Корема е прав: Снимката на Ивет с Болт е единственият ни успех на Световното
Георги Димитров, само че Корема, а не Джеки, е доста прав: Снимката на Ивет Лалова с Юсейн Болт на международното състезание по лека атлетика в Лондон е единственият триумф на България. Факт!
Стефка Костадинова толкоз доста подвигна летвата преди 30 години, че днешните ни лекоатлети не съумяват да я прескочат.
Мъчат се, обикалят под нея, напъват се, но и до половината не могат да подскочат. Появяват се горе-долу някакви изключения като оазисче в пустиня (среброто на Мирела в Рио в същата дисциплина). И толкова.
Това за летвата на Стефка го споделям в преносния смисъл, тъй като по нейно време, както и по-късно, сме имали триумфи на международни и европейски шампионати по лека атлетика, както и на олимпиади.
Но въпросната летва в последните години и през днешния ден в действителност е прекомерно висока за спортистите ни. И тъй като нямаме никакви триумфи, летим до небесата, когато някой от тях доближи до край. Давам ви образец в Лалова. „ Великата Ивет е на край еди къде си! Фамозната Ивет е най-бързата бяла жена в света! ”. Тръбяхме, подивявахме от кеф и поставяхме такива заглавия ние, публицистите.
А Лалова по този начин и не завоюва един орден нито на международно, нито на олимпиада, тъй като било невероятно да се пребори с конкуренцията на тъмнокожите лекоатлетки. Невъзможно ли? Ами я го вижте Рамил Гулиев. Бял, бял, слънце не видял. Ама на 200 метра оня ден в Лондон слънцето му изгря над дъждовната и мрачна писта. Рамил ги изяде всичките и завоюва международната купа. Вярно, Болт не взе участие, само че имаше други съперници. Гулиев тогава какъв е в Азербайджан и Турция?! Трябва да е повече от популярен и прословут, нали?
Наистина, Ивет има европейска купа (шапки долу - тогава просто бе неудържима!) и ще остане в историята на леката ни атлетика като една от най-хубавите. Отвсякъде и изцяло справедливо! Но не и измежду най-великите. Щеше да бъде такава, в случай че не бяха травмите й, които и предизвикаха големи проблеми. Тя е безспорният №1 у нас в последните години освен в спринта, а изцяло, само че в случай че погледнем исторически, трудно ще попадне в топ 5 на най-великите български спортисти и атлетки.
Велики през днешния ден няма. Великите ги имаше преди години, когато страната отделяше пари за спорта. Когато имаше бази, игрища и отлични благоприятни условия за подготовка. Когато разполагахме с гении. Велики са тези, които са ставали олимпийски и международни първенци.
За да ги нямаме през днешния ден обаче, повода не е единствено в изискванията и в страната. Просто липсва качество. Ако го има, то ще се развие и ще прогресира. Ако не у нас, някъде в чужбина. Вижте ги африканците – етиопци, кенийци, та към този момент и танзанийци. Гонят гладни и полуголи по през целия ден антилопите из саваните. Някой ги забележи, качва ги на самолета и ги кара в Европа, където има фантастични условия и упражняват. И по този начин от небогати стават богати поради невероятните си умения на бегачи.
Така че – истината се крие както в неналичието на бази, по този начин и в недостига на качествени спортисти. И тъй като няма такива, ние ще продължим да се радваме неистово, когато някой от тях доближи най-малко до край. Ще твърдим, че това е величествен триумф. И знаете ли, в действителност ще бъдем прави, тъй като сякаш високата летва, вдигната от Стефка и останалите ни звезди от ония години, в този момент се оказва ниска, свалена от нас, медиите, и от обществото. Ето заради тази причина финалът ни наподобява грамаден триумф. А какво да кажат ония исполини, които преди време печелеха трофеи и медали на олимпиади и международни шампионати, без да им мигне окото…
Апропо - триумфите ни на международни щяха да са доста повече, в случай че имаше мондиали по лека атлетика през 70-те години (първият е през 1983 година в Хелзинки). Сега пък са малко. Ама какво са малко – напряко липсват. Няма ги…
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
Стефка Костадинова толкоз доста подвигна летвата преди 30 години, че днешните ни лекоатлети не съумяват да я прескочат.
Мъчат се, обикалят под нея, напъват се, но и до половината не могат да подскочат. Появяват се горе-долу някакви изключения като оазисче в пустиня (среброто на Мирела в Рио в същата дисциплина). И толкова.
Това за летвата на Стефка го споделям в преносния смисъл, тъй като по нейно време, както и по-късно, сме имали триумфи на международни и европейски шампионати по лека атлетика, както и на олимпиади.
Но въпросната летва в последните години и през днешния ден в действителност е прекомерно висока за спортистите ни. И тъй като нямаме никакви триумфи, летим до небесата, когато някой от тях доближи до край. Давам ви образец в Лалова. „ Великата Ивет е на край еди къде си! Фамозната Ивет е най-бързата бяла жена в света! ”. Тръбяхме, подивявахме от кеф и поставяхме такива заглавия ние, публицистите.
А Лалова по този начин и не завоюва един орден нито на международно, нито на олимпиада, тъй като било невероятно да се пребори с конкуренцията на тъмнокожите лекоатлетки. Невъзможно ли? Ами я го вижте Рамил Гулиев. Бял, бял, слънце не видял. Ама на 200 метра оня ден в Лондон слънцето му изгря над дъждовната и мрачна писта. Рамил ги изяде всичките и завоюва международната купа. Вярно, Болт не взе участие, само че имаше други съперници. Гулиев тогава какъв е в Азербайджан и Турция?! Трябва да е повече от популярен и прословут, нали?
Наистина, Ивет има европейска купа (шапки долу - тогава просто бе неудържима!) и ще остане в историята на леката ни атлетика като една от най-хубавите. Отвсякъде и изцяло справедливо! Но не и измежду най-великите. Щеше да бъде такава, в случай че не бяха травмите й, които и предизвикаха големи проблеми. Тя е безспорният №1 у нас в последните години освен в спринта, а изцяло, само че в случай че погледнем исторически, трудно ще попадне в топ 5 на най-великите български спортисти и атлетки.
Велики през днешния ден няма. Великите ги имаше преди години, когато страната отделяше пари за спорта. Когато имаше бази, игрища и отлични благоприятни условия за подготовка. Когато разполагахме с гении. Велики са тези, които са ставали олимпийски и международни първенци.
За да ги нямаме през днешния ден обаче, повода не е единствено в изискванията и в страната. Просто липсва качество. Ако го има, то ще се развие и ще прогресира. Ако не у нас, някъде в чужбина. Вижте ги африканците – етиопци, кенийци, та към този момент и танзанийци. Гонят гладни и полуголи по през целия ден антилопите из саваните. Някой ги забележи, качва ги на самолета и ги кара в Европа, където има фантастични условия и упражняват. И по този начин от небогати стават богати поради невероятните си умения на бегачи.
Така че – истината се крие както в неналичието на бази, по този начин и в недостига на качествени спортисти. И тъй като няма такива, ние ще продължим да се радваме неистово, когато някой от тях доближи най-малко до край. Ще твърдим, че това е величествен триумф. И знаете ли, в действителност ще бъдем прави, тъй като сякаш високата летва, вдигната от Стефка и останалите ни звезди от ония години, в този момент се оказва ниска, свалена от нас, медиите, и от обществото. Ето заради тази причина финалът ни наподобява грамаден триумф. А какво да кажат ония исполини, които преди време печелеха трофеи и медали на олимпиади и международни шампионати, без да им мигне окото…
Апропо - триумфите ни на международни щяха да са доста повече, в случай че имаше мондиали по лека атлетика през 70-те години (първият е през 1983 година в Хелзинки). Сега пък са малко. Ама какво са малко – напряко липсват. Няма ги…
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ