Георги Бърдаров е от онези писатели, за които думите не

Георги Бърдаров е от тези писатели, за които думите не стартират от книгата, а от живота. Макар роден в София, най-силните му мемоари и чувството за дом го връщат в село Кула в Петричко – място на детството, свободата и първите огромни фантазии. Именно там, измежду тихите улици и погледа към гръцката граница, се ражда това чувство за свят без граници, което по-късно ще откри отражение и в романите му.

„ Това е моето място. Там още веднъж се усещам като това 10-годишно хлапе, което вярваше, че ще превземе света “, споделя той.

Бърдаров признава, че спортът е изиграл основна роля в построяването на характера му. Тренирал е футбол до завършването на гимназията, а точно на терена е научил какво значи да се бориш до последната минута и да вярваш, че няма невъзможни неща. Често цитира Албер Камю, съгласно който всичко, което човек знае за морала и дълга, е научил от футбола.

Писателският му път в общественото пространство стартира едвам през 2013 година с описа за Петър Ракията, откакто цели 26 години е писал отвън светлините на прожекторите.

В романите си „ Аз още броя дните “ и „ Absolvo Te “ той визира тематиките за войната, виновността и прошката. Днес обаче Бърдаров е безапелационен, че не желае повече да написа за войни.

„ Войната е естествено положение на човешкия жанр. Насилието е едно и също – сменят се единствено героите. Най-много ме натъжава фактът, че човечеството отхвърля да се учи от грешките си и ги повтаря в обаян кръг “, споделя писателят.

По първия му разказ към този момент е основан новаторският театър „ Любов във война “, който съчетава спектакъл и кино детайли и е представян както в София, по този начин и във Виена.

Носителят на Европейската премия за литература и Вазовата премия споделя, че оценките носят наслада, само че и огромна отговорност, тъй като с всяка последваща стъпка упованията на публиката нарастват.

Личният свят на Бърдаров се трансформира радикално, когато в по-късен стадий от живота си основава семейство със брачната половинка си Антонина и се ражда щерка им Анастасия.

„ Те трансформираха целия ми светоглед. Когато имаш семейство и дете, гледаш на света по напълно друг метод “, признава той.

За Георги Бърдаров, който е и президент на Федерацията по петанк, най-голямото знамение остава самият живот.

„ Въпреки че пиша за мрак и спорове, аз съм безконечен оптимист. Животът е подарък. Всеки момент, в който ние и околните ни сме здрави и живеем в мир и независимост, е берекет “, приключва той.

Източник: NOVA