Георги Първанов, Сергей Станишев, Румен Петков, Мая Манолова, Костадин Паскалев,

Георги Първанов, Сергей Станишев, Румен Петков, Мая Манолова, Костадин Паскалев, Атанас Зафиров, Борислав Гуцанов…
Всичките те – най-успешните хора от левите среди, били отпред на страната като президенти и министър председатели, бяха на " Историческата поляна " на " Бузлуджа " като знак на обединяването на левите сили в България. Те са лица на левицата от десетилетия и всеки лявомислещ българин е дал своя вот през годините за тях. И всички лявомислещи хора в страната без подозрение са страдали от това, че „ техните “ са се разделили.

Какво видяхме на Бузлуджа? На върха се качиха 21 000 души, настойчиво доказващи, че „ алената роза не умира “. Бе заменен и нормалният слоган на събитието – вместо обичайното „ Бузлуджа е началото “, на трибуната се четеше „ Началото е Бузлуджа “, с цел да се подчертава върху това ново нещо, което се случва за пръв път от години. А точно – обединяването. Докато в последните 10 години от Българска социалистическа партия се откъртваха части, в този момент те още веднъж се събраха.

Обединението бе и акцентът в политическите речи.
„ Повече по този начин не може. Искате ли да сме пета политическа мощ? Харесва ли ви да губим избори след избори? Харесва ли ви лявото да е 7% в Народното събрание? Харесва ли ви останалата част от лявото въобще да не е в Народното събрание? Ще продължаваме ли да поносим това? Никога! “, съобщи изпълняващият функционалностите ръководител на Българска социалистическа партия Атанас Зафиров.

А ръководителят на парламентарната група на социалистите Борислав Гуцанов напряко попита: „ Защо забравихме девиза „ Съединението прави силата “? “

„ Връщаме се в мача. Ще победим по този начин, както победихме преди 25 години! “, бе оценката на президента от 2002 до 2012 година Георги Първанов, някогашен ръководител на Българска социалистическа партия. Първанов не инцидентно приказва за събития от преди четвърт век – тогава, през 1998 – 99 година след краха при Жан Виденов никой не вярваше, че левицата ще оцелее, че Българска социалистическа партия ще се вдигне след този разгром. Но тя оцеля точно по пътя на обединяването – като първо се съюзи с БСДП, Обединения блок на труда и Евролевицата в Нова левица, а по-късно и с други партии, сред които комунистическата, в „ Коалиция за България “. И първо излъчи президент, а по-късно и министър председател, които подписаха договорите за присъединението на България към НАТО и Европейски Съюз – задачите, които страната си сложи след демократичните промени.
Ако тогава, в края на 90-те, е било мъчно, през днешния ден е още по-трудно след близо седем години, през които на седем парламентарни избори левите и най-голямата партия в фамилията им – Българска социалистическа партия, поредно губеха гласове. От близо милион - до 150 000!
Днешните времена имат и друга специфичност – нестабилните държавни управления и честите предварителни избори.
Пълните мандати са спокойни времена, само че непрекъснатите парламентарни избори неимоверно форсират темпото, изхабяват – даже зародили преди две – три години обединения към този момент наподобяват остарели. А какво остава за столетниците.
Затова заявеното ляво обединяване е нещо хубаво, прелестна първа стъпка, която няма по какъв начин да не стопли сърцата на обичайния ляв гласоподавател. Но тя е мощно незадоволителна, с цел да накара даже него на тропащите по вратата следващи избори на следващия ден да излезе и да гласоподава.

Всеки политик, минал през няколко акции, знае, че на избори две и две не прави четири. С други думи не е наложително броят на гласовете за една коалиция да е по-голям или еднакъв на аритметичния брой на гласовете, получени от всеки един от политическите субекти на предходния избор. Освен аритметично обединяване е нужен и нов заряд, нова сила, която да увлече масите.

Това най-лесно става с ново име и нови лица. И тук сигурно ще бъдат първите проблеми в лявото обединяване, задоволително огромни, с цел да го препънат. Защото, в случай че гласоподавателят заподозре, че „ неговите “ просто желаят да се уредят с още един мандат в Народното събрание, надали ще бъде доста въодушевен. Реденето на листите ще бъде изключително тестване.
Но пред левицата има и юридически спънки. Лидерът на Българска социалистическа партия в оставка Корнелия Нинова даде да се разбере, че няма да се съобщи без пердах, макар заклинанието „ Няма да преча на партията! “ То може би е покана за реализиране на договореност, за каквато довчерашните й приятели обаче надали са подготвени.

Тук някогашният президент на ПЕС Сергей Станишев предлага решение.
„ Няма супергерои. Има суперидеи “, безапелационен е той. Според него на партията е необходим конгрес, който да зададе посоката й. Един конгрес, на който ще заседават най-малко хиляда души, без подозрение ще вдигне адреналинът на партията. Но ще реши и различен проблем – ще почисти юридическите разногласия по това кой я съставлява.

Днес водачите на Българска социалистическа партия, АБВ, „ Движение 21 “, „ Изправи се, България “, бузлуджанците, „ Социализъм 21 век “ може да са удовлетворени. След като се събраха на два пъти – на конференцията, по случай годишнината от конституцията преди десетина дни, и на форума в Стара Загора, на който подписаха харта за единен ляв фронт, всички се качиха на Бузлуджа.

Празникът се получи – и времето беше хубаво, и Историческата поляна беше цялостна. Но в този момент стартира сложното – да изработят политики, които да се харесат на хората, да намерят лица, които да ги показват пред обществото. И от самото начало да не престават да дават доказателства, че са единни. В задаващата се акция левицата би трябвало да откри и политическо изражение на звучащия през днешния ден девиз – „ Стига войни с президента! “ И това на фона на непрестанно подклажданите съмнения, че Румен Радев ще направи партия.

Първата стъпка съумя, само че тя бе и най-лесната. Останалите предстоят, а пътят е дълъг и сложен.