Георги Ганев е макроикономист, преподавател в Софийския университет, а в

Георги Ганев е макроикономист, учител в Софийския университет, а в последната половин година - народен представител в 45-ото и 46-ото Народно заседание от " Демократична България ". В двата Народното събрание беше поредно ръководител и зам.-председател на бюджетната комисия. " Дневник " се обърна към него с въпроси за това по какъв начин би трябвало да наподобява планът за бюджет за 2022 година при изчезнали парламент и постоянно държавно управление, в изискванията на покачващи се енергийни цени и инфлация и в разгара на следващата вълна на ковид.

Трябва ли да има нова актуализация поради цените на тока и обещанието на служебния министър председател да има обезщетения за бизнеса?

- Аз персонално считам, че никой не би трябвало да бъде обезщетен поради високите цени на тока. Това е безусловно естествен пазарен риск, някой може да е неудовлетворен от структурните аргументи, заради които това се получава в България, само че не може данъкоплатците да поемат бизнес опасности.

Но в случай че бизнесът в другите страни в Европейски Съюз получи такива помощи, то българските производители ще бъдат с неконкурентно високи цени.

- Няма да бъдат неконкурентоспособни, ще намерят метод да се състезават. Успешният бизнесмен е този, който и при най-тежките условия съумява да се състезава. Ще търсят други способи. Това, че другите вършат фрапантна неточност, не е причина и ние да я повтаряме. А също така, като става дума за неконкурентоспособност, изключително за вносни артикули, в случай че се реши, че дадена вносна стока конкурира българската продукция и е получила помощ в чужбина, България е в цялостното си право да си вземе на границата тази помощ, с цел да не позволява точно нелоялна конкуренция. Аз мисля, че тези помощи нарушават много правила на Европейския съюз (ЕС), свързани с конкуренцията.

В тази комплицирана обстановка на липса на постоянно държавно управление и на работещ парламент какъв план на бюджет би трябвало да изготви служебният кабинет за 2022 г? Известно е, че бюджетът е инструмент за осъществяване на политики, което всекидневно се прави от постоянните кабинети.

- Това е въпрос за 10 млн. лева, не е ли?! На въпроса какво би трябвало, могат да се получат съответните идеологически отговори. Но какво действително ще стане, изключително в един парламент, в който се чака да има 6-7 политически сили, най-голямата от които с под 60 депутати, тогава по какъв начин ще се образува " волята на народа " безусловно никой не може да каже. Единственото съвсем несъмнено е, че ще има нагон за повече разходи.

Както се получи и при актуализацията на бюджета за тази година...

- Да, дори аз бях по-скоро прелестно сюрпризиран, че не бе повече от това.

Но въпреки всичко към какво би трябвало да се придържа кабинетът при съставянето на бюджета?

- Социалният министър Гълъб Донев има ясна тактика в обществената сфера. Най-вероятно ще има продължение към тази тактика, при която приходите на пенсионерите ще се допълват със обществени заплащания. Това хем няма да тежи на пенсионната система, хем ще се издигнат приходите на хората до това, което се води линия на беднотия (от 1 януари за такава линия се приема 413 лева - бел. авт.).

Ключово значими са и прогнозите за ковид и ограниченията, които биха могли да се плануват в това отношение. Огромният проблем на България е неваксинирането, поради което ще й се наложи доста по-стриктно да затваря и непознатите туристи доста по-стриктно ще я заобикалят. Това ще удари бизнеса и отново ще се крещи отвред за обезщетения, които нищо не могат да решат, тъй като никакви обезщетения не могат да заменят неналичието на произвеждане. А казусът на цялата тази Коронавирус рецесия, както се открива напълно ясно по целия свят с надигащата се инфлация, е, че когато е затормозено производството, никакво мятане на пари в търсенето на това непроизведено не могат да оказват помощ. Така че би трябвало да се реши въпросът с имунизирането, само че както всички добре помним, предлагането на " Демократична България " да предвидим пари за осведомителна акция измежду цялото население бе отстреляно като засегнатост.

Не е ли към този момент късно за такава акция?

- Важи правилото " По-добре късно, в сравнение с в никакъв случай ".

Въпреки всичко казано би трябвало да се плануват пари за обезщетения на затворени бизнеси да вземем за пример.

- Въпросът с обезщетенията на бизнеса е извънредно хлъзгаво място. Ти кажеш ли му на бизнеса " Аз в този момент ще ти дам едни обезщетения ", нямат край парите, които ще бъдат поискани. Всичко ще бъде показано по този начин, че в случай че не бъдат дадени тези пари, те ще умрат. Бизнесът е доста добър в това отношение. Кой дължи тази отплата и за какво? Компенсация може да се дължи само и единствено когато бизнесът бива затворен по разпореждане на страната. Когато страната заповядва да не работи или лимитира седалките в театъра да вземем за пример, да, това е законно.

За такива случаи приказваме.

- Не съм уверен, че главно за такива случаи приказваме. Хич не съм уверен.

Как би трябвало да се предвиждат приходите в бюджета за следващата година?

- Консервативно, само че не прекомерно. Тоест явно 2021 година продължава " да идва " много по-добре от в началото заложеното, което евентуално избави бюджета. Ще изтъквам сътрудника, който няма да назова, че очевидно бюджетът по този начин беше подготвен и умислен архитектурно в края на 2020 година, че да се удари в стена през юли 2021 година Тези по-големи доходи предотвратиха това нещо - отвориха задоволително фискално пространство, с цел да може да се извърши тази изцяло належаща актуализация.

За идния бюджет е основно значимо каква е средносрочната прогноза. Когато знаеш какъв ще ти е брутният вътрешен артикул, знаеш какъв брой доходи да очакваш. Тогава е много елементарно да се заложат общите доходи, тъй като в последна сметка те са еднакъв %. От друга страна, ще се заложат тези разноски, които са незабавни. И доста е значимо разхищението и незаконното изтичане на разноски, както видяхме през Българската банка за развиване, през Агенция " Пътна инфраструктура ", през Държавната консолидационна компания, да спре. И оттова възможното понижаване на държавните разноски по тази линия да отива за публично по-целесъобразни стратегии и политики. Това също е доста значимо, само че би трябвало да го свърши служебното държавно управление, което също ненапълно е проблем, тъй като е ужасно значима политическата поддръжка за такова нещо.

Трябва ли приходната част да стъпи на тези по-оптимистични данни, които се появиха с поемането на властта от служебното държавно управление?

- Не, съгласно мен би трябвало да стъпи на прогнозата за брутния вътрешен артикул. Най-вероятно тя също ще е по-висока, да не кажа оптимистична, тъй като в огромна степен ще се дължи на инфлацията, само че най-вероятно ще е по-висока, в сравнение с до момента се е залагало. Не бих се учудил да отиде над 130 милиарда лева

По традиция по едно и също време с приемането на бюджета се вършат и промени в данъчните закони. Трябва ли да се пипат в тази обстановка?

- Това постоянно се прави. На доктрина можем да спорим до безспир дали би трябвало, само че съгласно мен ще се прави и това не може да бъде избегнато. Въпросът е какво да се пипа. Първо, би трябвало да се реши голямата незаконна каша с Агенция " Пътна инфраструктура ". В момента от всяко разплащане по фактурирани действия и по признати към този момент фактури една част ще отиде за читави компании, само че и при тези тотални калпазани, които са си надписвали сметките, само че са направили дейностите и би трябвало да им се заплаща. А тъкмо за тези хора не е известно дали е от дълготраен български интерес да получават пари. Но тази каша би трябвало някак да се адресира и това не може да стане без бъркане не толкоз в данъчни закони, колкото с изключение на може би Закона за публичните поръчки.

В данъчните закони евентуално би трябвало да се удължи действието на понижена ставка на Данък добавена стойност за книгоиздаването и ресторантьорство. Към момента на мен ми се коства, че оперативно вероятното решение, което ще бъде признато, е да се продължи този режим, само че прецизно единствено за още 1 година, а не да остане за непрекъснато, за което мощно се лобира от двата сектора. Те доста биха желали привилегията да им остане, въпреки да е с нищо незаслужена от тези бизнеси.

Минималната работна заплата би трябвало ли да продължи да пораства и следващата година и с какъв брой?

- Смятам, че първото, което би трябвало да й е случи, е да бъде децентрализирана. Тя би трябвало да се разбие и географски, и браншово. Не може една и съща да е летвата и в София, и във Видин да вземем за пример. Във Видин би трябвало да е доста по-ниска, в София тя не е обвързваща. Предполагам, че никой не работи за такава заплата с изключение на доста малко случаи. Но във Видин несъмнено осезаемо ще се вдигне заетостта, в случай че този проблем за идентичния размер в цялата страна бъде адресиран съответно. Давам Видин за образец като един от бедните райони. Там тази заплата, която за София не е никакъв проблем, безусловно реже глави - оставя хора на улицата като ненаемаеми. А е по-добре за всички да бъдат наети. За мен това е доста сериозна уязвимост на националната статистика, че не се вършат районни показатели на цените, в случай че не за всички региони, то най-малко за шестте региона на обмисляне. За да може да се съпоставя каква е издръжката на живота в София и в Попово да вземем за пример.

Данъчни промени за следващата година би трябвало ли да се залагат?

- Данъчната система е едно от нещата в България, които през последните 20 години се държат сносно. Не че е съвършена, само че несъмнено не е счупена. Според мен не би трябвало да се бърка коренно в нея. Може би като се изключи огромния чеп в нея - високото облагане на трудовите приходи. Имам поради осигуровките - здравни и обществени. Те не са в персонални сметки, макар че Национален осигурителен институт твърди, че към този момент има персонални партиди. Но те са данъчно изземване с доста висока ставка върху доста тясна база - по-малко от половината от популацията. Това е, бих споделил, единственият систематичен данъчен проблем в България, който може да бъде адресиран в огромна степен в тактиката, възприета от сегашния обществен министър - обществените заплащания да се финансират от общите данъчни доходи. При нея обществени заплащания отиват при хора в пенсия, като се финансират не от приходите на Национален осигурителен институт, а от държавните доходи. Така към този момент доста по-голям % от разноските за пенсии, които са зародили заради случване на пенсионноосигурително събитие, а не поради други държавни политики, ще може да се покрие и със сегашните, а и с по-ниски осигурителни вноски.

Това, че проектът за възобновяване не е импортиран още в Европейската комисия, проблем ли е при съставянето на проектобюджета за следващата година?

- Не, тъй като ще може да се възнамерява с разнообразни сюжети. Дори по безспорните уверения на предния финансов министър Асен Василев през трите месеца до края на годината да не постъпи никаква сума от Брюксел, бюджетът не е заплашен.

Тоест без проблем може да работи правилото да се харчи една дванайсета част от бюджета за 2020 година до приемането на настоящ за 2021 година?

- Политическият напън върху всички в Народното събрание ще бъде голям, това към този момент и от персонален опит го споделям, тъй че няма да се бави никой с приемането на бюджета, с цел да играе игрички. А даже и приемането да влезе в първите 1-2 седмици в януари, това с харченето на 1/12 част съвсем няма да сътвори проблеми, още повече че ще бъде върху обновения бюджет за 2021 година, т.е. върху по-големи разноски.

Няма ли отново и в идващия парламент всяка от доста партии, които се чака да влязат, да стартира да тегли чергата към себе си в опит да се хареса на своите гласоподаватели?

- Да, само че пък това е задачата на един парламент. Дърпане на чергата е прелестна формулировка на този развой.

Инфлацията продължава, пандемията не е свършила, енергийните цени порастват. Какво да се заложи антикризисни механизми в бюджета следващата година?

- Да, да не пропущаме и миграционната заплаха. Някои от тези евентуални рецесии са относително добре дефинирани и за тях би трябвало да се имат поради разнообразни сюжети и да се плануват буфери, които да са съответни. За инфлацията обаче, която за България е най-вече вносна и в никакъв случай не се знае от кое място ще пристигна, е по-добре да има обществени буфери в интерес на съответно застрашени обществени групи.

Къде да стоят тези буфери поради неотдавнашния спор сред кабинета на ГЕРБ и служебния, при който се оказа, че под буфери се има поради, че избран % от бюджета някои министерства може да се отнеме за антикризисни чели?

- Според мен по-добре да е централизиран във фискалния запас, с цел да може да се реагира съгласно обстановката. В даден миг парите може да се окаже, че са нужни в Министерството на районното развиване, в други - в общественото, а в трети - в здравното.

Доколко е значимо членовете на регулатори с изтекли мандати да бъдат сменени още при започване на работа на идващото Народно заседание?

- Има конфликт сред значимост и неотложност. Всички те са значими, само че поради обстановката нищо не е фрапантно незабавно. Никой няма да пострада кой знае какъв брой, в случай че не стане доста незабавно.