ГАЗА: „Колкото по-зле, толкова по-добре“
Георги Папакочев
Докато светът и най-много Близкият изток са в с напрежение очакване на неизбежната сухопътна интервенция на израелската войска в Газа, въпросът е кой има изгода от цялата сегашната съвсем неестествено дълга пауза? Да, филантропичните дейности по евакуацията на цивилното арабско население от града са в ход, не стопират совалките на американския държавен секретар в региона както и дипломатическите дейности на Европейски Съюз, само че все пак френската сентенция “Pire ca va, mieux ca est ”/ „ Колкото по-зле, толкоз по-добре “/ за някои придобива ново звучене след неуместната експанзия на Хамас против Израел.
Защо ли?
Ръководителите на Хамас сигурно на този стадий са изключително удовлетворени. При офанзивата си до момента съумяха да отвлекат невъобразим брой израелци, които са държани за заложници. Фанатизираните към 30 хиляди бойци на групировката, по данни на Израел /цитирани от ББС/, са млади, тежко фанатизирани фундаменталисти, които с гибелта си са подготвени щастливо да потеглят към обещаните им 72 девици в ислямския парадайс. Тези главорези от Хамас са наясно, че са схващане, в допълнение ги стимулира за обезверена всеотдайност.
На този декор страната Израел хуманно прикани милионното население на Газа да се избавя с евакуация, откакто зорлем, към момента удържа, войската си на границата с линията. В същото време Хамас прикани същото това обезверено население да остане в града. При това със злорадото пропагандно очакване покъртителните изображения на избитите от групировката цивилни израелски жители, след навлизането в Газа да стартират последователно да отстъпват място в международните медии на видео и фото фрагменти с избити палестинци. И доколкото човешкия живот по дифолт няма никаква цена за ислямските фанатици, цялата тази ужасяваща военна вакханалия следва да развива съгласно техните предварителни проекти.
Военното присъединяване на Съединени американски щати като загадка
Засега арабският свят като цяло, като се изключи Иран и на про-иранското придвижване Хизболла в Ливан, към момента публично показва нерешителност и самоограничение. Същият този свят, обаче, от близко познава екстремистите от Хамас и схваща доста тъкмо каква е тяхната игра. Да, Съединени американски щати пренасочиха два самолетоносача със съответните им бойни групи кораби към крайбрежията на Израел, само че това надали е военна мярка ориентирана против екстремистите от Хамас. Това изобщо не е по този начин, просто страната Израел е изцяло в положение военно да се оправи с тях, до момента в който предотвратяването на заплахата от възможното пораждане на нов арабски съюз против еврейската страна, е основно значима геостратегическа цел в сегашната обстановка. Именно по тази причина мощната американска ВМС-флотилия сигурно ще остане за дълго край крайбрежията на Израел, още повече, че надвисналата сухопътна интервенция в Газа няма да е краткотрайна, ще аргументи многочислени жертви както измежду екстремистите, по този начин и измежду локалното население и ще провокира нападателно Арабския свят в региона.
Хитрите сметки на Кремъл
Което, прочее, още веднъж ще се вмести в стратегическите проекти освен на Хамас, само че и на…Русия.
Защото въпросната тактика на терористите надали е съчинена само от управлението на групировката и от Иран. Да, в процеса на очистване щабовете и командването на Хамас сигурно ще бъдат открити документи и доказателства за ролята на Кремъл във военно-политическото обмисляне на сегашната неуместна експанзия, която необичайно за какво в някои военно-стратегически елементи изумително наподобява на експанзията против Украйна. На този стадий, обаче, Кремъл медийно и пропагандно поддържа илюзията, че желае да бъде съдия в спора, въпреки че желанията му са повече от транспарантни – координираното на паралелните офанзиви на Хамас против Израел с настъплението на руснаците на фронта в Украйна, приказва, че всичко е било авансово премислено, пресметнато и осъществено. При това в миг, когато Съединени американски щати изпитват вътрешни законодателни проблеми към гласуването на бюджета и финансовите средства за Киев, да не приказваме, че Вашингтон и Тел Авив въпреки всичко имат настоящ контракт за военна помощ при положение на потребност, а сходна договореност към момента липсва в връзките сред Съединени американски щати и Украйна.
Откъде, в действителност командват парада?
Какво се получава, в последна сметка? Кремъл дърпа конците на Близкоизточната си политика, арабските общности /не единствено в региона, само че и на всички места по света/ по дифолт, са на страната на Хамас и какво към този момент се видя от демонстрациите в Европа и Съединени американски щати, изобщо не се интересуват от това кой е отприщил спора против Израел и какви закононарушения е направил там. А това, че през идващите дни могат да загинат нови хиляди поданици на Газа и региона, изобщо не съставлява обект на някакъв ислямски интерес – манипулираното от години арабско население, неговото тежко политическо индоктриниране и религиозния фанатизъм не отдават изключително значение на цената на човешкия живот, тя става на практика нулева. В същото време Москва сигурно сортира подобаващия миг и механизми с цел да „ подбутне “ арабските страни да се ангажират в възможния кървясъл спор, като рано или късно поддържа по остаряла комунистическа традиция, фанатиците по европейските улици да стартират още веднъж да крещят „ Долу ционизма, да избием евреите! “.
Кой и какво печели от спора
И по този начин става все по-ясно кой има изгода от разрастването на спора.
Според английският генерал-лейтенант в оставка Сър Том Бекет от Института за стратегически проучвания, липсват разновидности за отбягване на сухопътната атака на Израел в Газа. „ Независимо какъв брой сполучлива ще бъде интервенцията по разгромяването на Хамас като военна организация, политическия императив на организацията и поддръжката на популацията за оказване на опозиция, ще продължат. Израел или би трябвало да окупира още веднъж Газа с цел да управлява ситуацията там, или, откакто се изтегли след офанзивата, да си даде сметка, че ще посее семената за появяването на хора, за които бъдещата съпротивата ще бъде метод на битие. “, споделя Сър Том Бекет. И неговата безрадостна прогноза изобщо не звучи успокоително и окуражаващо за света, за жалост.
Докато светът и най-много Близкият изток са в с напрежение очакване на неизбежната сухопътна интервенция на израелската войска в Газа, въпросът е кой има изгода от цялата сегашната съвсем неестествено дълга пауза? Да, филантропичните дейности по евакуацията на цивилното арабско население от града са в ход, не стопират совалките на американския държавен секретар в региона както и дипломатическите дейности на Европейски Съюз, само че все пак френската сентенция “Pire ca va, mieux ca est ”/ „ Колкото по-зле, толкоз по-добре “/ за някои придобива ново звучене след неуместната експанзия на Хамас против Израел.
Защо ли?
Ръководителите на Хамас сигурно на този стадий са изключително удовлетворени. При офанзивата си до момента съумяха да отвлекат невъобразим брой израелци, които са държани за заложници. Фанатизираните към 30 хиляди бойци на групировката, по данни на Израел /цитирани от ББС/, са млади, тежко фанатизирани фундаменталисти, които с гибелта си са подготвени щастливо да потеглят към обещаните им 72 девици в ислямския парадайс. Тези главорези от Хамас са наясно, че са схващане, в допълнение ги стимулира за обезверена всеотдайност.
На този декор страната Израел хуманно прикани милионното население на Газа да се избавя с евакуация, откакто зорлем, към момента удържа, войската си на границата с линията. В същото време Хамас прикани същото това обезверено население да остане в града. При това със злорадото пропагандно очакване покъртителните изображения на избитите от групировката цивилни израелски жители, след навлизането в Газа да стартират последователно да отстъпват място в международните медии на видео и фото фрагменти с избити палестинци. И доколкото човешкия живот по дифолт няма никаква цена за ислямските фанатици, цялата тази ужасяваща военна вакханалия следва да развива съгласно техните предварителни проекти.
Военното присъединяване на Съединени американски щати като загадка
Засега арабският свят като цяло, като се изключи Иран и на про-иранското придвижване Хизболла в Ливан, към момента публично показва нерешителност и самоограничение. Същият този свят, обаче, от близко познава екстремистите от Хамас и схваща доста тъкмо каква е тяхната игра. Да, Съединени американски щати пренасочиха два самолетоносача със съответните им бойни групи кораби към крайбрежията на Израел, само че това надали е военна мярка ориентирана против екстремистите от Хамас. Това изобщо не е по този начин, просто страната Израел е изцяло в положение военно да се оправи с тях, до момента в който предотвратяването на заплахата от възможното пораждане на нов арабски съюз против еврейската страна, е основно значима геостратегическа цел в сегашната обстановка. Именно по тази причина мощната американска ВМС-флотилия сигурно ще остане за дълго край крайбрежията на Израел, още повече, че надвисналата сухопътна интервенция в Газа няма да е краткотрайна, ще аргументи многочислени жертви както измежду екстремистите, по този начин и измежду локалното население и ще провокира нападателно Арабския свят в региона.
Хитрите сметки на Кремъл
Което, прочее, още веднъж ще се вмести в стратегическите проекти освен на Хамас, само че и на…Русия.
Защото въпросната тактика на терористите надали е съчинена само от управлението на групировката и от Иран. Да, в процеса на очистване щабовете и командването на Хамас сигурно ще бъдат открити документи и доказателства за ролята на Кремъл във военно-политическото обмисляне на сегашната неуместна експанзия, която необичайно за какво в някои военно-стратегически елементи изумително наподобява на експанзията против Украйна. На този стадий, обаче, Кремъл медийно и пропагандно поддържа илюзията, че желае да бъде съдия в спора, въпреки че желанията му са повече от транспарантни – координираното на паралелните офанзиви на Хамас против Израел с настъплението на руснаците на фронта в Украйна, приказва, че всичко е било авансово премислено, пресметнато и осъществено. При това в миг, когато Съединени американски щати изпитват вътрешни законодателни проблеми към гласуването на бюджета и финансовите средства за Киев, да не приказваме, че Вашингтон и Тел Авив въпреки всичко имат настоящ контракт за военна помощ при положение на потребност, а сходна договореност към момента липсва в връзките сред Съединени американски щати и Украйна.
Откъде, в действителност командват парада?
Какво се получава, в последна сметка? Кремъл дърпа конците на Близкоизточната си политика, арабските общности /не единствено в региона, само че и на всички места по света/ по дифолт, са на страната на Хамас и какво към този момент се видя от демонстрациите в Европа и Съединени американски щати, изобщо не се интересуват от това кой е отприщил спора против Израел и какви закононарушения е направил там. А това, че през идващите дни могат да загинат нови хиляди поданици на Газа и региона, изобщо не съставлява обект на някакъв ислямски интерес – манипулираното от години арабско население, неговото тежко политическо индоктриниране и религиозния фанатизъм не отдават изключително значение на цената на човешкия живот, тя става на практика нулева. В същото време Москва сигурно сортира подобаващия миг и механизми с цел да „ подбутне “ арабските страни да се ангажират в възможния кървясъл спор, като рано или късно поддържа по остаряла комунистическа традиция, фанатиците по европейските улици да стартират още веднъж да крещят „ Долу ционизма, да избием евреите! “.
Кой и какво печели от спора
И по този начин става все по-ясно кой има изгода от разрастването на спора.
Според английският генерал-лейтенант в оставка Сър Том Бекет от Института за стратегически проучвания, липсват разновидности за отбягване на сухопътната атака на Израел в Газа. „ Независимо какъв брой сполучлива ще бъде интервенцията по разгромяването на Хамас като военна организация, политическия императив на организацията и поддръжката на популацията за оказване на опозиция, ще продължат. Израел или би трябвало да окупира още веднъж Газа с цел да управлява ситуацията там, или, откакто се изтегли след офанзивата, да си даде сметка, че ще посее семената за появяването на хора, за които бъдещата съпротивата ще бъде метод на битие. “, споделя Сър Том Бекет. И неговата безрадостна прогноза изобщо не звучи успокоително и окуражаващо за света, за жалост.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ