика “, по този начин, както е по света, по този начин и в България, е главният извършител на покачването на световните температури в резултат на големите количества въглероден диоксид, отделени при изгарянето на въглища, нефт и газ. За България този % е близо 90% от въглеродния диоксид е обособен от въглищата и близо 50% от всички парникови излъчвания. В този смисъл ние с цел да осъществим своите отговорности, би трябвало да преглеждаме и да, нуклеарната сила е едно междинно решение, само че тя сигурно не е бързо и е прекомерно скъпо решение. И планът АЕЦ " Белене “ към този момент няколко милиарда, мисля че 3-4 милиарда отпътуваха без никакъв резултат. В този смисъл не трябва да гледаме, че това е панацея за българската сила – не е. Ядрената сила е да вземем за пример 4-5 пъти по-скъпа сила от възобновимите енергийни източници и 3 пъти по-скъпа от геотермалната сила, която също е базова енергийна мощ и по същия метод може да създава електрическа сила като АЕЦ, единствено че е 3 пъти по-евтина и се построява за 3-4 пъти по-кратко време, в сравнение с един АЕЦ. И тук идва икономическата парадигма: за какво би трябвало да строим един АЕЦ, откакто има 3-4 пъти по-евтини технологии? Това е един въпрос, който всички ние в България би трябвало да сложим съответно. И да, това важи в това число и за АЕЦ " Козлодуй “, и в това число и за старите въглищни мощности. И не на последно място е, нали, ние би трябвало да разберем, че енергийният пазар и енергийният свят се трансформира, и че хората стават от просто потребители към този момент стават и производители. Една друга сфера и една друга област, която би трябвало да развиваме. И всичко това стои на дневен ред. Но сигурно рестартирането на АЕЦ " Белене “ не стои на дневен ред изобщо. Това, което същина госпожа Катинчарова би трябвало да проумее е, че вятърната сила е извънредно нужна да се случи във България, тъй като тя е един доста прочут, най-малко в експертните среди, в които и аз работя, като съперник на възобновимите енергийни източници. Така че общо взето този въпрос бих го завършил тук, защото не стои на дневен ред изобщо в действителност.
Българската страна казахте, че има потребност от нови средства за по-адекватно надали не мониториране и гасене на пожарите, връщам ви още веднъж към тази тематика, от кое място обаче, господин Стефанов, да бъдат подсигурени съгласно вас тези средства и изобщо този потенциал? Вие казахте, че имаме 20 самолета, нужни са обаче да бъдат оборудвани, само че не са оборудвани.
Такива средства могат да бъдат открити от доста места. Извън средствата по оперативните стратегии, по Плана за възобновяване, по които има стотици милиони и милиарди средства за решения, съответно в това число и за бранша за превъзмогване на пожарите, има такива средства от Програмата по околна среда отпуснати, близо 170 милиона, също по Плана за възобновяване постоянно могат да се изискат. Отделно има и европейски изключителни фондове, които дават на годишна база по 600 милиона сега за взаимно закупуване. Т.е. да вземем за пример България, Гърция и Македония може да създадат взаимен план отвън всевъзможни настоящи бюджети, с цел да се обезпечи целево покриване. Защото както виждаме пожарите към този момент са трансгранични – горят от двете страни на границите и пожарът не признава териториална и географска граница, той гори там, където има потребност, и надлежно гасенето му би трябвало да бъде координирано сред две страни. Значи пари има.
Отделно са и националните бюджети, които дълги години не дават задоволително средства. Но тук идва и огромният въпрос: ние имаме ли задоволително средства, с цел да покриваме потребностите? Защото, когато създадем простата сметка какъв брой пари са поискали да вземем за пример общините за погасяване на провокираните от естествените произшествия последствия върху инфраструктура, излиза наяве, че България няма. И една елементарна сметка, още веднъж на равнище в Европа – всяко едно евро, вложено в предварителна защита, икономисва 13 евро. Т.е. ние би трябвало да мислим превантивно и да разпланираме разходване на бюджета превантивно, с цел да не се случва по-късно тези 13 евро на всяко евро, което не сме намерили. Така че пари има, въпросът е на рационално изчисление и мислене в тази посока.
Пожарът в граничната планина Славянка доближи до България. Смут настана и към Община Струмяни поради пожар още веднъж. Там се задейства системата BG-ALERT, предизвестие за евакуация. Френските самолети, които бяха до граничната планина, отидоха в Община Струмяни, пренасочиха ги. Гасенето на огъня по въздух към този момент стартира. Целта е да не се позволява ескалиране, нещата са като че ли под надзор. Такава е информацията, с която разполагаме. Сега да ви запитвам първо, какви са особеностите на българската територия, която бе обхваната от граничната планина Славянка, там пожара, който се разпростра в Гърция, и доближи до нашата страна?
Планината Славянка е всеобщо непозната на българина. Най-лесно мога да я оприлича като Малкия Пирин. Той е последната територия на Рило-Пиринския масив с такива алпийски територии и на първо място е доста скъп за биоразнообразието и природата територия от двете страни на границата. Разбира се заради обстоятелството, че е било гранична зона, ние всички видяхме, че това е една зона, която с изключение на, че е неповторима, тя е сложна и за преход, за прекосяване, и също по този начин е минирана, което провокира едни характерни особености на това, че не може по естествен метод пожарникарите и горските да преодолеят предизвикването. И по тази причина в действителност те се пробват пожара да го принизят, да слезе в низините елементи на планината, където в действителност могат по-активно да се намесят с други средства.
Вече имаше гърмежи на мини, извинявайте, че ви преустановявам, само че имаше гърмежи на мини, които прекратиха потушаването на пожара в планината Славянка.
Да, неразбираемо е най-малко за мен по кое време и по какъв начин тези мини са попаднали в тази погранична зона, за какво не са картирани, за какво не са отстранени. И изобщо в 2024 година, откакто към този момент 16 години сме в Европейския съюз, по какъв начин това изобщо е оставено. Но както доста други проблеми в България, по този начин и този е един от неглижираните най-вероятно. Не мога да пояснявам, това са военни въпроси. Но в подтекста на пожарите бих желал да подигна един доста сензитивен, сензитивен въпрос, и това е летателната техника и потенциала, с която България разполага. Ние всички знаем, че имаме два хеликоптера, един " Кугар “ и един съветски, с които в действителност гасим пожари. И тук идва един въпрос в този момент: за какво единствено два, при изискване, че имаме близо 20 хеликоптери на въоръжение, за какво единствено два използваме? Ще напомня на слушателите на Радио " Фокус “, че при две седмици през ефира на Радио " Фокус “ аз насочих зов България да се възползва за първи път и да желаяме помощ от Механизма на гражданска отбрана, и популярност Богу, това се случи, на която база в действителност към този момент имаме помощ от повече от 10 дни от самолети, хеликоптери.
Но главният въпрос остава неотговорен, и той е: докога българските управляващи в подтекста на Министерството на вътрешните работи, в подтекста и на Министерството на защитата, не могат да намерят нужните средства, с цел да преодоляваме пожарите допустимо по-бързо. Така, както и с здравната помощ, по този начин и с пожарите – колкото по-бързо когато един пожар възникне, той се обезврежда, толкоз по-малкото са неговите въздействия и толкоз по-малък е рискът за неговото бързо разпространяване. Спецификата на България в този район е, че ние се намираме от северната страна на тези планински масиви, в това число и от северозападната страна на Македония, тъй като в Северната Македония също горят огромни пожари, които минават през нашата граница, споменахме към този момент за Струмяни. И нашата територия е по-лесиста, т.е. има по-голяма растителност. И в този момент, когато виждаме едни такива сръхгорещи интервали, третата топлота вълна доникъде на лятото, съвсем никакви превалявания за последните месеци, горещо лято…
Но пък вятър, съществуване на вятър, който способства за разпространението на пламъците.
Да, ставаме очевидци на една злополука, с която с нужните сили и запаси българските управляващи не могат да се оправят. И това още веднъж за следващ път демонстрира нуждата от скоропостижна акомодация на цялата българска стопанска система и страна в подтекста на ръководство на риска от тези естествени произшествия. Без значение дали приказваме за преваляванията и наводненията, които бяха предходната година, или приказваме за сушите и пожарите, очевидно от тук нататък ще сме очевидци на все по-чести проявления на тези естествени катаклизми, и това единствено ще потвърждава, че когато сме неподготвени, ще плащаме доста висока цена. И по този начин, тъй като споменахте политиките – да, ние се възползвахме от Механизма за гражданска отбрана, в този момент на второ място е да оборудваме всичките ние хеликоптери с тези кофи, които гасят, а освен два от тях. Само да кажа, една кофа коства 20 хиляди $ – по-евтино от една кола. И да напомня какъв брой милиони се дават непрестанно защо ли не е в тези структури, милиони и милиарди. Така че 20 хиляди $ за една кофа за един хеликоптер, с цел да може да имаме повече от два, с цел да реагираме по-бързо.
Въобще не би трябвало да ги разясняваме в бюджета, това са жълти стотинки в бюджета на тези две ведомства, които спомняхме – Министерство на вътрешните работи и Министерството на защитата. И на трето място обаче да кажем, че единствено това не е задоволително. Изключително належащо е цялото българско общество, всички ние като жители, да сложим още веднъж въпроса за катастрофичния пул, т.е. да стартираме да генерираме средства, които са на правилото на застраховката " Гражданска отговорност “ или на Сребърния фонд в опазването на здравето, в действителност ние да имаме задоволително средства за възобновяване при едни такива естествени бедствия, без значение пожари или наводнения, тъй като предходната година бяха наводненията по това време, а в този момент са пожарите. Не е необикновено да дойдат още веднъж наводненията, тъй като всички знаем, че на база на високите температури водите в Черно море и изобщо в Адриатика са по-високи, надлежно има огромни изпарения, което е причина за огромни наводнения в последващите седмици и месеци.
Важно е да отбележим, че в действителност механизма за гражданска отбрана беше задействан, с цел да може българските пожарникари и горските чиновници, доброволците да се оправят с огнените стихии. Г-н Стефанов казахте, че значими решения и политики би трябвало да бъдат приложени в България. Знаем, през днешния ден започнаха диалозите сред " ИТН “, които получиха третият мандат, и останалите партии. Първи с тях се срещна представител на самостоятелните депутати, които застанаха за Ивелин Михайлов от някогашната към този момент партия " Величие “. Г-жа Красимира Катинчарова отиде на среща с " ИТН “. Казвам ви всичко това, тъй като тя стартира диалог, обвързван с енергийната политика в България, по-конкретно у плана АЕЦ " Белене “ и опцията за размразяването на този план. От своя страна обаче, Тошко Йорданов от " ИТН “ и сподели, че надали не не схваща какво се случва в страната. Смятате ли, че енергийните тематики, изобщо оправянето с естествените бедствия би трябвало да бъдат сложени преди всичко в България като политики и държание от страна на политиците?
Да, несъмнено, би трябвало да бъдат сложени, защото бранш " Енергетика “, по този начин, както е по света, по този начин и в България, е главният извършител на покачването на световните температури в резултат на големите количества въглероден диоксид, отделени при изгарянето на въглища, нефт и газ. За България този % е близо 90% от въглеродния диоксид е обособен от въглищата и близо 50% от всички парникови излъчвания. В този смисъл ние с цел да осъществим своите отговорности, би трябвало да преглеждаме и да, нуклеарната сила е едно междинно решение, само че тя сигурно не е бързо и е прекомерно скъпо решение. И планът АЕЦ " Белене “ към този момент няколко милиарда, мисля че 3-4 милиарда отпътуваха без никакъв резултат. В този смисъл не трябва да гледаме, че това е панацея за българската сила – не е. Ядрената сила е да вземем за пример 4-5 пъти по-скъпа сила от възобновимите енергийни източници и 3 пъти по-скъпа от геотермалната сила, която също е базова енергийна мощ и по същия метод може да създава електрическа сила като АЕЦ, единствено че е 3 пъти по-евтина и се построява за 3-4 пъти по-кратко време, в сравнение с един АЕЦ. И тук идва икономическата парадигма: за какво би трябвало да строим един АЕЦ, откакто има 3-4 пъти по-евтини технологии? Това е един въпрос, който всички ние в България би трябвало да сложим съответно. И да, това важи в това число и за АЕЦ " Козлодуй “, и в това число и за старите въглищни мощности. И не на последно място е, нали, ние би трябвало да разберем, че енергийният пазар и енергийният свят се трансформира, и че хората стават от просто потребители към този момент стават и производители. Една друга сфера и една друга област, която би трябвало да развиваме. И всичко това стои на дневен ред. Но сигурно рестартирането на АЕЦ " Белене “ не стои на дневен ред изобщо. Това, което същина госпожа Катинчарова би трябвало да проумее е, че вятърната сила е извънредно нужна да се случи във България, тъй като тя е един доста прочут, най-малко в експертните среди, в които и аз работя, като съперник на възобновимите енергийни източници. Така че общо взето този въпрос бих го завършил тук, защото не стои на дневен ред изобщо в действителност.
Българската страна казахте, че има потребност от нови средства за по-адекватно надали не мониториране и гасене на пожарите, връщам ви още веднъж към тази тематика, от кое място обаче, господин Стефанов, да бъдат подсигурени съгласно вас тези средства и изобщо този потенциал? Вие казахте, че имаме 20 самолета, нужни са обаче да бъдат оборудвани, само че не са оборудвани.
Такива средства могат да бъдат открити от доста места. Извън средствата по оперативните стратегии, по Плана за възобновяване, по които има стотици милиони и милиарди средства за решения, съответно в това число и за бранша за превъзмогване на пожарите, има такива средства от Програмата по околна среда отпуснати, близо 170 милиона, също по Плана за възобновяване постоянно могат да се изискат. Отделно има и европейски изключителни фондове, които дават на годишна база по 600 милиона сега за взаимно закупуване. Т.е. да вземем за пример България, Гърция и Македония може да създадат взаимен план отвън всевъзможни настоящи бюджети, с цел да се обезпечи целево покриване. Защото както виждаме пожарите към този момент са трансгранични – горят от двете страни на границите и пожарът не признава териториална и географска граница, той гори там, където има потребност, и надлежно гасенето му би трябвало да бъде координирано сред две страни. Значи пари има.
Отделно са и националните бюджети, които дълги години не дават задоволително средства. Но тук идва и огромният въпрос: ние имаме ли задоволително средства, с цел да покриваме потребностите? Защото, когато създадем простата сметка какъв брой пари са поискали да вземем за пример общините за погасяване на провокираните от естествените произшествия последствия върху инфраструктура, излиза наяве, че България няма. И една елементарна сметка, още веднъж на равнище в Европа – всяко едно евро, вложено в предварителна защита, икономисва 13 евро. Т.е. ние би трябвало да мислим превантивно и да разпланираме разходване на бюджета превантивно, с цел да не се случва по-късно тези 13 евро на всяко евро, което не сме намерили. Така че пари има, въпросът е на рационално изчисление и мислене в тази посока.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ