Георги Минчев 1943-2001
Георги Минчев е роден в София през 1943 година Завършва компетентност „ Външна търговия “ във ВИИ „ Карл Маркс “ (днес УНСС). Като студент печели Първа премия на фестивала „ Златният Орфей “ с фамозната ария на Борис Карадимчев и Богомил Гудев „ Бяла тишина “ в съпровод на „ Щурците “ и струнен квартет „ Димов “. Пее от началото на 60-те години. Той е един от основоположниците на българската рок музика (заедно с „ Бъндараците “). През 1967 година работи с Щурците, а през 1968 – 1969 година със „ Сребърните гривни “. По това време пее кавъри на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард. Най-известните песни на Георги Минчев от ранното му творчество са „ Бяла тишина “ (с която печели „ Мелодия на годината “ и първа премия на фестивала „ Златният Орфей “), „ Снегът на загатна “ и „ Сребърни ята “.
Минчев отпътува да следва телевизионна постановка в IAD Брюксел и я приключва през 1977 година Записва малко известни в България песни на френски език. След завръщането си работи в Радио София и Българската телевизия. Бил е водещ на състезанията „ Песни на седмицата “, „ 1 до 5 “ и „ Младежки конкурс за занимателна ария “. Песента му „ Блажени години “, чиято музика е кавър на американска кънтри-мелодия, става цялостен шлагер. През тези години Георги Минчев изпява и химна „ Българският рок “. Така се споделя и дебютният му албум, публикуван през 1987 година
След рухването на комунизма се трансформира в булеварден артист, бард на демократичните промени. Заедно с Петър Гюзелев основава групата „ Стари муцуни “ през 1991 година В нея членуват още Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Георги Марков. Формацията взе участие на фестивала в Ла Рошел през 1992 година, а през 1994 година издава албума си „ Бира, секс и рокендрол “. Хитове стават песни като „ Българско реге “, „ Кръчмата на Спас “ и „ Гадже бонбон “. През 1998 година с Развигор Попов основават групата „ Полезни изкопаеми “. През 2000 година Георги Минчев издава албум на френски език със свои песни, които са едва познати в България. Музикантът умира от рак през февруари 2001 година Завещава китарата си на Васко Кръпката, който от своя страна прави с нея поклонение пред гроба на Джими Хендрикс в Сиатъл.
Георги Минчев – некоронованият крал на рока
Трубадурът на родната рок сцена – по този начин назовават Георги Минчев в златните години на българския рок.
Легендарният музикант споделя приживе за себе си, че е най-обикновен мъж.
„ Аз въобще не съм сваляч – това е една роля, която съм си измислил и не преставам да играя. Всъщност – много свенлив съм! Видя ли жена, в множеството случаи се изприщвам или най-малко се изчервявам. А когато се наложи да се целуваме – уй, уй, уй… “ – това споделя Гошо Минчев в едно от последните си изявленията.
Един от най-близките му другари – артистът Васко Кръпката, счита, че за жалост Жоро Минчев не е могъл да срещне дамата на своя живот. Факт е, че не съумява да сътвори крепко семейство и не оставя потомство. Господ не го награди с този шанс.
„ И първата, и втората ми жена бяха хубавици “, това твърди бате Гошо, както го назовават най-близките.
Съпруга номер едно на „ остарялата зурла “ е манекенката Лиляна Йончева, с която се срещат на едно ревю в зала „ Универсиада “. След 10-годишна фамилна идилия тя се влюбва безумно в огромния тенисист Божидар Пампулов и на собствен ред желае бракоразвод.
„ Прибрах се в София и ходех в централните заведения, с цел да може хората да ме виждат и да й предадат, че съм се върнал “, споделя Минчев.
Няколко дни по-късно получава бракоразводните документи.
В последните топли есенни дни, няколко месеца преди да почине, артистът е засичан покрай Бабуната в Южния парк в компанията на руса госпожица. Тя го води на разположение и очевидно нагажда ритъма на крачките си към неговия. До края побелялото момче не издава името й. Предполага се, че тайнствената му последна възлюбена е студентка от френско-български генезис и негова върла фенка.
Малцина знаят, че водачът на „ Стари муцуни “ е бил освен прочут безгрижник, само че и огромен суеверен. Георги Минчев по никакъв начин не обича кръглите годишнини, откогато, когато става на 50, го сполетява първата трепанация на черепа. От 1993-а насам, когато се удостоверява страшната диагноза израстък на мозъка, се зареждат интервенция след интервенция. Но последните две години от живота му са същински призрачен сън. Хирурзите отварят черепа му през четири месеца и вадят оттова формирания, огромни колкото мъжки пестник. Ветеранът на българския рок дори предсказал с невероятна акуратност кончината си. Когато гостува за финален път онлайн в предаването „ Блус до дупка “ по радио „ Експрес “, той декларирал, че бърза да запише „ Утрешен ден “, тъй като му остават броени дни.
Покойният фен на блуса и бирата не обича да разбулва интимните си секрети. В средата на 90-те журналистка от столичен ежедневник го подкача за една от последните му случки с младоженка на наш посланик в Ангола. Изпълнителят на „ Пред щанда за кефали “ тактично пресича с ловък подбив разплитането на загадката.
Самият той споделя, че в никакъв случай не си мисли, че основава история. Той самичък искрено признава:
„ Живях си живота по този начин, както малко хора у нас са успявали да го живеят. И ядох, и пих, и по дами вървях, дори съумях и да попея! “
В едно от емблематичните си изявленията Георги Минчев споделя:
„ Никога не съм желал да надупчвам ей по този начин – с главата напред. Аз съм на правилото „ отмини простака с пренебрежение “. Ние не сме от това потомство, което се занимава с бизнес. Будали сме, запалянковци. Мен не ме интересува материалната страна на живота. Просто съм над нещата. Сигурен съм, че това, което върша, може да не е най-модното, само че аз си го одобрявам. “
„ Никога не съм си мислил, че сътворявам история! Това недей да го забравяш в никакъв случай! Никога не съм си фантазирал, че ще ме пишат в енциклопедии и не съм го правил поради това. Просто – кеф ми е да си пея! “, добавя иконата на родната рок сцена.
С прекомерно ранната му гибел българската музика губи един от най-великите си създатели. Георги Минчев е сърцето на рока в България през дългите години на комунистическа цензура, а след измененията от 1989 година застава отпред на трезвомислещата българска интелигенция и се отдава на „ свободната българска просвета “. С името му са свързани десетки музикални шедьоври, а гласът му се трансформира в емблема на българската музика. Той беше музикант, стихотворец, текстописец, безгрижник и събитие в българския културен и публичен живот от втората половина на XX век. Мнозина негови сътрудници го дефинират като некоронования крал на рока у нас.
„ Бяла тишина “ печели
„ Мелодия на годината “
Късен гларус над нас прелетя,
бързи мемоари в мрака препуснаха
и подирихме отново любовта
в топлината на устните,
само че намерихме единствено една – тишина.
Това е незаглъхващият и до през днешния ден рефрен на песента „ Бяла тишина “, която става победител в първия ефирен конкурс „ Мелодия на годината “. Той се организира през февруари 1967 година, като в класацията вземат участие 12-те мелодии на месеца от 1966 година
Музиката на „ Бяла тишина “ е на Борис Карадимчев, текстът на Богомил Гудев. И до през днешния ден това е една от най-обичаните български песни, която всяко последващо потомство наизустява единствено след едно слушане.
Изпълнението на незабравимия Георги Минчев дружно с „ Щурците “, безусловно млада тогава група, и историческото присъединяване на струнния квартет „ Димов “ съумява да обере овациите. Съдбата на песента споделя преди години композиторът Борис Карадимчев. По негови думи единствено и само Гошо Минчев може сполучливо да я пресъздаде. След няколко подготовки с мелодия, само че без текст, те се впускат да търсят текстописец. В тези години стихове по подготвена към този момент музика пишат единствено двама – единият е Васил Андреев, който работи единствено с Емил Димитров, другият е Богомил Гудев.
„ Възложихме му да напише текста – споделя Карадимчев, – одобри индивидът. И го писа три месеца. Но стана. “
Наградите, които получават спечелилите за „ Бяла тишина “, са тв приемник за композитора, радиограмофон за създателя на текста и магнетофон за изпълнителя.
През 1968 година песента сграбчва „ Златният Орфей “. Песента се трансформира в химн на „ нежната гражданска война “.
Васко Кръпката сътвори „ Цвете за Гошо “
След гибелта на един от най-близките си другари Васко Кръпката започва фестивала „ Цвете за Гошо “. Ежегодният рок фест се организира при започване на юни в Южния парк и, както самият Васко споделя, е фестивал за рок митове и млади гении.
„ Ние, старите кучета, сме си го създали този фестивал, с цел да си посвирим “, споделя рокаджията.
„ Георги Минчев беше блян за геройство, почтеност, достолепие и човечност. Той беше индивидът, който сътвори най-великите български песни на свободата и на любовта. Човек, който дерзаеше с цялото си сърце и душа за това какво се случва в България. Душата му стенеше от всичко, което се случваше тук. В името на наследството се събираме на „ Цвете за Гошо “. Вярвам, че е благополучен, тъй като песните му не престават да живеят. Това е форумът на българския рок. “
От соло рокаджия до „ Барда на демокрацията “
Първите му солови осъществявания датират от началото на 60-те години. По това време Жоро Минчев пее дует с Бисер Киров, солист е на „ Студио 5 “ и свири дружно с рок бандата „ Бъндараците “, която се приема за първата българска рок група. Тя носи името на английския лорд Бънди, който показва Обединеното кралство в Тристранната съюзническа комисия, образувана след 9 септември 1944 година Основават я братята Димитър „ Бъндарака “ и Иван „ Вачо “ Милеви, като в състава са още съученикът на Вачо Кирил Маричков и приятелят му от махалата Петър Цанков. Заедно с тях Гошо Минчев извършва песните на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард. През 1966 година „ Бъндараците “ се разпадат, а още на идната година Маричков и Цанков основават нова група, която по-късно е наречена „ Щурците “.
В края на 80-те съумява да издаде дебютния си албум и с песни като „ Есен в Созопол “, „ Почти среднощ “, „ Юли “, „ Момчето и аз “ ни припомня наново за своя свят. Новото време с демократичните промени го трансформира в артист на площада. Заедно с Петър Гюзелев основава групата „ Стари муцуни “ през 1991 година Участници във групировката са и Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Георги Марков. Издава албума си „ Бира, секс и рокендрол “ (1994 г.). Ликът му се трансформира в знак, а песните му звучат повече от всеки път. Хитове стават „ Българско реге “, „ Кръчмата на Спас “, „ Гадже бонбон “. Заедно с Развигор Попов през 1998 година основава групата „ Полезни изкопаеми “. През същата година взе участие в дните на музиката в Макон, Франция.
До края на живота си издава още 4 албума – „ Рокендрол ветерани “ от 1989, „ Равносметка “ от 1995, „ BG рок “ от 1995 и „ Бяла тишина “ от 1997. Особено нашумява с песента „ Блажени години “, която е кавър на американска кънтри мелодия.
Развигор Попов:
Той беше страховит човек!
Развигор Попов дълги години е работил с Георги Минчев, който като първа професионална стъпка става солист на неговия оркестър „ Стакато “. Двамата се обичат още от деца, прозорците на жилищата им гледат един против различен. Когато Георги Минчев изкарва казармата, Развигор Попов към този момент е началник на оркестъра към Студентския дом на културата и го кани да се причисли.
„ Той като човек беше страховит! Дойде, стартира да пее с нас, доста добре се оправи и незабавно предложи да докара Бисер Киров, с който са служили като бойци. Боян Иванов към този момент беше при нас. Скоро докара и Мишо Белчев. “
И до момента в който Развигор Попов се увлича от джаз музиката, Георги Минчев насочва вниманието му в друга посока – към песните на „ Бийтълс “. Години по-късно двамата имат дуо „ Полезни изкопаеми “. До последните дни на живота на Георги Минчев двамата са неразделни. Последният спомен на Развигор Попов с Георги Минчев е обвързван още веднъж с музиката:
„ Преди последната интервенция, той към този момент беше в болничното заведение, му написах една ария „ Животът е рисков “. В нея се пее за това, че да пиеш, да пушиш, да вървиш по дами е рисково за вашето здраве. Той тогава сподели: „ Е, докторе, като всичко е рисково, значи животът е рисков за моето здраве! За какво да пребивавам?! “. Много се зарадва, стартира да учи песента и сподели: „ Като ми оперират китарата (така наричаше главата си), незабавно ще я запишем. “ За страдание не я записахме. Тази ария аз я пея и постоянно си припомням за Гошо. “
В Каварна му издигат монумент
Паметник на основоположника на българския рок откриват в Каварна през 2013 година Това се случва по време на грандиозния „ Каварна рок фест “ пред очите на десетки негови другари – артисти, фенове на рок музиката, посетители на фестивала. Час преди откриването пред бронзовата фигура на Гошо в Алеята на рока в градския парк изнасят спонтанен концерт Васко Кръпката, Звезделин Керемидчиев-Звезди и групата му „ Аналгин “, Фънки и съставът „ Черно було “, Александър Филчев-Санеца. Те пеят песни на Жоро.
„ Искам да си пожелаем да продължим това дело, което Георги Минчев стартира. В нашата страна би трябвало да има памет за хубавите неща и би трябвало да помним това, което са ни дали хората, които към този момент ги няма “, споделя кметът на община Каварна тогава Цонко Цонев.
Фигурата на Георги Минчев се издига на метри от паметника на Рони Джеймс Дио в парка на Каварна. Скулптор и на двата паметника е Красимир Ломски, а средствата са набирани посредством дарения.
Арест в Белгия
В началото на 70-те Георги Минчев отпътува за Белгия, където следва кино- и телевизионна постановка в IAD Брюксел. Навръх Коледа през 1971-ва, вместо да купонясва, Гошо Минчев е спретнат „ на топло “. Местната полиция го арестува, тъй като наподобява като две капки вода на търсен сериен изнасилвач от Монс. Когато ченгетата идват в квартирата, останали като гръмнати. Причината е, че именитият български музикант дели маломерен апартамент с още 10-15 индивида, санбернарски псе, огромен тропически гущер, няколко хамстера и цяла колония бели мишки. Най-любопитното е, че единственият човек, който се афишира твърдо срещу естрадната му кариера, е майка му. Тя изрично му забранявала да пее, като се стимулирала, че не желае синът й да се развращава по турнета.
Инфо:
