45 години от убийството на Георги Марков: Как българският чадър ликвидира писателя?
Георги Марков ни научи, че няма по-голяма полезност от свободата и няма по-силно оръжие от истината. Рано или късно, тя – както любовта – побеждава. Това сподели пред Българска телеграфна агенция писателят Захари Карабашлиев във връзка 45-ата годишнина от гибелта на създателя на „ Задочни репортажи за България ".
Георги Марков е прободен в крайници от чадъра на чужд мъж на 7 септември 1978 година, а няколко дни по-късно, на 11 септември, умира в лондонската болница „ Сейнт Джеймс “. Според Карабашлиев към момента има незнайни обстоятелства към кончината на писателя.
„ За това закононарушение не трябва да има отминалост. И ключът към истината за това ликвидиране несъмнено към момента може да бъде открит, несъмнено има още живи, които знаят какво, по какъв начин, по кое време, кой и така нататък... Но партийната „ омерта " е огромен боязън “, разяснява той.
По думите му писателят Георги Марков се откроява с чисто, ясно и красиво писане, с простотата на изрече и с това, че е употребявал езика като инструмент на истината. Сред най-значимите творби на писателя, съгласно Захари Карабашлиев, са „ Жените на Варшава ", „ Покривът ", „ Задочните репортажи за България " и други „ Георги Марков е принос към международната литература “, счита още създателят на „ Опашката “.
Според основния редактор на „ Сиела “, които издават през 2016 година „ Задочни репортажи за задочна България “ в два тома, Георги Марков е приказвал с дейностите си, не просто с думите си. Захари Карабашлиев цитира писателя Димитър Бочев, съгласно който Марков е бил „ извънреден, надарен и великодушен като човек “.
„ С благодарност споделя по какъв начин му е дал път, по какъв начин на процедура дели своите възнаграждения с него, по-младия си сътрудник “, уточни Карабашлиев. Допълва, че брачната половинка на Георги Марков – Аннабел е разказвала още за любовта му към дребната им щерка, за дисциплинираността му като публицист, постоянно с крайни периоди, постоянно в точния момент, както и за възприятието му за комизъм.
„ Аз изпитвам само страдание, че отровата на враговете му го доближи и в Лондон и той не остави повече творчество, което да го подреди там, където му е мястото в света - до Кундера и Солженицин “, сподели още Захари Карабашлиев.
ОТ ИНЖЕНЕР ДО ПИСАТЕЛ
Георги Марков е български публицист, публицист и отстъпник. Роден е на 1 март 1929 година в село Княжево, сегашен квартал на София. Завършва Първа мъжка гимназия в столицата, след което до 1950 година следва химия във Висшето техническо учебно заведение в Русе. След закриването на факултета се дипломира през 1951 година като инженер-металург в Държавната политехника „ Й. В. Сталин “ в София.
Работи като инженер-технолог във фабриките „ Победа “ и „ Стинд “, преподава в Техникума по керамика и стъкло в София. Още в студентските си години заболява от белодробна туберкулоза и през 1958 година е пенсиониран по болест. Продължава да се устоя от писателски възнаграждения.
ЛИТЕРАТУРНИЯТ МУ ДЕБЮТ Е С „ РЕКОРДЬОРЪТ НА УИСКИ “ ОТ 1951 Г.
За книжовен дебют на Георги Марков се приема разказът му „ Рекордьорът на уиски “, поместен във в. „ Народна армия “ на 7 юли 1951 година Георги Марков е създател още на „ Цезиева нощ “ (1957), научно-фантастичния разказ „ Победителите на Аякс “ (1959), сборниците с разкази и новели „ Анкета “ и „ Между деня и нощта “, романът „ Мъже “ (1962), „ Портретът на моя двойник “ (1966) „ Жените на Варшава “ (1968) и други От 1963 до 1969 година написва и девет пиеси, сложени в български театри.
В началото на 60-те години той стартира работа в издателство „ Народна юноша “, а от 1969 година е завеждащ научно-популярния му отдел.
Смята се, че първият му очевиден конфликт с властта е поради романа „ Покривът “ (1962), който е спрян и оповестен години след промяната на политическата система – през 2007 година През 1967 година от репертоара на Театъра на националната войска е свалена пиесата „ Да се провреш под дъгата “, а две години по-късно са спрени пиесите „ Аз бях той “ и „ Комунисти “.
ЕМИГРАЦИЯ
През месец юни 1969 година Марков отпътува за Италия, а година по-късно се открива в Лондон. Като една от възможните аргументи за емигрирането му се показва евентуална опция за екранизиране на новелата „ Жените на Варшава “.
През 1972 година Георги Марков стартира работа като редактор в българската секция на Би Би Си. В първите си емигрантски години (1971–1973) той интензивно сътрудничи с очерци, мнения, сериозни бележки и на радио „ Дойче Веле “. В този интервал Марков бива изключен от Съюза на българските писатели, а книгите му са конфискувани от библиотеките. Смята се, че тогава стартира попълването на досието му, заведено под името „ Скитник “. В края на 1972 година е задочно наказан на шест години и половина отнемане от независимост като „ невъзвращенец и за вражеска активност “.
ЗАДОЧНИ РЕПОРТАЖИ ЗА БЪЛГАРИЯ
В интервала 1973–1978 сътрудничи и на радио „ Свободна Европа “, откъдето в поредицата „ Контакти “ на Димитър Бочев от края на 1975 до юни 1978 се излъчват неговите „ Задочни репортажи за България “ (оригиналното заглавие е „ Задочни репортажи за задочна България “, по-късно е кратко от редакцията).
„ Другият обред на култа у нас бе цитатничеството. Цитираше се до посиняване. Не си припомням заседание или съвещание, на което всяка минута някой да не произнесе златното факсимиле: „ Както споделя другарят Сталин “…или Димитров… или Червенков…
Впоследствие стартира да се появява името Ленин, а през днешния ден като чета българските вестници, виждам, че нещата доста не са се изменили, тъй като е „ както ни учи другарят Живков ", показва Георги Марков в репортажите си. В тях той разяснява още, че „ може би най-унизителната и античовешката демонстрация на култа “ са били манифестациите.
В друг размер репортажите му са оповестени в книжно тяло след неговата гибел. През 1980-1981 година „ Задочни репортажи за България “ са издадени в два тома в Цюрих, като по същото време се появява и българският им самиздат. Официалните издания в страната са след 1989 година Неговите „ Литературни есета “ са оповестени първо в Париж през 1982 година, а в България - през 1990 година, след рухването на режима.
„ БЪЛГАРСКИЯТ ЧАДЪР “
Убийството на Георги Марков се трансформира в едно от емблематичните закононарушения по време на Студената война, като то оказва се като „ българския чадър “.
На 7 септември 1978 година на лондонския мост „ Ватерло " той е прободен в крайници от чадъра на чужд мъж. Четири дни по-късно писателят умира в лондонската болница „ Сейнт Джеймс ". Според английската съдебномедицинска експертиза е осъществено ликвидиране с потребление на отровата рицин. През 1990 година досието на Марков изчезва.
На 11 декември 2000 година посмъртно на писателя е присъден медал „ Стара планина “ първа степен за яркия му принос към българската литература, драматургия и журналистика и за изключителната му гражданска позиция и опълчване на комунистическия тоталитарен режим.
Георги Марков е прободен в крайници от чадъра на чужд мъж на 7 септември 1978 година, а няколко дни по-късно, на 11 септември, умира в лондонската болница „ Сейнт Джеймс “. Според Карабашлиев към момента има незнайни обстоятелства към кончината на писателя.
„ За това закононарушение не трябва да има отминалост. И ключът към истината за това ликвидиране несъмнено към момента може да бъде открит, несъмнено има още живи, които знаят какво, по какъв начин, по кое време, кой и така нататък... Но партийната „ омерта " е огромен боязън “, разяснява той.
По думите му писателят Георги Марков се откроява с чисто, ясно и красиво писане, с простотата на изрече и с това, че е употребявал езика като инструмент на истината. Сред най-значимите творби на писателя, съгласно Захари Карабашлиев, са „ Жените на Варшава ", „ Покривът ", „ Задочните репортажи за България " и други „ Георги Марков е принос към международната литература “, счита още създателят на „ Опашката “.
Според основния редактор на „ Сиела “, които издават през 2016 година „ Задочни репортажи за задочна България “ в два тома, Георги Марков е приказвал с дейностите си, не просто с думите си. Захари Карабашлиев цитира писателя Димитър Бочев, съгласно който Марков е бил „ извънреден, надарен и великодушен като човек “.
„ С благодарност споделя по какъв начин му е дал път, по какъв начин на процедура дели своите възнаграждения с него, по-младия си сътрудник “, уточни Карабашлиев. Допълва, че брачната половинка на Георги Марков – Аннабел е разказвала още за любовта му към дребната им щерка, за дисциплинираността му като публицист, постоянно с крайни периоди, постоянно в точния момент, както и за възприятието му за комизъм.
„ Аз изпитвам само страдание, че отровата на враговете му го доближи и в Лондон и той не остави повече творчество, което да го подреди там, където му е мястото в света - до Кундера и Солженицин “, сподели още Захари Карабашлиев.
ОТ ИНЖЕНЕР ДО ПИСАТЕЛ
Георги Марков е български публицист, публицист и отстъпник. Роден е на 1 март 1929 година в село Княжево, сегашен квартал на София. Завършва Първа мъжка гимназия в столицата, след което до 1950 година следва химия във Висшето техническо учебно заведение в Русе. След закриването на факултета се дипломира през 1951 година като инженер-металург в Държавната политехника „ Й. В. Сталин “ в София.
Работи като инженер-технолог във фабриките „ Победа “ и „ Стинд “, преподава в Техникума по керамика и стъкло в София. Още в студентските си години заболява от белодробна туберкулоза и през 1958 година е пенсиониран по болест. Продължава да се устоя от писателски възнаграждения.
ЛИТЕРАТУРНИЯТ МУ ДЕБЮТ Е С „ РЕКОРДЬОРЪТ НА УИСКИ “ ОТ 1951 Г.
За книжовен дебют на Георги Марков се приема разказът му „ Рекордьорът на уиски “, поместен във в. „ Народна армия “ на 7 юли 1951 година Георги Марков е създател още на „ Цезиева нощ “ (1957), научно-фантастичния разказ „ Победителите на Аякс “ (1959), сборниците с разкази и новели „ Анкета “ и „ Между деня и нощта “, романът „ Мъже “ (1962), „ Портретът на моя двойник “ (1966) „ Жените на Варшава “ (1968) и други От 1963 до 1969 година написва и девет пиеси, сложени в български театри.
В началото на 60-те години той стартира работа в издателство „ Народна юноша “, а от 1969 година е завеждащ научно-популярния му отдел.
Смята се, че първият му очевиден конфликт с властта е поради романа „ Покривът “ (1962), който е спрян и оповестен години след промяната на политическата система – през 2007 година През 1967 година от репертоара на Театъра на националната войска е свалена пиесата „ Да се провреш под дъгата “, а две години по-късно са спрени пиесите „ Аз бях той “ и „ Комунисти “.
ЕМИГРАЦИЯ
През месец юни 1969 година Марков отпътува за Италия, а година по-късно се открива в Лондон. Като една от възможните аргументи за емигрирането му се показва евентуална опция за екранизиране на новелата „ Жените на Варшава “.
През 1972 година Георги Марков стартира работа като редактор в българската секция на Би Би Си. В първите си емигрантски години (1971–1973) той интензивно сътрудничи с очерци, мнения, сериозни бележки и на радио „ Дойче Веле “. В този интервал Марков бива изключен от Съюза на българските писатели, а книгите му са конфискувани от библиотеките. Смята се, че тогава стартира попълването на досието му, заведено под името „ Скитник “. В края на 1972 година е задочно наказан на шест години и половина отнемане от независимост като „ невъзвращенец и за вражеска активност “.
ЗАДОЧНИ РЕПОРТАЖИ ЗА БЪЛГАРИЯ
В интервала 1973–1978 сътрудничи и на радио „ Свободна Европа “, откъдето в поредицата „ Контакти “ на Димитър Бочев от края на 1975 до юни 1978 се излъчват неговите „ Задочни репортажи за България “ (оригиналното заглавие е „ Задочни репортажи за задочна България “, по-късно е кратко от редакцията).
„ Другият обред на култа у нас бе цитатничеството. Цитираше се до посиняване. Не си припомням заседание или съвещание, на което всяка минута някой да не произнесе златното факсимиле: „ Както споделя другарят Сталин “…или Димитров… или Червенков…
Впоследствие стартира да се появява името Ленин, а през днешния ден като чета българските вестници, виждам, че нещата доста не са се изменили, тъй като е „ както ни учи другарят Живков ", показва Георги Марков в репортажите си. В тях той разяснява още, че „ може би най-унизителната и античовешката демонстрация на култа “ са били манифестациите.
В друг размер репортажите му са оповестени в книжно тяло след неговата гибел. През 1980-1981 година „ Задочни репортажи за България “ са издадени в два тома в Цюрих, като по същото време се появява и българският им самиздат. Официалните издания в страната са след 1989 година Неговите „ Литературни есета “ са оповестени първо в Париж през 1982 година, а в България - през 1990 година, след рухването на режима.
„ БЪЛГАРСКИЯТ ЧАДЪР “
Убийството на Георги Марков се трансформира в едно от емблематичните закононарушения по време на Студената война, като то оказва се като „ българския чадър “.
На 7 септември 1978 година на лондонския мост „ Ватерло " той е прободен в крайници от чадъра на чужд мъж. Четири дни по-късно писателят умира в лондонската болница „ Сейнт Джеймс ". Според английската съдебномедицинска експертиза е осъществено ликвидиране с потребление на отровата рицин. През 1990 година досието на Марков изчезва.
На 11 декември 2000 година посмъртно на писателя е присъден медал „ Стара планина “ първа степен за яркия му принос към българската литература, драматургия и журналистика и за изключителната му гражданска позиция и опълчване на комунистическия тоталитарен режим.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ