Георги Лозанов: Продажбата на "Нова тв" показва, че медиите са разменна монета в други игри
Георги Лозанов е медиен специалист, някогашен член и ръководител на Съвета за електронни медии, доцент във Факултета по публицистика и всеобща връзка в Софийския университет, посетител учител в Нов български университет, НАТФИЗ, Пловдивския университет и Националната художествена академия, колумнист в централни вестници и водещ на авторско предаване в Bulgaria On Air.
" Дневник " препечатва изявлението на Венелина Попова от " Тоест " за медийната обстановка в България.
Доцент Лозанов, виждате ли измежду позволените до присъединяване в състезанието за нови генерални шефове на Българска национална телевизия и БНР претенденти с задоволително висок публичен имидж и професионална биография за тези така значими постове?
- Мина времето като че ли, когато се явяваха основни фигури в обществото и специалността за тези места. Сега обстановката в медиите е много противоречива и сложна, а в някаква степен има и чувство за предрешеност в състезанията. Ето за какво не мога да кажа, че се явява каймакът на българската публицистика. Това надалеч не са и някакви изключително доходни постове, а са свързани с доста отговорност, работа и решение на сложни проблеми. И всичко това значително не е доста признателно. Не съм сигурен, че тези места са задоволително примамливи.
Е, да, може и да не наподобяват примамливи, само че които един път са били на тези постове, желаят да повторят мандатите си или след време се явяват още веднъж на състезания, с цел да ги заемат. Ето, Александър Велев, който е за повторно общоприет шеф на БНР (1998–2001 и понастоящем), се явява още веднъж на конкурс; както и Валерий Тодоров, изкарал два поредни мандата (2007–2013) на " Драган Цанков " 4.
- Да, нормално се смята за съвсем наложително, в случай че си бил шеф на публичната медия, да се явиш още веднъж на конкурс. Защото в случай че те изберат наново, това е препоръка, че си бил добър шеф.
Като ръководител на Съвет за електронни медии Вие ръководихте състезания за генерални шефове на двете публични медии. И както се споделя, изпитахте на гърба си тежненията на властта да въздейства върху крайните решения. Може ли да се каже, че сте правил взаимни отстъпки в избора на генерални шефове?
- Не, изрично не е по този начин. Като ръководител на Съвет за електронни медии не съм се чувствал жертва на някакъв политически напън. Понякога я имаше принудата на извънредно стеснения лист от претенденти. Така в радиото, Бог да го елементарни, Радко Янкулов беше един компромис. Но аз бих Ви попитал – в случай че Вие бяхте в Съвет за електронни медии, кого бихте избрали?
А изборът на Валерий Тодоров?
- Аз не бих споделил, че изборът на Валери Тодоров беше попътен на тогавашните ръководещи. Но и при него обстановката беше такава, че нямаше сериозна опция. Най-големият напън към мен в тези състезания постоянно е идвал от неналичието на опция.
По отношение на избора на общоприет шеф на Българска национална телевизия – коства ми се, че той е значително превдварително решен. Това е един дълъг развой, който в последна сметка има за цел Емил Кошлуков да заеме поста. Както помните, той трябваше да стане шеф още предишния път, само че имаше компликации, защото не отговаряше до дъно на изискванията. Сега към този момент дава отговор и общо взето, поради съзнанието в обществото, че този избор е за него, по тази причина не се явяват и задоволително авторитетни претенденти, които да застанат против Кошлуков. Така че най-после Съвет за електронни медии да може да каже: " Ами кого различен да изберем? " Тези обстановки дават оправдание на избора.
Като специалист по какъв начин оценявате кандидатурата на Кошлуков? Добра препоръка ли е за него досегашната му работа като програмен шеф?
- Както и да е стоял на предходния конкурс, в този момент обстановката е друга, тъй като още когато влезе в Българска национална телевизия, той се оказа в самобитен спор на ползи като програмен шеф и водещ. През годините е имало и други такива случаи и постоянно са се отчитали като спор на ползи. И се е търсело решение. Помня, преди време Светла Петрова беше в такава обстановка и тя се съобрази с това, че не могат да се извършват и двете функции. Така че в този момент тези две години са една неприятна препоръка за Кошлуков. Извън историята със междинния пръст, която е по-скоро куриозна, още с влизането си в малкия екран той разсъни опозиция измежду експертите вътре и отвън Българска национална телевизия, та дори се стигна до подписки и митинги. А от наблюденията си желая да кажа, че когато някой е влезнал в спор с професионалната гилдия, това в никакъв случай не свършва добре, рано или късно.
Още повече че в този момент, като общоприет шеф, Кошлуков ще би трябвало да овладява сериозното финансово положение, в което е изпаднала публичната телевизия.
- По отношение на Българска национална телевизия, която е във банкрут и за което и господин Кошлуков е настоял пред Съвет за електронни медии по време на своя доклад, в този момент се стартира като доста добра тематика, с цел да може той внезапно да излезе като избавител на малкия екран. Тези финансови проблеми се задълбочават с всеки идващ управнически мандат и не може да се каже, че се дължат навръх един избран шеф. Затова считам, че при настоящия финансов недостиг е по-добре да бъде определен потвърден управител с опит, който да може да ръководи медията като дружество.
А може би тази обстановка е добре пристигнала за ръководещите, които ще платят задълженията на Българска национална телевизия – против цена, която можем да определим като гърчене на гръбнака на медията?
- Сговарянето с ръководещите по време на конкурс, отправянето на претенции към тях да се намесят в малкия екран и да решат финансовите ѝ проблеми тъкмо сега е много противоречиво държание на претендент за позицията. В такава обстановка е обикновено да се изчака да приключи състезанието, пък тогава да се водят диалози с ръководещите, в случай че това е пътят, който ще избере бъдещият общоприет шеф на Българска национална телевизия.
Днес беше оповестен отчетът на Института за проучване на публицистиката " Ройтерс " към Оксфордския университет. Според него БНР и Българска национална телевизия са с най-голям резултат по индикатора " доверие в информацията ". Има ли директна корелация сред това кой управлява публичните медии, и доверието в тях, или то се дължи повече на инерция и на работата на публицистите в тези медии?
- Няма подозрение, че в случай че се дължи на някого персонално, то е на публицистите. По-скоро рецесиите се свързват с управлението на една медия, а позитивите – с тези, които не престават да работят, без значение от конюнктурите, които се сменят. И по тази причина е доста значимо държанието на самите сътрудници вътре. Вие знаете, че в публичното радио, а частично и в малкия екран, публицистите имат по-голямо съображение да оказват опозиция и да бъдат коректив на своите шефове. В частната медия се приема, че притежателят (законът в това отношение не пази работниците) може да постанова своята воля. Докато в публичните медии въпреки всичко това не може да стане по този начин непосредствено, въпреки те да са нереформирани и на шефовете да се дава особена власт, и то без разделяне на управляващите вътре в медията. Както е добре известно, в този момент административните и програмните решения в публичните медии би трябвало да се вземат от едно и също лице.
Като човек, който 30 години е работил в БНР, мога да кажа, че упражняването на цензура там е мъчно, въпреки постоянно да е имало такива тежнения. Но Вие поставяте значим въпрос за частните медии, където притежателите вършат опити да бъде наложена цензура върху неуместните гласове и те да бъдат отстранени от ефир – какъвто образец имаме в този момент с " Нова телевизия ". Ето, управлението на малкия екран приключи договорите с журналистките Миролюба Бенатова и Генка Шикерова, а други способни продуценти и публицисти напущат. Тенденцията е явно притеснителна. Има ли метод съгласно Вас да се реагира против подобен вид управнически произвол, какъвто показват притежателите на една от двете огромни частни малките екрани в България?
- Навремето дружно с професор Нели Огнянова успяхме да включим в закона един член, който да пази работещите в БНР и Българска национална телевизия, като им дава опция обществено да подлагат на критика управлението и това да не се счита за непочтеност към медията. И да не могат на това съображение да те уволнят. Но това е годно единствено за публичните медии и е обвързвано с доста огромна сила от страна на публицистите, с цел да могат да се съпротивяват против управленията, които лимитират професионалните им благоприятни условия или се пробват да постановат цензура. В частните медии това не се случва и в прочут смисъл има настройка на обществото, че който заплаща, той поръчва музиката. Ето за какво притежателите им в това отношение нямат действителна спънка да вършат каквото им се коства уместно.
Традиционните медии все по-трудно се устоят сами. И когато влагаш капитал в тях, след това искаш отсреща някакъв реванш, който да е в областта на твоя бизнес, в поддръжка на твоите корпоративни ползи и така нататък, което, несъмнено, деформира журналистическата картина. Това проличава и от обстоятелството, че за 10 години цената на " Нова телевизия " падна тройно. Преди време тя беше продадена за 600 млн. евро, а в този момент – под 200 млн. Това демонстрира, че сега медиите не са действителен бизнес. Медиите са все по-малко предприятия, които се устоят от потребителите на информация и наличие, и от ден на ден стават разменна монета в други игри.
Така е във фасадните демокрации
- Е, в действителните демокрации също в огромна степен медиите губят тази позиция, която са имали, в това число и с независимостта си. Тенденцията е обща и неслучайно стигнахме до това " постистината " да стане международен развой през 2016 година Но би могло да има законови механизми за отбрана на публицистите от притежателите на медиите. И в случай че отнякъде може да пристигна излаз, той е в тази посока. Или пък това би могло да стане със мощни синдикати, каквито в медиите от дълго време няма. Така че на практика публицистите сега са оставени безусловно на произвола на ориста, или по-скоро на произвола на притежателя.
Някак си липсва и вътрешна взаимност в гилдията ни, какъвто образец ни дадоха съветските медии в поддръжка на задържания публицист от уеб страницата " Медуза ". Регионалните медии пък са изцяло подвластни от средствата, които получават от общинските бюджети и страната. Това не е ли много обезкуражаващо?
- Първо, не бих желал да кажа, че всички медии в България са подвластни по един и същи метод, даже разликите не са единствено сред медиите, а сред опциите на обособени публицисти в една медия и на разнообразни територии. В " Нова телевизия " това беше чисто уволняване – да кажеш на едни проверяващи публицисти, че ще бъдат фрийлансъри, тъй като естествено, че няма по какъв начин да се прави проверяваща публицистика, в случай че зад теб не стои медията и не те поддържа. Но в същото време има публицисти и в тази телевизия, като водещите на утринния блок, които извършват почтено отговорностите си.
Какво ще е бъдещето развиване – не ми се желае да върша прогнози, тъй като надали ще са доста окуражаващи. Обаче отново споделям, че обстановката е трагична в международен мащаб. В интернет сега се популяризира гратис същото наличие, което обичайните медии би трябвало да продават, с цел да съществуват. Това е към този момент един неосъществим бизнес модел, а нов още не се е появил. Сега стоим в тази безусловно разпаднала се обстановка и е доста мъчно да се откри точката, от която да се тръгне, с цел да се излезе от рецесията.
" Дневник " препечатва изявлението на Венелина Попова от " Тоест " за медийната обстановка в България.
Доцент Лозанов, виждате ли измежду позволените до присъединяване в състезанието за нови генерални шефове на Българска национална телевизия и БНР претенденти с задоволително висок публичен имидж и професионална биография за тези така значими постове?
- Мина времето като че ли, когато се явяваха основни фигури в обществото и специалността за тези места. Сега обстановката в медиите е много противоречива и сложна, а в някаква степен има и чувство за предрешеност в състезанията. Ето за какво не мога да кажа, че се явява каймакът на българската публицистика. Това надалеч не са и някакви изключително доходни постове, а са свързани с доста отговорност, работа и решение на сложни проблеми. И всичко това значително не е доста признателно. Не съм сигурен, че тези места са задоволително примамливи.
Е, да, може и да не наподобяват примамливи, само че които един път са били на тези постове, желаят да повторят мандатите си или след време се явяват още веднъж на състезания, с цел да ги заемат. Ето, Александър Велев, който е за повторно общоприет шеф на БНР (1998–2001 и понастоящем), се явява още веднъж на конкурс; както и Валерий Тодоров, изкарал два поредни мандата (2007–2013) на " Драган Цанков " 4.
- Да, нормално се смята за съвсем наложително, в случай че си бил шеф на публичната медия, да се явиш още веднъж на конкурс. Защото в случай че те изберат наново, това е препоръка, че си бил добър шеф.
Като ръководител на Съвет за електронни медии Вие ръководихте състезания за генерални шефове на двете публични медии. И както се споделя, изпитахте на гърба си тежненията на властта да въздейства върху крайните решения. Може ли да се каже, че сте правил взаимни отстъпки в избора на генерални шефове?
- Не, изрично не е по този начин. Като ръководител на Съвет за електронни медии не съм се чувствал жертва на някакъв политически напън. Понякога я имаше принудата на извънредно стеснения лист от претенденти. Така в радиото, Бог да го елементарни, Радко Янкулов беше един компромис. Но аз бих Ви попитал – в случай че Вие бяхте в Съвет за електронни медии, кого бихте избрали?
А изборът на Валерий Тодоров?
- Аз не бих споделил, че изборът на Валери Тодоров беше попътен на тогавашните ръководещи. Но и при него обстановката беше такава, че нямаше сериозна опция. Най-големият напън към мен в тези състезания постоянно е идвал от неналичието на опция.
По отношение на избора на общоприет шеф на Българска национална телевизия – коства ми се, че той е значително превдварително решен. Това е един дълъг развой, който в последна сметка има за цел Емил Кошлуков да заеме поста. Както помните, той трябваше да стане шеф още предишния път, само че имаше компликации, защото не отговаряше до дъно на изискванията. Сега към този момент дава отговор и общо взето, поради съзнанието в обществото, че този избор е за него, по тази причина не се явяват и задоволително авторитетни претенденти, които да застанат против Кошлуков. Така че най-после Съвет за електронни медии да може да каже: " Ами кого различен да изберем? " Тези обстановки дават оправдание на избора.
Като специалист по какъв начин оценявате кандидатурата на Кошлуков? Добра препоръка ли е за него досегашната му работа като програмен шеф?
- Както и да е стоял на предходния конкурс, в този момент обстановката е друга, тъй като още когато влезе в Българска национална телевизия, той се оказа в самобитен спор на ползи като програмен шеф и водещ. През годините е имало и други такива случаи и постоянно са се отчитали като спор на ползи. И се е търсело решение. Помня, преди време Светла Петрова беше в такава обстановка и тя се съобрази с това, че не могат да се извършват и двете функции. Така че в този момент тези две години са една неприятна препоръка за Кошлуков. Извън историята със междинния пръст, която е по-скоро куриозна, още с влизането си в малкия екран той разсъни опозиция измежду експертите вътре и отвън Българска национална телевизия, та дори се стигна до подписки и митинги. А от наблюденията си желая да кажа, че когато някой е влезнал в спор с професионалната гилдия, това в никакъв случай не свършва добре, рано или късно.
Още повече че в този момент, като общоприет шеф, Кошлуков ще би трябвало да овладява сериозното финансово положение, в което е изпаднала публичната телевизия.
- По отношение на Българска национална телевизия, която е във банкрут и за което и господин Кошлуков е настоял пред Съвет за електронни медии по време на своя доклад, в този момент се стартира като доста добра тематика, с цел да може той внезапно да излезе като избавител на малкия екран. Тези финансови проблеми се задълбочават с всеки идващ управнически мандат и не може да се каже, че се дължат навръх един избран шеф. Затова считам, че при настоящия финансов недостиг е по-добре да бъде определен потвърден управител с опит, който да може да ръководи медията като дружество.
А може би тази обстановка е добре пристигнала за ръководещите, които ще платят задълженията на Българска национална телевизия – против цена, която можем да определим като гърчене на гръбнака на медията?
- Сговарянето с ръководещите по време на конкурс, отправянето на претенции към тях да се намесят в малкия екран и да решат финансовите ѝ проблеми тъкмо сега е много противоречиво държание на претендент за позицията. В такава обстановка е обикновено да се изчака да приключи състезанието, пък тогава да се водят диалози с ръководещите, в случай че това е пътят, който ще избере бъдещият общоприет шеф на Българска национална телевизия.
Днес беше оповестен отчетът на Института за проучване на публицистиката " Ройтерс " към Оксфордския университет. Според него БНР и Българска национална телевизия са с най-голям резултат по индикатора " доверие в информацията ". Има ли директна корелация сред това кой управлява публичните медии, и доверието в тях, или то се дължи повече на инерция и на работата на публицистите в тези медии?
- Няма подозрение, че в случай че се дължи на някого персонално, то е на публицистите. По-скоро рецесиите се свързват с управлението на една медия, а позитивите – с тези, които не престават да работят, без значение от конюнктурите, които се сменят. И по тази причина е доста значимо държанието на самите сътрудници вътре. Вие знаете, че в публичното радио, а частично и в малкия екран, публицистите имат по-голямо съображение да оказват опозиция и да бъдат коректив на своите шефове. В частната медия се приема, че притежателят (законът в това отношение не пази работниците) може да постанова своята воля. Докато в публичните медии въпреки всичко това не може да стане по този начин непосредствено, въпреки те да са нереформирани и на шефовете да се дава особена власт, и то без разделяне на управляващите вътре в медията. Както е добре известно, в този момент административните и програмните решения в публичните медии би трябвало да се вземат от едно и също лице.
Като човек, който 30 години е работил в БНР, мога да кажа, че упражняването на цензура там е мъчно, въпреки постоянно да е имало такива тежнения. Но Вие поставяте значим въпрос за частните медии, където притежателите вършат опити да бъде наложена цензура върху неуместните гласове и те да бъдат отстранени от ефир – какъвто образец имаме в този момент с " Нова телевизия ". Ето, управлението на малкия екран приключи договорите с журналистките Миролюба Бенатова и Генка Шикерова, а други способни продуценти и публицисти напущат. Тенденцията е явно притеснителна. Има ли метод съгласно Вас да се реагира против подобен вид управнически произвол, какъвто показват притежателите на една от двете огромни частни малките екрани в България?
- Навремето дружно с професор Нели Огнянова успяхме да включим в закона един член, който да пази работещите в БНР и Българска национална телевизия, като им дава опция обществено да подлагат на критика управлението и това да не се счита за непочтеност към медията. И да не могат на това съображение да те уволнят. Но това е годно единствено за публичните медии и е обвързвано с доста огромна сила от страна на публицистите, с цел да могат да се съпротивяват против управленията, които лимитират професионалните им благоприятни условия или се пробват да постановат цензура. В частните медии това не се случва и в прочут смисъл има настройка на обществото, че който заплаща, той поръчва музиката. Ето за какво притежателите им в това отношение нямат действителна спънка да вършат каквото им се коства уместно.
Традиционните медии все по-трудно се устоят сами. И когато влагаш капитал в тях, след това искаш отсреща някакъв реванш, който да е в областта на твоя бизнес, в поддръжка на твоите корпоративни ползи и така нататък, което, несъмнено, деформира журналистическата картина. Това проличава и от обстоятелството, че за 10 години цената на " Нова телевизия " падна тройно. Преди време тя беше продадена за 600 млн. евро, а в този момент – под 200 млн. Това демонстрира, че сега медиите не са действителен бизнес. Медиите са все по-малко предприятия, които се устоят от потребителите на информация и наличие, и от ден на ден стават разменна монета в други игри.
Така е във фасадните демокрации
- Е, в действителните демокрации също в огромна степен медиите губят тази позиция, която са имали, в това число и с независимостта си. Тенденцията е обща и неслучайно стигнахме до това " постистината " да стане международен развой през 2016 година Но би могло да има законови механизми за отбрана на публицистите от притежателите на медиите. И в случай че отнякъде може да пристигна излаз, той е в тази посока. Или пък това би могло да стане със мощни синдикати, каквито в медиите от дълго време няма. Така че на практика публицистите сега са оставени безусловно на произвола на ориста, или по-скоро на произвола на притежателя.
Някак си липсва и вътрешна взаимност в гилдията ни, какъвто образец ни дадоха съветските медии в поддръжка на задържания публицист от уеб страницата " Медуза ". Регионалните медии пък са изцяло подвластни от средствата, които получават от общинските бюджети и страната. Това не е ли много обезкуражаващо?
- Първо, не бих желал да кажа, че всички медии в България са подвластни по един и същи метод, даже разликите не са единствено сред медиите, а сред опциите на обособени публицисти в една медия и на разнообразни територии. В " Нова телевизия " това беше чисто уволняване – да кажеш на едни проверяващи публицисти, че ще бъдат фрийлансъри, тъй като естествено, че няма по какъв начин да се прави проверяваща публицистика, в случай че зад теб не стои медията и не те поддържа. Но в същото време има публицисти и в тази телевизия, като водещите на утринния блок, които извършват почтено отговорностите си.
Какво ще е бъдещето развиване – не ми се желае да върша прогнози, тъй като надали ще са доста окуражаващи. Обаче отново споделям, че обстановката е трагична в международен мащаб. В интернет сега се популяризира гратис същото наличие, което обичайните медии би трябвало да продават, с цел да съществуват. Това е към този момент един неосъществим бизнес модел, а нов още не се е появил. Сега стоим в тази безусловно разпаднала се обстановка и е доста мъчно да се откри точката, от която да се тръгне, с цел да се излезе от рецесията.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ