Едвин Сугарев: Започва период на хаос, епоха на налудности
Георги Рупчев е актуален стихотворец. Той е от особената категория поети, с които всяка литература би трябвало да се гордее.
Това сподели в предаването " Хоризонт до обед " на БНР Едвин Сугарев, стихотворец и журналист, отстъпник, преди премиерата на неговата книга, отдадена на Рупчев - " Голямата земя на мълчанието ".
" Всички стихотворения, които е писал, са писани пред лицето на гибелта – прекара половината си умишлен живот на легло. При него няма плач, недоволство, носталгия, само че има доста точна равносметка какво е индивидът, каква е нашата задача. Той беше от поетите, които умееха да споделят " не ".
Рупчев е възприемал поезията като инстинкт за непригодност, " да застанеш против този свят без маска, без щит ", уточни още Сугарев. По думите му, той е търсел " дълбоките екзистенциални измерения на всичко, което тревожи индивида, на цялата неприютеност на индивида в универсума ".
" Той говореше вместо нас, беше нещо като изповедник на това потомство. Това беше потомство, което се противопоставяше на стандартите, на обществената насила. "
37 години след рухването на Берлинската стена тя продължава да стърчи в самите нас или някои си играе с тухлите, които са останали от нея, както децата си играят с кубчета, означи Едвин Сугарев.
Идва ера на ексцесиите и налудностите. Започва интервал на безпорядък, предвижда той.
" Нормалният свят сякаш е заловен в клещи. В момента имаме налудни водачи. От друга страна обаче имаме амортизиране, отмалялост – от безкрайните процедури, безкрайните превъртания на тази машина, наречена народна власт. Нашата система се нуждае от млада и свежа кръв. Политическата геронтофилия би трябвало да бъде изметена. "
" В най-голяма степен ме тревожи загубата на мяра за положително и зло ", призна Сугарев, съгласно който " християнските добродетели към този момент са по-скоро украсителен елемент в живота на хората, в сравнение с нещо, което дефинира тяхното съществуване ".
" И това е доста тъпо. Ако човечеството не откри идеали, които да следва, в случай че всичко се свежда единствено до потреблението. Ако индивидът е просто една " торба ", цялостна с плът и преди и след него няма нищо, тогава от човешкото съществуване няма никакъв смисъл и чувството за тази липса на смисъл е това, което угнетява нашето съвремие. "
Това сподели в предаването " Хоризонт до обед " на БНР Едвин Сугарев, стихотворец и журналист, отстъпник, преди премиерата на неговата книга, отдадена на Рупчев - " Голямата земя на мълчанието ".
" Всички стихотворения, които е писал, са писани пред лицето на гибелта – прекара половината си умишлен живот на легло. При него няма плач, недоволство, носталгия, само че има доста точна равносметка какво е индивидът, каква е нашата задача. Той беше от поетите, които умееха да споделят " не ".
Рупчев е възприемал поезията като инстинкт за непригодност, " да застанеш против този свят без маска, без щит ", уточни още Сугарев. По думите му, той е търсел " дълбоките екзистенциални измерения на всичко, което тревожи индивида, на цялата неприютеност на индивида в универсума ".
" Той говореше вместо нас, беше нещо като изповедник на това потомство. Това беше потомство, което се противопоставяше на стандартите, на обществената насила. "
37 години след рухването на Берлинската стена тя продължава да стърчи в самите нас или някои си играе с тухлите, които са останали от нея, както децата си играят с кубчета, означи Едвин Сугарев.
Идва ера на ексцесиите и налудностите. Започва интервал на безпорядък, предвижда той.
" Нормалният свят сякаш е заловен в клещи. В момента имаме налудни водачи. От друга страна обаче имаме амортизиране, отмалялост – от безкрайните процедури, безкрайните превъртания на тази машина, наречена народна власт. Нашата система се нуждае от млада и свежа кръв. Политическата геронтофилия би трябвало да бъде изметена. "
" В най-голяма степен ме тревожи загубата на мяра за положително и зло ", призна Сугарев, съгласно който " християнските добродетели към този момент са по-скоро украсителен елемент в живота на хората, в сравнение с нещо, което дефинира тяхното съществуване ".
" И това е доста тъпо. Ако човечеството не откри идеали, които да следва, в случай че всичко се свежда единствено до потреблението. Ако индивидът е просто една " торба ", цялостна с плът и преди и след него няма нищо, тогава от човешкото съществуване няма никакъв смисъл и чувството за тази липса на смисъл е това, което угнетява нашето съвремие. "
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ