Легендарният Джеки ексклузивно за Марадона: Уж си заобиколен от много хора, а се чувстваш самотен!
Георги Димитров-Джеки съгласно мнозина е най-хубавият бранител на своя пост в цялата история на българския футбол. Легенда на ЦСКА, почнал кариерата си от Берое. Има незабравим интервал във френския Сент Етиен, където и до през днешния ден е признаван и обичан. Ето какво сподели Джеки в извънредно изявление за във връзка гибелта на Диего Марадона. Намерихме Джеки във Франция, където продължава лекуването му от подла болест, от която бе опериран при започване на годината.
-Господин Димитров, по какъв начин сте, по какъв начин върви лекуването?
-Благодаря, добре съм. Остава ми още една процедура на 14 декември и още веднъж скенер. Ако всичко е наред, доста се надявам малко преди коледните празници да се прибера в България. Зависи и от границите към пандемията с Коронавируса.
-Отиде си Диего Марадона…
-И без да си играл против него или с него, единствено да си го гледал, е изцяло задоволително. Какво да кажа повече за него? Няма към този момент такива футболисти и съгласно мен няма и да има. Благодарение и на него хората заобичаха още повече футбола.
-Как се чувствахте в оня мач с Аржентина на Световното 1986 година, изведохте България с капитанската лента, а до вас Марадона също капитан?
-Това беше просто условност. Двама капитани извеждат тимовете си. Това няма значение. Диего Марадона беше за огромни мачове. Ние играхме в групите с тях, за Аржентина този дуел беше нещо обикновено. Не инцидентно той съвсем самичък изведе тима до международната купа.
-Имахте ли персонална връзка с Марадона преди или след мача?
-Тогава – не. Ние не знаехме непознати езици, по какъв начин да споделяш с него? Само с мимики и жестове не става. По наше време медиите не бяха толкоз развити, както в този момент. Сега може с едно тиктакане и да видиш, каквото си поискаш от всеки един мач по света. А тогава къде да гледаш Марадона?! Аз го гледах онлайн два пъти във Франция, игра против Тулуза, в случай че не се неистина. В Аржентина къде да го гледаш? Чакаш единствено международните шампионати или когато отиде в Наполи, да излъчат техен мач от евротурнирите. Това е. Той беше кумир, нещо огромно и в това време далечно, недостижимо, тъй като с изключение на на стадиона, хората нямаше къде да го видят.
-Можеше ли Аржентина да стане международен първенец през 1994 година?
-Аз съм уверен, че тогава направиха някакъв номер на Аржентина. Има доста политика във всичко. Аржентина имаше мощен тим, а Марадона беше в прелестна форма. Сякаш след този скандал всичко потегли още по-лошо за него.
-Той въпреки всичко остава спорна персона – талант на терена, само че отвън него имаше пороци.
-Сега към този момент, когато си е отишъл, може да го упрекват в какво ли не. Никой не знае какво му е било в главата. Всеки самичък си взема решение по какъв начин да постъпва. Гледах кино лентата на Кустурица – Марадона какво споделя, че може да си заобиколен от доста хора, само че се чувстваш уединен. Всичко друго след футбола му се коства безлично, безинтересно, а той продължава да търси същия този адреналин.
-Може ли да бъдат съпоставени Марадона и Лионел Меси?
-И двамата ритат с левия крайник! Това е общото сред тях… Не обичам да съпоставям, всеки от тях е постигнал нещо, друго не му е било, както би трябвало. Марадона е международен първенец, Меси няма триумфи с националния тим. Меси обаче има няколко трофея в Шампионската лига, 5 златни топки, до момента в който Марадона на клубно равнище върхът му бе в Наполи с две трофеи, Купа на УЕФА… Същото като да съпоставяме времето на Пеле. Той не е играл в Европа, няма клубни триумфи съпоставен с други велики футболисти, само че е три пъти международен първенец. Виждате, че всеки има нещо, само че няма пък други достижения. Не може да съпоставяме даже футбола през всичките тези години. Преди нямаше жълти и червени картони, Пеле са го ритали и малтретирали и самият той споделя, че в случай че не е бил подложен на толкоз груба игра от съперниците си, евентуално е би могъл да се развие още по-добре. Сега футболът е напълно различен, даже съпоставен с този, който Марадона играеше. Сега се играе доста опростено, залага се най-вече на физиката.
-Господин Димитров, по какъв начин сте, по какъв начин върви лекуването?
-Благодаря, добре съм. Остава ми още една процедура на 14 декември и още веднъж скенер. Ако всичко е наред, доста се надявам малко преди коледните празници да се прибера в България. Зависи и от границите към пандемията с Коронавируса.
-Отиде си Диего Марадона…
-И без да си играл против него или с него, единствено да си го гледал, е изцяло задоволително. Какво да кажа повече за него? Няма към този момент такива футболисти и съгласно мен няма и да има. Благодарение и на него хората заобичаха още повече футбола.
-Как се чувствахте в оня мач с Аржентина на Световното 1986 година, изведохте България с капитанската лента, а до вас Марадона също капитан?
-Това беше просто условност. Двама капитани извеждат тимовете си. Това няма значение. Диего Марадона беше за огромни мачове. Ние играхме в групите с тях, за Аржентина този дуел беше нещо обикновено. Не инцидентно той съвсем самичък изведе тима до международната купа.
-Имахте ли персонална връзка с Марадона преди или след мача?
-Тогава – не. Ние не знаехме непознати езици, по какъв начин да споделяш с него? Само с мимики и жестове не става. По наше време медиите не бяха толкоз развити, както в този момент. Сега може с едно тиктакане и да видиш, каквото си поискаш от всеки един мач по света. А тогава къде да гледаш Марадона?! Аз го гледах онлайн два пъти във Франция, игра против Тулуза, в случай че не се неистина. В Аржентина къде да го гледаш? Чакаш единствено международните шампионати или когато отиде в Наполи, да излъчат техен мач от евротурнирите. Това е. Той беше кумир, нещо огромно и в това време далечно, недостижимо, тъй като с изключение на на стадиона, хората нямаше къде да го видят.
-Можеше ли Аржентина да стане международен първенец през 1994 година?
-Аз съм уверен, че тогава направиха някакъв номер на Аржентина. Има доста политика във всичко. Аржентина имаше мощен тим, а Марадона беше в прелестна форма. Сякаш след този скандал всичко потегли още по-лошо за него.
-Той въпреки всичко остава спорна персона – талант на терена, само че отвън него имаше пороци.
-Сега към този момент, когато си е отишъл, може да го упрекват в какво ли не. Никой не знае какво му е било в главата. Всеки самичък си взема решение по какъв начин да постъпва. Гледах кино лентата на Кустурица – Марадона какво споделя, че може да си заобиколен от доста хора, само че се чувстваш уединен. Всичко друго след футбола му се коства безлично, безинтересно, а той продължава да търси същия този адреналин.
-Може ли да бъдат съпоставени Марадона и Лионел Меси?
-И двамата ритат с левия крайник! Това е общото сред тях… Не обичам да съпоставям, всеки от тях е постигнал нещо, друго не му е било, както би трябвало. Марадона е международен първенец, Меси няма триумфи с националния тим. Меси обаче има няколко трофея в Шампионската лига, 5 златни топки, до момента в който Марадона на клубно равнище върхът му бе в Наполи с две трофеи, Купа на УЕФА… Същото като да съпоставяме времето на Пеле. Той не е играл в Европа, няма клубни триумфи съпоставен с други велики футболисти, само че е три пъти международен първенец. Виждате, че всеки има нещо, само че няма пък други достижения. Не може да съпоставяме даже футбола през всичките тези години. Преди нямаше жълти и червени картони, Пеле са го ритали и малтретирали и самият той споделя, че в случай че не е бил подложен на толкоз груба игра от съперниците си, евентуално е би могъл да се развие още по-добре. Сега футболът е напълно различен, даже съпоставен с този, който Марадона играеше. Сега се играе доста опростено, залага се най-вече на физиката.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ