Георги Раковски - позабравеният Балкански Гарибалди, Кръстникът на революцията
Георги Сава Раковски е роден преди 200 години в град Котел като Съби Стойков Попович. Той е първият български публицист и журналист, който се вълнува от обществените и политически въпроси в народен и международен проект, уверен, че едно всеобщо въстание е неизбежно.
Вижте забавни обстоятелства и случки от живота на един от титаните на българското просвещение и гражданска война.
Откъде е пристигнала концепцията кои да са цветовете на нашето знаме?
Повечето учени поддържат следната теза. През 60-те години на 19-и век един италиански художник взема решение да рисува Раковски. Разбират се, уговарят се. Срещата им е в Букурещ, там където Съби Стойков Попович (това е същинското име на Раковски ) по това време живее и твори. Това е и мястото, където той учредява „ Привременно българско шефство “ (1862 г.) и където издава вестниците „ Дунавски лебед “ (1860 година – 1861г.), „ Будущност “ и „ Бранител “ (1864 г.).
Художникът взема решение, че българския бунтовник би трябвало да държи знаме в ръка. Оглежда се и намира италианското знаме, чиито цветове са зелено, бяло и алено. Дава му го с цел да театралничи с него, само че разменя в картината първите два цвята. И по този начин Раковски е нарисуван – с трибагреник,имащ багрите зелено, бяло и алено.
След години когато България към този момент е свободна страна и се пробва да сътвори своите нови знаци, някой се сеща за тази картина на италианския художник, изобразяващ Раковски със знаме в ръка.
От този миг натам това е българският трикольор. Случката е достоверна и е разказана от писателя ни Асен Марчевски в книгата „ Италианските потайности “. Съчетанието на трите цвята, които последователно се утвърждават като български цветове, можем да проследим и от Първата българска легия, която Раковски основава.
Погребан е в Букурещ, костите му са преместени в София и Котел
Раковски не дочаква Освобождението на България от турско иго. Умира на 46 годишна възраст през 1867 година и е заровен в Букурещ. Любопитно е, че фантазията му за свободна България се сбъдва, само че костите му намират покой в родината след неколкократно пренасяне.
10 000 хиляди души посрещат останките му при идването им от Букурещ в София през 1885 година С четири парахода са пренасяни от Русе до Лом, а след това с трен – по пътя им към столицата. Положени са в църквата „ Св.Крал “, известна през днешния ден като „ Св.Неделя “.
57 години по-късно още веднъж са преместени. Този път – в родния му град Котел – в особено изработен за задачата пантеон. Няма доста такива в България.
Учредяване на „ Македонското сдружение “
Георги Раковски е самообразован, само че съумява да научи разнообразни езици, някои от които са гръцки, британски и френски. През 1837 година отпътува за Цариград и там става един от учредителите на „ Македонското сдружение “, което цели освобождението на българите от турска власт.
Осъден на гибел за Браилския протест
През 1841 година Георги Раковски отпътува за Браила, където се готви за протест. Успява да си издейства гръцки паспорт и се подвизава под името Георги Македон. За присъединяване му в Браилския протест през февруари 1842 година, Раковски е наказан на гибел. Той съумява да избяга благодарение на гръцкия дипломат в Цариград Маврокордатос. Раковски бяга в Марсилия и там прекарва година и половина.
Тайното общество
След започването на Кримската война Георги Раковски дружно с група българи основава в Свищов Тайно общество, което събира пари за освобождението и натрупа сведения за османските войски, които предава на съветското военно командване. Тайното общество приема за знаме на бъдещата българска република трибагреника – бяло, зелено и алено. Дейността им обаче е разкрита и Раковски още веднъж е задържан.
Поемата „ Горски пасажер “
През 1854 година Георги Раковски провежда чета от дванадесет души и дружно с тях обикаля Източна Стара планина. Тогава пробва да се свърже с съветските бойци, които по това време се намират на юг от река Дунав. На есен съветската войска се отдръпва и Раковски разпуска четата. Известно време се крие в Котел, където написа за прекарванията си в цариградския затвор. По това време написва и поемата си „ Горски пасажер “.
В Дунавски лебед " - „ Българите обичат да четат, само че не обичат да си заплащат абонамента “
През 1860 година Раковски се реалокира в Белград. Там през 1861 година стартира да издава вестник „ Дунавски лебед “, в който се разискват тематики от просветно, политическо и стопанско естество, а също и такива за единството на българския народ и църковно-националната битка. В края на 1861 година „ Дунавски лебед “ стопира да излиза и в последния брой Раковски оповестява „ Българите обичат да четат, само че не обичат да си заплащат абонамента “. Други вестници на Раковски са „ Бранител “, „ Българска старост “ и „ Будощност “.
Пише „ План за освобождението на България “
В края на 1861г. Раковски създава “План за освобождението на България”. В него планува да се образува български полк от 1200 “окървавени в пердах люде”, който би трябвало да проникне от Сърбия в България по гребена на Стара планина и като стигне до Търново, да сформира “Временно правление от най-достойни и опитни люде” и да прогласи българската държавна самостоятелност. Раковски издейства позволение от сръбското държавно управление за съставяне на въоръжен полк и последователно в Белград се събират над 600 доброволци, сред които се откроявали Иван Касабов, Ильо челник, Стефан Караджа, Христо Македонски, Васил Левски, Иван Кършовски и други В Първата българска легия се присъединили интензивно и емигрантите от Влашко и Виена.През 1862 година в Белград зародили стълкновения с турския гарнизон, в които се присъединила и българската легия, само че война не се стигнало и легията била разпусната. Задкулисните игри на балканските страни, както и ср ъбско-гръцките проекти за подялбата на Македония и Тракия го разочаровали и през септември 1863 година той отпътува за Букурещ. В румънската столица Раковски взема решение да издава вестник „ Бъдащност”, а по-късно и в. „ Бранител”, само че заради липса на средства отпечатването им престава.
Събира пари за чети в Русия
През 1866 година Георги Раковски посещава Руската империя. Известно време прекарва в Кишинев, Киприяновския манастир и Одеса и минава през българските колонии в Южна Бесарабия. Неговата цел е да събере пари за образуване на въоръжени чети, също по този начин и да приготви присъединяване в тях на бесарабски българи. Той не реализира огромен триумф с намирането на пари, поради натиска на съветската полиция върху българската общественост в Одеса.
Издава „ Привременен закон за националните горски чети за 1867-о лято “
Раковски стига до концепцията, че българският народ би трябвало да разчита на личните си сили. Затова в края на 1866 година създава своя Трети проект за избавление на България, наименуван „ Привременен закон за националните горски чети през 1867 лето”.
В този закон се планува подготовката на общо въстание от централно управление – „ Върховно началство”, отпред на българска войска, състояща се от чети, които по даден сигнал ще преминат в България.През пролетта на 1867 година са трансферирани четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю. На 9 октомври същата година Георги Раковски почива от туберкулоза.
Вижте стихотворението на националния стихотворец Иван Вазов за Балканския и български посланик:
РАКОВСКИ
Мечтател безразсъден, облик неосъществим,
на тъмна ера наследник жизнен, обезпокоителен,
Раковски, ти дремеш под бурена гъст,
из който поглежда полусчупен кръст.
Син, дреми, почивай, ти, който не спеше,
ти, кой беше ураган, казан, що кипеше
над някакъв озлобен, бурен огън.
Спи! Кой ще разбужда безконечния ти сън?
Природата веща беше се сбъркала:
тя от теб да стори талант бе желала,
по тази причина в глава ти като в една пещ
фърли толкова пламък и екстаз парещ,
само че различен скришен дявол се намеси тамо:
ти стана създанье от крайности единствено,
детайл от пристрастености, от злъчка и мощност,
душа цялостна с стихия, с искра и със нощ.
Твойта омраза беше омраза сатанинска,
твойта обич беше обич исполинска,
обич без съмненье, без свяст, без лимит,
що кат кръст голям ти беше понел.
Твоят знак беше: гибел или независимост,
сънят ти - Балкана, кумирът - народа,
народа с безчестье и с кърви облян.
Твоят живот целий беше един идеал!
Ти гледаше блед в бъдещето прикрито.
Ти се вреше смело в предишното срито
и оттова влечеше кат надвит знак
епохи от популярност, затулени в мрак,
за царе, юнаци вълшебни преданья,
обраснали с мухъл старинни сказанья;
твоят орлов взор виждаше навсякъде
от българска популярност остатъци безброй
и в тъмна ни античност, бездънна неуспеха,
ти вкарваше самоуверено вселената цяла.
Нищо невероятно за теб не оста.
ти даваше облик на всяка фантазия.
На неми загадки, сфинкси безответни
оферираше твойте въпроси заветни;
исторйята, мракът, времето, редът
не значеха доста в големий ти път;
ти желае да бутнеш, о, дух неспокоен,
трагичен идеалист, деятел и боец,
в един час делото на пет епохи.
Чухме ний твойте горди крясъци,
когато при Сава и при Дъмбовица
викна пръв " Свобода! Сяйна е зорница! "
И ту с перо остро, ту с гореща тирада
очакванията сейше наблиз и надалеч.
Един единствено безсънен измежду толкоз спящи,
ти един за всички като дявол бдящи
работи, бори се, стреска, вълнува,
тук влъхва умислен, там луда глава,
тъмен узник в Стамбул, военачалник в Балкана,
стихотворец и бандит под съща одеждa,
мисъл и желязо, лира и тръба:
всичко ти бе заедно за една битка.
Исторйята има да се позамисли
във кой лик вечен тебе да причисли.
Ти умря. И пътят към гроба ти глух
обраснал е към този момент със плевел огромен,
и прахът ти гние без сълзи набожни...
Не зарасна единствено, герою тревожни,
проломът широкий, който ти тогаз
в бъдещето мрачно отвори за нас!
Иван Вазов
1882, Пловдив
Вижте забавни обстоятелства и случки от живота на един от титаните на българското просвещение и гражданска война.
Откъде е пристигнала концепцията кои да са цветовете на нашето знаме?
Повечето учени поддържат следната теза. През 60-те години на 19-и век един италиански художник взема решение да рисува Раковски. Разбират се, уговарят се. Срещата им е в Букурещ, там където Съби Стойков Попович (това е същинското име на Раковски ) по това време живее и твори. Това е и мястото, където той учредява „ Привременно българско шефство “ (1862 г.) и където издава вестниците „ Дунавски лебед “ (1860 година – 1861г.), „ Будущност “ и „ Бранител “ (1864 г.).
Художникът взема решение, че българския бунтовник би трябвало да държи знаме в ръка. Оглежда се и намира италианското знаме, чиито цветове са зелено, бяло и алено. Дава му го с цел да театралничи с него, само че разменя в картината първите два цвята. И по този начин Раковски е нарисуван – с трибагреник,имащ багрите зелено, бяло и алено.
След години когато България към този момент е свободна страна и се пробва да сътвори своите нови знаци, някой се сеща за тази картина на италианския художник, изобразяващ Раковски със знаме в ръка.
От този миг натам това е българският трикольор. Случката е достоверна и е разказана от писателя ни Асен Марчевски в книгата „ Италианските потайности “. Съчетанието на трите цвята, които последователно се утвърждават като български цветове, можем да проследим и от Първата българска легия, която Раковски основава.
Погребан е в Букурещ, костите му са преместени в София и Котел
Раковски не дочаква Освобождението на България от турско иго. Умира на 46 годишна възраст през 1867 година и е заровен в Букурещ. Любопитно е, че фантазията му за свободна България се сбъдва, само че костите му намират покой в родината след неколкократно пренасяне.
10 000 хиляди души посрещат останките му при идването им от Букурещ в София през 1885 година С четири парахода са пренасяни от Русе до Лом, а след това с трен – по пътя им към столицата. Положени са в църквата „ Св.Крал “, известна през днешния ден като „ Св.Неделя “.
57 години по-късно още веднъж са преместени. Този път – в родния му град Котел – в особено изработен за задачата пантеон. Няма доста такива в България.
Учредяване на „ Македонското сдружение “
Георги Раковски е самообразован, само че съумява да научи разнообразни езици, някои от които са гръцки, британски и френски. През 1837 година отпътува за Цариград и там става един от учредителите на „ Македонското сдружение “, което цели освобождението на българите от турска власт.
Осъден на гибел за Браилския протест
През 1841 година Георги Раковски отпътува за Браила, където се готви за протест. Успява да си издейства гръцки паспорт и се подвизава под името Георги Македон. За присъединяване му в Браилския протест през февруари 1842 година, Раковски е наказан на гибел. Той съумява да избяга благодарение на гръцкия дипломат в Цариград Маврокордатос. Раковски бяга в Марсилия и там прекарва година и половина.
Тайното общество
След започването на Кримската война Георги Раковски дружно с група българи основава в Свищов Тайно общество, което събира пари за освобождението и натрупа сведения за османските войски, които предава на съветското военно командване. Тайното общество приема за знаме на бъдещата българска република трибагреника – бяло, зелено и алено. Дейността им обаче е разкрита и Раковски още веднъж е задържан.
Поемата „ Горски пасажер “
През 1854 година Георги Раковски провежда чета от дванадесет души и дружно с тях обикаля Източна Стара планина. Тогава пробва да се свърже с съветските бойци, които по това време се намират на юг от река Дунав. На есен съветската войска се отдръпва и Раковски разпуска четата. Известно време се крие в Котел, където написа за прекарванията си в цариградския затвор. По това време написва и поемата си „ Горски пасажер “.
В Дунавски лебед " - „ Българите обичат да четат, само че не обичат да си заплащат абонамента “
През 1860 година Раковски се реалокира в Белград. Там през 1861 година стартира да издава вестник „ Дунавски лебед “, в който се разискват тематики от просветно, политическо и стопанско естество, а също и такива за единството на българския народ и църковно-националната битка. В края на 1861 година „ Дунавски лебед “ стопира да излиза и в последния брой Раковски оповестява „ Българите обичат да четат, само че не обичат да си заплащат абонамента “. Други вестници на Раковски са „ Бранител “, „ Българска старост “ и „ Будощност “.
Пише „ План за освобождението на България “
В края на 1861г. Раковски създава “План за освобождението на България”. В него планува да се образува български полк от 1200 “окървавени в пердах люде”, който би трябвало да проникне от Сърбия в България по гребена на Стара планина и като стигне до Търново, да сформира “Временно правление от най-достойни и опитни люде” и да прогласи българската държавна самостоятелност. Раковски издейства позволение от сръбското държавно управление за съставяне на въоръжен полк и последователно в Белград се събират над 600 доброволци, сред които се откроявали Иван Касабов, Ильо челник, Стефан Караджа, Христо Македонски, Васил Левски, Иван Кършовски и други В Първата българска легия се присъединили интензивно и емигрантите от Влашко и Виена.През 1862 година в Белград зародили стълкновения с турския гарнизон, в които се присъединила и българската легия, само че война не се стигнало и легията била разпусната. Задкулисните игри на балканските страни, както и ср ъбско-гръцките проекти за подялбата на Македония и Тракия го разочаровали и през септември 1863 година той отпътува за Букурещ. В румънската столица Раковски взема решение да издава вестник „ Бъдащност”, а по-късно и в. „ Бранител”, само че заради липса на средства отпечатването им престава.
Събира пари за чети в Русия
През 1866 година Георги Раковски посещава Руската империя. Известно време прекарва в Кишинев, Киприяновския манастир и Одеса и минава през българските колонии в Южна Бесарабия. Неговата цел е да събере пари за образуване на въоръжени чети, също по този начин и да приготви присъединяване в тях на бесарабски българи. Той не реализира огромен триумф с намирането на пари, поради натиска на съветската полиция върху българската общественост в Одеса.
Издава „ Привременен закон за националните горски чети за 1867-о лято “
Раковски стига до концепцията, че българският народ би трябвало да разчита на личните си сили. Затова в края на 1866 година създава своя Трети проект за избавление на България, наименуван „ Привременен закон за националните горски чети през 1867 лето”.
В този закон се планува подготовката на общо въстание от централно управление – „ Върховно началство”, отпред на българска войска, състояща се от чети, които по даден сигнал ще преминат в България.През пролетта на 1867 година са трансферирани четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю. На 9 октомври същата година Георги Раковски почива от туберкулоза.
Вижте стихотворението на националния стихотворец Иван Вазов за Балканския и български посланик:
РАКОВСКИ
Мечтател безразсъден, облик неосъществим,
на тъмна ера наследник жизнен, обезпокоителен,
Раковски, ти дремеш под бурена гъст,
из който поглежда полусчупен кръст.
Син, дреми, почивай, ти, който не спеше,
ти, кой беше ураган, казан, що кипеше
над някакъв озлобен, бурен огън.
Спи! Кой ще разбужда безконечния ти сън?
Природата веща беше се сбъркала:
тя от теб да стори талант бе желала,
по тази причина в глава ти като в една пещ
фърли толкова пламък и екстаз парещ,
само че различен скришен дявол се намеси тамо:
ти стана създанье от крайности единствено,
детайл от пристрастености, от злъчка и мощност,
душа цялостна с стихия, с искра и със нощ.
Твойта омраза беше омраза сатанинска,
твойта обич беше обич исполинска,
обич без съмненье, без свяст, без лимит,
що кат кръст голям ти беше понел.
Твоят знак беше: гибел или независимост,
сънят ти - Балкана, кумирът - народа,
народа с безчестье и с кърви облян.
Твоят живот целий беше един идеал!
Ти гледаше блед в бъдещето прикрито.
Ти се вреше смело в предишното срито
и оттова влечеше кат надвит знак
епохи от популярност, затулени в мрак,
за царе, юнаци вълшебни преданья,
обраснали с мухъл старинни сказанья;
твоят орлов взор виждаше навсякъде
от българска популярност остатъци безброй
и в тъмна ни античност, бездънна неуспеха,
ти вкарваше самоуверено вселената цяла.
Нищо невероятно за теб не оста.
ти даваше облик на всяка фантазия.
На неми загадки, сфинкси безответни
оферираше твойте въпроси заветни;
исторйята, мракът, времето, редът
не значеха доста в големий ти път;
ти желае да бутнеш, о, дух неспокоен,
трагичен идеалист, деятел и боец,
в един час делото на пет епохи.
Чухме ний твойте горди крясъци,
когато при Сава и при Дъмбовица
викна пръв " Свобода! Сяйна е зорница! "
И ту с перо остро, ту с гореща тирада
очакванията сейше наблиз и надалеч.
Един единствено безсънен измежду толкоз спящи,
ти един за всички като дявол бдящи
работи, бори се, стреска, вълнува,
тук влъхва умислен, там луда глава,
тъмен узник в Стамбул, военачалник в Балкана,
стихотворец и бандит под съща одеждa,
мисъл и желязо, лира и тръба:
всичко ти бе заедно за една битка.
Исторйята има да се позамисли
във кой лик вечен тебе да причисли.
Ти умря. И пътят към гроба ти глух
обраснал е към този момент със плевел огромен,
и прахът ти гние без сълзи набожни...
Не зарасна единствено, герою тревожни,
проломът широкий, който ти тогаз
в бъдещето мрачно отвори за нас!
Иван Вазов
1882, Пловдив
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ