Гонзо проговори за първи път след раздялата
Георги Иванов подаде оставка като треньор на Черно море на 21 септември. Оттогава той не беше приказвал пред медиите. В последна сметка, две месеца по-късно, легендата на „ сините” даде първото си изявление след раздялата с „ моряците” пред основния редактор на БЛИЦ СПОРТ Румен Илиев. В него стана въпрос както за Черно море, по този начин и за Левски.
-Ще те помоля на първо време да коментираш два слуха, свързани с раздялата ти с Черно море – шушука се, че управлението на клуба те е притиснало да напуснеш, а ти не си желал да подаваш оставка. Вторият гласи следното – някои играчи в съблекалнята говорели под сурдинка, че не утвърждават част от твоите способи и ти спретнали протест. Какъв е твоят коментар и може ли да разкриеш цялата истина за раздялата ти с тима?
-Ах, тези клюки! (смее се). Те в никакъв случай не са ме интересували и няма да ме интересуват. След като два месеца не съм коментирал на никое място, ще ви споделя каква е моята позиция. Никой не ме е притискал да си потеглям. Аз самичък взех решение да напусна. След четири загуби един заслужен човек би напуснал, без да чака да го уволнят. Освен това, когато си депозирам оставката, го върша, тъй като съм анализирал обстановката, проблемите и съм взел трезво решение. Не съм от тези, които си пишат молбата за овакантяване с тайното желание да ги спрат и да скъсат оставката им. Това не е мъжка постъпка. Мъжката постъпка е, когато в действие влезе поговорката: „ Казана дума, хвърлен камък”. А за по този начин наречения „ бойкот” ще отговоря единствено с усмивка!
-След кой мач усети, че нещата в отбора не вървят и стартира да мислиш за разлъка с Черно море?
- След загубата ни във Варна с 1:4 от Септември, когато ни анулираха два гола, започнах да чувствам, че нещата не вървят, че куцат. Но си споделих, че може да е нещо краткотрайно. След това няколко наши футболисти бяха извикани в националните тимове – в мъжкия, младежкия и юношеския. Хасани пък получи повиквателна от Алжир. Когато те се върнаха в Черно море,
аз не можах
да позная отбора
Нямаше мотивация в тях, нямаше го оня пламък в очите, който виждаш, когато играчите ти са подготвени да изядат тревата, само че да победят. Сега – не ме разбирайте неправилно. Не упреквам никого. Но истината е, че след паузата поради националните тимове при нас настъпи смяна. Негативна смяна. Загубихме от Берое. После и от ЦСКА. Хайде, против „ червените” се раздадохме и единствено поради малшанса паднахме в самия край. Но след това унизително отстъпихме на Монтана за Купата. И това, което го бях замислил, се случи, тъй като чашата преля. Веднага след мача заявих на футболистите в съблекалнята, че това е бил последният ми дуел отпред на Черно море, а на другия ден подадох оставка.
Имаше ли някой, който да ти пречи да работиш в Черно море?
-Не. Никога. Ръководството оставя треньорът да прави всичко – такава е практиката в Черно море и по този начин би трябвало да действа всеки клуб в България. Всички играчи съм ги избрал аз. Моделът е превъзходен за ръководство. На някои им постановат кого да взимат, звънят им, притискат ги, дори им се намесват в определянето на стартовия състав. Но при мен такова нещо нямаше. В това съм повече от безапелационен. Разделих се с най-хубави усеща с шефовете, тима и почитателите. Желая им триумфи, само че за мен Черно море към този момент е затворена страница в моя живот. Сигурно е едно – аз няма да помня с неприятно престоя си на стадион „ Тича”.
-Искаше Нар и Адениджи на „ Тича”, а преди този момент и Йоргачевич. Защо прехвърлянията им пропаднаха?
-Случиха се доста неща. Първо, Левски играеше в евротурнирите, а аз нямах време да очаквам. След това в последна сметка Левски не се разбра с футболистите и прехвърлянията пропаднаха. Това ни сложи в неловка обстановка. Убеден съм, че в случай че бяха пристигнали в Черно море, те щяха да получат късмет и да се развият.
-Как ще коментираш прехвърлянията в Левски през лятото. И по-конкретно за какво нито Обертан, нито Гомес, Мапуку и Буш не демонстрират това, което почитателите желаят?
- Дайте да не избързваме. Всички те изрично имат качества. Нима поставяте под подозрение Обертан и Гомес? Друг е въпросът, че те не бяха провели цяла подготовка и се включиха в придвижване в тима. Ние обаче желаеме по най-бързия метод да се приспособяват в отбора, да се приспособяват в страната. Няма по какъв начин да стане стремително. Бразилците, които дойдоха преди години в Лудогорец, да не би незабавно да заиграха на 100 % в Разград?! Гарантирам ви, че в случай че те бяха в Левски, никой нямаше да ги чака и още на третия месец щяха да ги изгонят. Но Лудогорец е по-затворена среда. Няма такова голяма фенска маса като на „ Герена” и никой не те притиска. Там се дава опция за акомодация, а тя е от основно значение дори и за играчи като Обертан, да вземем за пример.
-Наско Сираков разкритикува Делио Роси за отбранителния жанр и напомни, че веруюто на Левски е: „ Сините” в офанзива!”. Какъв е твоят коментар?
-Делио Роси е треньор с огромна визитка и триумфи зад тила си. Да не забравяме, че той също не организира лятна подготовка, което е от изключително значение за един ментор. Освен това, с цел да заиграе даден тим добре, с цел да го стабилизираш, първо би трябвало да започнеш от отбраната. После е идващият стадий. Няма по какъв начин с магическа пръчка Роси да трансформира Левски в голова машина. Вижте съперниците на отбора – Лудогорец и ЦСКА си резервираха ядрото на състава от предходната година, а на „ Герена” се стартира от нулата. Така че – моят съвет е следният: „ Търпение, самообладание и отново търпение”.
-Сбърка ли Левски, откакто закри поста „ състезателен директор” и по този метод направи Боримиров безгласна писмен знак? И дали Букарев е индивидът, който ще се оправи с тежката задача.
- Смениха единствено името.
От през днешния ден не съм
Георги, а към този момент
съм Иван...
То това е същото. Сменят името на длъжността, а не я закриват. Боримиров свърши доста неща и искаше да помогне на тима. Работил съм с него и знам, че постоянно е работил с жар и с голямо предпочитание. На Букарев му поисквам триумф – интелигентно момче е и нека да се оправи, макар че отговорността в Левски не е голяма. Тя е ужасно доста голяма.
-Бъди прям и съответен – правилно ли е, че в интервала, когато беше началник на Левски и клубът се намираше в рецесия, ти си вадил пари от своя джоб, с цел да окажеш помощ на „ сините”?
-Не, не. Не съм давал на клуба пари. Помагал съм финансово на някои играчи в оня интервал, в който три-четири месеца не бяха плащани заплати. Всичките притежатели, с които съм бил дружно на „ Герена”, дадоха доста на клуба. Батков стори чудеса, само че си потегли по непоносим метод. То по този начин си потегля по принцип всеки от Левски... След това триото Иво Тонев, Сашо Ангелов и Николай Иванов също работеха на високо професионално равнище. Бяхме застрашени съществено да не получим лиценз. Просто се спасихме безусловно в последния миг – в последните дни. Те обаче съумяха да предотвратят голям позор. В противоположен случай щяхме да играем по селските групи или да се чудим по какъв начин да сменим името на клуба, по какъв начин да го прекръстим. Аз ще кажа една друга истина. Дълговете на Левски бяха тъкмо 1 700 000 лв.. Помните, че стартира акция с почитателите. Нека не ме схващат неправилно многочислените последователи – те са благосъстоянието на Левски, те са душата и сърцето. Но знаете ли какъв брой пари се събраха? Само 150 000 лв.. Имаше хора, които бяха небогати, само че извадиха пари - кой колкото може. Което е похвално. Но за жалост събраната сума се оказа извънредно незадоволителна. Сега и Спас Русев влага доста средства и съм уверен, че Левски е в положителни финансови ръце.
-За край - по какъв начин прекарваш многото свободно време сега и дали скоро ще те забележим още веднъж на треньорската пейка?
-До януари няма да работя. Насъбраха ми се много години, през които не съм имал време да почивам. Все правех нов тим, все привличах футболисти и работех непрекъснато. А след това и като стартира сезонът. Изхабих се душевен най-много, тъй като стресът е голям. Особено когато ми се е налагало да кажа на някой състезател, че повече няма да разчитаме на него, че се разделяме. Поради всичко това в този момент отстранявам време единствено и само на другари и на фамилията ми. Нужно е човек да презареди батериите си.
-Ще те помоля на първо време да коментираш два слуха, свързани с раздялата ти с Черно море – шушука се, че управлението на клуба те е притиснало да напуснеш, а ти не си желал да подаваш оставка. Вторият гласи следното – някои играчи в съблекалнята говорели под сурдинка, че не утвърждават част от твоите способи и ти спретнали протест. Какъв е твоят коментар и може ли да разкриеш цялата истина за раздялата ти с тима?
-Ах, тези клюки! (смее се). Те в никакъв случай не са ме интересували и няма да ме интересуват. След като два месеца не съм коментирал на никое място, ще ви споделя каква е моята позиция. Никой не ме е притискал да си потеглям. Аз самичък взех решение да напусна. След четири загуби един заслужен човек би напуснал, без да чака да го уволнят. Освен това, когато си депозирам оставката, го върша, тъй като съм анализирал обстановката, проблемите и съм взел трезво решение. Не съм от тези, които си пишат молбата за овакантяване с тайното желание да ги спрат и да скъсат оставката им. Това не е мъжка постъпка. Мъжката постъпка е, когато в действие влезе поговорката: „ Казана дума, хвърлен камък”. А за по този начин наречения „ бойкот” ще отговоря единствено с усмивка!
-След кой мач усети, че нещата в отбора не вървят и стартира да мислиш за разлъка с Черно море?
- След загубата ни във Варна с 1:4 от Септември, когато ни анулираха два гола, започнах да чувствам, че нещата не вървят, че куцат. Но си споделих, че може да е нещо краткотрайно. След това няколко наши футболисти бяха извикани в националните тимове – в мъжкия, младежкия и юношеския. Хасани пък получи повиквателна от Алжир. Когато те се върнаха в Черно море,
аз не можах
да позная отбора
Нямаше мотивация в тях, нямаше го оня пламък в очите, който виждаш, когато играчите ти са подготвени да изядат тревата, само че да победят. Сега – не ме разбирайте неправилно. Не упреквам никого. Но истината е, че след паузата поради националните тимове при нас настъпи смяна. Негативна смяна. Загубихме от Берое. После и от ЦСКА. Хайде, против „ червените” се раздадохме и единствено поради малшанса паднахме в самия край. Но след това унизително отстъпихме на Монтана за Купата. И това, което го бях замислил, се случи, тъй като чашата преля. Веднага след мача заявих на футболистите в съблекалнята, че това е бил последният ми дуел отпред на Черно море, а на другия ден подадох оставка.
Имаше ли някой, който да ти пречи да работиш в Черно море?
-Не. Никога. Ръководството оставя треньорът да прави всичко – такава е практиката в Черно море и по този начин би трябвало да действа всеки клуб в България. Всички играчи съм ги избрал аз. Моделът е превъзходен за ръководство. На някои им постановат кого да взимат, звънят им, притискат ги, дори им се намесват в определянето на стартовия състав. Но при мен такова нещо нямаше. В това съм повече от безапелационен. Разделих се с най-хубави усеща с шефовете, тима и почитателите. Желая им триумфи, само че за мен Черно море към този момент е затворена страница в моя живот. Сигурно е едно – аз няма да помня с неприятно престоя си на стадион „ Тича”.
-Искаше Нар и Адениджи на „ Тича”, а преди този момент и Йоргачевич. Защо прехвърлянията им пропаднаха?
-Случиха се доста неща. Първо, Левски играеше в евротурнирите, а аз нямах време да очаквам. След това в последна сметка Левски не се разбра с футболистите и прехвърлянията пропаднаха. Това ни сложи в неловка обстановка. Убеден съм, че в случай че бяха пристигнали в Черно море, те щяха да получат късмет и да се развият.
-Как ще коментираш прехвърлянията в Левски през лятото. И по-конкретно за какво нито Обертан, нито Гомес, Мапуку и Буш не демонстрират това, което почитателите желаят?
- Дайте да не избързваме. Всички те изрично имат качества. Нима поставяте под подозрение Обертан и Гомес? Друг е въпросът, че те не бяха провели цяла подготовка и се включиха в придвижване в тима. Ние обаче желаеме по най-бързия метод да се приспособяват в отбора, да се приспособяват в страната. Няма по какъв начин да стане стремително. Бразилците, които дойдоха преди години в Лудогорец, да не би незабавно да заиграха на 100 % в Разград?! Гарантирам ви, че в случай че те бяха в Левски, никой нямаше да ги чака и още на третия месец щяха да ги изгонят. Но Лудогорец е по-затворена среда. Няма такова голяма фенска маса като на „ Герена” и никой не те притиска. Там се дава опция за акомодация, а тя е от основно значение дори и за играчи като Обертан, да вземем за пример.
-Наско Сираков разкритикува Делио Роси за отбранителния жанр и напомни, че веруюто на Левски е: „ Сините” в офанзива!”. Какъв е твоят коментар?
-Делио Роси е треньор с огромна визитка и триумфи зад тила си. Да не забравяме, че той също не организира лятна подготовка, което е от изключително значение за един ментор. Освен това, с цел да заиграе даден тим добре, с цел да го стабилизираш, първо би трябвало да започнеш от отбраната. После е идващият стадий. Няма по какъв начин с магическа пръчка Роси да трансформира Левски в голова машина. Вижте съперниците на отбора – Лудогорец и ЦСКА си резервираха ядрото на състава от предходната година, а на „ Герена” се стартира от нулата. Така че – моят съвет е следният: „ Търпение, самообладание и отново търпение”.
-Сбърка ли Левски, откакто закри поста „ състезателен директор” и по този метод направи Боримиров безгласна писмен знак? И дали Букарев е индивидът, който ще се оправи с тежката задача.
- Смениха единствено името.
От през днешния ден не съм
Георги, а към този момент
съм Иван...
То това е същото. Сменят името на длъжността, а не я закриват. Боримиров свърши доста неща и искаше да помогне на тима. Работил съм с него и знам, че постоянно е работил с жар и с голямо предпочитание. На Букарев му поисквам триумф – интелигентно момче е и нека да се оправи, макар че отговорността в Левски не е голяма. Тя е ужасно доста голяма.
-Бъди прям и съответен – правилно ли е, че в интервала, когато беше началник на Левски и клубът се намираше в рецесия, ти си вадил пари от своя джоб, с цел да окажеш помощ на „ сините”?
-Не, не. Не съм давал на клуба пари. Помагал съм финансово на някои играчи в оня интервал, в който три-четири месеца не бяха плащани заплати. Всичките притежатели, с които съм бил дружно на „ Герена”, дадоха доста на клуба. Батков стори чудеса, само че си потегли по непоносим метод. То по този начин си потегля по принцип всеки от Левски... След това триото Иво Тонев, Сашо Ангелов и Николай Иванов също работеха на високо професионално равнище. Бяхме застрашени съществено да не получим лиценз. Просто се спасихме безусловно в последния миг – в последните дни. Те обаче съумяха да предотвратят голям позор. В противоположен случай щяхме да играем по селските групи или да се чудим по какъв начин да сменим името на клуба, по какъв начин да го прекръстим. Аз ще кажа една друга истина. Дълговете на Левски бяха тъкмо 1 700 000 лв.. Помните, че стартира акция с почитателите. Нека не ме схващат неправилно многочислените последователи – те са благосъстоянието на Левски, те са душата и сърцето. Но знаете ли какъв брой пари се събраха? Само 150 000 лв.. Имаше хора, които бяха небогати, само че извадиха пари - кой колкото може. Което е похвално. Но за жалост събраната сума се оказа извънредно незадоволителна. Сега и Спас Русев влага доста средства и съм уверен, че Левски е в положителни финансови ръце.
-За край - по какъв начин прекарваш многото свободно време сега и дали скоро ще те забележим още веднъж на треньорската пейка?
-До януари няма да работя. Насъбраха ми се много години, през които не съм имал време да почивам. Все правех нов тим, все привличах футболисти и работех непрекъснато. А след това и като стартира сезонът. Изхабих се душевен най-много, тъй като стресът е голям. Особено когато ми се е налагало да кажа на някой състезател, че повече няма да разчитаме на него, че се разделяме. Поради всичко това в този момент отстранявам време единствено и само на другари и на фамилията ми. Нужно е човек да презареди батериите си.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ