Георги Ст. Смилов е първият учител по химия у нас

Георги Ст. Смилов е първият преподавател по химия у нас с тапия за висше обучение. Той е един от учителите в Априловската гимназия, където преподава от 1 октомври 1886 до 17 септември 1899 година Полага часове и в петокласното Девическо учебно заведение. Смилов трансформира химията в налична просвета за всеки възпитаник и в обичана за учениците. 

Д. Негенцов написа в свои мемоари за Георги Смилов: „ Тоя образователен предмет беше за нас един от най-мъчните, най-неразбраните. Потребно бе да използваме грамадни старания, с цел да изучим наизуст химическите знакове и формули, без да разберем в миналото тяхното практическо значение. Трябваше да пристигна Смилов, с цел да ни стане химията и най-лесен, и най-приятен, и най-разбран образователен предмет. Практическото приложение на химията в най-разнообразните ù форми добиваше цялостен, систематичен, систематичен израз у Смилов. Химията е една извънредно нереална научна дисциплинираност беше сведена до една обяснима и на практика използвана просвета. Големите старания, които употребявахме да зубрим сухите формули, внезапно бидоха сведени до едно нормално единствено внимание. И все пак едва ли ще се откри някой от учениците, който да не помни в миналото това, що е учил при него. Преподаването отиваше леко, налично, методично, материята се усвояваше доброволно и цялостно. Отношенията му към нас бяха елементарни и благи, те вдъхваха доверие и обич у нашата юношеска душа, те ни завладяваха, привързваха, побеждаваха. Смилов бе за нас и преподавател, и началник, и ментор, и даже приятел в своите връзки. Закачки и изрази, които са присъщи на стеснен приятелски кръг, в никакъв случай не липсваха “.

С помощта и упътванията на учителя Георги Смилов учениците вършат в учебната лаборатория бенгалски огън, мастила, сапун, а момчетата боядисват прежди. Извън учебното заведение Смилов дава препоръки на грънчарите, сапунджиите и кожарите. В Габрово през 1888 година издава „ Ръководство по бояджийство “. В него показва къси бележки за историята и същността на бояджийството, разказва естествени и химически багрила и дава на практика инструкции за тяхното вярно потребление. 

Георги Смилов е роден през март 1844 година в Търново. Семейството му е занаятчийско. Първите години на своето обучение получава в родния си град.

През 1860 година отива в Киев и постъпва в гимназия. През 1862-1864 година учи със стипендия във Втора гимназия в Одеса. Живее в една квартира със Георги С. Раковски, който е избягал от Австрия и е преследван като редактор на първия български вестник „ Българска дневница “. Георги С. Раковски бил педагог в пансиона и със Смилов станали близки. Той пропагандирал българските младежи да зарежат своето обучение и да се посветят на освобождението на своя народ – „ да дигат въстания “. От тези години Георги Смилов е запазил един безценен спомен - обща фотография на ученици от гимназията в Одеса. На нея е и Ботев. Той е с дълга коса, с каквато по-късно през 1867 година се появява и в Калофер.

Христо Ботев също учи във Втора гимназия в Одеса. За поета-революционер търновецът споделя: „ Той пристигна късно, когато занятията бяха почнали и беше в цифрата на тези, които от по-преди българското настоятелство разпределяше на свободни места в образователните заведения “. Като по-голям Смилов живеел на квартира, а Христо Ботев е настанен в интернат. По-късно Ботев го помолил да се реалокира да живеят дружно в неговата квартира.

В съботни дни Смилов посещавал пансиона и по този начин се сприятелили с Ботев. С него се разхождали по Ришельовския бул., посещавали театри. От Христо Ботев той бил по-голям четири години и все пак в него виждал нещо извънредно положително - любовта към книгите и четенето, което правело усещане и на други ученици. 

Смилов продължава образованието си във Физико-математическия отдел на Ришельовския колеж като стипендиант на Одеското българско настоятелство. В спомените си за Одеса споделя за така наречен Венелинова библиотека, основана от българските възпитаници в една стая в къщата на Н. М. Тошков. „ Там ние поместихме нашите книги. От тях помня „ Что делать “ от Чернишевски и „ Накануне “ от Тургенев, които се четяха, до момента в който ставаха на парцали, съчиненията на Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Тургенев, Гогол, а също и цариградските български издания и вестници. От ръцете ни не слизаха съчиненията на Добролюбов, Писарев и други създатели, от чиито хрумвания мощно се увличаха мнозина от нас, в това число Христо Ботев “.

През 1866 година Смилов се реалокира в Техническия институт в Санкт Петербург, където приключва химия след четири години. Сред преподавателите му по органична химия е Д. И. Менделеев. Така се трансформира в първия българин с висше обучение по химия. 

През 1871-1877 година е преподавател в Сопот и ръководител на локалния революционен комитет. Има контакти с Българския революционен централен комитет и с Васил Левски. Събира помощи за революционната емиграция в Румъния.

През 1875 година открива фабрика за сапун в Търново, с което става основоположник на българската химическа промишленост. Фабриката му създава елементарни и тоалетни сапуни, багра за обувки, която се предложила в дребни глинени бурканчета, направени от търновските грънчари. Това, което създава е с високо качество и вестниците „ Турция “ и „ Дунав “ популяризират продукцията му и приканват да се купува от нея, а не от чужбинската. По-късно фабриката е разрушена от турците.

Георги Смилов взе участие в активността на читалището. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1876) е преводач в щаба на съветските войски в Търново, както и член на съвета по приемане на българските опълченци. След войната е шеф на Търновски окръг. По време на ръководството му става организацията и провеждането на Великото национално заседание, изработило Търновската конституция. Участва в придвижването срещу Берлинския контракт (1878). Работи в комитета „ Единство “, който подкрепя революционното дело в Македония. Назначен е за областен шеф в София, Силистра и Лом.

Търновецът е преподавател по химия в продължение на 35 година в Троян, Сопот, Враца, Габрово и Варна. Напуска административната си работа и се отдава на специалността си. Преподава по периодическата система на химичните детайли на Менделеев. После живее във Варна. Превежда от съветски език дребна брошура на К. А. Тимерязев – „ Луи Пастьор “.

За народополезната си активност е награден с „ Възпоменателен съветски орден 1877-1878 година “, с медал „ Св. Станислав “ III степен и като преподавател по химия с медал „ За цивилен заслуги “.