Мирела Костадинова: За стенната си живопис Георги Богданов използва вар от тракийска вила в Родопите
Георги Богданов е малко момче, когато учителите му виждат в него дарбата. Още тогава той прави галерия със свои карикатури и получава подарък от художника Александър Божинов – „ Златна книга за нашите деца “. Тя е с посвещение, изписано е: „ Да стане като мене “. И дребният Георги става…
Георги Богданов оставя диря в художествения живот на България в монументалните изкуства. Той твори в съвсем всички негови жанрове. Въвежда актуалната форма на сграфито и основава първата творба от този вид. Достига достижения на мокрото фреско и продължава традициите на старите български майстори. Работи в региона на монументално – декоративната керамика, мозайката и монументалната железна пластика. Постиженията му са свързани и с монументалния украсителен текстил и стъклопис, основава мостри на стенен килим (гоблен). Експериментира в стенописа и кавалетното изкуство. Прави теоретични проучвания върху въпроси за емулсии, грундове, бои и нови техники.
Бъдещият огромен създател изплаква на света на 2 април 1910 година Баща му Богдан Атанасов е от село Локорско, Софийско, занимава се с дърводелство. След Първата международна война идва в София и стартира работа в Държавната печатница. Майка му Иванка Иванова е родственик на Рада Ангелова - Караминкова, потомка на Евлоги Георгиев. За нейната майка Христо Ботев написва стихотворението „ До моето първо либе “. Рада Ангелова е брачна половинка на известния проф. Иван Ангелов. Майката на бъдещия художник Иванка Иванова, по време на войната, остава без средства с двете си деца и намира заслон в фамилията на професора. Рада и Иван нямат свои деца, одобряват дребния Георги като собствен наследник и поставят грижи за него, желаят да го осиновят.
Рада Ангелова е учила в Женева, преподава френски език в гимназията в Пловдив, а след това и в София, има необятна просвета. Искрено желае дребният Георги да получи положително образование и обучение и постоянно се занимава с него. Записват го в началото в немското учебно заведение, след това в българското главно учебно заведение. Завършва Трета софийска прогимназия и Втора мъжка гимназия. Стремежът на Рада и Иван е да създадат Георги проектант. Имат предпочитание да го изпратят в Париж, с цел да учи тази компетентност в Сорбоната. Той не се съгласява. Когато приключва последния клас на гимназията, проф. Иван Ангелов е умрял и роднинските стремежи стихват.
Младият Георги Богданов има своя фантазия – да учи в Художествената академия. Явява се на изпит през 1929 година и се класира на второ място. Той рисува образователните постановки, етюди с маслени бои. Талантлив живописец е и най-много добър портретист, само че портретът не е акцент на творчеството му в по-късните години. „ С него не би трябвало да се залавя всеки “, споделя той. Пейзажът също не го притегля. Научава тънкостите в рисуването от професорите Стефан Иванов и Никола Ганушев. По негово време в Художествената академия преподават Николай Райнов, Харлампи Тачев, Марин Василев, Васил Захариев. Още като студент в Академията управлява през летните месеци курсове по изобразяване, моделиране и ръчна работа.
Прави доста скици. „ Скицата е претворяване на мисълта. Тя е графичното изложение на мислите и възприятията, които би трябвало да се улавят директно при тяхното раждане “.
В това време програмата на Академията задължава студентите да приключват с очерк и свободна работа. Богданов към момента не се досеща, че ориста му ще е обвързвана с монументалните изкуства и там ще бъде неговия огромен триумф. Учителският му стаж минава в Трета софийска мъжка гимназия. От този интервал са няколко негови свободни работи по живопис – „ Портрет на жена “, „ Циганка “, „ Портрет на мъж “.
В живота му към този момент се е появила една нежна млада дама, която е негова състудентка – Олга Желязкова. И скоро се венчават. Георги Богданов е в доста близки креативен връзки със своя тъст художника Господин Желязков. Той е правил стенописите на Храм - паметника „ Александър Невски “, финален секретар е на Южнославянското сдружение на художниците „ Лада “. Двамата мъже работят църковна живопис в доста храмове в страната в интервала 1935-1937 година При довеждане докрай на фрески в Клисурския манастир Господин Желязков пада от скелето и умира. Но тъкмо църковната живопис ще бъде първата сериозна крачка на Георги Богданов преди да рисува огромни пана на историческа тематика. Не загърбва църковната стенна живопис и в зрелост.
През 1939 година Георги Богданов се явява на конкурс за специализация в Берлин и го печели. Скоро отпътува за немската столица. Посещава галерии в Дрезден, Амстердам, Париж, Рим, Милано, Флоренция, Венеция. По-късно контактува с тях и се съветва със експертите им по въпросите на консервацията на фрески.
Влияние в творчеството му оказва проф. Курт Велте, който е способен по технология на живописта. Той е правил реставрацията на Сикстинската шапка във Ватикана и е занаятчия от европейска големина.
Другият, който оказва въздействие върху творчеството на Богданов е проф. Вилхелм Танг – експерт по пластична анатомия и графика. Българинът има интерес и в двете насоки. Поканен е за помощник и всеки от двамата професори има предпочитание да го притегли към себе си. Но везната на българина се наклонява към технология на живописта и той става помощник на проф. Курт Велте. Ръководи извършения по живопис и стенна живопис и изнася лекции пред студентите.
Двамата не стопират да контактуват и по-късно, когато Богданов се завръща в България. Проф. Велте се базира на редица опити на Богданов. Интересни са и опитите му с щуколустро – мазилка, която имитира мрамор или камък. Богданов записва в обособени тетрадки всичко, което му направи усещане като техники. В тетрадките от пътувания в Полша, Албания, Унгария, Китай и други страни записва всичко, обвързвано с въпросите на технологията, техниката на реституция и консервация на живописните произведения. Събира също скици, рисунки, изявления от вестници, известия за опити, таблици и диаграми.
За няколко години струпва седем тетрадки с информация, наблюдения и опити. Много от тетрадките са илюстрирани с дребни портрети и композициии, изпълнени с маслени бои и емулсии, с информация за особености и наблюдения върху технологията и техниката на осъществяване.
Не по-малко го занимават и проблемите на пластичната анатомия. Науката за човешкото тяло познава добре още преди да срещне проф. Вилхелм Танг. Владее прелестно рисунъка на човешката фигура, може да я показа в разнообразни пози и положения, одухотворена и витална. Още като студент прави етюди в лечебни заведения.
В Берлин продължава да рисува частите на човешкото тяло, съобразявайки се с условията на тази дисциплинираност в живописен аспект. Интересни са занятията му във вечерния акт, до момента в който специализира в немската столица. Работи доста и реализира положителни резултати. В Берлин постоянно рисувал жив модел в поза, нанасял структурата на костите, а след това мускулите. Художникът имал доста такива рисунки на модели, които изгарят по време на бомбардировките над София през 1943-1944 година
През 1942 година се завръща в България. Започнала е Втората международна война и той търси способи да отсрочат военната му работа, би трябвало да побърза с довеждане докрай на специализацията си в Берлин. Наистина съумява да се измъкне и да продължи работата си като помощник на проф. Курт Велте. Но погромът на Германия се вижда и оставането му в немската столица става невероятно. През 1943 година със своята брачна половинка Олга се връща дефинитивно у нас.
Георги Богданов е убеден, че монументалните форми на изобразителното изкуство ще имат преимущество за културата на България и това насочва търсенията му към монументалната живопис. Той я счита като обвързвана с човешкия дух, оказва помощ за откриване на артистичния план. Но наред с това се занимава и с илюстрации на детски книги и учебници, както и с планове на пощенски марки. През 50-те години на ХХ век основава серии от тях. Участва в състезания за монументи.
Преподава в Художествената академия – той добре владее портрета и композицията на исторически тематики, добър е в илюстрацията и приложната графика, както и карикатурата. Избира да бъде художник-монументалист и това преподава. По-късно през 1947 година става доцент, а през 1953 година и професор. Ръководи катедра Декоративно-монументална живопис, мозайка и театрална украса. Преподава също комбинация и пъстър очерк. Два пъти е декан на факултета за приложни изкуства.
Дава цялостна независимост на студентите си, не е претенциозен, а просто пореден. Принципен, мъчно податлив към взаимни отстъпки, намира разговор с всеки собствен ученик и търси неговата характерност. От състрадание оказва помощ на по-слабите и не жали време за това. Сърди се единствено, когато някой студент прахосва времето си. По-късно той е шеф на Националната художествена изложба от 1967-1972 година
Често сортира сюжети от историята. Една от ранните му работи е стенописът в Археологическия музей във В. Търново, обвързван със Средновековна България – въстанието на Асеневци. Виждат се мощните фигури на Асен и Петър, позите и жестовете са изобразени с огромно майсторство. Българите на Богданов са храбри и подготвени на подвизи и победи. Чрез тази своя творба демонстрира и хубостта на детайла – облеклата на двамата братя, оръжието шлема, коня. Балансира ловко топлите и студените тонове. Събитието наподобява внушително. За основаването на стенната си живопис употребява осем годишна отлежала гасена вар, както и пробно открита вар в тракийска вила в Родопите.
В други негови работи се вижда желанието му към синьо - зелените оттенъци. Стенописната творба „ Въстанието на Асеневци “ е едно от огромните достижения на монументалното изкуство у нас.
През 1969 година рисува огромна стенописна комбинация на стена на политехническата гимназия в остарялата столица – успеха при Клокотница 1230 година Изобразена е срещата на цар Иван Асен II с Теодор Комнин. Византийският император предава меча си на спечелилия в символ на смирение.
Интересът към историческите сюжети се вижда в живописната комбинация „ Пренасяне традициите на търновската школа в Русия – Киприян в Троцко-Сергиевата лавра в Москва “. Сюжетът е обвързван с историческите събития, обясняващи ролята на Киприян за спасяването и преместването на богуслужебните книги и славянската книжовност в Русия след рухването на България под турско иго.
В чест на сраженията край Варна на 10 ноември 1444 година сред обединението на християнските страни и Османската империя до града и повдигнат пантеон – Музей Владислав Варненчик, тогавашния Музей на дружбата. През 1964 година Богданов основава декоративно пано в техника сграфито.
В музея на художествените занаяти в Троян пък през 1965 година Богданов демонстрира своите декоративни похвати в керамиката. На една от стените там се виждат седем фигури символизиращи художествените занаяти на Троян. Централната фигура е на възрастен мъж високо вдигнал дамаджана в ръка, предметът е обвързван с керамиката в града. Не са забравени троянската иконопис, медникарството, везбата, резбата върху дърво и славата на троянската ракия.
Впечатляват и двете му композиции в Културния дом на Габрово свързани с възрожденското му минало – „ Габрово в предишното, културен и образован център “. Изобразени са фигурите на Васил Априлов и Николай Палаузов, които държат макет на известното учебно заведение. Наблюдават се още възпитаници от килийното школо, подиуми от възрожденските битки за независимост.
Втората комбинация е „ Габрово в предишното – център на занаятите и зараждащата се промишленост “. Творбата е доста сходна с първата. В центъра са ситуирани първите индустриалци, които държат топове плат, а към тях са знаците на занаятите познати в остарелия град – ковачи, грънчари, зидари. Виждат се и тогавашните търговци.
Днес постройката на Летния спектакъл в Габрово се разрушава, само че мозаичното пано върху източната фасада не е помръднало. То също е създание на Георги Богданов. Правено е през 1972 година и сюжетът е обвързван с традицията и изкуството. На него има пет фигури, а измежду тях е Орфей. В работата на художника са вградени кипариси, символизиращи безкрайност и самодоволство.
До нас не е достигнала неговата огромна комбинация от кавалетен вид правена с маслени бои „ Цар Борис беседва с Климент, Наум и Ангеларий “, изгоряла по време на бомбардировките над София.
През 60-те години на ХХ век художникът прави 16 копия на фрески на Боянската черква и 2 копия от стенописите на Хрельовата кула в Рилския манастир.
Негови произведения са непокътнати в Димитровград, Кърджали и други български градове. Сред тях са витражи, стенни килими, пана, графика, скулпура.
Негово дело са: украсата на панаирната палата в Пловдив, фрески в детски домове, театри и магазини в София. Паното „ Рибари “ е една от творбите, която демонстрира работата му на монументалист в техника емулсионно сграфито. За страдание не съумява да реализира един от своите планове за стенна живопис на историческа тематика „ Основаване на българската страна “. Тази негова концепция е изпълнена по негов план от Олга Богданова, Стоян Николов и Анна Богданова на северната стена в тържествената зала на Централния дом на националната войска в София.
Богданов си отива от живота на 31 октомври 1974 година в София, доста от концепциите му остават неосъществени. Днес за огромния занаятчия мъчно ще откриете информация, само че в случай че минавате инцидентно през Карлово, Русе, Троян, В. Търново, Бургас, Шумен или Пловдив, може да се отбиете в църковните храмове, с цел да се докоснете най-малко до неговата превъзходна стенна живопис.
Георги Богданов оставя диря в художествения живот на България в монументалните изкуства. Той твори в съвсем всички негови жанрове. Въвежда актуалната форма на сграфито и основава първата творба от този вид. Достига достижения на мокрото фреско и продължава традициите на старите български майстори. Работи в региона на монументално – декоративната керамика, мозайката и монументалната железна пластика. Постиженията му са свързани и с монументалния украсителен текстил и стъклопис, основава мостри на стенен килим (гоблен). Експериментира в стенописа и кавалетното изкуство. Прави теоретични проучвания върху въпроси за емулсии, грундове, бои и нови техники.
Бъдещият огромен създател изплаква на света на 2 април 1910 година Баща му Богдан Атанасов е от село Локорско, Софийско, занимава се с дърводелство. След Първата международна война идва в София и стартира работа в Държавната печатница. Майка му Иванка Иванова е родственик на Рада Ангелова - Караминкова, потомка на Евлоги Георгиев. За нейната майка Христо Ботев написва стихотворението „ До моето първо либе “. Рада Ангелова е брачна половинка на известния проф. Иван Ангелов. Майката на бъдещия художник Иванка Иванова, по време на войната, остава без средства с двете си деца и намира заслон в фамилията на професора. Рада и Иван нямат свои деца, одобряват дребния Георги като собствен наследник и поставят грижи за него, желаят да го осиновят.
Рада Ангелова е учила в Женева, преподава френски език в гимназията в Пловдив, а след това и в София, има необятна просвета. Искрено желае дребният Георги да получи положително образование и обучение и постоянно се занимава с него. Записват го в началото в немското учебно заведение, след това в българското главно учебно заведение. Завършва Трета софийска прогимназия и Втора мъжка гимназия. Стремежът на Рада и Иван е да създадат Георги проектант. Имат предпочитание да го изпратят в Париж, с цел да учи тази компетентност в Сорбоната. Той не се съгласява. Когато приключва последния клас на гимназията, проф. Иван Ангелов е умрял и роднинските стремежи стихват.
Младият Георги Богданов има своя фантазия – да учи в Художествената академия. Явява се на изпит през 1929 година и се класира на второ място. Той рисува образователните постановки, етюди с маслени бои. Талантлив живописец е и най-много добър портретист, само че портретът не е акцент на творчеството му в по-късните години. „ С него не би трябвало да се залавя всеки “, споделя той. Пейзажът също не го притегля. Научава тънкостите в рисуването от професорите Стефан Иванов и Никола Ганушев. По негово време в Художествената академия преподават Николай Райнов, Харлампи Тачев, Марин Василев, Васил Захариев. Още като студент в Академията управлява през летните месеци курсове по изобразяване, моделиране и ръчна работа.
Прави доста скици. „ Скицата е претворяване на мисълта. Тя е графичното изложение на мислите и възприятията, които би трябвало да се улавят директно при тяхното раждане “.
В това време програмата на Академията задължава студентите да приключват с очерк и свободна работа. Богданов към момента не се досеща, че ориста му ще е обвързвана с монументалните изкуства и там ще бъде неговия огромен триумф. Учителският му стаж минава в Трета софийска мъжка гимназия. От този интервал са няколко негови свободни работи по живопис – „ Портрет на жена “, „ Циганка “, „ Портрет на мъж “.
В живота му към този момент се е появила една нежна млада дама, която е негова състудентка – Олга Желязкова. И скоро се венчават. Георги Богданов е в доста близки креативен връзки със своя тъст художника Господин Желязков. Той е правил стенописите на Храм - паметника „ Александър Невски “, финален секретар е на Южнославянското сдружение на художниците „ Лада “. Двамата мъже работят църковна живопис в доста храмове в страната в интервала 1935-1937 година При довеждане докрай на фрески в Клисурския манастир Господин Желязков пада от скелето и умира. Но тъкмо църковната живопис ще бъде първата сериозна крачка на Георги Богданов преди да рисува огромни пана на историческа тематика. Не загърбва църковната стенна живопис и в зрелост.
През 1939 година Георги Богданов се явява на конкурс за специализация в Берлин и го печели. Скоро отпътува за немската столица. Посещава галерии в Дрезден, Амстердам, Париж, Рим, Милано, Флоренция, Венеция. По-късно контактува с тях и се съветва със експертите им по въпросите на консервацията на фрески.
Влияние в творчеството му оказва проф. Курт Велте, който е способен по технология на живописта. Той е правил реставрацията на Сикстинската шапка във Ватикана и е занаятчия от европейска големина.
Другият, който оказва въздействие върху творчеството на Богданов е проф. Вилхелм Танг – експерт по пластична анатомия и графика. Българинът има интерес и в двете насоки. Поканен е за помощник и всеки от двамата професори има предпочитание да го притегли към себе си. Но везната на българина се наклонява към технология на живописта и той става помощник на проф. Курт Велте. Ръководи извършения по живопис и стенна живопис и изнася лекции пред студентите.
Двамата не стопират да контактуват и по-късно, когато Богданов се завръща в България. Проф. Велте се базира на редица опити на Богданов. Интересни са и опитите му с щуколустро – мазилка, която имитира мрамор или камък. Богданов записва в обособени тетрадки всичко, което му направи усещане като техники. В тетрадките от пътувания в Полша, Албания, Унгария, Китай и други страни записва всичко, обвързвано с въпросите на технологията, техниката на реституция и консервация на живописните произведения. Събира също скици, рисунки, изявления от вестници, известия за опити, таблици и диаграми.
За няколко години струпва седем тетрадки с информация, наблюдения и опити. Много от тетрадките са илюстрирани с дребни портрети и композициии, изпълнени с маслени бои и емулсии, с информация за особености и наблюдения върху технологията и техниката на осъществяване.
Не по-малко го занимават и проблемите на пластичната анатомия. Науката за човешкото тяло познава добре още преди да срещне проф. Вилхелм Танг. Владее прелестно рисунъка на човешката фигура, може да я показа в разнообразни пози и положения, одухотворена и витална. Още като студент прави етюди в лечебни заведения.
В Берлин продължава да рисува частите на човешкото тяло, съобразявайки се с условията на тази дисциплинираност в живописен аспект. Интересни са занятията му във вечерния акт, до момента в който специализира в немската столица. Работи доста и реализира положителни резултати. В Берлин постоянно рисувал жив модел в поза, нанасял структурата на костите, а след това мускулите. Художникът имал доста такива рисунки на модели, които изгарят по време на бомбардировките над София през 1943-1944 година
През 1942 година се завръща в България. Започнала е Втората международна война и той търси способи да отсрочат военната му работа, би трябвало да побърза с довеждане докрай на специализацията си в Берлин. Наистина съумява да се измъкне и да продължи работата си като помощник на проф. Курт Велте. Но погромът на Германия се вижда и оставането му в немската столица става невероятно. През 1943 година със своята брачна половинка Олга се връща дефинитивно у нас.
Георги Богданов е убеден, че монументалните форми на изобразителното изкуство ще имат преимущество за културата на България и това насочва търсенията му към монументалната живопис. Той я счита като обвързвана с човешкия дух, оказва помощ за откриване на артистичния план. Но наред с това се занимава и с илюстрации на детски книги и учебници, както и с планове на пощенски марки. През 50-те години на ХХ век основава серии от тях. Участва в състезания за монументи.
Преподава в Художествената академия – той добре владее портрета и композицията на исторически тематики, добър е в илюстрацията и приложната графика, както и карикатурата. Избира да бъде художник-монументалист и това преподава. По-късно през 1947 година става доцент, а през 1953 година и професор. Ръководи катедра Декоративно-монументална живопис, мозайка и театрална украса. Преподава също комбинация и пъстър очерк. Два пъти е декан на факултета за приложни изкуства.
Дава цялостна независимост на студентите си, не е претенциозен, а просто пореден. Принципен, мъчно податлив към взаимни отстъпки, намира разговор с всеки собствен ученик и търси неговата характерност. От състрадание оказва помощ на по-слабите и не жали време за това. Сърди се единствено, когато някой студент прахосва времето си. По-късно той е шеф на Националната художествена изложба от 1967-1972 година
Често сортира сюжети от историята. Една от ранните му работи е стенописът в Археологическия музей във В. Търново, обвързван със Средновековна България – въстанието на Асеневци. Виждат се мощните фигури на Асен и Петър, позите и жестовете са изобразени с огромно майсторство. Българите на Богданов са храбри и подготвени на подвизи и победи. Чрез тази своя творба демонстрира и хубостта на детайла – облеклата на двамата братя, оръжието шлема, коня. Балансира ловко топлите и студените тонове. Събитието наподобява внушително. За основаването на стенната си живопис употребява осем годишна отлежала гасена вар, както и пробно открита вар в тракийска вила в Родопите.
В други негови работи се вижда желанието му към синьо - зелените оттенъци. Стенописната творба „ Въстанието на Асеневци “ е едно от огромните достижения на монументалното изкуство у нас.
През 1969 година рисува огромна стенописна комбинация на стена на политехническата гимназия в остарялата столица – успеха при Клокотница 1230 година Изобразена е срещата на цар Иван Асен II с Теодор Комнин. Византийският император предава меча си на спечелилия в символ на смирение.
Интересът към историческите сюжети се вижда в живописната комбинация „ Пренасяне традициите на търновската школа в Русия – Киприян в Троцко-Сергиевата лавра в Москва “. Сюжетът е обвързван с историческите събития, обясняващи ролята на Киприян за спасяването и преместването на богуслужебните книги и славянската книжовност в Русия след рухването на България под турско иго.
В чест на сраженията край Варна на 10 ноември 1444 година сред обединението на християнските страни и Османската империя до града и повдигнат пантеон – Музей Владислав Варненчик, тогавашния Музей на дружбата. През 1964 година Богданов основава декоративно пано в техника сграфито.
В музея на художествените занаяти в Троян пък през 1965 година Богданов демонстрира своите декоративни похвати в керамиката. На една от стените там се виждат седем фигури символизиращи художествените занаяти на Троян. Централната фигура е на възрастен мъж високо вдигнал дамаджана в ръка, предметът е обвързван с керамиката в града. Не са забравени троянската иконопис, медникарството, везбата, резбата върху дърво и славата на троянската ракия.
Впечатляват и двете му композиции в Културния дом на Габрово свързани с възрожденското му минало – „ Габрово в предишното, културен и образован център “. Изобразени са фигурите на Васил Априлов и Николай Палаузов, които държат макет на известното учебно заведение. Наблюдават се още възпитаници от килийното школо, подиуми от възрожденските битки за независимост.
Втората комбинация е „ Габрово в предишното – център на занаятите и зараждащата се промишленост “. Творбата е доста сходна с първата. В центъра са ситуирани първите индустриалци, които държат топове плат, а към тях са знаците на занаятите познати в остарелия град – ковачи, грънчари, зидари. Виждат се и тогавашните търговци.
Днес постройката на Летния спектакъл в Габрово се разрушава, само че мозаичното пано върху източната фасада не е помръднало. То също е създание на Георги Богданов. Правено е през 1972 година и сюжетът е обвързван с традицията и изкуството. На него има пет фигури, а измежду тях е Орфей. В работата на художника са вградени кипариси, символизиращи безкрайност и самодоволство.
До нас не е достигнала неговата огромна комбинация от кавалетен вид правена с маслени бои „ Цар Борис беседва с Климент, Наум и Ангеларий “, изгоряла по време на бомбардировките над София.
През 60-те години на ХХ век художникът прави 16 копия на фрески на Боянската черква и 2 копия от стенописите на Хрельовата кула в Рилския манастир.
Негови произведения са непокътнати в Димитровград, Кърджали и други български градове. Сред тях са витражи, стенни килими, пана, графика, скулпура.
Негово дело са: украсата на панаирната палата в Пловдив, фрески в детски домове, театри и магазини в София. Паното „ Рибари “ е една от творбите, която демонстрира работата му на монументалист в техника емулсионно сграфито. За страдание не съумява да реализира един от своите планове за стенна живопис на историческа тематика „ Основаване на българската страна “. Тази негова концепция е изпълнена по негов план от Олга Богданова, Стоян Николов и Анна Богданова на северната стена в тържествената зала на Централния дом на националната войска в София.
Богданов си отива от живота на 31 октомври 1974 година в София, доста от концепциите му остават неосъществени. Днес за огромния занаятчия мъчно ще откриете информация, само че в случай че минавате инцидентно през Карлово, Русе, Троян, В. Търново, Бургас, Шумен или Пловдив, може да се отбиете в църковните храмове, с цел да се докоснете най-малко до неговата превъзходна стенна живопис.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ