Възкръсналият след катастрофа Георги Жеков: Изпаднах в кома ...
Георги Жеков се завръща от Съединени американски щати в България през 2009 година, откакто претърпява оттатък океана тежка злополука и последвала сериозна здравна намеса. Инцидентът го тласка по пътя на духовните търсения, по който върви и до през днешния ден. Сега се занимава с издаването на детски книги, давайки главен принос в работата на издателство „ Робертино “. Работил е като редактор в " Бард ", има издадени 9 свои книги, ориентирани към постигането на пълностоен метод на живот и личностно развиване. Сред тях са „ Силата на българските суперхрани “; „ Медицината на новото време “; „ Другата действителност “; „ Живот без диети “; „ Вселената в мен “; „ Изцелителната мощ на поста “ и други Първата му книга - „ Другата действителност “, излиза преди 13 години.
- Георги, би ли разказал по кое време претърпя сериозния случай в живота си и по какъв начин се развиха нещата след него?
- В края на 2008 година претърпях тежък случай. Тогава живеех в Лас Вегас. Блъсна ме автомобил с висока скорост. Събудих се на път за болничното заведение, като преди този момент имах доста забавно извънтелесно прекарване. Напуснах тялото си, видях от горната страна какво и по какъв начин се случва от една малко по-далечна и друга вероятност, след което всичко изчезна и времето спря да съществува.
Причината е, че там, където отиваме, откакто напуснем физическите си тела, няма понятия за време и пространство. До ден-днешен това положение на съзнанието, в което бях, остана у мен. Там има чувство за това, че съм едно цяло с безусловно всичко, което съществува. То е голямо и неописуемо и аз имам вяра, че всеки от нас е частичка от него. Усещането е за цялостно успокоение и мир. Оказа се, че това положение е траело към 1 час.
И да, кулоар от светлина за мен в действителност имаше , както сме гледали и по филмите. По стените на този тунел имаше като прожекция на къси епизоди от живота ми до този миг. Когато се върнах в тялото, не си спомнях кой съм и имах цялостна амнезия. Малко по-късно - с идването на близки и другари - започнах да си припомням, въпреки че и до през днешния ден към момента има интервали от живота ми преди злополуката, които са изтрити.
- Имаше ли тежки последици за здравето ти от злополуката?
- След случая можех да вървя, въпреки че имах контузия на коляното. Минаха 2-3 месеца, до момента в който се възстановя изцяло. По-тежката контузия беше на главата, защото липсваше част от челото ми, тъй като ударът с автомобила е бил челно. Наложи се да ми слагат титаниева пластина и в този момент съм като „ стоманения “ човек. (Смее се - б.а.)
- Този откъс от живота ти ли беше отключващ за сегашната ти активност с издаването на книги?
- Със сигурност, несъмнено. След това стартира и моето търсене в духовна посока. Първо, да схвана какво ми се беше случило, по-късно да съумея да се върна напълно в този свят, в който съществуваме, тъй като дълго време това беше мъчно. След това прекарване напълно непринудено навлизах в това друго положение и нищо на моменти не ми беше забавно. Просто си изпадах в цялостно самодоволство, това ми харесваше и не ми се връщаше назад. Докато не разбрах за себе си, че една от главните аргументи да се върна назад в нашия земен свят е да споделя под една или друга форма освен това, което съм претърпял, а и всичко, до което доближавам като прозрения и опитности. Така започнах да издавам моите книги. „ Другата действителност “ до някаква степен е роман за това, което претърпях.
Започнах да се интересувам за това по какъв метод човек може да поддържа здрава системата ум-душа-тяло, обединени от духа.
- Каква е твоята равносметка досега?
- Нужно е непрекъснато любознание и задаване на въпроси за това от какво има потребност душата на човек в сегашния миг. Какви прекарвания? Какво не си разрешаваме да вършим? Сложен е този въпрос, само че персонално за мен това, което под една или друга форма ми доставя най-силно задоволство, е тъкмо шерването на знанието с другите и опцията да допринеса по някакъв метод за това хората към мен да стигнат до личните си отговори и да живеят колкото се може по-пълноценно съгласно техните разбирания за това. Всеки се развива по собствен неповторимо самостоятелен метод и ще премине през неща, които никой различен няма да преживее.
Това е едно от нещата, които ме въодушевяват.
Другото движещо нещо за мен беше да си потвърдя, че няма предели във физическия свят за това какво може да реализира човек. Това бяха интервали, в които се занимавах със спортно и скално катерене, което към момента упражнявам.
- Как ти помогнаха българските суперхрани в твоето възобновяване, за които имаш към този момент 3 книги?
- Бях почнал осъзнато да диря информация за това по какъв метод би могъл човек да се храни най-пълноценно, с цел да бъде здрав. Тогава видях, че у нас се доставят най-различни екзотични храни, само че се огледах към себе си, с цел да обърна внимание на това, което ни заобикаля и е покрай корена ни. Започнах да уча тези храни, да ги проучвам и използвам. Разбрах какъв брой доста могат да ни дадат.
Така се появи първата част на „ Българските суперхрани “, в която бях присъединил 21 от тях. По-късно издадох втора част с още 19. Преди година издадох и „ Силата на българските суперхрани “, в която към този момент са включени общо 50 суперхрани. Разделих книгата на 4 раздела, с цел да може да се употребява по-лесно - суперхрани за имунната система, с противовъзпалителни и антиоксидантни свойства, за здравето на сърцето и кръвоносната система и за възстановяване работата на храносмилателната система. Това са четирите съществени системи, които са виновни за нашето положително здраве.
- Може ли да изброим някои от тези суперхрани?
- Медът и пчелният прашец са едни от най-мощните суперхрани. Сега в този сезон може да се хапват хинап, райска ябълка, мушмула, ряпа, нар, шипка, глог, пащърнак, рожков под формата на брашно, лешник, орех, фасул, нахут, алено цвекло, коприва, лапад, спанак, магданоз, зеленолистни зеленчуци и други
Те не са непознати в обичайното хранене на българина, даже огромна част от тях са използвани от епохи. Факт е, че са позабравени, а имат изключителни свойства.
- Как стигна до медицината на новото време и каква е тя?
- „ Медицината на новото време “ е втората ми книга и стигнах до нея, когато за към година направих всички вероятни пречиствания на тялото: стомашно-чревен тракт, черен дроб, лимфна система. Разбрах по какъв начин тези способи за филтриране могат да бъдат потребни за поддържането на здравето ни, в това число и уринотерапията. Разбира се, нямаше по какъв начин да не акцентира и на типовете хранене, като съгласно мен вегетарианството е един от най-здравословните способи на хранене.
Има хора, които нямат проблем да усвояват млечни артикули. Но има и такива, които не могат. Затова изборът на хранителен режим е строго самостоятелен. Разбира се, не е добре да се залага на крайностите, постоянно е хубаво да се стремим към сдържаност във всичко.
- Какви съгласно теб са аргументите за всеобщото наднормено тегло при българите?
- Основното, което липсва в днешно време, са придвижването и верният избор на храна. Когато човек заобикаля модифицираните храни, стреми се да се храни с пресни артикули, с варива, от време на време с качествени млечни произведения или месо от животни, които не са гледани с хормони и антибиотици, несъмнено, в умерени количества, има задоволително придвижване в всекидневието си, този проблем не би съществувал.
Всичко опира до просвета на хранене и на живот. Знаем, че от затлъстяването потеглят сърдечните заболявания, проблемите с черния дроб и оттова нататък пътят към здравето към този момент е по-труден - изисква доста воля, отдаденост, мотивираност и ясно сложени цели.
- Какви са първите крачки, които всеки би трябвало да направи по пътя напред към здравето си?
- Първата и най-важна крачка е да откри личния си отговор на въпроса: Защо желая да бъда здрав? Ако нямаме този вътрешен тласък, нашето лично ентусиазъм за това какво ще вършим с живота си, мъчно може да се поддържа ентусиазмът да се създадат нужните крачки към здравия живот.
След това към този момент е по-лесно да се откри информация по какъв начин да бъде реализирана задачата. Какво ще избере човек, с цел да я осъществя, няма значение - стига то да работи за него.
- Георги, би ли разказал по кое време претърпя сериозния случай в живота си и по какъв начин се развиха нещата след него?
- В края на 2008 година претърпях тежък случай. Тогава живеех в Лас Вегас. Блъсна ме автомобил с висока скорост. Събудих се на път за болничното заведение, като преди този момент имах доста забавно извънтелесно прекарване. Напуснах тялото си, видях от горната страна какво и по какъв начин се случва от една малко по-далечна и друга вероятност, след което всичко изчезна и времето спря да съществува.
Причината е, че там, където отиваме, откакто напуснем физическите си тела, няма понятия за време и пространство. До ден-днешен това положение на съзнанието, в което бях, остана у мен. Там има чувство за това, че съм едно цяло с безусловно всичко, което съществува. То е голямо и неописуемо и аз имам вяра, че всеки от нас е частичка от него. Усещането е за цялостно успокоение и мир. Оказа се, че това положение е траело към 1 час.
И да, кулоар от светлина за мен в действителност имаше , както сме гледали и по филмите. По стените на този тунел имаше като прожекция на къси епизоди от живота ми до този миг. Когато се върнах в тялото, не си спомнях кой съм и имах цялостна амнезия. Малко по-късно - с идването на близки и другари - започнах да си припомням, въпреки че и до през днешния ден към момента има интервали от живота ми преди злополуката, които са изтрити.
- Имаше ли тежки последици за здравето ти от злополуката?
- След случая можех да вървя, въпреки че имах контузия на коляното. Минаха 2-3 месеца, до момента в който се възстановя изцяло. По-тежката контузия беше на главата, защото липсваше част от челото ми, тъй като ударът с автомобила е бил челно. Наложи се да ми слагат титаниева пластина и в този момент съм като „ стоманения “ човек. (Смее се - б.а.)
- Този откъс от живота ти ли беше отключващ за сегашната ти активност с издаването на книги?
- Със сигурност, несъмнено. След това стартира и моето търсене в духовна посока. Първо, да схвана какво ми се беше случило, по-късно да съумея да се върна напълно в този свят, в който съществуваме, тъй като дълго време това беше мъчно. След това прекарване напълно непринудено навлизах в това друго положение и нищо на моменти не ми беше забавно. Просто си изпадах в цялостно самодоволство, това ми харесваше и не ми се връщаше назад. Докато не разбрах за себе си, че една от главните аргументи да се върна назад в нашия земен свят е да споделя под една или друга форма освен това, което съм претърпял, а и всичко, до което доближавам като прозрения и опитности. Така започнах да издавам моите книги. „ Другата действителност “ до някаква степен е роман за това, което претърпях.
Започнах да се интересувам за това по какъв метод човек може да поддържа здрава системата ум-душа-тяло, обединени от духа.
- Каква е твоята равносметка досега?
- Нужно е непрекъснато любознание и задаване на въпроси за това от какво има потребност душата на човек в сегашния миг. Какви прекарвания? Какво не си разрешаваме да вършим? Сложен е този въпрос, само че персонално за мен това, което под една или друга форма ми доставя най-силно задоволство, е тъкмо шерването на знанието с другите и опцията да допринеса по някакъв метод за това хората към мен да стигнат до личните си отговори и да живеят колкото се може по-пълноценно съгласно техните разбирания за това. Всеки се развива по собствен неповторимо самостоятелен метод и ще премине през неща, които никой различен няма да преживее.
Това е едно от нещата, които ме въодушевяват.
Другото движещо нещо за мен беше да си потвърдя, че няма предели във физическия свят за това какво може да реализира човек. Това бяха интервали, в които се занимавах със спортно и скално катерене, което към момента упражнявам.
- Как ти помогнаха българските суперхрани в твоето възобновяване, за които имаш към този момент 3 книги?
- Бях почнал осъзнато да диря информация за това по какъв метод би могъл човек да се храни най-пълноценно, с цел да бъде здрав. Тогава видях, че у нас се доставят най-различни екзотични храни, само че се огледах към себе си, с цел да обърна внимание на това, което ни заобикаля и е покрай корена ни. Започнах да уча тези храни, да ги проучвам и използвам. Разбрах какъв брой доста могат да ни дадат.
Така се появи първата част на „ Българските суперхрани “, в която бях присъединил 21 от тях. По-късно издадох втора част с още 19. Преди година издадох и „ Силата на българските суперхрани “, в която към този момент са включени общо 50 суперхрани. Разделих книгата на 4 раздела, с цел да може да се употребява по-лесно - суперхрани за имунната система, с противовъзпалителни и антиоксидантни свойства, за здравето на сърцето и кръвоносната система и за възстановяване работата на храносмилателната система. Това са четирите съществени системи, които са виновни за нашето положително здраве.
- Може ли да изброим някои от тези суперхрани?
- Медът и пчелният прашец са едни от най-мощните суперхрани. Сега в този сезон може да се хапват хинап, райска ябълка, мушмула, ряпа, нар, шипка, глог, пащърнак, рожков под формата на брашно, лешник, орех, фасул, нахут, алено цвекло, коприва, лапад, спанак, магданоз, зеленолистни зеленчуци и други
Те не са непознати в обичайното хранене на българина, даже огромна част от тях са използвани от епохи. Факт е, че са позабравени, а имат изключителни свойства.
- Как стигна до медицината на новото време и каква е тя?
- „ Медицината на новото време “ е втората ми книга и стигнах до нея, когато за към година направих всички вероятни пречиствания на тялото: стомашно-чревен тракт, черен дроб, лимфна система. Разбрах по какъв начин тези способи за филтриране могат да бъдат потребни за поддържането на здравето ни, в това число и уринотерапията. Разбира се, нямаше по какъв начин да не акцентира и на типовете хранене, като съгласно мен вегетарианството е един от най-здравословните способи на хранене.
Има хора, които нямат проблем да усвояват млечни артикули. Но има и такива, които не могат. Затова изборът на хранителен режим е строго самостоятелен. Разбира се, не е добре да се залага на крайностите, постоянно е хубаво да се стремим към сдържаност във всичко.
- Какви съгласно теб са аргументите за всеобщото наднормено тегло при българите?
- Основното, което липсва в днешно време, са придвижването и верният избор на храна. Когато човек заобикаля модифицираните храни, стреми се да се храни с пресни артикули, с варива, от време на време с качествени млечни произведения или месо от животни, които не са гледани с хормони и антибиотици, несъмнено, в умерени количества, има задоволително придвижване в всекидневието си, този проблем не би съществувал.
Всичко опира до просвета на хранене и на живот. Знаем, че от затлъстяването потеглят сърдечните заболявания, проблемите с черния дроб и оттова нататък пътят към здравето към този момент е по-труден - изисква доста воля, отдаденост, мотивираност и ясно сложени цели.
- Какви са първите крачки, които всеки би трябвало да направи по пътя напред към здравето си?
- Първата и най-важна крачка е да откри личния си отговор на въпроса: Защо желая да бъда здрав? Ако нямаме този вътрешен тласък, нашето лично ентусиазъм за това какво ще вършим с живота си, мъчно може да се поддържа ентусиазмът да се създадат нужните крачки към здравия живот.
След това към този момент е по-лесно да се откри информация по какъв начин да бъде реализирана задачата. Какво ще избере човек, с цел да я осъществя, няма значение - стига то да работи за него.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ