Георги Колев - кандидат за кмет на Пловдив от ЗС

Георги Колев - претендент за кмет на Пловдив от ЗС „ Александър Стамболийски ”:

Първият ден на месец октомври е ден, изпълнен с празници. Това е Световният ден на музиката, на поезията, възрастните хора, на архитектите. Освен това е Световен ден за битка с хепатита, както и първи ден на Световния месец за битка с рака на гърдата.

1-и октомври е разгласен за Международен ден на възрастните хора. На този ден всички ние отдаваме почитта си към хората от третата възраст и техния принос към обществото. Времето, в което живеем, постанова нуждата да обръщаме все по-голямо внимание на възрастните хора сред нас. Икономическата рецесия, ниският приръст на популацията, желанието на младежите да търсят реализация в чужбина водят до непрекъсната наклонност на застаряване на обществото ни. Все повече са обитаемоте места, в които има единствено възрастни хора. Така, едно от най-големите трудности, пред което хората от третата възраст са принудени да се изправят, се оказва самотата. Невъзможността, заради съответно заболяване или незадоволителни приходи, да навестиш другар или да отвориш дома си за подобен, неналичието на човек, с който да разговаряш и споделяш, са чест техен сателит. Оставени сами на себе си, с болката и тъгата, възрастните хора се трансформират в забравени хора. Хора, които последователно угасват в един свят, за който се приказва единствено като статистика, около следващото броене.
„ Всеки ден се срещаме с някои от тях – сребърното имане /съкровище/ благо/ на града ни. Родители, родственици, близки… с непреброими бръчици по лицето, побелели коси, треперещи ръце с поизкривени пръсти. И съседите ми са възрастни. По улиците на квартала срещам от ден на ден остарели, попрегърбени хора, които постепенно се придвижват, най-често с бастун в едната ръка, а някои даже и с два. Уморени, заболели, а някои евентуално и гладни, други носят една забележима болежка, едно обезсърчение от годините и ориста. Но общото посред им е, че всички те наподобяват прекомерно самотни, безмълвни, привели надолу глава. Като няма с кого – вероятно постоянно приказват със самите себе си. Те живеят сред нас, а не на някакъв отдалечен уединен остров в океана или някъде в джунглата. Забелязваме ли ги? И в случай че ги виждаме какво? Правим ли нещо за тях? Може би. Понякога. А задоволително ли? И за всички тях ли? “

Старостта е естествена част от живота на всеки един човек. Нека с общи старания създадем по този начин, че тя да бъде изживяна почтено! Нека на този ден, в който всички хора по света отдават респект към хората от третата възраст, всеки да направи нещо за най-малко един възрастен човек - да му помогне да пресече улицата, да напазарува или просто да поговори с него. Нека да изразим уважението и обичта си към възрастните хора, да им покажем, че не сме безразлични към тях, да им дарим усмивка! На този ден желая да изразя признателността си към всички вас, които дарявате обич на възрастните хора и на всички нуждаещи се, като с това допринасяте за тяхното по-добро битие.