Живеем с Господа, но в света на Дявола
Георги Мархолев е рок и блус музикант, създател на група Sunrise.
Г-н Мархолев, следва ни един спиритичен сеанс, в който ще поканим на посетители Свободния дух. Като начало обаче да призовем духа на рок величието Кен Хенсли, който ненадейно ни напусна през миналата година. Вие бяхте най-близкия до него човек в България, кои са най-кратките думи, които можем да кажем за Кен?
Един извънреден човек, мощно набожен в Бога и свободата, талантлив с необичаен гений и храброст да протяга ръка към комбинация, без в действителност да е нотно образован.
Музикалният талант Кет Хенсли е бил нотно необразован?
Да, както и ред други рок музиканти от това време. Но точно той написа над 90% от песните на Urieh Heep. Много мощен и прецизен човек, влюбен в свободата и свободния дух. Човек, уверен в задачата си на земята и търсещ шанса да я извърши.
Кен не беше от хората, които чакат позволение, с цел да осъществят задачата си.
Плащал си е за всичко.
Имах опцията да поддържам връзка с този човек – колкото характерен, толкоз и атипичен за рока със своите дълбоки ползи в литературата. Как работеше той?
Във всички персонални диалози, които съм имал с него, той повтаряше, че е създател, който облича стиховете си в музика, а не противоположното. Уникална е връзката му с вокала на групата Дейвид Байрън: даже и след гибелта на Байрън, Кен е продължавал да написа музика по този начин, като че ли ще я извършва тъкмо той. Голяма победа в живота на Хенсли също е, че е съумял да се пребори с тежка форма на наркотична взаимозависимост. Но, както споделих, той беше безкрайно набожен човек – приказвам за религия, а не за вяра, които са много разнообразни неща. Беше благополучен човек.
Получи ли Кен приживе съответно самопризнание за това, което сътвори?
Не.
Urieh Heep бяха международна група, само че постоянно попадаха в сенките. Как си го обяснявате?
Точно когато са в апогея си, неподражаемият Дейвид Байрън изпада в тежки рецесии и на Кен се пада тъжната роля да го уволни от групата. Замества го Джон Лоутън. За барабаниста Лий Кърслейк, умрял също неотдавна, Кен споделяше, че е най-хубавият, с който е свирил.Търканията провалиха групата и тя не можа да се пребори с машините Led Zeppelin и Deep Purple. В рока не всеки път най-важни са музикалните умения, става дума и за характери, образование, съпреживявания, съгладуване и събогатеене, съуспехи и сънеуспехи.
Въведохме в диалога Свободния дух, а Кен преди няколко години интензивно помагаше той да бъде легитимиран публично в България. Вашата обща концепция беше Джулая да бъде вкаран в календара на ЮНЕСКО и да стане интернационален ден на свободомислието. Докъде стигна идеята?
Джулая по този начин или другояче съществува като постоянно събитие в България от доста години и нито аз, нито Кен Хенсли сме го измислили. Кен е измислил песента July Morning, а българският народ е дал сърцето си и посреща слънцето по персонални аргументи, със устрема си към свободата. И това съществува в България, а не в Чехия, да вземем за пример. Моята група носи името на друга ария на Кен – Sunrise, дръзвам да кажа без всякаква непотребна невзискателност, че сме най-хубавата група в България. Имах и спомагателния късмет да стана другар с Хенсли. От там произлиза и предлагането за интернационален празник. От това културата ни може единствено да завоюва.
Лично присъствах, когато през 2014 година вие с Кен направихте концерт във Външно министерство и там самодейността беше подкрепена от хора като президента Желю Желев, проф. Здравко Попов, шефът на Дипломатическия институт Таня Михайлова и още доста други. Защо концепцията зацикли?
Уникалното беше, че това събитие се състоя тъкмо в Министерството на външните работи, тогавашния бастион на Държавна сигурност – това беше популярен пробив и за рока, и за свободата. Но потеглиха обвиняванията, че сме желали да политизираме концепцията или да печелим от нея, въпреки че аз не виждам по какъв начин от това може да се прави бизнес. Един споделил, различен не чул, трети недоразбрал. Искал съм да приватизирам Джулая и да го направя почивен ден! Ами Джулая постоянно си е почивен ден.
По мотив тези интриги самият Кен тогава изясни, че единственият притежател на Джулая е свободата.
Точно по този начин! И това беше повода да работим дружно по тази платформа. Още първоначално Кен ме предизвести, че се понечвам с дявола. Отговорих му, че ние живеем с Господа, само че в света на Дявола. Журналистката Люба Кулезич ми сподели, че диалозите за свободен дух в България са неуместна тематика.
Какво видя през вашия взор Свободния дух по улиците и площадите на България тази година? Ще има ли втора вълна на недоволството по облика на вирусната рецесия?
Единственото, което може да избави индивида е самият човек. А това, което може да го унищожи е страхът – дали от Коронавирус, дали от мутри, мафия или диктатори - все едно.
Човек би трябвало да се опасява най-вече от страха.
Това желая да кажа.
Свободният дух е неизтребим и незабравим, само че в избрани географски ширини се усеща по-уютно, в други по-несигурно, в трети искрено е преследван. Как се усеща у нас?
Мисля, че по един или различен метод на всички места е преследван.
Защо българите всеобщо влагат гения си и заплащат налозите си в други страни?
Затова страдат и стопанската система, и културата ни. Сега протоколирам в Abbey Road албум по българска лирика – стихове на Христо Фотев, Пеньо Пенев, Любомир Левчев. Пуснах информация за това по обществените мрежи, само че с допълнението, че през последните години все ме тупат по рамото, а след това няма кой да си купи дисковете. Публиката, която беше с нас през годините последователно изчезна, кой лекар в Америка, кой инженер в Германия. Ясно е за какво.
За именития лондонски Abbey Road ли говорите?
Да.
Живеем във времето на победилата чалга във всяко отношение – политическо, културно, обществено. Как ще просъществува Свободния дух?
В музикално отношение не използвам думата чалга, това е жанр с турски генезис, който съществува дружно с рока, блуса, рапа. Човек се самоопределя. Куинси Джоунс реши да вземе комерсиален завой, да влага в рапа и стана мултимилиардер.
Хенсли беше изключително впечатлен от лондонски махленски графит: „ Това, което можем да реализираме е безгранично единствено тогава, когато няма значение кой ще обере лаврите за него”. Когато го изпращахме от България през 2014 година, той с баладична горест откри, че на нашата национална стена е изписано тъкмо противоположното. Разбрал ли ни беше добре?
Той разбра това в хотелската си стая у нас, гледайки българска телевизия. Задаваше въпроси, аз му давах отговори.
Мартин Лутер Кинг беше споделил, че свободата не е като хляба и не се раздава на къшеи.
Тя не е допустима по различен метод.
Но има доста хора, които се задоволяват със независимост в едно отношение и с несвобода в друго.
Значи не знаят какво е независимост.
Разговора води: Емил Янев
Г-н Мархолев, следва ни един спиритичен сеанс, в който ще поканим на посетители Свободния дух. Като начало обаче да призовем духа на рок величието Кен Хенсли, който ненадейно ни напусна през миналата година. Вие бяхте най-близкия до него човек в България, кои са най-кратките думи, които можем да кажем за Кен?
Един извънреден човек, мощно набожен в Бога и свободата, талантлив с необичаен гений и храброст да протяга ръка към комбинация, без в действителност да е нотно образован.
Музикалният талант Кет Хенсли е бил нотно необразован?
Да, както и ред други рок музиканти от това време. Но точно той написа над 90% от песните на Urieh Heep. Много мощен и прецизен човек, влюбен в свободата и свободния дух. Човек, уверен в задачата си на земята и търсещ шанса да я извърши.
Кен не беше от хората, които чакат позволение, с цел да осъществят задачата си.
Плащал си е за всичко.
Имах опцията да поддържам връзка с този човек – колкото характерен, толкоз и атипичен за рока със своите дълбоки ползи в литературата. Как работеше той?
Във всички персонални диалози, които съм имал с него, той повтаряше, че е създател, който облича стиховете си в музика, а не противоположното. Уникална е връзката му с вокала на групата Дейвид Байрън: даже и след гибелта на Байрън, Кен е продължавал да написа музика по този начин, като че ли ще я извършва тъкмо той. Голяма победа в живота на Хенсли също е, че е съумял да се пребори с тежка форма на наркотична взаимозависимост. Но, както споделих, той беше безкрайно набожен човек – приказвам за религия, а не за вяра, които са много разнообразни неща. Беше благополучен човек.
Получи ли Кен приживе съответно самопризнание за това, което сътвори?
Не.
Urieh Heep бяха международна група, само че постоянно попадаха в сенките. Как си го обяснявате?
Точно когато са в апогея си, неподражаемият Дейвид Байрън изпада в тежки рецесии и на Кен се пада тъжната роля да го уволни от групата. Замества го Джон Лоутън. За барабаниста Лий Кърслейк, умрял също неотдавна, Кен споделяше, че е най-хубавият, с който е свирил.Търканията провалиха групата и тя не можа да се пребори с машините Led Zeppelin и Deep Purple. В рока не всеки път най-важни са музикалните умения, става дума и за характери, образование, съпреживявания, съгладуване и събогатеене, съуспехи и сънеуспехи.
Въведохме в диалога Свободния дух, а Кен преди няколко години интензивно помагаше той да бъде легитимиран публично в България. Вашата обща концепция беше Джулая да бъде вкаран в календара на ЮНЕСКО и да стане интернационален ден на свободомислието. Докъде стигна идеята?
Джулая по този начин или другояче съществува като постоянно събитие в България от доста години и нито аз, нито Кен Хенсли сме го измислили. Кен е измислил песента July Morning, а българският народ е дал сърцето си и посреща слънцето по персонални аргументи, със устрема си към свободата. И това съществува в България, а не в Чехия, да вземем за пример. Моята група носи името на друга ария на Кен – Sunrise, дръзвам да кажа без всякаква непотребна невзискателност, че сме най-хубавата група в България. Имах и спомагателния късмет да стана другар с Хенсли. От там произлиза и предлагането за интернационален празник. От това културата ни може единствено да завоюва.
Лично присъствах, когато през 2014 година вие с Кен направихте концерт във Външно министерство и там самодейността беше подкрепена от хора като президента Желю Желев, проф. Здравко Попов, шефът на Дипломатическия институт Таня Михайлова и още доста други. Защо концепцията зацикли?
Уникалното беше, че това събитие се състоя тъкмо в Министерството на външните работи, тогавашния бастион на Държавна сигурност – това беше популярен пробив и за рока, и за свободата. Но потеглиха обвиняванията, че сме желали да политизираме концепцията или да печелим от нея, въпреки че аз не виждам по какъв начин от това може да се прави бизнес. Един споделил, различен не чул, трети недоразбрал. Искал съм да приватизирам Джулая и да го направя почивен ден! Ами Джулая постоянно си е почивен ден.
По мотив тези интриги самият Кен тогава изясни, че единственият притежател на Джулая е свободата.
Точно по този начин! И това беше повода да работим дружно по тази платформа. Още първоначално Кен ме предизвести, че се понечвам с дявола. Отговорих му, че ние живеем с Господа, само че в света на Дявола. Журналистката Люба Кулезич ми сподели, че диалозите за свободен дух в България са неуместна тематика.
Какво видя през вашия взор Свободния дух по улиците и площадите на България тази година? Ще има ли втора вълна на недоволството по облика на вирусната рецесия?
Единственото, което може да избави индивида е самият човек. А това, което може да го унищожи е страхът – дали от Коронавирус, дали от мутри, мафия или диктатори - все едно.
Човек би трябвало да се опасява най-вече от страха.
Това желая да кажа.
Свободният дух е неизтребим и незабравим, само че в избрани географски ширини се усеща по-уютно, в други по-несигурно, в трети искрено е преследван. Как се усеща у нас?
Мисля, че по един или различен метод на всички места е преследван.
Защо българите всеобщо влагат гения си и заплащат налозите си в други страни?
Затова страдат и стопанската система, и културата ни. Сега протоколирам в Abbey Road албум по българска лирика – стихове на Христо Фотев, Пеньо Пенев, Любомир Левчев. Пуснах информация за това по обществените мрежи, само че с допълнението, че през последните години все ме тупат по рамото, а след това няма кой да си купи дисковете. Публиката, която беше с нас през годините последователно изчезна, кой лекар в Америка, кой инженер в Германия. Ясно е за какво.
За именития лондонски Abbey Road ли говорите?
Да.
Живеем във времето на победилата чалга във всяко отношение – политическо, културно, обществено. Как ще просъществува Свободния дух?
В музикално отношение не използвам думата чалга, това е жанр с турски генезис, който съществува дружно с рока, блуса, рапа. Човек се самоопределя. Куинси Джоунс реши да вземе комерсиален завой, да влага в рапа и стана мултимилиардер.
Хенсли беше изключително впечатлен от лондонски махленски графит: „ Това, което можем да реализираме е безгранично единствено тогава, когато няма значение кой ще обере лаврите за него”. Когато го изпращахме от България през 2014 година, той с баладична горест откри, че на нашата национална стена е изписано тъкмо противоположното. Разбрал ли ни беше добре?
Той разбра това в хотелската си стая у нас, гледайки българска телевизия. Задаваше въпроси, аз му давах отговори.
Мартин Лутер Кинг беше споделил, че свободата не е като хляба и не се раздава на къшеи.
Тя не е допустима по различен метод.
Но има доста хора, които се задоволяват със независимост в едно отношение и с несвобода в друго.
Значи не знаят какво е независимост.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ