Георги Аспарухов бе уникален футболист и невероятен човек. Около това

Георги Аспарухов бе неповторим футболист и необикновен човек. Около това мнение се сплотиха легендите на Локомотив и Ботев Христо Бонев и Динко Дерменджиев. Тримата бяха съотборници в националния ни тим през втората половина на 60-те години. Чико играе с  Гунди и при канарчетата, до момента в който Аспарухов отбива военната си работа в Пловдив. Рамо до рамо са и съвсем десетилетие в държавния ни отбор. Дерменджиев, Иван Сотиров (Албанеца), Георги Харалампиев (Ампето) и Георги Попов (Тумби) са атомното нахлуване на жълто-черните.
" За мен Гунди беше освен това от съотборник в националния тим. Когато за първи път ме повикаха още младеж блед, не бях навършил 20 години и влязох в съблекалнята със боязън, тъй като ми предстоеше да играя с досегашните ми кумири. Георги Аспарухов за мен беше като от друга планета. Не укривам, че му завиждах с бяла злоба за уменията и славата. Точно той обаче първи ми подаде ръка. Гунди ме взе под крилото си и не разреши на другите остарели пушки да се държат с мен като с новобранец. Той не се държеше като звезда, макар че съвсем цяла България го обожаваше. Беше земен човек. После станахме и фамилни другари. След Световното състезание в Мексико през 1970 година за малко да отида да играя в Левски. От Герена няколко години даваха благо и драго, с цел да отида при тях. Почти се бях навил с изискването да е единствено за един сезон, защото сърцето ми е в Локомотив. Смъртта на Аспарухов обаче осуети това. Ще го запомня като индивида с най-топлата усмивка. Хора като Гунди са незабравими и остават в сърцата на генерации ", показа Зума.