Георги Данаилов остава една от най-ярките фигури в българската литература

Георги Данаилов остава една от най-ярките фигури в българската литература и кино. Животът му е изпълнен с трагични обрати и тежки тествания. Той е роден на 8 януари 1936 година в София. Произхожда от изтъкнат жанр, с който всяка страна би се гордяла. Неговият прародител Марко Балабанов е първият външен министър на България след 1878 година. Дядо му, акад. Георги Данаилов, е учредител на демографската просвета у нас. Той е бил министър в две разнообразни държавни управления.

Въпреки знатния генезис, ориста на фамилията се трансформира внезапно след 1944 година. Семейството му е интернирано в Свищов през 1950 година. Баща му Христо Данаилов се кандидатира за народен представител от Демократическата партия. Това му носи единствено репресии от страна на новата власт. Синът му по-късно споделя тежки мемоари за този интервал.

“Слава богу, че не го избраха, единствено му счупиха челюстта в Държавна сигурност ”

Младият Георги Данаилов е изключен от Комсомола и от всички гимназии в страната. Причината са неговите „ буржоазни прояви “. Въпреки пречките, той съумява да приключи химия и физика в Софийския университет. Става помощник по органична и обща химия във ВХТИ. Скоро обаче любовта към литературата надвива над науката. Той напуща лабораториите, с цел да стартира да изследва човешката душа.

През 1970 година излиза първата му книга „ Деца играят вън “. Три години по-късно разгласява „ При никого “. Режисьорите незабавно виждат кинематографичния капацитет на неговите истории. Иванка Гръбчева печели премия в Москва за дебют с първия му филм. Историята „ При никого “ визира тематиката за децата на разведените родители. Филмът получава три награди в Иран, в това число „ Златен делфин “.

Писателят е създател на десетки пиеси и сюжети за емблематични български филми. През 1976 година той става драматург на спектакъл „ Сълза и смях “. По негови сюжети са снимани заглавия като „ Време на принуждение “ и „ А в този момент накъде? “. Подобно на своя сътрудник Георги Мишев, Данаилов оставя незаличима диря в родното киноизкуство. Неговите пиеси се играят в Москва, Варшава, Прага и Братислава.

През 1990 година Георги Данаилов влиза интензивно в политическия живот. Той оглавява предизборния щаб на Съюз на демократичните сили за Великото национално заседание. По време на акцията предлага джентълменско съглашение на Българска социалистическа партия. Иска къси обръщения без компрометиращи материали. Социалистите обаче нарушават ангажимента. Те излъчват абсурден клип с нацистки знаци и лица на опозицията. В отговор Данаилов и Малина Петрова пускат записа с „ танковата имитация “ на Петър Младенов.

“Петър Младенов умерено можеше да избере и друго държание, да съобщи: Не си припомням какво тъкмо съм споделил, само че пристигнаха ли танковете, не пристигнаха! ”

Данаилов разсъждава умно върху тези събития в автобиографичната си поредност „ Доколкото си припомням “. Тези три тома са наложително четиво за схващане на прехода. Писателят не се изкушава от високи държавни постове. Между 1993 и 1995 година управлява Агенцията за българите в чужбина. След това се отдръпва в родопското село Ковачевица. Там се отдава на писателския поминък в уединение.

Данаилов печели влиятелната премия „ Русо “ в Париж през 1997 година. Неговото есе е определено за най-хубаво измежду над 600 създатели от целия свят. Това е голямо интернационално самопризнание за българската журналистика. Книгите му са преведени на голям брой езици, в това число немски, полски и румънски.

През 2008 година Комисията по досиетата афишира името му измежду сътрудниците на Държавна сигурност. Комисията го афишира за помощник под псевдонима Андрей. Писателят незабавно излиза с почтена позиция. Той изяснява, че опитите за рекрутиране са почнали още преди 53 години. Тогава споделил със брачната половинка си и другари за натиска на ченгетата. Те му дали елементарен съвет: „ Ще ги будалкаш! “. Данаилов следва този съвет, само че Държавна сигурност въпреки всичко му сформира картонче.

По същото време е оповестено и името на проф. Вера Мутафчиева. Георги Данаилов реагира остро на този акт. Той пази своята колежка с безапелационни думи.

“Не можах да се свържа по телефона с нея. Но знам какво щеше да ми каже – „ майната им “ и да пия една водка… ”

Данаилов назовава разкритията за Мутафчиева „ СВИНСТВО “ с основни букви. Той има вяра, че творчеството стои над досиетата. Името му остава обвързвано с „ Къща оттатък света “ и „ Спомени за градския глупак “. Той ще бъде запомнен като „ родопския княз “ на българската литература.